тромбоцитопения

eva_s как да е, не пие сега нищо, дано и за напред така да е. Всъщност планират скоро пак да я водят на преглед за изледования, за да видят на къде са тези тромбоцити.
Между другото, баща ми е сага малко болен  и му правиха изследования и излезе , че и при него малко са ниски стойности на тромбоцити  . Та си мислим, да не би да е нещо наследствено 

 Alyona, на нас докторите ни казаха, че не е наследствено, но ще ми е интересно какво ще ви кажат на вас. Ще съм ти благодарна, ако споделиш след прегледа.
 Успех и дано всичко мине по най- добрия възможен начин за вас   

Здравейте, мамчета! Бях отворила тема за тромбоцитопенията при деца, но никой не се включи там http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=480778.msg14447135#msg14447135, затова тук сега ще споделя нашите преживявания, как се борихме с болестта и до какви изводи стигнах. Открихме болестта при контролните изследвания, които се правят на 6 месечните бебенца, само че няколко дни преди времето за преглед по телцето му започната да се образуват петна. Имаше кръвоизливи в очичките, акото и на сгъвките на краката и ръцете. Същевременно беше настинал. На снимката се установи пневмония, а лекарката като видя резултатите от кръвната картина и петната по него пребледня и видимо се притесни. Тромбоцитите му бяха 20 хил и имаше пневмония. На пневмонията никой до края не обърна внимание, защото на фона на 20 хил plt при 6 месечно бебче, тя си беше нищо особено. Спомням си още как ми стана лошо лекарката ми обясни, че това е заболяване на кръвта и че може вс момент да прокърви...ужас. Грабнах си детето от Сливен и го закарахме в Детска Клиника в Стара Загора. Там изкарахме цял месец в реанимация на кортикостероиди. Направиха всички възможни изследвания и не установиха причината. На няколко пъти давахме кръв за софийска лаборатория, за да се установи наличие на антитела - дали е автоимунно или не, но нямаше такива. Стойностите бяха гранични, но в крайна сметка няма. Допуснаха дори, че аз бих могла да му предам антитела с кърмата, които да ги унищожават тези PLTs. Времето минаваше, а той се подуваше все повече от кортикостероида. Тромбоцитите не се повлияваха, все така ниски. Лекуващият ни лекар д-т Чакърова направи пункция, за да вземе костен мозък от крачето като последен шанс да се разбере причинителя и да се повлияе за подобряване състоянието на детенцето. Всичко и там беше наред. Направихме една голяма консултация с професор Бобев, който за мен е светило в българската хематология и който в крайна сметка се оказа прав за състоянието на детето занапред. Същевременно стойностите ни падаха на 8 хил., 5 хил., 12 хил... Изписаха ни отново на 20 хил без прием на каквито и да е медикаменти. Хубавото е, че синът ми не прокърви от никъде и всичко в него функционираше добре. Само тези тромбоцити нещо се възпираха.. В продължение на няколко месеца се качиха над 50 хил. и за следващите 4-5 месеца бяха 70-80-120...точно както каза професора и доцентката, че ще го израсте. Междудругото, много съм благодарна на Доц. Чакърова - отличен хематолог и много стриктен професионалист. Вече синът ми е на година и половина и последните 3 месеца е със завидни стойности - 320 хил. Бяха прави, както се появи така и изчезна и дано никога да не се прояви отново. Така мили майки, опитайте да ограничите приема на кортикостероид, защото последствията са лоши и винаги питайте по много с риск да станете досадни. Дано детенцата ви се оправят и преодолеят заболяването. Стискам палци на всички с подобен проблем и ви прегръщам!

bandidi , радвам се за вас, дано никога вече не ви падат стойностите 
Всички сме минали през клиниката на проф. Бобев, нека подкрепим тяхната нужда от техника:
http://www.facebook.com/laredoute#!/magic.miracle

beleva, какви са стойностите ви сега? Относно хомеопатията аз не съм получавала забрана и бях поръчала от еликсирите на акад. Хлебаров - това са едни капки от билки. Давах ги цяло лято но никаква промяна от тях. В чуждестранни форуми чета за коластра, ако искате пробвайте, като се твърди че действа добре на цялата имунна система. Аз мисля да си набавя скоро. Сега изследвания пускаме на месеца веднъж, но детето е толкова стресирано от това постоянно бодене, че като доближим болницата и започват ревове големи.

