Преди година новина за наш'то юлче долетя

sesiliqqq и аз мисля,че няма място за притеснение. Имам една приятелка, на която бебчето и беше със същия проблем и сега е на 2 години и няма и помен.

Марита, на мен бременността ми беше много приятна. Така и не разбрах какво е това киселини, повръщах само 2 пъти и то по-скоро от миризмите на препаратите за почистване, след което мъжото се зае с тази нелека задача. Аз само прах бършех и миех пода    Прахосмукачката ни е Рейнбол и тежи 100кила така че и нея я бях зачислила на мъжа  
Понеже офиса, в който работя е в Несебър към 4ти мес като хванаха поледиците се обадих на шефа ми да ми търси заместник и после ходих 1мес само събота да го "обучавам", а като си носих болничния шефа ми даде 250евро да купя нещо на бебо   И си джитках с колата до 9 мес и си ми беше супер Записах се и на курс за родители и на пилатес за бременни.. Абе супер бременност си ми беше    Искам пак  

за захранването - аз точно се чудех каква е разликата и кое кога се дава, защо едни започват с пюре, други със сок....трети с каша, пък и те 1000 вида

свекито много настоява да даваме сокчета и ми иде да я плесна вече, лази ми по нервите, считам, е веднъж, като кажа "не"  - значи "не" - няма какво да повтаря като латерна след мен през 5 минутки, все едно не съм я чула

четох , че през 70-те г. имало такава пропаганда, за да кърмят по-малко, да се захрани бързо и се връщат на работа, но се счита, че ранното захранване със сокове не е добре за храносмилателната система, защото са кисели и вероятността от алергии с времето

едната педиатърка каза, че може да се помисли за бананова каша след месец и нещо, ако не кача малкия, но за мен той си е идеално телосложен и не дърша да е пухчо; има си гривнички, месенца  

сега от споделеното от Селма разбирам, че е правино да се започва с каша, ноима прекалено много инфо и дискусии и ми действат давещо, а не изплуващо...

поне аз не съм намерила нещо въвеждащо за видовете захранки

иначе четох една хубава статия за педагогическото и ми хареса, като обяснения и логика

за сега сме на кърма....ако се наложи ще додаваме АМ, а като започне да се изправя -може да опитаме с каши, колкото да ги опитва и така постепенно и човешка храна

сега мисля така ...ама с времето ще видим

оооо териза,така се ядва:)) аз си бях сама по цели дни (може и да си спомняш писанията ми),мъжа ми на работа,аз си чистех и правех всички,неможех да спя нощем,цял ден дремех после....абе гадост! а на всичкото отгоре съм и чужденка в държавата,нямам познати и умирам от скука.
сега поне съм записала детето на бебешко плуване,за да се срещаме с хора навън малко от малко.

В интерес на истината, и ние с мъжа ми сме си говорили за второ.Обаче аз искам да минат поне 4 или 5 години.Той пък иска да е след 2 или най- много 3.Но ще видим,че зависи от много неща.Най-вече финансови.Предстои ни един доста грандиозен ремонт на един апартамент по-голям,че в този ще ни е малко тесничко. Но както и да е, все някога сигурно ще се случи и второ дете.А като си спомня какво казвах в родилното по време на контракциите :"Веднъж да се махна от тук,моя крак никога повече няма да стъпи тук" Тогава акушерките ми казваха,че всички казвали така и всички после забравяли.И аз си виках как това се забравя,но истината е,че малките създания са толкова готини,че всичко лошо се забравя изключително бързо.

със сестра ми разликата ни е година и нещо ..... и сме чудрсни "приятелки" на един акъл, сестри от всякъде....това винаги много ни  харесвало

иначе предполагам е съсипващо за майката.....но на мен ми се иска по-малка разлика (няколко години) и прди втората бременност да е имало време да се възставовя, да го износя здрава и пълноценна и да съм направилапоне 1г стаж - прди следващо майчинсво .....

сега като гледам плана - ако всичко се случи - разликата между децата ще е 3г

анджек! то хич да не четеш по пътя на логиката ще се сетиш.незнам на колко години си,но аз помня идеите на комунизма.имало е няколко точки за поетапно изпълняване,но не са стигнали до последната,която май е била да няма семейства баш както ние го разбираме,а хората да са едно цяло,а децата някакси общи.....нещо такова един събеседник-върл противник на комунизма ми разказа,което звучеше логично,като гледах как са изпълнили някои от поставените си цели-деца целодневно на детски градини и на практика там отглеждани,а майките на работа. оф гади ми се направо като си спомня.аз бях от тия деца по детските градини.баба ми м ие разказвала как като родила баща ми (1957 год.) и майчинството и било два или три месеца не си спомням,но все тая,та тя се върнала на работа,но нямало кой да го гледа такова малко бебе (това ми е странно.трябва да я питам защо така се е получило) и тя го заминавала самО в детската стая,която нарочно била стаята от към улицата.тя работеше много наблизо до нас и си е идвала на няколко пъти набързо,за да надникне от прозореца (в къща е) и само да види добре ли е.ма какво е това нещо бе? (може да  еимало по-дълго майчинство,но тя по желание да се е върнала.по спомен говоря и то не много пресен).
та когато държавата е била под контрол на диктатура и се е изисквало от жените да работят задължително какво се очаква? желателно е по-бързо отбиване,захранване т.н.
ето аз сега се гледам,че нямам абсолютно никакво желание да захранвам рано.даже както вчера повдигнаха темата тук за още по-късно захранване и на мен м исе прииска.никак не бързам да го отбивам и да "друсам" бурканчета и шишета,ама...ми се налага да работя.когато намеря работа (за два часа дневно засега) и незнам...може да ми се наложи да го захраня,че с какво ще го храни детегледачката? аз имам регулирана кърма и ще м ие много трудно да цедя:(

айде много се улях във филосовстване:) гледам филм,но е малко скучноват,та надникнах тук....отивам да го догледам,ако мога,че кърмата ми слезна.ще се храним скоро.

