Разведен два пъти...

Ако след 22 години вземеш да се разведеш, тогава как ще таксуваш брака си? Като грешка ли? Или само на другите се случват такива неща?

Не!
Защото това са най-хубавите 22 години от живота ми досега.
Не че съм имала нещастно детство или кой знае какви катаклизми в живота си,но откакто срещнах съпруга си и сме заедно,са най-хубавите ни години.
Бих ги възприемала само като щастлив период от живота ми /дано продължат ,докато съм жива!/
Никъде не съм писала ,че съм нещастна,за да възприемам тези години като грешка.

Ако на теб ти се случи нещо хубаво и после изведнъж свърши ,ще го възприемеш ли като грешка само защото е свършило?
По-скоро би го определила като грешка,ако те е направило нещастна през този период...

Но едва ли хората ,оженили се и развели се след две години с мисълта "Защо си пропилях това време с него/нея!"   ще мислят като мен.

 Защо да не мислят като теб?! Нали и тези хора са имали щастливи периоди, не само пропилени. Брак не се приключва след само и единствено щастлив период, винаги се появява и нещастния щом се е стигнало до край. А вярвам всеки си спомня хубавите моменти. Аз самата също, да не говорим, че след като мина време вече, не си спомням изобщо лошите, камо ли да смятам времето си с него за пропиляно

Сладурки..
и аз съм от тези, дето са веднъж разведени - ми не е толкова страшно (преживява се някак) и ако се наложи (т.е не ми провърви сега) - пак бих се развела.
Т.е -по логиката на Краси трябва да се откажа да опитвам, щото на всички следващи ще им свети червената лампичка..

Лампичката може да светва по най-различни причини, но тя означава просто повишено внимание. Логиката не е да не опитваш.

Имам много приятели, разведени по няколко пъти, които са страхотни хора. Писали сте за робското мислене в България в миналото - не е вярно. Родителите ми са разведени, баща ми има (поне) 2 развода в България преди 89г а майка му се е развела доста отдавна, но не съм сигурна, че е в България. Много от приятелките и приятелите на майка ми са разведени. Имам чувството, че сега има по-малко разводи, защото хората не се женят. Даже и баба ми, Бог да я прости, беше по-разкрепостена от пишещите тук. Уважавам мнението на всеки, когато този факт касае собствения му живот, разбира се. Някои мъже търсят девствена, някои жени не искат разведен.

Аз винаги съм страняла от мъже, които имат дете/деца, заради финансовото бреме и проблеми с наследство, на които съм се нагледала. Също и, че докато нямах деца не исках да си развалям спокойствието през уикенда или да се налага да ходя по детски площадки или Дисни вместо по дискотеки и купони. Ако разведен мъж няма живи деца проблем не виждам. Ако ще и 100 пъти да е разведен, най много да станат 101  .

За добър брак трябват двама. Ако в един момент приоритетите се разминат и нито един няма желание да отстъпи бракът се разпада. Няма добри и лоши хора - има подходящи и неподходящи един за друг.

А ако човекът не се е женил нито веднъж, съответно не се е развеждал, но е имал няколко неуспешни сериозни връзки, по-различен ли ще бъде от този с двата развода....... Нашето мислене е такова - думата развод все още звучи като клеймо, има много големи мухльовци които нямат нито един развод

Интересно ми е, ако темата беше: "Разведена жена с дете..." дали мненията за децата-товар от предишните бракове щяха да са такива?
Интересно мнение.
Аз нямам против ничии деца. Проблемите с наследство ги има, само ако нещата не са уредени от бащата правно и предварително. И никъде не е казано, че трябва да се лишава човек от нещо, в името на "чуждото" дете, което за мен не мисля, че е чуждо, а на човека, когото обичам...
А ако човек не иска да се чувства ангажиран, с каквото и да било, има хиляди начини.
Т.е. аз никога няма да бъда втора майка на което и да е дете, така че не виждам как бих се почувствала ощетена - било то с дискотеки, барове, театри и т.н.

Докато не опозная даден човек, за мен няма значение колко брака е имал преди това. Може да е крив, може жените му да са били криви, може да е всичко...

