Изгубих бебенцето си...

ssss78,

вече и аз не знам колко е полезно....
На нервна почва започна да ми пада косата. Зверски да ми пада. Миналата година сменях работата си при изключително нервни условия и загубих една трета от косата си. Сега отново започна да пада.....Някакъв ад е просто. В момента имам по-малко коса от Александра от "Стъклен дом" (ако някой го гледа и знае нейната колко е хилава) 
Поне не капе на кичури, а равномерно от цялата глава, та нямам плешиви места...
Влизам с рев да се къпя, като знам, че след това ще събера две шепи коса....

Зимна роза съчувствам ти искрено аз загубих моето бебе два дни преди дадат на която трябваше да родя толкова много искахме със съпруга-ми да си имаме още едно дете и след 10 месеца неуспехи накрая видях двете чертички на теста плаках от радост бременността ми беше много тежка но това не ме интересуваше исках само детето ми да е добре в 7 месец бях приета по спешност за задръжка и след 10 дни нещата се нормализираха изписаха ме от болницата и вече всичко беше ок на 18 ноември ходих на преглед и доктора ми каза че на 23 ще ми предизвика раждане имах 2см разкритие с нетърпение чаках този ден но на 21 ноември сутринта се събудих с някакви страни схващания в корема не усещах бебето си през целя ден обадих се веднага на гинеколога си и той ми каза да отида да направим запис на тонове но след 30 мин преглед такива не се откриха не мога да ти обясня мъката която изпитах когато чух доктора да ми казва че бебето ми е загинало искаше ми се да умра и в същото време не вярвах че това е истина спукаха ми водите а те бяха зелени след 2 часа родих бебето си мъртво носих го 9 месеца до сърцето ми усещах го как рита с крачета как се обръща а сега 10 дни след случая аз се чувствам празна и много наранена немога да си обясня какво стана точно за 8 часа сън вече не усещах живота в себе си благодарение на  ми на майка ми и съпруга ми съм още жива но страшно наранена затова знам какво ти е сега се надявам да излязат по бързо резултатите от аутопсията и да ми кажат каква е причината за тази смърт надявам се че някой ден ще имаме друго бебе и пожелавам на всички да имат и да им се радват защото децата са най хубавото нещо на света

mimi8406 , съжалявам миличка , ужасно нещо си преживяла. Разбира се, че ще имаш друго бебенце, знам че това в момента ти звучи много далечно, но рано или късно, ще се получи отново 

Момичета,не може да се опише с думи това което преживяваме,вече близо 3 месеца се опитвам да се боря с тази ужасна болка и мъка,но все още ми е много трудно!Иска ми се да си дам сили и кураж но все още не успявам,приятелите ми искат да ме разсейват,но как да им обясня че това нещо в душата ми не се лекува!Сега с мъжа ми гледаме едно малко коте,не ме питайте какво ми е като го гледам как го гушка него,вместо да си гушкаме бебенцето!Дано вече на всички тук ни се случват хубави неща,защото не мисля че някое живо същество трябва да изпитва мъка като нашата!

Момичета , прегръщам ви, знам че е трудно , но опитайте да бъдете силни .. знам че всички думи са безсилни да ви утешат или да покажат колко много ви разбирам
 

mimi8406 , valensia-79,

много е тъжно това, което ви се е случило 
Как ми се иска цялата тази несправедливост да престане веднъж завинаги...

Mimi8406 Много е трудна такава болка да се преживее.Макар че 3 месеца са минали от моята загуба все още не мога да се съвзема.Не искам вече да има майки който губят децата си.

