За селските номера в офиса

Много сте хубави и двете!

Юличка, можеше да отговориш на въпроса с л.с, а не да продължаваш спама!

Тъй! Наизкзахте ли се за "селските" номера?
А сега аз ще ви разкажа за истинските селски номера (които не са баш от офиса де).
1) 1993г. Аз, млада инженерка, устремно влетявам в цеха да движа мостра и също тъй устремно правя салто мортале през един ролганг (ролков транспортьор по научному). Свестявам се в ръцете на един работник, "Гардероб Иванич", както му  викаха, с който само преди ден се бяхме карали на тема кой и как трябва да свърши дадена работа. Човекът ме пренесе до лекарката на ръце, въпреки че и тогава не бях лекичка.
2) Къмто 2002 г. трябва да дойде жизненоважната кола с талаш, с която да се произведе пара, за да се изсуши бързо нужния материал за производството. Само че колата се бави... Нареждат на мотокариста да я чака докато дойде. Само че мотокариста живее на м.... си. Моят мъж, който е глвен технолог и също може да кара мотокар му казва да си ходи в къщи, а той понеже живее на един разкрач от фабриката, когато дойде колата, ще дойде и ще зареди парното. Обадиха му се почти в полунощ, събудиха го, той обаче отиде да зареди и към 2 часа се прибра.
3) 2004 г в парното са спрели котела, чистят шнека за подаване на талаш. И както бригадира ръчка с пръчката, се намира един малоумник, за който табелата "ВНИМАНИЕ! РАБОТЯТ ХОРА!" нищо не значи, да пусне шнека и ръката на работника става на кайма. В същия момент влиза бригадира на лакозаливното да си търси парата, образно казано, и като вижда разигралата се трагедия, грабва пострадалия, качва го на личния си автомобил и го кара в болницата. Оттам се обажда на де що има началници, да знаят какво става де. И хич не пита кой ще му плати бензина или кой ще му чисти седалките от кръвта (колата  му беше нова, за снобарите).
4) 2005 г аз съм на 36, бременна в ранен стадий. Няма обаче кой да пусне компа на разкройващия циркуляр, защото майсторът е в болницата с апандисит. Идва главната директорка и ми казва "ти само управляваш компютъра, аз и началникът на цеха с другите двама работници ще мъкнем и ще носим, за да се изпълни поръчката". И лично тя работи барабар с всички, докато аз само чуках клавишите.
5) 2007 г. нова година. Налага се да се взимат спешни смени в сушилните (това е непрекъснат цикъл), понеже и на ддвамата сушилари вече са им взели здравето. Моят мъж и началничката на сушилните (и двамата коскоджамити инженери) ги взимат. Дневна-нощна - по 12 часа! Иде ред на нова година. КОлежката има гости от Англия - синът и се прибира след n-годишно отснъствие да празнува с родителите си. И моят взима 24 часова смяна (за сведение - там няма уморителна работа, просто трябва да се следят определени параметри по приборите, но е уморително и тягостно, още повече че си съвсем сам), само за да може тя да се види нормално със детето си.
И други работи мога да цитирам, но засега това стига.
А го казвам, за да ви покажа, че освен "селски" номера (иначе между другото адски ненавиждам слагачеството и подмазвачеството имащи ги в изобирлие при нас) има и нормални човешки отношения без задни мисли и сметки кой кого прецакал. На фона на гореописаното, мога да простя преснимания учебник за фрезиста, който обаче ще остане два часа, за да се подаде работа напред. Или двете летви за байцвачката, която ще буха до 10 вечерта, за да има сутринта в 5 сутринта лакото работа. Иби тоалетната хартия, която си купува колегата конструктор в почивката от борсата, като знам, че на следващия ден сутринта става в 6 за поредната разработка "извън оградУ"

Еей, ама като се хванат някои за думата 'селско' и се правят на неразбиращи...
Всички знаем за кое значение на тази дума става въпрос. Няма нужда да противопоставяте с 'градско', случаят не е този.

