Аз дори не съм се поучила от грешките си - докато ми се изясни какво се е случило и следствие от какво е било, минаха години, а аз отдавна бях в друга любов, за която не бях премерила според наученото от предишната. Постъпвала съм както ми е дошло от сърцето и душата, пък да става каквото ще. Дори да се разведа още веднъж, имала съм 10 години щастие (за сега, може би ще имам още, а може и до края на живота ми), а други и толкова не са имали, особено тези, които живеят в нещастен брак, но нямат смелост да се разведат.
Виж целия пост
Разведен два пъти...
- Публикувана: 14 окт. 2010, 15:15 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2011, 13:15 ч.
# 135
20 окт. 2010, 16:57 ч.
# 136
20 окт. 2010, 17:11 ч.
Това е същността, другото беше само още един поглед върху темата.
По въпроса за "поучил от грешките си": когато се развеждах, много страдах, разбира се. Опитвах се да отсея всичките си "грешки", да ги анализирам, говорех как "това бих променила в себе си, онака не бих реагирала", а приятелката ми ме слуша, слуша и каза: "Ами ако точно това се окаже следващата ти грешка, ако следващият ти любим точно това най-много би харесал в теб?" Ако наистина? И стигаме до това, за което говори pina - търсим, докато намерим; радваме се, докато има на какво.
Виж целия пост
Аз дори не съм се поучила от грешките си - докато ми се изясни какво се е случило и следствие от какво е било, минаха години, а аз отдавна бях в друга любов, за която не бях премерила според наученото от предишната. Постъпвала съм както ми е дошло от сърцето и душата, пък да става каквото ще. Дори да се разведа още веднъж, имала съм 10 години щастие (за сега, може би ще имам още, а може и до края на живота ми)...
Това е същността, другото беше само още един поглед върху темата.
По въпроса за "поучил от грешките си": когато се развеждах, много страдах, разбира се. Опитвах се да отсея всичките си "грешки", да ги анализирам, говорех как "това бих променила в себе си, онака не бих реагирала", а приятелката ми ме слуша, слуша и каза: "Ами ако точно това се окаже следващата ти грешка, ако следващият ти любим точно това най-много би харесал в теб?" Ако наистина? И стигаме до това, за което говори pina - търсим, докато намерим; радваме се, докато има на какво.
# 137
20 окт. 2010, 17:18 ч.
Явно и аз не съм се поучила от "грешките" си. Не съм и не смятам да се променям изобщо. Всъщност аз дори не смятам неуспешния си брак за грешка, напротив. Пина, Ментова 
Виж целия пост
# 138
20 окт. 2010, 17:23 ч.
краси.мира,нали знаеш как като четеш някого,започваш да си го визуализираш?
Така и аз,четейки теб си представях една жена малко над 60 години,стояща си само и единствено в кухнята,правеща торти за най-любимия и идеален съпруг и в свободното си време,пишеща за невероятния си единствен и неповторим брак в бг мама.
Чак в тази тема видях,че си на 44 години.Специално мен супер много ме сдухват твоите коментари във всяка една тема за семейните отношения.Какви били тези отношения без брак,какво било това,какво било онова,а сега и "ми щом е разведен 2 пъти,ще ми светят една камара лампички","ако разведената ти дъщеря тръгне да се жени за сина ми,пак лампички" и т.н.
Стига бе жена,не си толкова стара,колкото се изкарваш,дори на 80 годишната ми баба й се промени мнението за брака.
И друго не мога да си обясня-защо всеки път мислиш,че твоя начин е най-правилен?Не ми казвай,че не го мислиш,защото ако не беше така,нямаше да го пишеш.
Виж целия пост
Така и аз,четейки теб си представях една жена малко над 60 години,стояща си само и единствено в кухнята,правеща торти за най-любимия и идеален съпруг и в свободното си време,пишеща за невероятния си единствен и неповторим брак в бг мама.
Чак в тази тема видях,че си на 44 години.Специално мен супер много ме сдухват твоите коментари във всяка една тема за семейните отношения.Какви били тези отношения без брак,какво било това,какво било онова,а сега и "ми щом е разведен 2 пъти,ще ми светят една камара лампички","ако разведената ти дъщеря тръгне да се жени за сина ми,пак лампички" и т.н.
Стига бе жена,не си толкова стара,колкото се изкарваш,дори на 80 годишната ми баба й се промени мнението за брака.
И друго не мога да си обясня-защо всеки път мислиш,че твоя начин е най-правилен?Не ми казвай,че не го мислиш,защото ако не беше така,нямаше да го пишеш.
# 139
20 окт. 2010, 18:22 ч.
Много добре казано.
Виж целия пост
... И стигаме до това, за което говори pina - търсим, докато намерим; радваме се, докато има на какво.
