Любители на котки - тема 43

Такаа...време е и аз да се включа в любимата ми мъркаща тема, стига съм наблюдавала отстрани  . Отдавна ви чета с голямо удоволствие, но тъй като в момента не отглеждам котешки представител, си викам да не се намесвам само да давам акъл... Но този път не се стърпях  Главната причина е, че съм голям котко и въобще животнолюбец  , а второстепенната са Estell и нейния Мърчо.
Та, искам да ви представя Джими :

Естел, да ти е познат отнякъде 
Джимито е мъжки котарак, роден през лятото на 2008 г. в гр. Варна, намерен на пътя и прибран от мен. От тук нататък всичко, което мога да кажа за него Естел вече го е написала за Мърчо. Поведение 1:1 !!! Поемам цялата вина за негото държание, защото докато беше малък го оставях непрекъснато да си играе с мен, по специално с ръката ми, да ме хапе и дере, защото много го обичах и бях абсолютно неопитна, нямах представа как се възпитава една котка, живееща само в домашни условия. Не знам при вас каква е причината за агресията, но при нас съм сигурна, че беше 1-во: липсата на дисциплина от ранна възраст; 2-ро: непрекъснато пълната купичка с гранули, които му даваха прекалено много енергия, която пък от своя страна изразходваше като се биеше с нас, въпреки че всеки ден отделях почти цялото си свободно време за да играя с него (за играта вече използвах само котешки играчки ама пак аз си останах любимата играчка). Когато стана на 8 месеца се разгони (тук ще спестя последствията) и веднага беше кастриран. Ефект за поведението -естествено 0 . Подчертавам дебело, че въпреки всичко никой, никога не е отвръщал на агресията на Джими, по съвет на ветеринаря и аз го тупвах през муцуната и му повишавах тон,но... явно твърде късно съм се сетила. Докато един ден не се стигна до един изключително тежък инцидент, който също ще спестя, защото все още много обичам тази котка и не му се сърдя за нищо, след който инцидент Джимито се пренесе при родителите ми, и пак извади късмет, защото те живеят в голяма къща с голяма градина. Не мога да кажа същото за останалите животни, които живееха в мир и любов до появата на Джимито, въвел строг военен режим на 3 кучета (кавказка овчарка, ротвайлер и нещо като пинчер, също прибрани от улицата) и нарушил царуването на другата котка там- Спас (снимки по-късно). Засега това е историята на Джимито, който въпреки че сега наволя изразходва енергия по цял ден в градината и с останалите животни, до днес не е променил държанието си (може би лееко). Жалко обаче, че тогава не знаех за методът с водното пръскало, за който прочетох тук. Смятам, че можеше да има голям ефект! Та съветът ми към теб, Естел, е да го изпробваш незабавно, преди да предприемеш нещо друго. Ухапе ли те, пръскай до дупка в муцуната, докато не схване. Стискам палци, наистина.
Мноого дълъг пост, затова повече истории следващия път.

kotkovo,от Домко,но е купуван преди 1година.

La_Femme твоя Джими е същия като моя и като порода и като характер, може да е от породата знам ли. А това за играта с ръце явно и аз съм допуснала грешка, понеже не знаех. Определено обича да играе с ръцете ни когато и ние го желаем естествено иначе не му е интересно. Нали трябва да има тръпка. Ще пробвам с пръскането с вода, ама трябва непрекъснато да си нося пръскалката, понеже никога не знам в кой момент ще ме нападне.  Ох, много си го обичам, само като видя котета като него и ми става едно мило. Но не знам дали ще му намеря подходящ дом. А и къде да го търся изобщо.  Не искам да го дам на някой, който като го види какъв е и да го изхвърли на улицата.

Естел, напълно разбирам болката ти, и аз не знам как щях да постъпя ако родителите ми (да са живи и здрави, безброй животни са спасили) не се бяха съгласили да го приемат, въпреки характера му (разбира се не бих го изхвърлила никога). Сега те отнасят отвреме на време по някой зъб и нокти от хубостника, но рядко, защото той си намира много занимания. Е, преди време беше прострелян с въздушна пушка, съчмата е още в корема му, но за такива инциденти можем само да се молим да не се случват. Засега пробвай да ходиш с пръскалото в джоба и под възглавницата даже   , и опитай да не се страхуваш от него, защото това те прави мноого привлекателна жертва. Дано успееш да го превъзпиташ.  

Estell , според мен боя само влошава нещата...котка се възпитава със спокойствие и търпение, една бита котка никога не би могла да бъде психически уравновесена.Просто допълнително подтиска агресия по този начин, която избива "неочаквано".
Пръскалото е в пъти по-добрия вариант пред бой,шамар и т.н.
Аз самата съм привърженик на силното и рязко издухване на въздух в муцуната...ефекта е светкавичен, но и аз не съм имала проблеми от подобен характер, прибягвам до това в много крайни случаи, когато не ми стига търпение и искам да го накарам да спре да се съпротивлява, когато сменям чаршафите например, а той ги дърпа диването му с диване.  Иначе боя и шамарите за мен са най-голямата грешка, която се допуска в отглеждането на една котка, не знам за случай, в който да са довели до положителен ефект, напротив поведенческите проблеми все повече и повече се задълбочават.

...и от мен данък, малко със старичка снимка, която надявам се не съм пускала, че напоследък не сме се снимали.

Привет!

