Operaciata e v ponedelnik , izviniavaite za latinicata i blagodaria na vsi4ki za podkrepata ,srahotni ste momi4eta 
Съпруги,чиито мъже пътуват 20
- Публикувана: 18 окт. 2010, 10:34 ч.
- Последно мнение: 13 дек. 2010, 19:44 ч.
# 615
26 ноем. 2010, 13:43 ч.
Operaciata e v ponedelnik , izviniavaite za latinicata i blagodaria na vsi4ki za podkrepata ,srahotni ste momi4eta
Виж целия пост
Operaciata e v ponedelnik , izviniavaite za latinicata i blagodaria na vsi4ki za podkrepata ,srahotni ste momi4eta
# 616
26 ноем. 2010, 14:07 ч.
Хели,за теб.Не си сама,ние ще стискаме палците и ще чакаме да ни се обадиш с добри новини.
Виж целия пост
Хели,за теб.Не си сама,ние ще стискаме палците и ще чакаме да ни се обадиш с добри новини.
# 617
26 ноем. 2010, 14:29 ч.
И от мен само здраве и стискаме палци всичко да мине успешно
И да не забравя - НЕ СЕ СТРАХУВАЙ!НИЕ СМЕ С ТЕБ
Виж целия пост
И от мен само здраве и стискаме палци всичко да мине успешно
И да не забравя - НЕ СЕ СТРАХУВАЙ!НИЕ СМЕ С ТЕБ
# 618
26 ноем. 2010, 17:46 ч.
здравейте,момичета от много скоро и аз съм във вашия отбор не съм съпруга все още но все пак....ще се присъединя към вас!Всичко ми е съвсем ново и непознато запознахме се и ето,че след месец два съвсем скоро той замина 
За пръв път ми е ами не ми остава друго освен да го чакам и да свиквам май ,ще си идва февруари 
Виж целия пост
За пръв път ми е ами не ми остава друго освен да го чакам и да свиквам май ,ще си идва февруари 
!
# 621
26 ноем. 2010, 18:00 ч.
благодаря ви я разкажете вие за първия път когато е заминавал ,от колко време преди това сте се познавали,как сте се чувствали тогава и сега ще ми е интересно 
Виж целия пост
я разкажете вие за първия път когато е заминавал ,от колко време преди това сте се познавали,как сте се чувствали тогава и сега ще ми е интересно
# 622
26 ноем. 2010, 18:06 ч.
Аз имам въпрос, но е сериозен.
Моля дамите, които имат пораснали вече деца за мнение.
От известно време мисля за това - как успявахте в годините да запазите авторитета на вашите съпрузи като бащи? За мен е ясно, че честото отсъствие на бащата вероятно се отразява. Не е задължително да е в негативен план, но със сигурност и не е като да се прибира вечер (моля, без примери за комшията Гошо, който се прибира в 18 часа, а пък не знае къде учат децата му. Аз визирам умни и съвестни индивиди, които имат родителско самосъзнание).
Питането ми не е породено от никакви конкретни затруднения или проблеми, напротив. Разсъждавам по тази тема чисто хипотетично.
Добре - бащата присъства като разкази ежедневно, тоест той вербално е там. Говори се за него, дават се примери с неговия живот, с определени негови постъпки в определени ситуации. Какво друго?
Сигурно голяма част от нас са виждали деца, чиито бащи пътуват. От онези деца... в неприятната светлина. Които са свикнали да бъдат презадоволявани в материален аспект, а татко бавно се привръща в оня, който е добре да тръгва по-бързо, че само дразни. Не говоря на изуст. Имам приятели, съученици, за които това беше част от семейството.
Така че - моля, споделете опит.
Виж целия пост
Моля дамите, които имат пораснали вече деца за мнение.
От известно време мисля за това - как успявахте в годините да запазите авторитета на вашите съпрузи като бащи? За мен е ясно, че честото отсъствие на бащата вероятно се отразява. Не е задължително да е в негативен план, но със сигурност и не е като да се прибира вечер (моля, без примери за комшията Гошо, който се прибира в 18 часа, а пък не знае къде учат децата му. Аз визирам умни и съвестни индивиди, които имат родителско самосъзнание).
Питането ми не е породено от никакви конкретни затруднения или проблеми, напротив. Разсъждавам по тази тема чисто хипотетично.
Добре - бащата присъства като разкази ежедневно, тоест той вербално е там. Говори се за него, дават се примери с неговия живот, с определени негови постъпки в определени ситуации. Какво друго?