Много добре казано.
# 140
20 окт. 2010, 18:48 ч.
Хората имат различно отношение към брака (или липсата му), нормално е. Критериите за избор на партньор на всяка от нас са различни. Някои имат предразсъдъци към развода, други- не.
Какво ви пука, че има по-консервативни от вас? Всичко е наред, докато не някой не реши да начуква канчето на друг, за това, че не мисли като него.
Виж целия пост
Какво ви пука, че има по-консервативни от вас? Всичко е наред, докато не някой не реши да начуква канчето на друг, за това, че не мисли като него.
# 141
20 окт. 2010, 21:51 ч.
краси.мира , и на мен ми идват в повече теоритизациите ти. Съвсем откровено, искрено се надявам нито аз, нито синът ми някога да се налага да си общуваме с хора като теб или като другата радетелка на отношения от миналия век мама Отилия. Подтискам се.
Продължавам да не схващам каква е разликата между петгодишна връзка/съжителство и брак? Разликата е, че за първото няма как да знаете, ей това е разликата. Второто също може да не го разберете, но предвид участието на доста повече хора в една свтаба, по-вероятно е някой да ви снесе информацията. Но по същество разлика няма никаква. Просто и ясно. Това първо.
Второ, в държави като католическа Испания например, в момента, в който разрешиха разводите, знаете ли какъв беше процента им? Около 70 се движеше. Защото хората десетилетия бяха живели в затвор, емоционален, в бракове, които отдавна бяха само съжителство на съквартиранти. Факт.
Какъв е процентът българи, които последно декларираха, че са нещастни в браковете си? 80!!!!!! Но стоят вътре в тези бракове. Защо? Именно защото от една страна са цъкащите многзнаещи лелки, а от друга етикетопроизводството и страха, че ще се превърнат във "втора ръка". Ужасно е. 80% нещастници. Та кой се развеждал ей така просто?
Виж целия пост
Продължавам да не схващам каква е разликата между петгодишна връзка/съжителство и брак? Разликата е, че за първото няма как да знаете, ей това е разликата. Второто също може да не го разберете, но предвид участието на доста повече хора в една свтаба, по-вероятно е някой да ви снесе информацията. Но по същество разлика няма никаква. Просто и ясно. Това първо.
Второ, в държави като католическа Испания например, в момента, в който разрешиха разводите, знаете ли какъв беше процента им? Около 70 се движеше. Защото хората десетилетия бяха живели в затвор, емоционален, в бракове, които отдавна бяха само съжителство на съквартиранти. Факт.
Какъв е процентът българи, които последно декларираха, че са нещастни в браковете си? 80!!!!!! Но стоят вътре в тези бракове. Защо? Именно защото от една страна са цъкащите многзнаещи лелки, а от друга етикетопроизводството и страха, че ще се превърнат във "втора ръка". Ужасно е. 80% нещастници. Та кой се развеждал ей така просто?
# 142
21 окт. 2010, 01:28 ч.
А нужно ли е да разбиваш всеки път вратата,когато ключа не става?Т.е. все да се жениш?
И това води до отговор на следващото:Каква е разликата между съжителство и брак.
За мен лично огромна.
Да,сигурно на много от вас подобно мислене изглежда старомодно,закостеняло,но това са моите разбирания за нещата.И не виждам причина да ги променям,след като досега са се оказвали все верни...
Аз не съм 100 % защитник на брака.Писала съм и в други теми,че ако синовете ми решат да не сключват такъв,за мен не би било проблем.
Проблем е обаче да си кажеш "Ами ,ще живеем заедно,кво толкова!" И се събират ,направят едно-две деца и всеки си взима куфарчето.А децата....майната им.
Тъжно е това лекомислено отношение към връзките и особено към създаването на деца...
Виж целия пост
Краси, понеже знам, че си жена с чувство за хумор, опитвам пак:
Като търсиш верния ключ за една ключалка, не е ли нормално да опитваш, докато някой пасне идеално? Това не е грешка, а просто опит. Практиката показва, че доброто съвпадение е постижимо.
Като търсиш верния ключ за една ключалка, не е ли нормално да опитваш, докато някой пасне идеално? Това не е грешка, а просто опит. Практиката показва, че доброто съвпадение е постижимо.
И това води до отговор на следващото:Каква е разликата между съжителство и брак.
За мен лично огромна.
Да,сигурно на много от вас подобно мислене изглежда старомодно,закостеняло,но това са моите разбирания за нещата.И не виждам причина да ги променям,след като досега са се оказвали все верни...
Аз не съм 100 % защитник на брака.Писала съм и в други теми,че ако синовете ми решат да не сключват такъв,за мен не би било проблем.