И мен ме интересуват начините на противодействие.
Мисля, че единственият правилен е диалогът. Ако такъв не може да се проведе директно с конкретната личност (или ако няма ефект от него), то трябва да се мине едно ниво по-нагоре.
За съжаление, аз съм свидетел, как след такъв разговор, всеки който има някакви забележки, в последствие напусна или беше принуден да го направи. И говоря за ценни кадри - съвестни и компетентни хора.
И затова си мисля, дали не бъркам и дали не трябва противодействието да е друго? 

По повод последния пост. Аз съм на мнение, че с диалог може да се разбереш с цивилизовани хора. Подмазвачите, наглите и тези топящите на по-високо ниво не спадат към тази категория. Казвам го от опит. Аз лично съм вдигнала ръце, оправия няма. Не важи и максимата "убии простака с мълчание", защото ако си замълчиш ти се качват на главата.

Сэссилли, след последното изречение на точка 1,се отказах да чета нататък. Сори.

ако е официално разрешено от ръководството ползването на ксерокса, принтера, служ. коли и т.н за лични нужди, това селски номер ли е?

Ами, ако тръгнеш да разпечатваш учебника на целия клас на детето в работата, си е чисто селско представление

На мен пък ми хареса поста на Сесили.
Защото напомни за човешките отношения между колегите
и за колегиалността.

Така е! Но ми струва важно да се отбележи, че действието се развива не в офис, а в завод. Участниците са други, оттам и отношенията. 

И на мен ми хареса поста на Сесили. Но като се замисля, такива отношения са останали май само в производството. В един среден офис и учреждение обстановката е по-скоро на конкуренция, отколкото на задружност. И то все конкуренция от вида "непродуктивна".

ПП - със Северина сме писали заедно

А трябва да го дочетеш ,има много смисъл  
Но да колко  далеч е това от офисната " трудова" атмосфера която цари около теб ,предполагам

ММмм, невероятен смисъл, говорим си за селски номерца, тя ни пише ода за отрудения и човечен бригадир 

За щастие аз не работя нито в завод, нито стандартната офис вегетация. Дори не може да се каже, че имам много колеги. В бранша естествено има хора, скоито се налага да работя и понякога ме втрещяват с малоумщини. Едно време като бях млад и работех с колектив най-досадни ми бяха фирмените партита. После открих офиспаразитите, които само бяха недооценени. Безспорно най-селското е безкрайното коментиране на навиците и облеклото на другия. Едно, че са неуместни, второ че са много глупави.

Между другото, аз съм от провинцията, а там с колегите доста си помагахме.
Затова в Сф преживях почти културен шок от толкова модерната тема кой кого
прецакал в офиса, като поне 50 % от историите за мен бяха проява на дребнавост
от страна на разказвача (по моите критерии). Толкова ли е трудно -
веднъж единия спасява ситуацията, следващият път  - другия. И така.

Сетих се също колко ме вбесяваше крайната болна амбиция на някой мениджъри. Всичко на този свят е по-важно от личния ти живот!
Сега, когато съм в позицията на ръководител рядко се опитвам да убедя хората, които работят за мен, че тази задача е по-важна от всичко друго. Хората често се увличат в т.нар. професионализъм и жертват всяка минута от времето на друг в името на не чак толкова значима кауза. Когато бях на около 20 години се попилях от глупави фирмени обучения и изисквания. Караха ме да бачкам по празници все едно е супер естествено. Аз го правех, нали съм се навил. Но още тогава им казах право в очи че с тази политики към кадрите си няма да стигнат далеч. Отново бях прав.
Дразело ме е когато някой си, не шеф, си позволява да ми държи сметка за ток в офиса например   Навън минус 10, оня ми прави проблем че е вкл. климатика!  
Вдигнах невероятен скандал на един мой шеф, след като 'бях помолен' да изгася цигарата, а след 5 мин той запали. Той можело, подчинените не   Дейстието се развиваше на открито.