Подсъзнанието може всичко 31 /Линкове за всички техники има на първа стр./

  • 127 629
  • 746
# 360
Интересно ми стана инфото за фестивала, благодаря за това. Не познавам нито един отлекторите, освен Димитрина Спасова, и то ксамо като йога преподавател...Чували ли сте нещо за някого от останалите?
Виж целия пост
# 361
За фестивала в Пловдив ли ?  Не мога да намерия информация

В София е, пуснах линк на предишната страница с всички лекции...  Hug Ето го пак: http://justbefestivals.com/news

Енита аз пък познавам само този водещ Иво Величков “Хипноза и хипнотерапия” . Има интересни лекции, но все още не съм се ориентирала точно...
Виж целия пост
# 362
В Пловдив има фестивал за алтернативна медицина, получих информация преди месец но я изгубих. За този в Пловдив питам. За София зная от фейса
Виж целия пост
# 363
В Пловдив има фестивал за алтернативна медицина, получих информация преди месец но я изгубих. За този в Пловдив питам. За София зная от фейса

Мисля, че този в Пловдив мина вече.... но не помня къде имах информация за него..   bouquet
Виж целия пост
# 364
Здравейте, искам да споделя  с вас, а защо, и аз незнам.
На 18 окт. се роди второто ми детенце Борис.
Още в болницата започна да ми става много лошо.
Имам депресия от години, ходех на психотерапия и ми влияеше много добре през бременността.
Обаче сега като че ли нищо не помага.
Страхувах се от акво ли не, сега и страховете изчезнаха. Имам чувството, че вече искам нещата, които преди ме плашеха.
Само тормозя мъжа ми с моите вечни мисли, премисляния и страхове. Вечно нещо мисля, вечно нещо ме тревожи. Все за мен говорим. Той се опитва да ми помогне, аз се оправям за малко и пак наново. Той обмисля да се разделим. Казва, че така ще ми помогне да си стъпя на краката. Имам силната вяра, че не обичам нито него, нито децата си, защото ако ги обичах щях да имам сили да се справя, любовта да ми ги даде. А аз се провалям. Превръщам се в едно чудовище, което само търси внимание, интересува се единствено от собствените си проблеми. Не се трогвам вече като си мисля, че децата ми ще се мъчат с такава майка, че мъжа ми ще се мъчи с такава жена. Той започва да губи любовта си към  мен, днес ме удари, каза, че иска да ме пребие понякога и едва се сдържа, а на мен и от това не ми пука вече.
Мъжа ми ме помоли да се справя, за да не започвам пак лекарствата и да не спирам кърмата.
Психотерапевтката ми може би скоро ще се откаже от мен, защото едно и също ми повтаря, а аз зациклям и не мога да се откъсна от проблемите ми.
И това не ме притеснява, станала съм безчувствена. Пък и скоро няма да имаме пари да й плащаме.
Просто имам чувството, че всичко свърши, цялото ми старание от години, сега съм в такава дупка, че чак ми е приятно да съм зле.
Виж целия пост
# 365

Когато си на дъното на пъкъла,

когато си най-тъжен, най-злочест,

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез

 

Когато от безпътица премазан си

и си зазидан в четири стени,

от всички свои пътища прерязани

нов път си направи и пак тръгни.

 

Светът когато мръкне пред очите ти

и притъмнява в тези две очи

сам слънце си създай и от лъчите му

с последния до него се качи.

 

Трънлив и сляп е на живота ребусът,

на кръст разпъва нашите души.

Загубил всичко, не загубвай себе си -

единствено така ще го решиш!                                                                                                                                                                                            Не бих могла да го кажа по-добре от Дамян Дамянов.Не се предавай!
Виж целия пост
# 366
Облачето хей, това ти е второ дете и съм сигурна, че познаваш следродилната депресия- при някои е кратка, при някои продължава с месеци.  Това, което ме учудва, че само от 18 октомври досега нещата са се развили толкова бързо. Другото, чиито отговор знаеш само ти е, защо споделяш с нас, след  като не знаеш какво търсиш - помощ, утеха, план за действие....Първото, което ми идва на ум, е да тесаш всяко едно твърдение от това, което написа: "Само тормозя мъжа ми с моите вечни мисли, премисляния и страхове. Вечно нещо мисля, вечно нещо ме тревожи. Все за мен говорим. Той се опитва да ми помогне, аз се оправям за малко и пак наново. Той обмисля да се разделим. Казва, че така ще ми помогне да си стъпя на краката. Имам силната вяра, че не обичам нито него, нито децата си, защото ако ги обичах щях да имам сили да се справя, любовта да ми ги даде. А аз се провалям" . Ето инфо за ТЕС: http://www.emozdrave.info/  Ако нямаш енергия да тесаш, тесай първо "Въпреки, че нямам енергия...".
След раждането на второто ми дете също бях в тежка депресия, ревнувах безумно мъжа си, отидох при известна психотерапевтка, която ми каза "Ако продължаваш,той ще те напусне" Отговорих й, че това го знам и без нея и си тръгнах, след това открих много неща благодарение на семейните констелации: http://www.oshoevents.net/event.php?event_id=272
Ходих и на няколко индивидуални сесии с Румен, нещо като ролеви игри, както и дишане. Дишането страшно ми помогна, сякаш първо отприщи река от сълзи у мен, после енергия, която страшно ми липсваше...
Тук ще получиш и други съвети, пътища към себе си много, но усилието да ги извървиш е само твое...Ще се справиш, само започни, не чакай психотерапията да ти помогне пасивно...
Виж целия пост
# 367
Момичета, вметка от мен - възмутена съм как софийските полицаи се отнасят към хората. Примерът е - спира патрулка до мой близък на улицата в 22 часа в самия център на града на най-осветено място, излизат и 20 минути го карат да си вади нещата от джобовете, подмятат, подиграват се, заяждат се кого бил чакал, а той стои на светофар и чака да светне зелено, за да пресече...... Досега не съм си позволявала никога да слагам етикети на някого вътре в себе си, но сега ще го направя - "дребни нещастни душици", които злоупотребяват с лъже-властта си. Разбирам вече хората, които имат ниско мнение за редовите полицаи.
Виж целия пост
# 368
Вела "humanis, последните месеци вече няколко пъти неща, които изглеждат невъзможни или неосъществими на пръв поглед ми се решават от само себе си. Само, че и аз очаквам някакви такива решения. Отхвърлям първите притеснителни мисли и си казвам, че всичко ще се нареди само. И точно така става. В средата на юни  участвах в един проект, който трябваше да изпълня преди края на септември. На пръв поглед изглеждаше невъзможно да се реализира. Обаче реших, че Вселената ще се погрижи за мен и още преди края на юли бях готова с реализацията му. Бях много щастлива. А в последвалите месеци още няколко пъти неща, които изглеждаха много трудни и почти невъзможни се нареждаха без усилие от моя страна. Даже мисля, че споделих в темата."