Сигурно голяма част от нас са виждали деца, чиито бащи пътуват. От онези деца... в неприятната светлина. Които са свикнали да бъдат презадоволявани в материален аспект, а татко бавно се привръща в оня, който е добре да тръгва по-бързо, че само дразни. Не говоря на изуст. Имам приятели, съученици, за които това беше част от семейството.
Така че - моля, споделете опит.
# 623
26 ноем. 2010, 18:22 ч.
helinci,много кураж и от мен и чакаме добри новини .
charlie,добре дошла сред нас.С мьжьт ми когато се запознахме тъкмо се беше вьрнал от рейс ,беше 2 на 2 тогава в БМФ то ,и след 2 месеца естествено трябваше да го изпратя.Е трудно е но не свиква ,а и трябва да си силна жена,щом си решила да ставаш моряшка сьпруга или приятелка.
Днес разбрах от педиатърката на бебето,че декември няма да правят планови операции а само по спешност ,така че оченцето на бебето ще остане май за януари и най-добре да изчакаме тати ,че да не сьм сама в този момент.
Виж целия пост
charlie,добре дошла сред нас.С мьжьт ми когато се запознахме тъкмо се беше вьрнал от рейс ,беше 2 на 2 тогава в БМФ то ,и след 2 месеца естествено трябваше да го изпратя.Е трудно е но не свиква ,а и трябва да си силна жена
,щом си решила да ставаш моряшка сьпруга или приятелка.Днес разбрах от педиатърката на бебето,че декември няма да правят планови операции а само по спешност ,така че оченцето на бебето ще остане май за януари и най-добре да изчакаме тати ,че да не сьм сама в този момент.
# 624
26 ноем. 2010, 18:34 ч.
Лято , Здравей,
Аз нямам пораснали деца, но разсъждавайки над проблема, мисля че всичко опира до самото семейство, т.е. дали децата ще възприемат таткото като спестовна касичка или наистина ще го чувстват близък, макар и далеч, а това се получава в зависимост от отношението на майката към таткото, както и отношението на таткото към децата, когато е с тях, така мисля аз
charlie, няма особено значение колко дълго сте се познавали, има значение само чувствата, т.е. когато обичаш винаги е трудно
, но пък знаеш, че има смисъл да чакаш
Виж целия пост
Аз нямам пораснали деца, но разсъждавайки над проблема, мисля че всичко опира до самото семейство, т.е. дали децата ще възприемат таткото като спестовна касичка или наистина ще го чувстват близък, макар и далеч, а това се получава в зависимост от отношението на майката към таткото, както и отношението на таткото към децата, когато е с тях, така мисля аз
charlie, няма особено значение колко дълго сте се познавали, има значение само чувствата, т.е. когато обичаш винаги е трудно
, но пък знаеш, че има смисъл да чакаш
# 625
26 ноем. 2010, 18:36 ч.
Благодаря ти за мнението, _KIARA_ !
Вече се бях притеснила, че форумът е само за виртуални почерпки и наредени маси и питанията ми нямат място в него...
Виж целия пост
Вече се бях притеснила, че форумът е само за виртуални почерпки и наредени маси и питанията ми нямат място в него...
# 627
26 ноем. 2010, 19:15 ч.
Лято,в нашето семейство синьт ми има много повече респект от баща си отколкото от мен.Не смятам,че поне засега гледа на него като на касичка а и гледаме да не му задоволяваме абсолютно всичките капризи.За сьжаление на мен ми се кача на главата от сега и изобщо не чува какво му се говори,а като влезе в пубертета просто не ми се мисли.Нямам наблюдения как се дьржат по-отрасналите деца.Сега като замина все казва,че тати му липсва.
Виж целия пост
# 628
26 ноем. 2010, 19:42 ч.
ЛЯТО,
Не си казала, не съм почерпила наистина!!! Не се шегувам.
Моят син винаги е имал голям респект към тате си. Към мене се обръща като към приятелка. Даже по често ме нарича "фъстък или малката"от колкото Мамо. Но това пак по пример на баща си
Никога не е задоволяван и глезен. Писала съм много пъти, че дълги години сме живели по чужди къщи и сме спестявали всяка стотинка за да имаме дом. Така, че и да съм искала да го поглезя, съм нямала възможност. Диването вече е млад мъж, но и сега много тъгува когато баща му заминава. И много, много се радва, че тате му се връща. Личи му, няма търпение да се метне на колата за да ходим да си посрещаме, тати. Миналата година сподели със мене, как са споделяли със синът на кръстникът ни как бащите им много им липсват. Кръстника пък е шеф механик.
