Забременяване след мъртво раждане

Здравейте момичета, в понеделник родих първото си бебче, когато се роди не изплака, не дишаше. С помощта на разни машини я бяха върнали към живота, видях я , беше активна , беше красива, най-красивото бебе на света. На следващият ден я изгубихме. Благодарна съм на лекарите,че направиха всичко възможно , но тя изпадна в мозъчна смърт и въпреки, че не бяхме готови да я пуснем, въпреки всички апарати сърчицето ѝ спря. В този момент бях сигурна, че моето сърце е спряло с нейното. Поне имахме една а вечер с нея. Лекарите ни позволиха да съберем две легла и я сложиха между нас. Плачех и я целувах, поне успях да го направя. През цялата бременност всичко беше наред, чак в осмият месец ми казаха , че е много дребничка , но уж други проблеми нямаше. Роди се в 36 г.с. Тя не беше планирана , но беше дар от Бога, беше нашата мечта. Болката ми е съвсем прясна и още не мога да приема случилото се, просто исках да споделя с някой , който ще ме разбере и е изпитал болката си. Сега изпитвам страх , Ами ако не успея да забременея пак? Вие какво направихте с всички неща , които бяхте купили? Близките ме съветват да ги подаря , за да не ми напомнят за случката, но аз не се чувствам готова. Просто не искам да забравям дъщеричката си , винаги ще ми е в сърцето. Моля ви дайте ми надежда , че някой ден става малко по-леко. Благодарна съм на Господ , че имам невероятен мъж до себе си , който ме подкрепя, но страдам и за него , чувствам се виновна , че съм му причината такава загуба и болка. Съжалявам за дългия пост , но просто думите не стигат.

Здравейте знам колко ви е тежко това не минава и не се забравя. Едва когато имате друго детенце малко ще ви стане по леко но няма да забравите. По плачете си изживейте си мъката и после търсете причината за да може да намалите раска да се повтори. Съветвам ви да си направите генетични изследвания за тромбофилия. Аз загубих своето момче във 32 седмица разкъса ми се плацентата извадиха го уж щеше да се оправи живя 6 дни и ни напусна. Бях съсипана задушава се от мъка, не исках да виждам никого и нищо не ме интересуваше бях на ръба на лудостта. После започнах да ходя по лекари всякакво изследвания прегледи. След една година ни казаха че можем да пробваме пак стана от раз. Изкарах една много тежка бременност постоянно следене последните 3 месеца се наложи престой в болницата но накрая си имаме едно здраво момченце което скоро ще навърши 4 годинки и отново съм бременна. Не се отчайвайте ще гушнете и вие своето слънчице след всяка буря изгрява слънце.

elichka, искрено съжалявам за загубата Ви! Съболезнования!
Първо искам да кажа, че е прекрасно това, че сте имали възможност да прекарате време с бебето си. Сигурна съм, че това ще Ви носи комфорт цял живот.

За всичко останало - време. Няма друго, просто трябва време. Спомена остава, болката остава, но с времето живота някак продължава заедно с тях. Много Ви е прясно наистина. Не бързайте да раздавате нещата, ако не сте готова, а ако решите да запазите нещо или всичко също е в реда на нещата. Моята ситуация е малко по-различна, защото изгубих един от близнаците си при раждането (секцио в 36+5), но другото ми дете оцеля, така че дрехите имаше кой да ги носи. Само комплекта за изписване, който беше наречен за детето, което изгубихме, дарихме 5 месеца след раждането и ми беше изключително трудно да го направя, явно не бях готова. Все пак от сантимент си пазя единствените дрешки, от които бях взела еднакви (бяха само 4броя ританки, 2х2 еднакви). Първоначално просто скрихме от погледа си всички неща, които бяха предвидени за още едно бебе и с времето ги продадохме или върнахме дадените ни от приятели (шезлонг, активна гимнастика, двойна количка, т.н), но запазихме втората кошара за бъдещо бебе.

Няма правилно и грешно в скръбта, затова наистина единствения ми съвет е това - не се насилвайте да решавате какво да правите сега. Ако Ви се плачи над празното легълце - правете го. Ако Ви боли повече да го виждате - изкарайте го от вкъщи. Истината е, че близките често не знаят как да ни подкрепят и дават добронамерени съвети, но често въобще не помагат. И в никакъв случай не се чувствайте виновна за загубата по принцип и за болката на мъжа Ви. Отне ми много време да го осъзная за самата себе си, но помнете - Вие нямате вина.
Също така ако усещате, че не се справяте сама, потърсете психолог, често помага. От личен опит - още по-добре е ако се срещата с психолог заедно с мъжа си.

