Ето един случай за който никъде нищо не се споменава по новините у нас, може и да има защо да се покрива ...
http://www.besove.com/новини/26364/Майката-на-Валя-Забраниха-да- … ах-чело-без-глава
Майката на Валя: Забраниха да пипам извадената ръчичка, целувах чело без глава
Родителите на 12-годишното момиченце, което ауди премаза на пешеходна пътека в Бургас, всеки ден мият кръв и мозък от улицата, но не успяват да ги заличат (виж един потресаващ видеоматериал)
22 Юни 2011, Сряда
Автор: Боряна ТЕНЧЕВА, Видео Добромир ДОСКАЧАРОВ
Всяка сутрин отиваме на гробищата, после носим туби с вода и мием кръвта и мозъка от улицата, където аудито на онази жена я размаза. Знам, че красивото ми момиченце вече е ангел. Плача денонощно и се моля моята Валя да премести две звездички в небето, за да разбера, че това е знак от нея за мен. Това са думите на Мария Димитрова - почернената майка на петокласничката Валя Димитрова, която беше убита миналия петък от черно „Ауди”, шофирано от 32-годишната Надя Иванова на пешеходна пътека, тип „зебра”, пред магазин „Светомаркет“ в Бургас.
Във фаталния ден Валя тръгнала с много настроение, с две приятелки Мария и Нелина, да избират подарък за рожден ден на тяхна съученичка. Били щастливи, тъй като само два дни преди това получили бележниците в СОУ „Константин Преславски“, започвало безгрижното лято. Валя имала планове за тази ваканция - да кара колело и да плува. Момичето обичало да танцува.
„Порасналото ми папагалче“, чуваме да прошепва бащата Валентин,
главата му е наведена, за да не виждаме сълзите, които се стичат по небръснатото му заради траура лице.
Сем.Мария и Валентин Димитрови ни посрещат пред вход 4 на бл.34 в жк „Славейков“, където е домът им, но молят да седнем за тежкия разговор накъде навън, защото стените вкъщи още кънтят от смеха и песните на дъщеря им.
След като купили подаръка за ЧРД в петък, трите деца излезли от мола „Бургас плаза” и тръгнали към близкия ж.к. „Славейков”, където живеят.
Валя се чула за последно с майка си в 16,10 часа, за да каже, че всичко е наред и се прибират, била весела. Това е последният разговор между майка и дъщеря, в 16,30 часа целият свят се срутва за сем.Димитрови.
Децата избрали да пресекат оживената улица „Транспортна” в участъка, където разстоянието между тротоарите е най-късо, да спазят всички указания, които получавали непрекъснато от родителите си. Затова избрали пешеходната пътека пред „Светомаркет”. Минаващ по това време микробус вижда децата, чакащи на пешеходната пътека и спира, за да им даде предимство да пресекат. Валя тръгва първа, в лявата лента към нея обаче лети черно „ауди” с жена зад волана. Буквално лети. Детето не може да види колата. Блъска я с дясната част на бронята, от високата скорост телцето полита във въздуха, премята се и се размазва на предното стъкло. Аудито я влачи около 10 м, преди да спре. Другите деца се разпищяват, когато виждат как безжизненото тяло на приятелката им се свлича на асфалта и от главата шурва кръв, мозък се стели по платното. Нелина звъни на майка си и казва разтреперана: „Валя я удари кола”. Жената веднага предава лошата вест на майката на Валя – Мария, която обаче не допуска, че се е случило най-страшното. Пет минути след инцидента Мария вече е на мястото, вижда обезобразеното тяло на дъщеричката си. Наоколо се суетят хора, но никой не я докосва. Няма линейка на Бърза помощ.
„Видях, че детето ми е мъртво. Исках да хвана ръчичката, да усетя пулс, но шофьорът на микробуса ме дръпна и каза – не пипайте, извадена е. Видях, че
от главата й не бе останало почти нищо
– едно чело погребах, без лице. Череп отзад нямаше. Целувах едно кърваво чело! Какво ли не бих дала да й бяха счупили крак, ръка, но да бяха я оставили жива, поне очичките да бяха отворени“, ридае учителката Мария, усещаме, че изобщо не е на себе си.
Бащата Валентин с ужас си спомня първата гледка: „Хванах врата й, напипах нещо, което туптеше и изкрещях – жива е! Без да осъзнавам, че всъщност това е моят собствен пулс. Нея просто я бяха убили на място!”.
Валя има брат – Христо. Момчето е деветокласник в Професионалната гимназия по туризъм и в момента е на учебна екскурзия в Румъния. „Той ще се върне в понеделник в Бургас, а не както са ви съобщили, че се прибира днес, все още не знае, че сестричката му я няма. Предупредили сме съучениците му по телефона да мълчат и да го разсейват, да не търси интернет. Непрекъснато се грижеше за сестра си - водихме и я вземахме от училище. Тази година тя се смяташе за по-голяма и искаше да се прибира сама с приятелки и се сърдеше, че не я пускаме. Не можахме обаче да я опазим, намери се кой да я убие”, ридае майката.
Днес единствената и утеха е вярата, че Валя е ангелче. А искала да стане медицинска сестра, да учи във Варна и да живее в Англия. От деня на катастрофата – петък, 17 юни шофьорката Надя Иванова не е потърсила почерненото семейство, независимо, че има магазин в близкия бл.55 в същия комплекс.
Всеки ден родителите слагат свежи цветя на пешеходната пътека. Валентин не ходи на работа. А това е човекът с най-много приятели в комплекса. Мъжете казват за него, че бил почтен и мъжкар, оправял на всички колите в частния си автосервиз почти без пари.
