ДА СПРЕМ ЦИГАРИТЕ ЗАЕДНО! - 2 част

Ането, здравей!  Силната мотивация е много добър начален тласък. Радвам се, че се увеличаваме! В момента, в който аз реших, че цигарите са нещо, което ми пречи и искам да се оттърва от тях- стана лесно и с кеф! До преди това колкото и да се мъчех, не бях убедена, че искам да ги спра, и на мен ми харесваше  да пуша. През бременността ги спрях и имах силен мотив, като всяка майка. Но след това реших, че ще си върна това малко "удоволствие". И така още три години, в които осъзнах, че това нещо ме трови и ми пречи. Стигнах до жесток задух, а лекарите само ми вдигаха рамене насреща. Тогава се уплаших сериозно и си отворих очите какво ми вреди.

После както казах, беше лесно ! Пожелавам ти успех, и работи, развивай своите мотиви да ги спреш. Те са опорна точка първите дни, пък и по нататък. Само мога да кажа, че не след дълго ще се чудиш, защо не си го направила по-рано 

добре дошла на ането  при непушачите   

Здравейте!!През почивните дни не съм ви писал,но не съм се отказал:)С всеки изминат ден се убеждавам,че мога без цигари и че се чувствам по-добре без тях.Е,пак си има моменти в които ми се пуши и то силно,но все по-рядко се появаяват и все по-бързо отминават.Дишам нормално и мириша на хубаво:)))

Привет на всички,
  на тези които сега започват успех ,
аз вече  около месец не пуша,онази вечер на сън изпуших няколко цигари ,все по-рядко ми се допушва.

Vasencetto ,и аз получих задух,страшно се уплаших,винаги ми е било гузно че пуша и ето че ми се случи нещо което винаги ме е плашело.  Лекарите не казаха да е от цигарите,каза че нищо ми няма ,но аз веднага спрях да пуша.И все още имам задух ,но много рядко и е по-слабо,моля се да изчезне съвсем.
за мотивацията-вгледайте се в децата си ,и знайте че го правите за тях.Когато 5 годишното ми дете ми казваше-не пуши мамо ,ще се разболееш и ще умреш,направо откачах,но това не ме спря. Пуших си ,с чувство на вина.ДОКАТО на получих гадният задух ,казх си ето ,случи ми се най -ужасното нещо,знаех си че не бива да пуша.

Аз съм си издънка. На петия ден излязох, купих си една кутия и си пуших с егати удоволствието. Вкуса им беше отвратителен, признавам си, много по-различен от това което усещах като пушач. Много се мразя -  но това въобще не ми помага. И ето ме сега пак на старта.  При мен дилема няма – ще ги спра. Въпроса е кога и защо при мен да стане по трудния начин.  Изчетох всичко от nicofree и съм съгласна с всичко, което казва, но като че ли не стигнало до най-дълбоката част на мозъка ми. 
Хубав ден на всички борещи се!

Здравейте 
Ден втори, засега се справям. На моменти е трудно, защото навика граден с години, не може да се изкорени за един ден. Не знам и за колко може, но дано е по-бързо 
Най-големия ми мотив е детето. На моменти се чудя дали да се откажа, но като се сетя, че правя детето си пасивен пушач, пак се връщам в правия път. Вярно, не я водя по кафета, не пушим в колата, или в затворено помещение с нея. Но е доказано, че дори и навън в парка, на балкона, или под абсорбатора, никотинът се просмуква в дрехите и от там в кожата на детето. Мъчно ми е, че толкова време съм тровила детето, около мен. Но край.
Освен това личният пример е много важен. Ако аз съм пушач и тя един ден посегне към цигарите, какво ще й кажа, да не пуши ли  Искам да направя всичко възможно за да я предпазя от тая гадост.

