Преди година новина за наш'то юлче долетя

Това в bold ме разсмя искрено  Само че е камък в градината на дългокърмещите

Не се включвам по темите за детегледането, защото много мразя да давам/получавам непоискан акъл. Имам си мнение и се придържам към него, но не държа всички да го споделят и да си гледат децата по моите методи.

ех....
къде видя подобно изказване? Ставаше въпрос за бебе..а не някой да спи с детето си до пълнолетие...или пък да го кърми в училище... Не мога да разбера защо всяко казано нещо бива украсявано и изопачавано от тези на които не им харесва...
Жалко....

За всяко нещо си има време, нуждите на децата се променят, и именно затова е родителят - да реагира според нуждите, а не самоцелно.
Относно спането заедно с бебето, не случайно се казва с бебето а не с детето... Ако беше прочела статията щеше на направиш разликата и нямаше да изопачаваш казаното.

Децата са много различни и няма вярна рецепта "по приницип".
Ели беше ужасяващо ревлива - спеше, ядеше и бодърстваше в прегръдките на мен или на съпруга ми. Но не беше достатъчно просто да я гушкаме - трябваше да я подрусваме и да се разхождаме из стаята или поне да се поклащаме, за да не плаче. Спеше при нас - или гушната в мен или на корема на баща си. Явно отстрани е изглеждало доста трудно, но аз имам само хубави спомени от най-бебешкия и период. Отделянете стана много лесно - купих красиво спално бельо и и предлижих да си спи вече в кошарката. Само първата вечер малко се поглези, а сега дори като я сложа в легълцето и ме гони от стаята и води преговори за нейна стая. Беше много самостоятелна или поне се опитваше да бъде (има неща, които пусто не и се отдават и е голяма драма  ), но от както се роди Кити и често иска помощ за неща с които се справя и сама, само и само  зада привлече внимание.
Сега бях решила, че и Константина ще спи при нас, но тя не се чувства добре - буди се често, промрънква. А когато си е в кошчето, като  заспи към 20.30 се събужда към 7ч. На пръсти се броят случаите, когато се буди през нощта. През деня също си кротува - дори ми е гузно, че понякога по цял ден не я вдигам, освен за да оригне след ядене.

Много грешно сме се заели в нашата тема да даваме мнения за всичко с такава категоричност,че чак се замислям ,дали има нужда да се допитвам до себе си, за това как да си гледам децата.Най добре е явно, да отворя някой даден линк или статия и да се науча кое е най правилното,да ама не,всяко дете е различно и има различни изисквания.
А обсъждането на това колко грешно си отглеждам децата го оставям на бабите пред входа,че те си нямат друга радост.
И да напиша как е при нас,всички деца като бебета са спали  в спалнята  в кошарка,твърде съм мързелива да ставам при всяко мрънкане,за ядене,за стряскане,за всичко трябва да ходя до другата стая,но как е правилно не знам,за мен е било това,за друг,друго,закони няма.
Сега пак обичат да има някой при тях,бяха отвикнали,ама баща им много обича да спи при тях и пак свикнаха,но това не значи,че когато се наложи, няма да ги оставя пак сами.

Гледането и възпитаването на децата е толкова обширна тема с толкова много страни, които будят всякакви полемики, че е почти невъзможно да намериш тема в която да не се пресекат различни виждания и убеждения. Или трябва да мълчим и да не започваме никакви теми в които може да възникнат противоречия....или да се примирим, че някой може да се окаже леко засегнат без да е било това целта...и съответно можем да отнесем някой "камък в нашата градинка" 

scarly,неслучайно зададох въпроса си."Как свързваш фразата за "ВСЯКА МАЙКА......" със твоята лична ситуация"?

Коя "Всяка" майка имаш предвид?

Очевидно не твоята:

  И не тази,която:

  И не тази ,която:

  Коя "всяка" тогава?  

   Мисълта ми е,когато развяваме с такива велико-толерантни фрази,нека наистина бъдем толерантни.И към дългокърмещите,и към прекалено грижищи се,и към "мързеливите",и към неваксиниралите и т.н..  
   Хем да изказваме своите мнения,хем да приемаме по-различните такива,а не да ги внасяме в категорията крайни или т.п..
   Дано ме разбереш/разберете правилно!  

селме, много точно казано!
 Освен това, много е възможно една и съща майка да има различен подход към всяко едно от децата си, точно защото те не са еднакви.

До сега бяхме в  парка, толкова е хубаво времето навън, дано да се задържи още малко такова.