аз два пъти го казах това,но наистина го мислех категорично! първия път си казах сама на себе си така :"ще забравя това и ще ми се прииска пак,но въпреки,че ще съм забравила как ме е боляло трябва да си спомня клетвата си и да помня поне колко категорично я казах" , а втория път имам видео за подсещане.само като се чуя какво правя и се отказвам моменталически хахахахаах

на мен акушерките ми казаха тук като раждах Але-то,че това е съвсем естествен процес да с еотричаш от повече деца,но после също така естествено е да забравиш,защото е дело на гормоните.само се подсмихнаха и казаха "то хормоните ще си кажат думата,не с епритеснявай" и ме потупаха п орамото хахахахаах

ами чак такова изваращение за колективно отглеждане не помня, но и съм била дете и кой да ми каже, но е абсолютна глупост .... да не говорим, че е имало толкова изкуствена заетост.....жените да забравят, че са жени и да бъдат труженички 

аз сега се чувствам професионално много добре и семейството, майчинството - някак правилно ми балансират живота, разбира се приоритет има животът (семейството), а средството за живот (работата), но една хубава професионална среда не е смо средство за живот, а условие за развитие, социални контакти .....

така, че всеки търси своя баланс

всички майки наоколо не работят и съм публично порицавана колко съм лоша - на 1г да си хвърля детето и да си гледам лайфа на работа ....което е .... ама не коментирам повече - няма смисъл ......

Здравейте мами,

И ние днес стигнахме заветните 3 месеца. Пожелавам на всички бебчовци, както и на нас здраво порастване, да са ни много щастливи дечицата и ги чака успешно бъдеще. И вие мили родители бъдете много щастливи и нека сме дъълго време до нашите съкровища! Поздравявам специално и астралните близнаци на Лилия!  

Относно последващи деца, аз съм навита и на трето, но да минат поне две години и дано финансово да сме по-добре, всъщност за мен спирачката би била само това.
Относно отглеждането на деца по време на комунизма, аз самата съм била 3 дни в седмицата на целодневна градина, защото мйака ми е била до 7 на работа, а баща ми редовно е бил на обучения като военен или пък е давал наряди. Тогава са работили и в събота, въобще си е точно така, тогава майките е трябвало много рано да се връщат на работа.

Относно захранване, както вече писах първ започвам с каша, после зеленчуково и после плодове пюре.

Хубав ви ден

Едно въпросче: Какво мислите за Ротарикс? И някоя от вас мисли ли да го приложи?

П.С. Аз питам,защото преди малко съседката се върна с нейното дете от консултация и нейната педиатърка е питала дали ще я слагат.А нейното дете е на годинка близо.  Та тя дойде да се консултира и с мен.Принципно аз и казах,че съм против такива за мен излишни интервенции.Но тя ми изнесе 10 мин лекция как било "по-малко вредно" от изкарване на такъв вирус.Та реших и тук да проуча мненията как са, преди категорично да отрека.

аз не искам без нужда да слагам нищо допълнително извън задължителното

Ох аз и ротарикс не знам какво е. След малко ще видя в нета.
Но да се включа за следващите деца - аз пък на обратно пак на всички - в родилното все разправях за второто. После и първия месец в нас, но сега съм категорично против. Много искам едно бебе ей така на 3 месеца или по-голямо. Но да съм бременна отново - не искам да чувам като Марита. Хем уж ми беше по-лека бременността и все пак не искам. Да не говорим, че още се чуствам като разглобен конструктор. Зъбите ми са зле, май имам анемия, боли ме гърба вечер - не мога да мръдна в леглото от болки, колената едва ме държат, а и тази операция...и това на 23 години - Божееее! Абе не искам да чувам за бременност. А винаги съм искала деца с малка разлика. Исках ей така за 3 годинки да си родя две деца и после да се развивам професионално, но май ще се спра на едно. И както се казва вярно "ще си гледам лайфа" и хич не ми дреме от това, че искам да си гледам и своя живот и че света ми ще се върти не само около Калоян, но и оклоло мен и около татенцето И тримата сме еднакво хора

Маритке, то е както си го направиш. И аз цяла бременност си седях самичка. Единствено в петък на лекциите на 9м като се засечем с мамите общувах с хора. Но не ми беше зле. Аз си джитках из цяла София с корема, а събота и неделя обикаляхме цяла България с мъжо. Докторът ни даде зелена светлина да правим опити за второ след 5 месеца Тъй че, живот и здраве април-май може би ще се задействаме Цялата бременност я изкарах супер. Нито ми се е драйфало, нито ми е било лошо. Единствено непоносимост изпитвах към прясно печени фъстъци, ужасно ми смърдяха. Тъй че искам пак. И после пак. И евентуално после пак пак И ако всички деца са толкова добри, колкото е Мая, мога 10 да гледам! С всеки изминал ден се убеждавам, че спокойна мама е равно на спокойно бебе.

Тва по повод тесните дънки: Я да ви питам един кулинарен въпрос. Не ми се ходи до магазина в тоз студ, а исакм да си направя течен шоколад. Сухото мляко на бебето дали върши работа - май гадничко мирише...не знам другото дали и то е така?