Айде надъхах се още малко 

#Dany#, набележи си следваща дата. Препрочети си пак нещата от nicofree, изчети Алън Кар, ако до сега не си. И ако пак тръгнеш да се дъниш направи кръгом от пътя към магазина за цигари и ела тука във форума да пишеш, или чети материалите от книгите. Успех ти желая    Действай СЕГА, тук заедно ще се подкрепяме и ще си даваме кураж

Dani, няма място за тревога.

Всъщност единствените причини, поради които си направила грешката да пушиш пак, са неразбиране на това кеото съм набрисал, или просто неизпълнение на инструкциите от онлайн курса и тези от мейл курса ... :о)

Най-често и двете заедно :о)

Но няма място за паника, още по малко за това да се намразваш. Не забравяй че ти си жертва на никотинова зависимост, и това че си се поддала на пушенето може да бъдесамо пример колко силна може да бъде психическата никотинова зависимост.

Ако си решила да бъдеш човек който не пуши, трябва големия път да го изминеш сама в главата си. Ако все още смяташ че цигарите ти дават нещо ценно, то трябва сериозно да седнеш и да премислиш мотивите си за да спреш ...

Защото иначе влизаш в противоречие със себе си:

Хем искаш да спреш цигарите, защото ... (тук моля впишете вашите мотиви) ... Хем ги смяташ за много ценни ...

Такова противоречие блокира мозъка и в един момент той се върти само в затворен кръг - пуши ми се, мразя се ... Което не е добре за психиката и за спирането на цигарите.

Просто човек трябва да иска да спре цигарите и да вземе категорично решение за това. Това решение никога не се подлага на съмнение, нещо като "ту би, от нот ту би?"
Всеки знае единственото правилно решение...

Дани, ако изпитваш страхове от това да спреш цигарите, може би ще се нуждаеш от помощ от специалист. Аз лично до сега не съм върнал никой, при в момента на доброволни начала :о)
понякога едно малко побутване е достатъчно :о)

Здравейте!!!Вчера ходи на пчелина (пчелар съм).Времето беше чудесно,настроението-също!Направи си 3в1 както винаги и се любувах на пчелина:)))Толкова много ми се прииска,че запалих,някакви стари,от миналата година.Това не е важно,важно е какви бяха очакванията ми-да ми е сладко ,както винаги е било.Какво се оказа обаче-все едно някой изхвърли пепелник в устата ми-отврат,"свят "ми се зави .Искам да кажа не тия,които сега се борят-струва ви се,че ако запалите,те (цигарите)ще са пак така сладки ,както преди-не е вярно!!!!!!НЕ палете-отврат са и това е истинският им вкус и мирис!!!!Ако пушиш много,вече си зашеметен и не усещаш реално как стоят нещата.Снощи си броихме паричките със съпругата(и тя с мен ги спря:) от касичките-тя ще си купи цветя и някакви кремове,а аз ще се поглезя със скъпа рибарска пръчка:))

Всъщност, историята на котарачо е много поучителна.
не обръщайте внимание на описанието на вкуса на старите цигари.
по интересно е друго:
Излизаш да си правиш кефа, времето е чудно, човек е в настроение за релакс и наслаждение ...
Настроението е перфектно, кафенцето е на линия ...

Какво му трябва още на човек за да си изкара чудесно ..? Всичко е подредено така че да се отпуснеш и да се наслаждаваш на почивката си.

Обаче, идва голямото обаче ...
Ако се опитваш да спреш цигарите, по метода на силната воля, много често в теб съществува мисълта, че като не пушиш се лишаваш от нещо хубаво и ти трябва да се притивопоставяш  с волята си на желанието да си доставиш това хубаво нещо ...

И така, в тази перфектна за релакс и наслаждеие ситуация, човек нещо започва да го гложди - липсва му неговата приятелка - цигарката ... Или поне такава е картинката в главата му ...

