ДА СПРЕМ ЦИГАРИТЕ ЗАЕДНО! - 2 част

Да споделя, че моят проблем, за който писах вчера, е решен 

Ехооооо! Как сте симпатяги ...

Вчера публикувах на блога си една статия, в която ви разкривам коя е най добрата техника за справяне със стреса. И познайте какво - не е да запалите цигара ... Хехехех.

Имаме два нови непушачи - Котара4о и Дани!
Здравейте и на вас!

Специално за новите хора - каквото  е написала Shakazull, е чиста вода от извора на познанието - слушай я, защото тя премина по вашия път само преди няколко дни.
всичко, и наистина всичко е в главата - така както мога сега само с думи да те накарам да ти се дояде шоколад, така мога да ти помогна да се превърнеш в непушач.
Има две важни неща:

1. да си напълно наясно със себе си че искаш с цялоо си сърце да спреш да пушиш! Не ме интересуват причините ти, важното е да ИСКАШ да го направиш. Не като "трябва да спра цигарите" - по задължение, а по скоро "ИСКАМ да спра цигарите" - като "искам да съм щастлив" - с мечта! И когато искаш да спреш и си сигурен, да вземеш решение никога повече да не пушиш. Това решение се взима лесно, ако имате нужда от помощ, свържете се с мен.

2. Разберете нещо много важно: Когато спираш да пушиш, ти не жертваш нищо, цигарите никога не са ти давали нищо, и съответно няма нужда да изпитваш носталгия към тях, защот оти вече взе категорично решение да спреш цигарите в точка 1 :о)

и последно - няма по удачен момент за спиране на цигарите от СЕГА. Това всеки го знае интуитивно, но се налага да го напомням, защото никотина ви кара да го забравяте.

УСПЕХ ви пожелавам!

 

Кики, причини за нервността могат да бъдат и други неща, не само просто психическа пристрастеност към никотина.

Трябва да си отговориш на някоко въпроса:
Получаваш ли силни пориви за пушене, по време на нервността си?
Имаш ли периоди, когато не си нервна?
Нервността ти дали ескалира, когато усетиш че тисе допушва?

СИлата на навика е много голяма, споделям от опит!

Аз лично не пуша вече от много време, много отдавна не съм имал порив за цигара, преминал съм през какво ли не през това време и даже не ми е минало през ума да запаля поне от 9-10 месеца.
И въпреки това, мозъкът ни рисува странни картини.

Например, обаждат ми се приятелите да си направим сбирка  пиене и хапване. И веднага в главата ми се оформя картина как си пия питието и си дръпвам цигарка. Не  че ми се допушва, но мозъкът м ие свикнал, да свързва определни ситуации с пушене. При положение че с тия другари сме правили това вече повече от 15-17 години, а аз не пуша само от около година - мозъкът ми рисува картинка с пушене. Но аз знам че това е само картинка, запаметена в мозъка ми, и която няма нищо общо със сегашното положение ...

Така че, опитай с да подходиш към нещата спокойно. Винаги оглеждай ситузциите сякаш си наблюдател отстрани, за да не се поддавате на първични картинки от мозъка ви.

Знам че смятат мозъка за мнгоо умен орган, но по отнопение на спирането на цигарите трябва да ви споделя, че не съм особено впечатлен. :о)

Браво на всички които се борят.. Заслужава си
 И аз не съм се отказала, ама гледам да не урочасвам нещата предварително и да не мисля много много по въпроса, а просто да не пуша. Засега без оплаквания   приятелят ми също удържа фронта...само дето постоянно мрънка че му се пуши, но все пак явно има силна воля.
 а това за допушването на кутията и аз съм го правила. Като си кажа "искам да изпуша само 1" и после си допушвам цялата кутия, за да не я хвърлям. Така че просто гледам да не държа в себе си
УСпех на всички!!!