Вела Много точно казано, аз израстнах също до този извод newsm10
Виж целия пост
# 369
!Diva!, напълно подкрепят твоето изречение, че точно в мига, когато отхвърля притеснението и си кажа, че ще стане, защото има кой да се погрижи и сякаш се задейства някакъв механизъм и работата се развива от само себе си. Даже ми се струва, че щом повярвам в лекотата и собственият ми поглед към ситуацията се изменя и започвам аз самата да виждам възможности за скъсяване на пътя и намаляване на необходимото усилие за реализацията.
Виж целия пост
# 370
Рози и рози  Hug
Току що се сетих за един пример, в подкрепа на думите ти. Случи се служебна неприятност, с една дума път без изход, щеше да се стига до дела и пр. неприятности. След два дни прекарани в тотален стрес, безсънна нощ просто зарязах проблема умствено и емоционална и си казах "Господ има най-доброто за мен, и за миг няма да се усъмня" и като се ухилих като зелка и забравих за случката и само след 30 мин. по телефона ми потвърдиха, че роблемът е решен!
Разбира се примерите са много, но в момента точно за този се сетих.
В момента имам нужда да се увеличи месечният ми доход, в същото време ми е трудно дори да си представя как бих се справила като ми нарастнат ангажиментите/ и сега не са ми малко/ и в същото време вярвам, че нещата се подредят по най-прекрасния начин, вътрешно съм уверена.

Рози и рози , а по отношение на малките хора, и аз не знам как е редно да постъпваме с тях, делата им доста огорчават. Вчера сутринта се сетих за това, ами честно казано, ядосах се, развали ми се настроението и в момента в който усетих, че го допуснах, веднага заличих мисълта за едно такова дребно човече, пожелах му мислено - всичко най-добро и се отдадох на един прекрасен почивен ден!

Прекрасна седмица мили момичета! Чудесата и щастието да присъстват във дните ни!  newsm51
Виж целия пост
# 371
облачето хей , познавам те от темата за красивата коса. никога не бих предположила, че имаш каквито и да е психологични проблеми. Което ме навежда на мисълта, че всъщност нещата не са чааак толкова зле.  Hug Вероятно в момента си в някаква дълбока криза, отключена от хормоналния бум след раждането. Ще отмине, няма къде да ходи. Сигурна съм в това. Ако не срещаш подкрепа от мъжа ти в този момент може би наистина е по-добре да се отдалечите чисто физически. Има ли как да стане? Да отидеш с децата при майка си, или пък той да отиде другаде, а да дойде при теб някой да ти помага и да те подкрепя. По принцип би трябвало той да е човекът, който да ти окаже най-силна подкрепа, но щом не го прави нека поне да не ти пречи. Някой по-горе беше пуснал линк към Ошо, мисля че може да опиташ там, няма да сгрешиш.
Не на последно място - понякога един разговор с положително настроен човек върши небивали чудеса. Ако мога да помогна с нещо - насреща съм.  Hug
Не се самонавивай, разговорите които водим в главите си понякога са по-страшни от най-страшната действителност. Прекрати ги за малко и се опитай да активираш разговорите в сърцето си. Колкото и да ти се струва сега, че си безчувствена и че не обичаш децата си - не е така и ти дълбоко в себе си го знаеш. Нали? Heart Eyes
Виж целия пост
# 372
Благодаря!
Клеми, той ми дава цялата подкрепа и обич, които има в себе си. Но аз злоупотребявам много, като ми е така зле, и той е пред криза също. Опитва се да се съхрани.
Енита, ходила съм в групи по костелации, но преди, сега няма как. помагаха ми, но явно нещата след раждането се задълбочиха.
Виж целия пост
# 373
Същото е и при мен , момичета. В момоента,  в който се появи съмнение, притеснение, заявявам, че се отказвам от старите енергии на страх, несигурност и т.н... и ги изпращам към Центъра  на Земята за трансформация . След това заявявам,че оставям нещата на Вселената, тя да се погрижи за тях .  Накрая благодаря. И всичко се подрежда по-най добрият за мен начин, за което отново благодаря.
Виж целия пост
# 374
Имам нужда от помощ- техника за избягване на панически страх за нечии друг живот Embarassed Сори, че звучи толкова тъпо.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия