Тема Незабравима (Unutulmaz) 98

Донякъде съм съгласна с теб но Мелда е много наранена видя любимия си мъж да се целува със сестра й нормално е да е озлобена . Не е  хубаво че нарани сестра си но тя вижда в нея жената, която и е отнела любимия мъж причината за страданието й  . Може би когато се влюби в някой друг няма да е озлобена.
Не може да се каже че е много лоша не е убила никого.

мисля 4е 4овек трябва да е много добър за да не е озлобен.



С това съм съгласен - човек наистина трябва да е много добър, за да не се озлоби в ситуацията на Мелда. Аз и затова заспорих - защото съм го изпитвал (навярно и други са го изпитвали) и  чувството наистина ужасно - място не можеш да си намериш, мразиш и двамата, искаш да им отмъстиш по най-жестокия начин и просто ставаш друг човек - здравият разум те напуска и се отдаваш на лудостта си. Много е жестоко е на никого не бих го пожелал, но се случва, за съжаление и трябва да можем да го приемем и преодолеем, ако се водим силни и добри хора. Вярно е, че Мелда засега никого не е убила, но тя извърши още по-страшни неща - съсипа живота на много хора. За това в съда не дават присъди, но от друго по-високо място следват много по-жестоки наказания. Мелда вече изтърпява своето.

Това е моето разбиране по въпроса
 
мисл

Да кажа сега нещо и за "добрината" на Мелда, която се обсъжда от снощи. Категорично смятам, че Мелда не е добър човек. Но това е и въпрос на съдържанието, което влагаме в понятието "добър човек". То някак си се изтърка от употреба - абе, тоя е такъв и такъв, ама иначе не е лош или направо е добър човек. Е, какво му е доброто? Добър човек е най-високото възможно звание, което може да получи един човек, а не някакъв епитет за замазване на лошотиите. На всички ни се иска да сме добри и дори може би си вярваме, че сме такива, но дали наистина сме? Аз за себе си твърдя, че не съм, колкото и да ми иска и колкото и околните да го твърдят (не им вярвам особено, познавайки донякъде себе си). Не че кой знае какви грехове имам и злини съм вършил, но имам все пак и не мога да се самозакича с това високо звание - добър човек. Има кой да ме съди, а сега е важно да се опитам по-нататък да бъда по-добър.

Та и с Мелда същата работа - тя има свите положителни качества, но това не я прави автоматично добър човек, поради което трябва да й се прости цялата лошотия, събрала се в нея и изляла се върху сестра й, Харун и дори най-близките й. З какво ходи да обикаля край джамиите и да се моли и да се обвинява, че тя била виновна за всичко. Ако е искрена и е прогледнала, да се поправи, но няма такова нещо у Мелда - напротив, все повече разкрива най-уродливите черти на характера си и се отдава на яростта, завистта, злобата и отмъстителността си - а това са все грехове и то големи. Та добрият човек по делата във върховни мигове ная изпитание ще го познаете, а не по етикета, който той си е лепнал или други са му лепнали, понеже не са имали какво друго да кажат за него.

Това е моето разбиране по въпроса