И силно ти се приисква да запалиш. Толкова ти се приисква, че даже си склонен да запалиш от миналогодишни цигари, изветрели и леко помухлясали. Даже и без да си спрял за известно време, шансовете са че тази цигара няма да е много добра на вкус...
Ако не се лъжа Котарачо, вече седмица не пуши, и практически неговото тяло се е отървало от никотиновата си зависимост.
Но отново той запалва цигара, защото му се пориисква толквоа силно, а и има под ръка някоко цигари ...

Котарачо, съжалявам че изполвам този твой разказ за тази малка лекция, но примерът е много характерен.

Истината е че преди да спре цигарите, физически, човек трябва да се отърве от психическата си зависимост, и след това физическот оспиране става много лесно. Никога няма да ви се прииска да пушите, просто така.

Много ми е интересно какво мислят другите спрели по този въпрос?

Nicofree,  от днешна гледна точка няма да се сетя да сложа и цигара в тази картина, която описваш- на пълен релакс.  Виж, даже и сега понякога ме хваща някаква носталгия по старото време, когато бях в пълно неведение за последствията и се радвах на пушенето. Обаче това вече не е възможно, защото асоциирам цигарите с доста неща, които загубих през последните няколко месеца- смрад, лоша кожа, задушаване, липса на енергия, ангажиране на времето ми, абстиненцията  , когато ти се пуши а не можеш да запалиш.
Нищо от тези неща не искам да си върна, за това не искам да си върна и цигарите.  Не искам и да пробвам да видя какво е - аз знам какво е, нали от това избягах ! 

Аз също от време на време изпадам в някакви дупки, в които решавам, че ми се пуши. В действителност знам, че не е така и това е психическата ми зависимост към цигарите (която искам да подчертая не  е голяма - не страдам за тях). Явно има остатъчни неща, които съм пропуснала преди спирането  . Изпитвам страх от тях и мисля, че не бих посмяла да запаля. Не искам отново да минавам през нещата, които е описала и Vasencetto . Точно от тях се страхувам междурдугото, а не от цигарите ... Определено спирането на цигарите ми донесе само ползи - имам страшно много свободно време, не изпадам в истерия ако видя, че нямам цигари или че трябва да се въздържам да пуша, защото имам клиенти. Много по-спокойна съм. Все такива малки нещица, но за мен доста важни 

2 месацаааа
Браво на всички борещи се и успех!!

nicofree, не спрях цигарите напълно осъзнато..не бях се отървала от психическата зависимост. Къде на инат, къде бях предизвикана, къде бях почнала, а вече не ми се връщаше назад..Признавам, че минах през ад. Като спирах цигарите четях всеки ден тук и често се оплаквах. Болеше ме, едвам издържах. Почнах да отдъхвам чак след 3-тата седмица. Но въпреки, че не беше напълно осъзнато искането ми да ги спра, сега пък е съвсем осъзнато неискането ми да падна отново под робството им. И честно казано последното нещо, което бих пожелала да запълня релакса е една цигара.

Здравейте!!!!Днес ми е 11 ден:))).Друга ми беше идеята със случката не пчелина-когато попаднем в ситуация,където винаги са присъствали цигарите.Преди няколко дни бяхме на гости в чудесни хора(пушачи).Винаги сме си изкарвали чудесно-една кутия заминава за вечерта:)Сега,когато за пръв път съм у тях след като ги спрях чувствам напрежение и навиците ме връхлитат.Същото стана и на пчелина-когато за пръв път след отказването  попаднах в ситуация,където цигарата винаги е присъствала не нуждата,а по-скоро навика ни кара да скочим пак в трапа:)))Ще поотмине ли това пусто желание ,поне да намалее малко:))При мен не е постоянно,а на моменти:)

Здравейте, 4-ти ден  Държа фронта и аз.



Абсолютно е така за навика. И аз се чудя кога ще намалее това желание на моменти. И асоцирането на определени ситуации с желанието за  цигарка. Понякога е много мъчително  Все си мисля, че трябва да продължи седмици, месец...нооо ако е повече ?!
Това ще кажат ветераните 

Хайде успех на всички, дръжте се