Виж целия пост
http://www.besove.com/новини/26364/Майката-на-Валя-Забраниха-да- … ах-чело-без-глава
Майката на Валя: Забраниха да пипам извадената ръчичка, целувах чело без глава
Родителите на 12-годишното момиченце, което ауди премаза на пешеходна пътека в Бургас, всеки ден мият кръв и мозък от улицата, но не успяват да ги заличат (виж един потресаващ видеоматериал)
22 Юни 2011, Сряда
Автор: Боряна ТЕНЧЕВА, Видео Добромир ДОСКАЧАРОВ
Всяка сутрин отиваме на гробищата, после носим туби с вода и мием кръвта и мозъка от улицата, където аудито на онази жена я размаза. Знам, че красивото ми момиченце вече е ангел. Плача денонощно и се моля моята Валя да премести две звездички в небето, за да разбера, че това е знак от нея за мен. Това са думите на Мария Димитрова - почернената майка на петокласничката Валя Димитрова, която беше убита миналия петък от черно „Ауди”, шофирано от 32-годишната Надя Иванова на пешеходна пътека, тип „зебра”, пред магазин „Светомаркет“ в Бургас.
Във фаталния ден Валя тръгнала с много настроение, с две приятелки Мария и Нелина, да избират подарък за рожден ден на тяхна съученичка. Били щастливи, тъй като само два дни преди това получили бележниците в СОУ „Константин Преславски“, започвало безгрижното лято. Валя имала планове за тази ваканция - да кара колело и да плува. Момичето обичало да танцува.
„Порасналото ми папагалче“, чуваме да прошепва бащата Валентин,
главата му е наведена, за да не виждаме сълзите, които се стичат по небръснатото му заради траура лице.
Сем.Мария и Валентин Димитрови ни посрещат пред вход 4 на бл.34 в жк „Славейков“, където е домът им, но молят да седнем за тежкия разговор накъде навън, защото стените вкъщи още кънтят от смеха и песните на дъщеря им.
След като купили подаръка за ЧРД в петък, трите деца излезли от мола „Бургас плаза” и тръгнали към близкия ж.к. „Славейков”, където живеят.
Валя се чула за последно с майка си в 16,10 часа, за да каже, че всичко е наред и се прибират, била весела. Това е последният разговор между майка и дъщеря, в 16,30 часа целият свят се срутва за сем.Димитрови.
Децата избрали да пресекат оживената улица „Транспортна” в участъка, където разстоянието между тротоарите е най-късо, да спазят всички указания, които получавали непрекъснато от родителите си. Затова избрали пешеходната пътека пред „Светомаркет”. Минаващ по това време микробус вижда децата, чакащи на пешеходната пътека и спира, за да им даде предимство да пресекат. Валя тръгва първа, в лявата лента към нея обаче лети черно „ауди” с жена зад волана. Буквално лети. Детето не може да види колата. Блъска я с дясната част на бронята, от високата скорост телцето полита във въздуха, премята се и се размазва на предното стъкло. Аудито я влачи около 10 м, преди да спре. Другите деца се разпищяват, когато виждат как безжизненото тяло на приятелката им се свлича на асфалта и от главата шурва кръв, мозък се стели по платното. Нелина звъни на майка си и казва разтреперана: „Валя я удари кола”. Жената веднага предава лошата вест на майката на Валя – Мария, която обаче не допуска, че се е случило най-страшното. Пет минути след инцидента Мария вече е на мястото, вижда обезобразеното тяло на дъщеричката си. Наоколо се суетят хора, но никой не я докосва. Няма линейка на Бърза помощ.
„Видях, че детето ми е мъртво. Исках да хвана ръчичката, да усетя пулс, но шофьорът на микробуса ме дръпна и каза – не пипайте, извадена е. Видях, че
от главата й не бе останало почти нищо
– едно чело погребах, без лице. Череп отзад нямаше. Целувах едно кърваво чело! Какво ли не бих дала да й бяха счупили крак, ръка, но да бяха я оставили жива, поне очичките да бяха отворени“, ридае учителката Мария, усещаме, че изобщо не е на себе си.
Бащата Валентин с ужас си спомня първата гледка: „Хванах врата й, напипах нещо, което туптеше и изкрещях – жива е! Без да осъзнавам, че всъщност това е моят собствен пулс. Нея просто я бяха убили на място!”.
Валя има брат – Христо. Момчето е деветокласник в Професионалната гимназия по туризъм и в момента е на учебна екскурзия в Румъния. „Той ще се върне в понеделник в Бургас, а не както са ви съобщили, че се прибира днес, все още не знае, че сестричката му я няма. Предупредили сме съучениците му по телефона да мълчат и да го разсейват, да не търси интернет. Непрекъснато се грижеше за сестра си - водихме и я вземахме от училище. Тази година тя се смяташе за по-голяма и искаше да се прибира сама с приятелки и се сърдеше, че не я пускаме. Не можахме обаче да я опазим, намери се кой да я убие”, ридае майката.
Днес единствената и утеха е вярата, че Валя е ангелче. А искала да стане медицинска сестра, да учи във Варна и да живее в Англия. От деня на катастрофата – петък, 17 юни шофьорката Надя Иванова не е потърсила почерненото семейство, независимо, че има магазин в близкия бл.55 в същия комплекс.
Всеки ден родителите слагат свежи цветя на пешеходната пътека. Валентин не ходи на работа. А това е човекът с най-много приятели в комплекса. Мъжете казват за него, че бил почтен и мъжкар, оправял на всички колите в частния си автосервиз почти без пари.
Не спират сълзите ми 
