Моля за помощ!

Дори не знам от къде да започна. Обръщам се към вас, защото мисля, че вие най-добре бихте разбрали детето ми. от години чета форума, рядко пиша. Та така, историята ни. Детето ни е осиновено и знае това. Казахме му го когато беше 6 годишен. Сега е на 11. Досега общо взето, не сме имали много разговори на тази тема. Наблюдавала съм го, понякога съм питала не иска ли да говорим за това. Случвало се е той да попита нещо, когато гледаме филм на подобна тема или просто така. Казвала съм му, че винаги може да разговаряме за това. Но досега не сме имали проблеми. Тази година той е в пети клас. Дали стреса от преминаването към друг начин на учене /много учители, по труден материал и т.н./, но проблеми изби със страшна сила. Успя в началото да ме заблуди, че се страхува и притеснява от многото домашни, от това че оценките рязко паднаха, но не задълго. Една вечер си призна и избухна в плач. От тогава стана много трудно. Отказва да ходи на училище. Всяка сутрин плаче, всяко междучасие говорим по телефона. Изпада в такъв стрес, че не е за говорене. Консултирам се постоянно с психолог, но не помага. Сега издирвам друг. Говорим постоянно, гушкам го, през цялото време аз и баща му сме с него. Той знае, че го обичаме и той ни обича. Мъчи го обаче друго, това, че е осиновен за него е убийствено. Коя е тя, къде е, защо го е изоставила, продала, дали има някъде брат или сестра...оф, страшно е момичета. Обещах му, че ще бъдем винаги до него и когато стане по голям ще му помогна да я открием, но мисля, че е твърде малък за такава среща сега....много още мога да изпиша, но моля ви, искам да разбера какво мислите вие и как бих могла да му помогна. Детето ми го боли, много, много.