Проблем е обаче да си кажеш "Ами ,ще живеем заедно,кво толкова!" И се събират ,направят едно-две деца и всеки си взима куфарчето.А децата....майната им.
Тъжно е това лекомислено отношение към връзките и особено към създаването на деца...
# 143
21 окт. 2010, 02:32 ч.
Да, къде-къде по-смислено и честно спрямо партньора е да го заклещим с детето/децата и да го включим към 80-те процента, дето са нещастни. За мен това е изключително евтино и несправедливо. А доколкото ми е известно, хората в различни етапи от живота си преживяват различни неща, променя се мирогледа им и много други работи, не вярвам в доживотната моногамия, освен в мноооого редките случаи на намерилите "сродна душа". Всичко останало е демагогия и връзване на "противника". Единственият резултат са двама души, които не търсят щастието си и са се примирили, че това е което им се полага доживот. Не го намирам за честно. А щастливи деца растат с щастливи родители. Обратното не съм го виждала.
Виж целия пост
# 144
21 окт. 2010, 03:14 ч.
Ми НЕ ставаш красимира, просто не ставаш.
Т'ва за миг да си помисля, че имаш потенциал, и ти да ме опровергаваш
Момичета
, виждам, че се справяте чудесно и без мен 
Виж целия пост
краси.мира,нали знаеш как като четеш някого,започваш да си го визуализираш?
Така и аз,четейки теб си представях една жена малко над 60 години,стояща си само и единствено в кухнята,правеща торти за най-любимия и идеален съпруг и в свободното си време,пишеща за невероятния си единствен и неповторим брак в бг мама.
Така и аз,четейки теб си представях една жена малко над 60 години,стояща си само и единствено в кухнята,правеща торти за най-любимия и идеален съпруг и в свободното си време,пишеща за невероятния си единствен и неповторим брак в бг мама.
Ми НЕ ставаш красимира, просто не ставаш.
Т'ва за миг да си помисля, че имаш потенциал, и ти да ме опровергаваш
Момичета
, виждам, че се справяте чудесно и без мен
# 145
21 окт. 2010, 08:53 ч.
Ако някой подкрепя това,си е негов проблем!
Неведнъж съм писала ,че аз съм егоист и държа на щастието си и изобщо на добрия живот.
И не съм от хората ,които биха били мазохисти и нещастни цял живот ,само защото са се оженили.
НО:
Факт е ,че все по-лекомислено се женят хората и още по-лекомислено се развеждат.
Един такъв подход "Ами ,ще се оженим /съберем да живеем заедно,пък да видим...!" ми е най-малкото странен,все едно човек отива да си избере сако или панталон ,а не прави избор за цял живот.Предполага се ,де,че е за цял живот.
Самото отношение "Ако не потръгне,ще се разкараме!" е доста глупаво и лекомислено.
А не развода или раздялата ,когато си сгрешил в избора.
Това ме подсеща и за дебатите по повод силикона и пластичните доктори...Когато жена тръгне да си купува обувки,обикаля поне 10 магазина ,за да избере.Когато обаче тръгне да си слага силикон ,пита "Абе,кажете екъде е най-евтино!"
Та и с брака е същото...Повече търсят и имат претенции към марки дрехи и автомобили ,а пък избора на постоянен партньор е сведен до "Абе,каквото стане!"
То си е така ,де .....скъпи на триците,евтини на брашното!
Виж целия пост
Цитат
Да, къде-къде по-смислено и честно спрямо партньора е да го заклещим с детето/децата и да го включим към 80-те процента, дето са нещастни. За мен това е изключително евтино и несправедливо
Неведнъж съм писала ,че аз съм егоист и държа на щастието си и изобщо на добрия живот.
И не съм от хората ,които биха били мазохисти и нещастни цял живот ,само защото са се оженили.
НО:
Факт е ,че все по-лекомислено се женят хората и още по-лекомислено се развеждат.
Един такъв подход "Ами ,ще се оженим /съберем да живеем заедно,пък да видим...!" ми е най-малкото странен,все едно човек отива да си избере сако или панталон ,а не прави избор за цял живот.Предполага се ,де,че е за цял живот.
Самото отношение "Ако не потръгне,ще се разкараме!" е доста глупаво и лекомислено.
А не развода или раздялата ,когато си сгрешил в избора.
Това ме подсеща и за дебатите по повод силикона и пластичните доктори...Когато жена тръгне да си купува обувки,обикаля поне 10 магазина ,за да избере.Когато обаче тръгне да си слага силикон ,пита "Абе,кажете екъде е най-евтино!"
Та и с брака е същото...Повече търсят и имат претенции към марки дрехи и автомобили ,а пък избора на постоянен партньор е сведен до "Абе,каквото стане!"
То си е така ,де .....скъпи на триците,евтини на брашното!
