Любители на котки - тема 43

И аз да се включа в "разстроената" тема. Спокойно (за здравето му, но не и за нервите ви) котето може да остане без никаква храна до 10 дни. Аз няколко пъти съм разказвала как Сода имаше подобно разстройство като бебе. При нас проблема беше причинен от вътрешни паразити. Лечението беше 10 дни без никаква храна - според вет-а котката може да изкара 1 месец без храна. Само, че това беше мисия невъзможна - котето постоянно вървеше след нас и пищеше, така че не можахме да изкараме и 3 дни. Давахме й по малко храна всеки ден, но изкара 2 пълни дни без никаква.

ИКСИ, мисля си дали черното прахче не е активен въглен. Сега ги има на таблетки.

Алхимика, давай обещаното- изчетох те и се насладих на прекрасни снимки- котки и една красива госпожица-цветарка за разкош 
И аз си мисля, че черното нещо е бил активен въглен- помага и на хората при стомашни проблеми.

Бързо да се оправят неразположените пухчовци 

елиас, мъррррррррррррр http://vbox7.com/play:ed9e9994

Алхимика, дочетох те 


Ох, неземно блаженство ...

Отивам да ми мъркат на ушенце, че сега ми мърка в скута ...

Лека нощ на всички. До утре. 

  Това е способно да разтопи и айсберг!

alximika , аз съм била, да  То това коте е много безстрашно, седеше си на рамото ми като папагал. За съжаление опитите ми да му намеря дом вървят наникъде - нямам нито едно обаждане по обявата, а за сивото се скъсаха да ми звънят. Много жалко, защото е толкова игриво и любвеобилно. Голям смях падна днес с една костилка от кайсия - игра си, ръмжа й. Утре сигурно ще го оставя тук наблизо при едни блокове, където има и други котки и ги хранят понякога.

Ами, замисляла съм се дали да не я държа на ръце в колата, но проблемът при нея е че много я е страх от непознати места, и бяга да се крие. Ако я изтърва в двора, например, или пред новата къща в нов квартал, да ръгне нанякъде да се покрие, няма как да я намеря... Когато е спокойна идва при повикване, но удари ли я шубето, забрави. Пък и в колата сигурно ще подивее от страх и ще търси да се скрие някъде, не искам да се пъхне под блузата на мъжа ми например докато той шофира и да ни избие всичките  Това с пъхането под блузата го е правила преди, когато я е страх при ветеринаря например. Общо взето не искам да рискувам да я отърва. За сак не се бях сещала... Да не се задуши вътре? Че аз нямам от ония специалните за животни, с мрежички за дишане  Всъщност само 5 минути с колата е разстоянието до новия апартамент, предполагам ще оживее в сак. Може да пробвам, мерси за идеята!

Много ти е сладка семейната снимка, между другото 

тази ария я слушам на два гласа всяка сутрин в 5:30 
няма по-добро начало на деня 

Момичета пробвах стратегиите които ми препоръчахте, освен хапането разбира се. Днес пак ме нахапа жестоко, както мъркаше и се гушкаше в нас, в един момент реши да ни хапе, ударих я по муцуната и и издадох звук, който и даде да разбере, че не приемам поведението и. Тя се усети, но това я озлоби повече, изправи се намести се в нападателна поза, като през това време продължих да я соча с пръст и да и показвам, че поведението и ще има последици, но тя се метна и пак ме надра и нахапа. Набих я и миряса. И след малко дойде и взе да ми се мазни за да и дам да яде. Познавам и физиономиите и мога да я усетя какво и се върти из главата и беше съвсем на ясно с последиците и въпреки това ме надра и нахапа. Не знам как да процедирам с нея. Дали да не и потърся нов дом. Най ме притеснява нетърпимостта им с малкия. Сина ми не може нито да я погали нито да я гушне, тя веднага започва да го хапе. Понякога сама отива при него мърка и се гали в него и той ако понечи да я погали ли тя го захапва. В повечето случаи го напада без причина, само защото върви или минава покрай нея, а понякога и както си стои. Сина ми вече, не я закача не я дразни, но тя си е злобна явно. Понякога го издебва да отиде до тоалета, отива след него и го започва да го хапе. Защото знае, че там мен няма да ме има да я спра. Около нас не смее да го хапи, защото знае, че ще си изпати. Като я усетя, че планира да го нападне и само да и кажа Мърчо, по строго като я посочва с пръст и тя се усеща и се отказва от намеренията си. Но като реши да ни хапе с мъжа ми, и това не я спира. Двамата не можем да ги оставим в една стая, тя само да види, че ни няма в стаята и отива да го хапи.  Как да и намеря нов дом, не знам все се отказвам после като се случи нещо, решавам че няма как да се получи това съжителство. И не знам какво да правя, може би наистина ще е най добре да отиде в дом където няма деца с хора които ще я възприемат като мебел. Но къде да и намеря такъв дом. 

А колко голяма е котката? Аз съм забелязала, че в една определена възраст всички котки са куку. Моя сега е в таква фаза. Всичко бута, яде и като реши ме бие  Предния ми котарак и той правеше същото като млад, после се укроти и стана най-доброто създание на света и то дори без да е кастриран! 

Честит имен ден на всички, които празнуват днес.   

*sapunci* той е кастриран мъжки котарак на 1г. Мислех, че след кастрацията може малко поне да кротне, но не.

Ух, това вече е проблем. Леля ми навремето имаше една котка, която въпреки всички усилия да я укротят, не успяха и се наложи да я заведат на село, където да си дивее. Нападаше всеки без причина и го правеше много злобно, а последиците не бяха приятни. 

Alximika, извинявай, ама откъде е този разкошен килим?

Да и при нас положението е същото. Иначе е уникален ловец, определено е за дворна котка. Но ме е страх да го дам на някоя комшийка на майка ми (те живеят във вилна зона), понеже там котките или ги убиват кучета, или ги мачка някоя кола, или попадат в някой капан за мишки или ги тровят. Въпреки, че котките си имат стопани. А моя е много любопитен и определено ще си навлече беди, а и навън не е живял.