Най голямата болка за една жена  една загуби детето си независимо от неговата възраст мъката е като огромна пропаст в която съм попаднала и не мога да намеря изход за да избягам знам че тази болка никога няма да я забравим нито аз нито вие но дано да намерим сили да преодолеем случилото се и да продължим напред и дано повече да няма нови майки който споделят такава мъка моля се един ден и ние вече да споделяме радостта си прегръщам ви

Мили изстрадали майчета,само човек който го е изживял знае каква задушаваща болка и мъка е това,каква липса и тъга има в сърцата ни!На никой не го пожелавам да изпита това нещо.Страдаме безкрайно за нашите дечица,страдаме и за преобърнатия ни живот,много рано и много млади а сякаш изведнъж остаряхме за един миг!Не е справедливо да разделиж така живота си-на 2,аз си го разделям така,когато бях щастлива и сега,когато незнам дали съм жива!Успокоява ме само като прочета за мами,които вече чакат рожби,след такива загуби-това е единственото нещо което ми дава сили да мечтая за едно здраво бебенце в бъдеще!А времето тече ужасно бавно и тежко!

Времето наистина тече много бавно сякаш е спряло минутите ми се струват часове а часовете дни единственото нещо което ме крепи в момента е съпруга ми и дъщеря ми която е на 5 годинки но когато съм сама вкъщи имам чувство че целя свят се стоварва на главата ми и мъката отново засяда в сърцето ми минаха само 11 дни от загубата на момиченцето ми а ми се струва че са минали години искам да си я върна въпреки че знам че това е невъзможно

Не знам с какво заслужиха децата ни да си отидат така нелепо и жестоко!А ние толкова ли сме грешни на тази земя,за да изпитаме това нещо за цял живот!?Не мога и не искам с да се примиря с тази несправедливост,живота ни не е същия и никога няма да бъде!Много ми се иска да повярвам че с една нова бременност,поне малко да притъпи това което изпитваме в момента!

valensia-79 и аз се надявам че една нова бременност ще ни помогне да се почувстваме поне малко по щастливи надявам се скоро да можем да пишем в друга тема и да се радваме на бъдещите си рожби пожелавам го на всички

Зимна роза Преживях същото и то 3 пъти...ранни аборти. Единственото,което ще те посъветвам е да си направиш някакви изследвания-хормонални,генетични и имунологични са по принцип(може да не ги правиш всичките,скъпи са, но от опит знам,че спокойствието няма цена). Знам,че ти е само един аборт,и на мен ми говореха след първия път,че нищо не било това,природата си знаела работата и т.н.Може да направите и спермограма на мъжа ти,нищо ,че си забременяла,все пак си чакала 2 години и това също има значение. Ние след втория направихме доста изследвания,но понеже не излезе нищо сериозно,решихме да пробваме отново и резултата е 3-ти спонтанен аборт. Аз някак си вече не се измъчвам толкова,но като прочетох историята ти,ми напомни много за мен-всеки детайл като се мине от упойката,плача непрестанно,чакането,надеждата,мъката...,всеки път ги изживявам много тежко нещата,но сега 3 месеца след последния аборт ,смея да твърдя,че съм доста по-добре. Събирам сили за следващия път,имам назначена терапия с вливания,инжекции и т.н.Ще трябва да се заредя с много сили,търпение и положителни мисли. Съветвам те да направиш същото и смело напред! Сигурна съм,че и ние ще станем майки,с много вяра и търпение.КЪсмет и прегръдка от мен за всички,преживели нещо подобно

nimfi4ka, това, което си преживяла,  е ужасно! 
Стискам палци вече да няма такива неща и скоро да се похвалиш с добри новини!! 
Правихме си изследвания със съпруга ми, скоро ще излязат резултатите. След 2 дни съм и отново на преглед. Ще видим какъв заек ще изскочи от храста...

Зимна роза ,успех на прегледа,мила!Ужасни са съдбите ни и всичко ,което преживяваме!
Вярвам,че ти ,nimfi4ka,  mimi8406 ,valensia-79 и всяко едно изстрадало майчинско сърце скоро ще бъде изпълнено с нови трепети,мечти и очаквания към новия живот,който да се заражда у вас!Прегръщам ви,момичета!