# 146
21 окт. 2010, 09:21 ч.
Глупости пишеш Красимира! Дори да си чувала тези реплики от сорта на 'каквото стане', то със сигурност отношенията и намеренията на двойката не се изчерпва с това. И кои са тези, дето все по- безотговорно се женят при положение, че масово хората взеха да се женят след дългогодишни връзки, съвместно съжителство, та дори и родени вече деца. Преди 30-40 години бяха тези, дето сватбите им бяха 2 месеца след запознанството. За 2 месеца и да искаш, никакъв разумен избор не можеш да направиш, а се осланяш само на късмета си, ако ли не случиш си носиш кръста до гроб. Това ли е отговорното отношение - да стреляш в тъмното?
Виж целия пост
# 147
21 окт. 2010, 10:15 ч.
Мдааа... та дори и дългото съжителстване преди брака не е гаранция , че няма да има развод !
Аз също съм разведена. Преди да се омъжа живяхме на семейни начала - имахме връзка 8 години , от които 5г в брак. Когато съм се женила не съм подхождала безотговорно а напротив - добре обмислено решение , затвърдено с любов между двамата.
Но както казват - Хората се менят с годините , едни приоритети изместват други ! Сега живеем на семейни начала с друг мъж - също разведен- дори и това ми решение ( за съвместен живот) е взето добре обмислено !
Виж целия пост
Глупости пишеш Красимира! Дори да си чувала тези реплики от сорта на 'каквото стане', то със сигурност отношенията и намеренията на двойката не се изчерпва с това. И кои са тези, дето все по- безотговорно се женят при положение, че масово хората взеха да се женят след дългогодишни връзки, съвместно съжителство, та дори и родени вече деца. Преди 30-40 години бяха тези, дето сватбите им бяха 2 месеца след запознанството. За 2 месеца и да искаш, никакъв разумен избор не можеш да направиш, а се осланяш само на късмета си, ако ли не случиш си носиш кръста до гроб. Това ли е отговорното отношение - да стреляш в тъмното?
Мдааа... та дори и дългото съжителстване преди брака не е гаранция , че няма да има развод !
Аз също съм разведена. Преди да се омъжа живяхме на семейни начала - имахме връзка 8 години , от които 5г в брак. Когато съм се женила не съм подхождала безотговорно а напротив - добре обмислено решение , затвърдено с любов между двамата.
Но както казват - Хората се менят с годините , едни приоритети изместват други ! Сега живеем на семейни начала с друг мъж - също разведен- дори и това ми решение ( за съвместен живот) е взето добре обмислено !
# 148
21 окт. 2010, 13:00 ч.
Човек направо да му стане лошо...безотговорен да се жени, безотговорен да живее в съжитество...както и да я четеш краси.мира , все си безотговорен. 
Нищо старомодно няма в постовете, това е единствено елементарна ограниченост, на мирогледа, на статуса, на духа и т.н.
Едни от най-безотговорните хора, които познавам са с най-дълги бракове.
Не, че не вярвам в брака, напротив...въпреки, че семейството ми хич не е за пример в това отношение, а най-голямата гадост е, че дори на децата от разпаднали се бракове се гледа, като на второ качество хора, понеже съм го изпитала на гърба си.
Много малък и много прост народ сме.
Хората градят заедно животите си независимо в брак или съжителство....когато рухват тези животи по един или друг начин, решението за раздяла е еднакво трудно...за не сключването на брак, както и за развод, причини колкото искаш.
Да наречеш нереализиран брак грешка, а съжителството безотговорност, е равносилно да етикираш вкупом цели поколения и да даваш оценки за чуждите животи...е колко малък човек тябва да си, та да си позволяваш това...
Виж целия пост
Нищо старомодно няма в постовете, това е единствено елементарна ограниченост, на мирогледа, на статуса, на духа и т.н.
Едни от най-безотговорните хора, които познавам са с най-дълги бракове.
Не, че не вярвам в брака, напротив...въпреки, че семейството ми хич не е за пример в това отношение, а най-голямата гадост е, че дори на децата от разпаднали се бракове се гледа, като на второ качество хора, понеже съм го изпитала на гърба си.
Много малък и много прост народ сме.
Хората градят заедно животите си независимо в брак или съжителство....когато рухват тези животи по един или друг начин, решението за раздяла е еднакво трудно...за не сключването на брак, както и за развод, причини колкото искаш.
Да наречеш нереализиран брак грешка, а съжителството безотговорност, е равносилно да етикираш вкупом цели поколения и да даваш оценки за чуждите животи...е колко малък човек тябва да си, та да си позволяваш това...
# 149
21 окт. 2010, 13:07 ч.
Всеки намира оправдание за собствения си живот и грешки!
Виж целия пост
Препоръчани теми