Здравейте!!!Отминава третия ден!!!Не само не съм се предал,но ставам и дори малко "корназ".НЕ се плаша от цигари-има четири в секцията,но не ги докосвам.Нарочно ги държа за да знам,че не ме е страх от тях,че съм по- силен:))Ям шоколад като разпран:))и пия прясно мляко:).Струва ми се ,че близалките ми помагат-с тие тръбички малко напомнят за цигари,а и си намирам занимание на пръстите.Малко ми е чоглаво в главата,но може да е от намалената консумация на кафе.Все съм си мислел,че сам няма да мога да се справя,но вече добивам увереност.Вие,мили дами(и господа)сте "виновни"да се реша да опитам-без вас нищо нямаше да стане Направих си касичка:))))

браво на всички,всичко си заслужава 

nicofree ,благодаря ти за отговора.Аз май съм неврозна напоследък, но  и непушенето допълва картинката .Реших да предприема мерки по този въпрос, и цял ден пия чай
Обаче навика наистина е голяма работа, сега явно трябва да си създадем нови навици -и мозъка постепенно ще спре да ни напомня за старите.Просто ще си създадем нови.Най-лошото е според мен ,когато си мислим че пушенето ще ни успокои или нещо такова. Няма значение какво се случва ,цигарите не се помогнали на никого.

На всички лека и успешна вечер.

Здравейте. Мина шести ден, без дим и никотин.

Но да ви споделя, днешният ден нервите ми съдра
и волята ми едвам оцеля.
Цигара Не запалих до сега
защото ината надделя.
Шегата на страна, но този ден беше толкова труден за мен, че едвам не запалих. И сега съм на кантар, но си казвам "Никой от тези хора които са те ядосали не заслужават да се тровиш заради тях." В крайна сметка кой печели? Този който ми вдигна нервата и продължава да живее добре или аз, която излезе разстроена,разплака се пред магазина за цигари, не си купи, а каза: "Ти шефе достатъчно ме ядоса и ми оторови живота, така че този път няма да спечелиш. Аз няма да си купя цигари и да пропуша отново заради теб" Абе незнам точно как да ви го кажа. Пуши ми се,нервна съм, но съм решила и приела че НЕ ПУША ВЕЧЕ и много ме е яд когато някой си играе с волята ми и се опитва коствено да взима решения за живота ми от мое име.
Абе, сигурно аз в този момент така трагично преживявам нещата и си мисля, че едва ли не всички около мен се опитват да ме провокират да си запаля една фаска, но аз няма да го направя. Не искам да го направя, защото знам:
1.Това което очаквам да усетя след като запаля е една вече отминала фантазия. Едно промито от наркотика усещане за хубаво чувство. НЕ, след шест дни въздържание тази цигара ще ми донесе само гадене, виене на свят и никакво удовлетворение.САМО УГРИЗЕНИЯ НА СЪВЕСТТА И СЪЖАЛЕНИЕ, ЧЕ ОТНОВО СЕ ПРЕДАДОХ.
НЕЕЕЕЕЕЕ НЯМА ДА СЕ ПРЕДАМ, КОЛКОТО И ДА МИ Е ТРУДНО, АЗ ЗНАМ КАКВО ИСКАМ И ЩЕ УСПЕЯ.
Не се предавайте и вие. Отстоявайте желанията си.
Щом сме тук, значи наистина искаме да успеем.
ЛИЧНО АЗ СЕ ПОЗДРАВЯВАМ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ, ВЪЗХИЩАВАМ СЕ НА СЕБЕ СИ И СЕ ОБИЧАМ, ЧЕ УСПЯХ И ТОЗИ ДЕН, ВЪПРЕКИ ВСИЧКО КОЕТО МИ СЕ СЛУЧИ.    

Точно сега имам огромна нужда от вашата подкрепа и ви моля, ако някой е тук и може да се включи, нека ми пише. Моля.