По дискусията - аз съм имала само едно подобно коте, но то не обичаше да го пипат и показваше недвусмислено, че ще си изпатим, ако го "тормозим. Ние не го тормозехме и той не ни закачаше. Всички останали животинки са ми били като агънца - особено това последното, колкото е пухено цялото, толкова са му меки лапичките. Не съм му виждала ноктите, макар постоянн да го обръщам по гръб и да си играя със снежното му коремче.

ето какво прави Алфи следобеда 

La_Femme не ме е страх от него. Все още не се е намерило животно от което да се страхувам.
ahasver ще пробвам това с духането, предполагам, че ще го стресне и разсее. Единственото което има ефект е да го набия, сериозно аз съм против боя, по принцип, но при него нищо друго не действа. Изобщо не го притеснява, не се страхува, нито се опитва да избяга и даже се чудя дали не е котка мазохистка.  
Емел Аз лично никога не съм го тормозила, получа предимно любов и то когато той пожелае. Оставям го когато реши тогава да идва при мен. Рядко си позволявам да го взема против волята му и да го гушна и целуна и винаги е било за много кратко за да не се изнерви. Сина ми в началото от радост го гушкаше, мачкаше и гонеше, но сега изобщо не му обръща внимание.

Скъпа, разбирам те прекрасно и ти съчувствам. Тормоз по неговите представи беше всяко докосване, за това и не сме го пипали.
Във въшия случай, вие си знаете, но не бих подходила силово. То няма да разбере защо го правите. Може временно да се спре, но следващият път пак ще посегне.

Много трудна ситуация. 

Estell - извинявай , но защо говориш за Мръчо в женски род. И друг път съм го срещала ,но съм си мислила, че е неволна грешка, но сега...бая се зачудих за кого иде реч 
Нямам идея какво друга да те посъветвам, явно наистина нещата при вас са станали необратими и цялата педагогика, дето тука ти я шептим...вече не работи. На чиляка му трябва пространство и приятели, с които да се сбори и които нямат против малко търкал, фъркане на косми и мерене на мускули. ..че и кръв да си пуснат...Това е моята преценка ,без да съм ви виждала ,без реално да ви познавам.

Аз не съм гледала коте. Те наистина са по-различни от кучетата.
Например Рижко като го взема счита, че трябва да ме хапва и дращи, така си играе, включително и вечер, когато решавам,че ще спя.
Обаче със синът ми не е така. Там спазва дистанция и той е авторитет за него!
Чула съм, че котетата ги е страх от вестник, навит на руло. За пръскалката не намерих време?
Мисля, обаче, че всички са с характер и по-трудно се приобщават от кучетата. Не знам!

И аз мислех, че Мърчо е момиченце отначало поради същата причина  Миличкия....да не е развил някакво чувство за малоценност като му говориш в женски род?!  (Всичко в кръга на шагата...сори  )

Не съм Естел, само предположение -> тя - тая котка (нищо че е мъжки).

Моя мъж като се ядоса на някой от котаците (напоследък Мърчо нон-стоп прави простотии, каквито Чочо никога не е вършил) така им вика.
От 3 дни имаме бебета кактуси и дребния ходи и ги рови и днес по едно време се чу: "Тая котка ще я утрепам, пак е изровила кактусите!!!"  

Та затова може да е това в женски род за Мърчо.



И сега да си избива комплексите като се прави на мъж и се бие ...  

Моята котка в момента не ме хапе и не ме дере (въпреки че много бой е яла, заради пакости, които е правила), но навремето, когато дори съвсем леко неин нокът или зъб ме докоснеше, аз виках - да й покажа, че това боли и че не ми е приятно - и тя се научи. И вече е изключително внимателна в това отношение.
За кратко гледах едно друго коте - то беше изключително любвеобилно, обаче ако реши да си легне някъде - по-добре не го закачай - особено в долната част на тялото - само главичката даваше, иначе хапеше! Това коте замина за Германия да го гледат там   (просто не успях да му намеря дом в БГ).

Моят Мишо е лош- наистина  Хапе със злоба, когато се ядоса, не драска, но така наостря уши и такива зъби забива, че ми иде да ревна  Обаче за това съм виновна само и единствено аз- хапе само когато го взема насилствено да го мачкам- той е малко темерут и не обича да се гали, рядко проявява такива желания. Игрите му са свързани с хапане и нападане от засада, а никак не е малък и си боли. Знаем го, че е такъв и на мен затова ми е слабост- котка с характер, няма шест-пет при него.
Може би влияе и това, че го взехме на много невръстна възраст, нямаше контакти с други котки и ни приема за равни- както би си мерил мускулите (Икси  ) с другите котьовци, така го прави и с нас.
Не ми пречи, само предупреждавам външните хора да не го закачат, защото ще си изпатят.
Дребните нито един път не са ме ухапали, или одраскали- бият се помежду си, чак козина хвърчи, но явно им доставя удоволствие и успяват да си изразходват енергията там.
Затова продължавам да твърдя, че най-доброто средство за справяне с котешката агресия е вземането на още едно коте- да си се оправят помежду си 


Тази вечер имахме бой между мъже- двамата се гледаха точно като котараци  и дребният изяде доста шамари от тежките лапи на Мишо. Територия ли ще делят, що ли- странно ми е, при условие, че и двамата са кастрирани  По-скоро малкият се опитва да се закача, а баткото не търпи такива глезотии и го демонстрира категорично. С такава скорост го зашлеви няколко пъти, че на горкия фъстък сигурно му се зави свят