Незнам как съм го научила да гледа със респект към баща си
Може би самото дете вижда аз как си го уважавам, обичам, моето държание към него, от друга страна как баща му се държи със мама му, как се грижи за нас, какво правеше когато живеехме по квартирите, за да ни е уютно у дома въпреки, че не беше наш дом.
ХЕЛИ
Такава пожелавам да се чувстваш и да те видя след операцията
ЧАРЛИ
Хайде скачай и ти във тЪрлЪчкИтИ и сядай на мИндерчитУ
Виж целия пост
Не си казала, не съм почерпила наистина!!! Не се шегувам.
Моят син винаги е имал голям респект към тате си. Към мене се обръща като към приятелка. Даже по често ме нарича "фъстък или малката"от колкото Мамо. Но това пак по пример на баща си
Никога не е задоволяван и глезен. Писала съм много пъти, че дълги години сме живели по чужди къщи и сме спестявали всяка стотинка за да имаме дом. Така, че и да съм искала да го поглезя, съм нямала възможност. Диването вече е млад мъж, но и сега много тъгува когато баща му заминава. И много, много се радва, че тате му се връща. Личи му, няма търпение да се метне на колата за да ходим да си посрещаме, тати. Миналата година сподели със мене, как са споделяли със синът на кръстникът ни как бащите им много им липсват. Кръстника пък е шеф механик. Незнам как съм го научила да гледа със респект към баща си
Може би самото дете вижда аз как си го уважавам, обичам, моето държание към него, от друга страна как баща му се държи със мама му, как се грижи за нас, какво правеше когато живеехме по квартирите, за да ни е уютно у дома въпреки, че не беше наш дом.ХЕЛИ
Такава пожелавам да се чувстваш и да те видя след операцията ЧАРЛИ
Хайде скачай и ти във тЪрлЪчкИтИ и сядай на мИндерчитУ
# 629
26 ноем. 2010, 22:00 ч.
Привет момичета!
Най-сетне успях да се курдисам пред компютъра, ми много работен днес тоя Ежко, бе
!
Лято, аз също мисля, че личния пример е определящ за отношението на децата към бащите им. Бях твърде млада като се роди синът ни и честно казано следвах по-скоро своя инстинкт при неговото възпитание. Не съм ги премисляла тези неща тогава, но сега си давам сметка, че каквото е отношението на майката към бащата, такова ще е и на детето. Синът ни никога не е гледал на баща си като на портфейл, от рано е научен да цени всяко нещо, което имаме, защото знае, че цената за него е липсата на тати. Дори ми е много труден понякога, чудя се какво да му подаря за Коледа, нищо не иска, нямал нужда от нищо.
Маме, мойто е шофьорчето. Започнах да излизам вече от ступора
, не викам толкова, справя си се детето, само, дето мойта паника е в повече 
.
Лято, айде да те уча и тебе и без това вече съм се прежалила
.
Чарли, добре дошла, мила! Ми то не останало бе, ей го на, минават празниците и си е в къщи
Хели, с теб сме! Всичко ще мине успешно, ще видиш! В понеделник ще има много стиснати палци
Виж целия пост
Най-сетне успях да се курдисам пред компютъра, ми много работен днес тоя Ежко, бе
!Лято, аз също мисля, че личния пример е определящ за отношението на децата към бащите им. Бях твърде млада като се роди синът ни и честно казано следвах по-скоро своя инстинкт при неговото възпитание. Не съм ги премисляла тези неща тогава, но сега си давам сметка, че каквото е отношението на майката към бащата, такова ще е и на детето. Синът ни никога не е гледал на баща си като на портфейл, от рано е научен да цени всяко нещо, което имаме, защото знае, че цената за него е липсата на тати. Дори ми е много труден понякога, чудя се какво да му подаря за Коледа, нищо не иска, нямал нужда от нищо.
Маме, мойто е шофьорчето. Започнах да излизам вече от ступора
, не викам толкова, справя си се детето, само, дето мойта паника е в повече .Лято, айде да те уча и тебе и без това вече съм се прежалила
.Чарли, добре дошла, мила! Ми то не останало бе, ей го на, минават празниците и си е в къщи
Хели, с теб сме! Всичко ще мине успешно, ще видиш! В понеделник ще има много стиснати палци
Препоръчани теми