Адашче, абсолютно си права...Те с нищо няма да ти помогнат, а пушейки само ще накажеш себе си...  СМЕЛОСТ!
Няма да с епредаваш. Ти си голям отговорен човек. И няма да позволиш на едни сушени тревички, завити в хартийка да въководят действията ти, нали??
Нормално е да преживяваш нещата...всички сме хора- човешко е да чувстваме и да се вълнуваме...но сега трябва да се чувстваш горда. БРАВО! Издържала си толкова време. Чувствай се щастлива   
 Сега се отпусни и се усмихни  всичко ще е наред

браво танче,само така  ,няма да им се даваш,това е само една отрова,
от тях ще погрознеем и остареем и никой няма да ни харесва 

Добро утро, железни!  (еех, носталгия, дано Здравчето е добре, тя така ни поздравяваше).

Знаете ли, замислих се и стигнах до извода, че само около няколко месеца след пропушването мечтаех да ги спра. А никотина в мен ми говореше, че не съм вред и е супер да пушиш, елитно е  (или детето в мен  , 'щото съм била на към 16г. ). Сега знам, че почти десет години съм мечтала да ги спра ... И сега се получи !!!!
Щастлива съм и спокойна, доволна съм! Пожелавам ви същото, с всеки изминал ден, по-слънчево настроение  И бъдете горди със себе си, струва си 

Добро утро,
Таня ,дръж се това е само моментно състояние ,ще премине ,много е лесно да запалиш  ,но после ти е тооолкова гадно и съвестно ,че си се предал сам себе си.,ти сама си го знаеш
Утре ще е по-хубав ден
Vasencetto , и аз така винаги съм се чувствала виновна че пуша ,ми как няма като знаех че си вредя ,а го правех ,луда работа.
Хубав ден на всички

tanya24 с теб съм.Дръж се.Ти си решила,че няма да пушиш повече и вече никой не може да те спре.Да шефа те е ядосал,ама той си е глупак-цигарите нямат нищо общо.Ако запалиш след 6 дена въздържание(когато вече почти не си зависима)ще се почувстваш отвратително:първо-чувството,че си се провалила,второ-ще ти стане гадно,и трето-шефа ще си остане същото л"о.Цигарите няма да ти решат проблемите,само ще ти докарат още нови проблеми.

Всъщност това,което го пиша на теб го повтарям и на себе си(само,че аз се ядосвам на шефката си),защото и аз имам проблеми в работата и си мисля от време на време дали да не изляза да пафна една,та да си почина от всичките простотии на работа,че там вече едва се диша.Но няма да го направя,защото досега не се провалих,видях,че може и без цигари и дори ми е много по-добре(по-спокойна съм,дишам по лесно,не ми тежи да качвам стълби,не ми смърдят дрехите и дъха,чувствам се свободна,дори да изляза с пушачките и да съм по силна от тях,да мога и да не запаля-нещо,което те не могат).

Ха, съименичка на шерка ми :о)

Таня, само спокойно, гледай на нещата по-ведро. Наистина, за какво трябва да се тровиш заради това че с някой не се разбираш, а той на всичко отгоре се пада началник.
Дори да запалиш цигара - това няма да  направи така че шефа ти извднъж да те разбере, или пък ти него. Просто ще имаш един проблем в повече.

Цигарите дават съмнително чувсто за успокоение.

Освен това - в съзнанието на много хора, картинката на собственото им страдание включва да запалят цигара. Този образ ни е внушен от киното, телевизията, от рекламите от всичко - някой започа да страда, изпада в депресия - хоп, пали цигарка, или някой му подава ...
И човека страда, дърпа цигара, страда, и дърпа ...  и във филма сякаш му минава ... Обаче това не е така, това е част от машината за промивка на мозъци, която кара хората даси мислят че цигарите наистина помагат за нещо, докато те всъщност не помагат за нищо.

Така че, моят съвет е следния: Отърси се от неприятните усещания и емоции. някой те дразни - негов си проблем, да пуши той, ако иска. Погледни нещата по ведро, всъщност ако се замислиш нищо кой знае какво не се е случило - всички за живи и здрави, просто имате някакви неразбирателство. Смайващо е колко неразбирателства могат да се оправят само с една усмивка и просто поставяне на нещата на друга плоскост.

Понякога сме склонни да драматизираме определени случки повече от необходимото. Особено когато сме в период наспиране на цигарите. Мозъка сякаш си търси повод да накара тяло ти да запали цигара :о)