Ние все още нямаме второ живо дете, почти 3 г след раждането, но при нас се налага инвитро и има проблеми от страна на двамата, затова се случват бавно нещата. Иначе опити подновихме година след раждането, защото родих със секцио и нямаше как по-скоро, а и бих казала, че преди това психически не бях готова.

Ако Ви се говори - насреща съм. Изпращам Ви силни прегръдки!

elichka, много съжалявам за това, което ви се е случило! ;-(  Моите съболезнования! Дайте си достатъчно време за скръб.
За събраните неща и дрешки - и аз се чудех какво да правя, в крайна сметка ги дадох на сестрата на мъжа ми, която също чакаше бебе по това време. Интересното е, че част от тях се върнаха при мен за моето, което по-късно се роди.

Много съжалявам мила !!!
И аз загубих първата си дъщеря в 8 месец!!!
Наистина трябва време и всичко ще се нареди
Сега имам момче и момиче ,които ме излекувана,но винаги ще помня моето първо ангелче
И аз преди месец загубих още едно ангелче ,което не беше планувано,но много желано в последствие
Още преживявам мъката  !
Времето лекува ,надеждата за нова бременост също !Вярвай ,че всичко ще се нареди по най добрия начин за Вас!
Силни прегръдки и изживей мъката си
Говори за това не го оставяй да те гризе от вътре
Ако имаш нужда съм насреща

Няма правилно и грешно, както го чувстваш. Аз не бях готова да ги дам 2 месеца, често влизах в стаята и с ММ ги разглобявахме заедно. Някак си го превърнахме в рутина, беше ми добре, когато ги прибирах по кашоните. После реших, че аз нямам нужда от тях, но има много по нуждаещи се от мен. Подарих ги на много бедно семейство, бяха много щастливи, аз също. При втората бременност, дни преди раждането купих 1 комплект за изписване, 2 бодита и 2 ританки. С това карахме 20 дни, просто ме беше страх, калпазанка вече е на 3г. Светлина в тунела има, и колкото и клиширано да е времето лекува.

Много съжалявам за случилото се. Ние тук всички знаем какво е, за жалост. Кураж, ще дойдат по-добри дни! За вещите - докато бях в болницата, мъжът ми прибра всичко - в кутиите им, чували, кашони. Стояха в стаята, която щеше да е детска. Не знам дали беше някакъв знак, но така и не ги прибрахме дълбоко нещата - по килери, мази. Та, след 2 месеца бях бременна отново. И с голяма радост и удоволствие, с надежда, когато дойде време ги разопаковах. Тези неща не са просто за бебето - те са твоя избор, избрани и купувани с внимание, с любов. Може би сред тях имаш и подаръци от близки, които са мислили за теб и са ги подарили защото те обичат. Според мен си ги прибери, не ги подарявай, защото много скоро Господ ще те зарадва.

Благодаря ви момичета ❤️
Точно защото знам , че ме разбирате имах нужда от вашата подкрепа. Сега като прочетох, че повечето имате дечица и сте щастливи, това ми дава надежда , че някой ден и аз ще бъда. Всички дрешки и мебели сме купували с много любов, нямаме големи финансови възможности, но дадох това , което имах да ѝ купя всичко. Мъжът ми беше много щастлив и въпреки , че нямахме много възможност купи нова количка, хубава. Количката е още в кашона и имаме срок още 2 седмици да я върнем. Ще изчакам и ако сме готови ще я върнем . Дрешките мисля да запазим , ако някой наш приятел има детенце ще ги подарим. Нямаме много място у нас , но за сега не съм готова да се разделя с нещата, а и мисълта, че някой ден , надявам се след година или две друго прекрасно детенце ще ни зарадва ме държи цяла.
Прегръщам ви всички и би благодаря.
Другото , което ме мъчи е , че трябва да се върна на работа, притеснява ме , че ще има хора, които ще питат , а аз може би няма да съм готова да говоря , но все пак смятам , че когато тръгна на работа и нещата тръгнат по-стари му и съм заета по цял ден с нещо , няма да мисля толкова за това.