Записвам се и аз тук, за жалост. Пуснах тема, а не видях, че вече има такава...

Днес, като част от профилактично изследване, се оказа, че нивото на тромбоцитите ми е пет пъти по-ниско от нормата. Т.е., 32, при референтни стойности 130 - 440.

Честно да си призная, толкова се панирах, че дори и сега, няколко часа по-късно мозъкът ми отказва да смели чутата от личния ми лекар информация, и прочетеното набързо в нет-а. Призавам си, че немалка заслуга за обзелата ме паника имат и лаборантките, които ме чакаха буквално на вратата, за да повторят изследването - уви, оказа се, че няма грешка! Но и трите ме гледаха толкова жално, че за миг си ги представих с по два карамфила в ръка... Признавам си, че като пълен профан, по пътя до болницата в ума ми блуждаеха най-страшните възможни диазнози, с възможно най-страшните изходи. 

В четвъртък ще правя изследване пак - диференциално броене, тогава хематологът ще ми каже кое, как, защо, какво и пр., но дотогава - може ли някой да ми сподели опит, преживявания, моля?! 

 Мили момичета, съжелявам, че сме в тема с това заглавие
НО благодаря на Бога, че не е нещо по- лошо, защото от честото ни ходене до клиниката и лабораторията на д-р Бобеб се нагледах на много тъжни неща 
 А сега да разкажа- ние се отказахме от кортикостироидите, макар че стойностите на малчо са от 30-40 хил. Не искам да разказвам пак минуси от традиционното лечение, с които още се борим и нито един плюс.
 Сега сме само на хомеопатия и продукти на Аквасорс/ предписни от хомеопат, който е бил традиционен лекар/  Само ще добавя, че изкарахме вирус в комбинация с пневмококи само с хомеопатия  И слава Богу, защото в нашето състояние лекарствата са противопоказни.
 Моля се за нас и правя това, което намирам за правилно. Хубаво е, че можем  морално да се подкрепяме тук   

bandidi все едно за сестра ми  си описвала    Радвам се , че се преборихте с  тази болест и благодаря, че сподели с нас. Все пак даваш кураш и надежда!
Dega не се панира мила  . Прочети отначало темата, споделили сме всичко през което минали. Бъди силна и не се предавай 

eva_s ако може, искам да споделиш минуси от традиционното лечение. Аз и преди съм казвала, че не съм против хомеопатия, даже исползвам я . Но пак да се повторя, че не бих разчитала само на хомеопатия при стойности 30-40 хил., при усповие, че не се подобрява  Като допълнение - да, съгласна съм.
Но това е само мое мнение  Не го натяквам на никого , просто споделям. А всеки сам знае за себеси, кое е най добро за него 

Но за минусите бих искала да знам, защото лекувахме сестра ми с традициона медицина. ВЕдинствено което не бързахме да оперираме детето и добре , че не избързахме. Но тук има момиче, което оперирали детето и то оздравя, но те преди това пробваха най различно лечение.
В крайна сметка е важен резултат - оздравяване, а не това , че не става по зле 

Момичета, аз бях питала и преди - тези синки , които се получават в следствие на болестта болезнени ли са?