Пак сте се разгорещили в тези студени есенни дни  По темата за спането на бебко - ние имахме едни виждания,а то какво стана... Та сега се гушваме и тримата  на спалнята и няма по-щастливо семейство от нас  (третия е под завивката и не се вида) Като цяло установих, че има 1 млн клишета за отглеждането на бебета. Например: "Не си дундуркай бебето, че ще го научиш на ръце". Е, какво - да го оставя да посинява от рев ли  Или : "Не го вземайте да спи при вас, че ще свикне така!" . Е, да, ама аз не могада свикна без да спя  На койот не му харесва да идва той да будува по цяла нощ  И едно от любимите ми изказвания: " Като се научи веднъж да се разхожда и няма да иска да се прибира!" . Е, ние вече започнахме четвъртия месец, ама още не "сме се научили". То детето само си показва кога му се излиза и кога не. Спрях да го насилвам "за да се научи" 
Тани - правя му запарка от цвят лайка  Много си харесва това чайче, ному ограничих количеството до 30-40мл между хранене, че иначе започва едно повръщане 
Бургаски мами - ходих до магазина на Таня. Има невероятни неща. Купих страхотен ескимос (някой им викат космонавт) за дребо. Като се замисля само в Mothercare има такова разнообразие, но на мен в магазина на Таня повече ми хареса, а и цените са супер 
Рибката, няма вече такива спални чувалчета  Ти си взела последното. Има само без ръкави, ама карай - и с ескимос ще се справим 
Стана много дълъг поста ми, но да се похваля - във вторник отиваме на почивка. Бабата и дядото вече са там и се надяваме да се занимават активно с Алекси за да си починем и ние 

Аз акъл няма да давам.  Мога да споделя само опита си с дъщеря ми.
От новородено спеше с мен, защото ми беше по-лесно. Кошара нямаше до 1г3м. Тогава купихме, сложихме я до нашата спалня и тя си заспиваше там без проблеми. Нито веднъж не е дошла сама в нашето легло от тогава.
Габи беше(и още е донякъде) много страхливо и чувствително бебе/дете. Винаги трябваше да съм на една ръка разстояние. Ако не ме виждаше, в някои моменти, изпадаше в паника и неистов рев за мен. Никога не беше заспивала с друг, освен мен, не беше оставала сама с друг човек, освен мен или баща й. Не признаваше дори баби/дядовци и т.н. Но... търпение му е майката...   
Стана на 2 годинки - започна  да се отделя от мен и да прекарва часове наред с други хора. Беше й хубаво, беше спокойна... Знаеше, че накрая пак ще е с мама.
Стана на 3 годинки - съвсем сама, без натиск, пожела да спи при баба си. Прекарва доста вечери при нея, харесва й, ходи с желание. А аз съм спокойна, защото знам, че детето го иска. Тя сама го пожела. Сама дорасна за тази стъпка.
Роди се бебето - с желание се отдели в детската си стая и отстъпи своята кошарка и мястото й до мама на бебето. Защото, както сама казва, вече е голяма, а бебето има повече нужда от мама.
Логиката ми е такава - детето ми да става все по-уверено в себе си именно поради моето неизменно присъствие, подкрепа и търпение. Последните три, според мен, помагат за изграждането на самоувереност, а не отделянето на детето и изкуственото му приучване към самостоятелност.

  нлайт наистина е така разбира се, че ще има различни мнения, аз мисля, че това е ценно във форума човек да види, че има и други начини за нещо.
А за камъните в градинката - верно трябва да ги приемаме с чувство за хумор 

Пак сте се развихрили,а

Аз съвети не давам,всеки сам си преценява,според детето.Моите са толкова различни,че това което вървеше при Ивон,при Алекс с пълна сила не важи.Опитах се да уча Ивон да спи в леглото,още от бебе,одираше се от рев и така и не стана.До 2 год спа при нас,после сама се отдели.Спеше само на ръце или на баща й на корема,както й на вън в количката.Това да сме си у дома,да си лежи или спи,а аз да свърша нещо,никога не е било.
Алекс пък у дома е най-послушното бебе,не съм си и мечтала,че може бебето да си спи,а аз да сготвя например.Изобщо не съм се и пробвала да го уча да спи отделно,защото виждам,че не изпитва подобна нужда,но ако я имаше,щях да го отделя.Ивон спеше по 6 ч в количката,Алекс след 6-тата мин реве и.......кое е общото правило за възпитание в случая Аз си мисля,че най-правилно е да се водиш по детето.Няма еднакви деца,няма и правила важащи са всички

Друго май не сте и говорили....

На нас днес ни беше от дните за разходка Алекс спа 2 ч в количката,да не повярваш После го изведох  с кенгурото,че да го хване слънцето и той пак заспа,та откарахме още 2 ч.Мами,дето давахте ТУЯ,как я давахте и в каква потенция беше?В Четвъртък сме на Хепатитна ваксина и мерки и теглилки

Много често прекомерните грижи водят до пълна зависимост на детето от майката в доста късен етап от неговото развитие.

П.С. Ироничните забележки не помагат "Хем да изказваме своите мнения,хем да приемаме по-различните такива"

Тоест, да не го извеждаш на разходка ли

Аз да отклоня темата към по-злободневен проблем - смятате ли да слагате противогрипна ваксина на бебетата? Принципно съм против тази ваксина, още повече, че в случая се пада да я сложат януари месец, което си е след бума на грипния сезон. Мъжът ми е много за, главно защото от един месец си разменяме една настинка с него  и го е страх, че точно тази година ще лепнем и грипа. (Аз ясно защо съм с отслабен имунитет, но той защо се извъди толкова хилав тази есен хич не ми е ясно  ).

При нас вали, така че очаквайте да ви заливам с мъдрост идната седмица.

Juturna,не смятам да ваксинирам с противогрипната....
Ръководя се от това,че  всяка година ще върлува неизвестен щам грип и най-вероятно няма да има никаква файда от ваксината,която е създадена за  щам от предната година.