Това беше и моя най-голям ужас - връщането на работа. Как да се обяснявам пред близо 200 човека, защо съм на работа, а не в майчинство. Този страх преобърна живота ми на 180 градуса. Историята е дълга и лична, но ако искате ми пишете и ще ви споделя за тази част от борбата, след такава загуба ❤️

Съжалявам много за Вашата загуба! В този момент отпуснете душата си и й дайте времето да тъгува. Аз доста дълго тъгувах, забременях две години и половина след загубата и още плачех. Чак когато излезнах от след родината депресия на второто раждане , успях да се поокопитя и да се радвам на живото ми дете. Пътят е много дълъг и човек трябва да мине през всеки етап. В началото исках да върна времето назад, обвинавях себе си предимно. Сега вярвам, че това е бил пътят, за да имаме второто си дете. От скоро обърнах мъката и загубата си по-скоро в благодарност, че Бог е пратил първата ни дъщеря, макар и за кратко в живота ни, че всъщност сме спечелили две деца, а не загубили едното. Доста време ми трябваше, за да започна да мисля по този начин.
Всичко запазихме освен комплекта за изписването. Майка мо го остави в една църква. Всичко друго ползвахме за второто дете и когато я обличам, бях щастлива, сякаш имам две деца в този момент. Връщането на работа беше тежко, но почти никой не ме е питал, те знаеха, шефовете ми знаеха, съответно и колегите. Даже работата ми помогна, за да не мисля, нищо че в началото все ми се насълзяваха очите, докато работя.
Това, че сте имали време с детето си, е прекрасно, колкото и тежко да е. Имате своите спомени и моменти. На мен това най-много ми тежи и до ден-днешвн - че не я взех, че не я погребах, че няма къде да й занеса цветенце. В такъв момент човек е много объркан, ние не сме готови за такива загуби, но сме достатъчно силно за тях! Не спирайте да вярвате, че един ден ще гушнете живо и здраво дете! То Ви чака, ще сте два пъти по-богати с него!

И аз смятам ,че работата ще ми помогне, работя в голяма фирма , някои колежки са доста нетактични.Доакто бях бременна в 8мия месец срещнах една колежка в градския транспорт и тя ме пита защо не съм на работа, безработна ли съм сега.... Тогава не бях в настроение поради други причини и тя ме издразни, понеже по принцип винаги много разпитва и бях сигурна , че знае , естествено и че вижда , че съм бременна. Та сега ме е страх , че ще има такива , които ме разпитва , а аз когато се сетя все още плача. Въпросната колежка ме беше питала преди дори няколко пъти дали съм омъжена и дали родителите ми са разведени. Но се надявам да се справя и нещата да тръгнат по старо му. В момента ми е и доста гадна тъй като все още имам кърма и се налага да пия антибиотици и лекарства, за да се избегнат възпаления, просто се чувствам по някакъв начин разбита. Съжалявам, ако ви е дотегнало от мен, просто ми става по-леко когато ви пиша и ви чета.

Толкова много съжалявам за загубите на всички ви! Знам каква непрежалима мъка е това. На 19.07.2024 г. стават 5 години от загубата на моя син. Още боли. Празнината е голяма. От тогава имам 2 неуспешни трансфера и 6 операции на матката. Все още нямаме дете.
От 4 години работя ежеседмично с психолог и да ви кажа наистина ми помогна. Не да забравя болката, а да се науча да живея с нея и да си стъпя на краката. Беше ме страх за нови опити, но благодарение на нея преживявам неуспехите по-леко. Преди 2 години снаха ми ми съобщи, че очакват дете. Беше ги страх да ми кажат, за да не ме натъжат. Аз им казах, че още от сега обожавам това дете. Пътят не беше лек и за тях, но сега това прекрасно същество спи до мен и ме гледа най-голямата си обич и ме нарича леля. Питат я какво иска да си има леля и тя с висок глас казва "Бебе" и показва как ще го гушка и целува. Това ми дава сили да продължавам да се боря. Надеждата, че някой ден Бог ще ни възнагради за годините мъка и очакване. Станаха 8.
Аз след загубата не бързах да се връщам на работа. Взех 5 месеца болничен. Мното беше трудно да се справя с въпросите какво стана и да чувам, че ще си имаме дете съвсем скоро.
Имах само няколко дребни неща за сина ми, които дарих в църквата. Всяка година на годишнината от загубата не ходя на работа и посещавам храм и нося дрешки пълен комплект. Паля свещичка. Казаха ми, че няма значение, че не е родено живо, то е било част от мен и мога да паля свещ. Това ми дава утеха.
Само хора като нас могат да ни разберат какво изпитваме.
Преживявам на всяка една от вас болката и ви прегръщам.
Преди 5 години точно в тази тема получих най-голямата подкрепа.