Познавам такъв тип мъж. От първата си жена има 1 дете. Жената избягала от него в един слънчев ден. С втората си жена живя към 12-13г и от нея има дете. Не й е бил верен през цялото време. Последва развод с 2рата жена, заради любовница. Не знам кой е бил инициаторът на раздялата. С любовницата живяха и работиха заедно има няма 4-5г. После развалиха калимерата. Предполагам, защото тя беше млада и е искала нещо по-сериозно, а той не. Към момента въпросният мъж е малко над 50г и живее сам.

Дали е лошо стечение на обстоятелствата за него?

С "аз познавам" не става работата. Защото аз пък имам познат, който е разведен два пъти, като и двата пъти търпя изневери с години заради децата си. Та, единствено факта, че един човек е разведен (независимо мъж или жена) няма как да бъде меродавен показател за каквото и да било.

Servalan , Разведената жена с дете си го гледа. Новият мъж в живота и не и пере, глади или приспива детето. Освен това, детето на разведената (ако живее при нея), поне прекарва събота и неделя и част от ваканциите при бащата и това я освобождава през тези дни. Най-добрата ми приятелка е разведена с дете и с нея миткахме по заведения и после спяхме по цял ден в неделя. Тя предпочиташе връзки с бездетни мъже за да не си разваля удобството. С бащи късаше точно, защото често влачеха дете/деца през уикенда и очакваха тя да готви, излиза в парка с тях итн. Един даже беше нахлул в стаята, в която спях още в 1 след обяд и ме буташе за да ме събуди да стопля нещо за детето, че не било яло а приятелката ми спяла като заклана . Познай дали го поканиха пак! С бездетни пък късаше, защото или не се отнасяха добре с детето или искаха да им роди на тях деца.

Мене ме е отгледала разведената ми майка, която, дори с дете, не пожела да се обвързва с мъже и да гледа чужди деца. Юридическата отговорност на жената или съжителствуващата с бащата в много страни е като неговата. При неблагоприятни обстоятелства, при развод или раздяла може да се окаже, че жената дължи огромна издръжка за деца, които даже не е осиновила формално, само защото е живяла с бащата. Аз не бих поела такъв риск.

Аз не обичам излишни усложнения. Нямам проблем  с брой разводи, но последствията не ги искам, съжалявам. Ако аз се разведа, повече никога не бих живяла с мъж и не бих се женила повторно. Това си е мое решение за моя живот и този на децата ми и, разбира се, не го налагам на никого.

Аз познавам мъжа. И това не е меродавно ли? По-меродавно е само да съм била в ролята на съпругата или любовницата? Все си мислих, че ясно съм описала ситуацията в предишния си пост И както казах - той е бил изневеряващия Да, разводите са 2, но като прибавим и края на дългогодишната връзка с любовницата - стават три сериозни раздели.

Къде са декларирали 80% българи, че са нещастни в брака си? Може би с клетвена декларация пред народ, партия и правителство и някой ги е публикувал в държавен вестник тези супер верни резултати? Не съм виждала аз тази представителна извадка.

Моите приятелки с нещастен брак всичките отдавна са разведени, че и женени отново.

Nevena, на мои познати с деца пък им се е случвало обратното.
Затова и аз имам различно мнение (а може би и така съм възпитана, т.е. така ми е обяснявано и казвано от моите родители, въпреки че не са разведени). Т.е. разведен мъж с дете, но детето не е при него, а при майката. Това, че той го взема веднъж в седмицата, веднъж на месец или веднъж годишно, никога не им е пречило на връзките. Даже познавам и такива, които имат брак с такива мъже и съответно "нови" деца. "Старите" деца не са пречка или спънка, независимо, че идват при "новото" семейство. Проблеми с наследство са решени още преди да ги има.
А проблеми с децата като възпитание може да има, но тези неща зависят както от бащата, така и от "старата" майка.
Всъщност, темата е обширна. Не отричам, че в дадена ситуация и момент, няма да се появи проблем. Но всичко зависи от участниците в сагата.