 Alyona, за минусите мога да говоря, но ще се огранича само с тези, които са видими при нас, за общите всеки може да прочете в интернет или опаковката на кортикостероидите. При малчо малко след като почнахме лечението започна- подуването, напишкаване, не можеше да се усети/ а отдавна сме без памперс/, липса на апетит/ а казват че лекарствата усилват апетита/, 2 кариеса/ за тях д-ра каза, че е възможно, но не е задължително/, кожата му стана много суха и не на последно място НЕРВНИ КРИЗИ, без видима провокация, / д-рите предложиша успокойтелни, които отказахме естествено/, срината имунна система ..... Ами това са общо взето, но съм сигурна че невидимите с просто око в организма му са също  много  
 Със лекарствата мах. стойност, която стигнахме е 49, а с хомеопатията - 90.  За мен нашият път е ясен, дай Боже да е правилният  Но пътят е дълъг и труден. И друг път съм казвала, че малчо от двумесечен е на хомеопатия. Преди дни се спавихме цялото семейство с вируса само с хомеопатията, а малчо има и пневмококи. Д-рът каза, че не е желателно да пие медикаменти и ако успеем да се оправим без тях, ще е най- добре. Е, много хора не вярваха, но ние успяхме 
 Момичета    

Ами моят син понякога плаче, понякога -не. Но мисля, че тези които се получават от по- леките удари не са болезнени. Но може би по- точно ще ти каже някой от първо лице 

 Сега изследвания пускаме на месеца веднъж, но детето е толкова стресирано от това постоянно бодене, че като доближим болницата и започват ревове големи.
[/quote]
 Знам какво ти е  ,  но мисля че трябва да се опиташ да намери път към него, а и може да не му харесва лаборантката. Ние ходим всяка седмица на изследвания, рев имаше първите 5 пъти, след това слава Богу- не. Сега като стане сутрин и казва "айде при каките"  Дават му винаги спинцовка или нещо дребно, показват му разни неща и си говорят с него и той ги харесва, знае ги по име всичките.  Може би, защото вече е по- голям успях да му обесня, че каките и доктора са ни приятели и се опитват да ни помогнат. а той от малък все казва, че ще става д-р като дядо си 
        

Аз имам въпрос към боледуващите от първо лице...

Днес изследванията ми показаха, че тромбоцитите ми са вече 21, утре ще ме приемат за вливания на урбазон и изследвания, за да се разбере причината за тромбоцитопенията.

Междувременно, обаче, исках да ви попитам, имали ли сте някои от следните симптоми: чувство за сухота в устата, гадене, внезапно усещане за студ, световъртеж?

Аз съм с тромбоцитопения доста години вече, не са ми били урбазон или нещо подобно, поддържам ги около 70-80 дори успях да родяпрез това време по време на бременноста обаче се бяха качили в нормални граници. След това пак си бяха ниски но отдавна не съм се изследвала и сега не знам на къде съм. При мен не е имало такива симптоми които описваш.

Имам една позната, чиято майка също е с тромбоцитопения и откакто се помни е така. Не и е пречело никога досега и не се е лекувала. стойностите и са 70-80 хил също. Не взима мерки и казва, че се чувства напълно здрава! Дай боже винаги е така!
Eva, моето детенце е на 1,6 и ми е малко трудно да му обясня за боцкането, че е за негово добро. Все пак не спирам да го успокоявам и играчки му се подават като влезем..без никакъв ефект. Той дори си мисля, че си мисли че го предавам, защото аз го държа докато му взимат кръв. Обръща се и ме обгръща с ръчички с надеждата да го изведа, а аз..го стискам, за да оцелят вената(ако е нужна венозна кръв)..абе..какво да ти кажа, знаеш. От няколко дни ми прави впечатление, че има няколко синки. Не съм пускала изследвания, но ми се струва, че са паднали към 70. Все пак като цяло като расте периодите на високи тромбоцити са по-дълги и стига нормални граници. Далеч съм от мисълта, че сме се избавили напълно, но поне имам надежда, че един ден всичко ще е наред. Затова реших и да пиша тук, за да имате надежда и вие.
И аз си мислих за тези продукти на аквасорс, само че за коластрата. Ако не помага, то поне няма да навреди.