Загубих бебенцето си в 28 г.с. без никакъв симптом

Много съжалявам за загубата Ви! Съболезнования!

За съжаление, понякога да се случват непредвидими и непредотвратими неща. Аз загубих едното си бебе по време на планово секцио в 36+5г.с. Оказа, че е имал истински възел на пъпната връв, без симптоми за страдание преди това, но се затегна в последния момент...
Тогава лекарите ми обясниха, че се случва дори бебето с движенията си да притисне пъпната връв (а за съжаление 2-3 минути без кислород са достатъчни, за да се стигне до фатален изход) и тъй като притискането е моментно състояние, като се стигне до раждане няма видима причина, така че дори и без видим проблем с пъпната връв явно и това може да се случи.

Правена ли е аутопсия на бебето? При мен беше задължителна, защото бях с близнаци и не бяха сигурни въобще на коя пъпна връв е бил възела и дали е наистина той причината, но аутопсията го потвърди - интраутеринна хипоксия, довела до интраутеринна асфиксия и куп други изменения в следствие на това.

Плацентата изследвана ли е хистологично? Ако тромбофилия е причината то ще има тромб (или множество такива) или в плацентата, или в някоя от артериите на пъпната връв. Освен това често има проблеми със забавяне на растежа на бебето ако кръвотока не е нормален, както и проблем с коагулацията, която се открива с кръвни изследвания (би трябвало да изследват профилактично на всяка бременна APTT, INR и протромбиново време).

Щом имате пренателен тест и после се правени генетични изследвания, не мисля, че има смисъл вие с мъжа си да правите такива. Дори и да имаше генетичен проблем при детето, често това е случайна грешка при оплождане.

Знам колко е силно желанието да разбереш причината, за да си сигурен, че няма да се повтори. Но ето - аз знам причината, и по никакъв начин не мога да контролирам дали пак няма да има инцидент с пъпната връв при следваща бременност. Иначе изследвах вродена и придобита тромбофилия, но при мен няма проблем. Все още нямам успешна бременност след раждането на близнаците, имах само една извънматочна бременност, но едно че при нас се налага инвитро, второ - имам проблеми с матката в следствие на секциото, което усложнява нещата.

Съжалявам още веднъж! Ако Ви се споделя - насреща съм, пишете ми. Има и една тема във форума "Забременяване след мъртво раждане" , която въпреки името си се е превърнала по-скоро в място, където човек да сподели за загубата си, но и там може да има хора с подобни истории на Вашата и да Ви дадат насоки какво са изследвали.

Запомнете, че случилото се не е по Ваша вина, без значение дали ще се открие причина или не! Първата една година, че и повече, мразех да чувам "за съжаление се случват такива неща", но това е грозната истина. Никой не иска да му се случи, никоя жена не забременява с идеята, че може да се прибере вкъщи без бебето си, но...се случва. Не мога да Ви обещая, че няма да се повтори, но когато забременеете отново съм сигурна, че лекарите ще Ви следят още по стриктно и ще се стараят да не се стигне отново до тук. И въпреки, че вероятно цяла бременност ще сте много притеснена и въпреки че едно друго бебе няма да замени изгубеното и магически да излекува болката от загубата, знам, че ще изпитате щастието от родителството и отглеждането на дете някой ден!

Прегръщам Ви!

Съжалявам за загубата ви.Дамата преди мен е описала какво следва.А аз ще ви вдъхна малко кураж-една от най-близките ми приятелки е загубила първото си дете в 7 месец (тогава не се познавахме).Днес има 4 прекрасни деца и всичките ѝ бременности бяха абсолютно безпроблемни.

Искрено съжалявам за загубата. Минах през подобно нещо в 19 седмица. Момичетата преди мен са обобщили най-важното. При мен предполагаемата причина беше тромбофиля.. но никой не можа да каже на 100 процента. Също имах перфектен пренатален и морфология.. трудно е.. никога няма да забравя как се чувствах. Това е тъмен период, ужасно чувство и наистина труден момент. Каквото и да ви кажа - трябва да мине време. За малко кураж - родих година по-късно (на 40), момиченце, което е толкова диво, че вече нямам време да страдам.
Прегръщам те! Кураж!

Съжалявам за загубата Ви.2022 г.и аз загубих бебе , заради спряла сърдечна дейност. Сега в ръцете си държа 18 дневно бебе.Затова не се отчайвайте , а преодолейте  това , което Ви се е случило и знайте , че ще има по-доброто предстои.

Загуба в 18 и 21 г.с.
За 2 и повече години 3 бремености, едно малко човече. Състарих се без време, обаче малкото човече сега ме кара да притъпя през какво преминах. Един куп хормонални проблеми и прочие, а в главата ми се върти само това че вселената си знае работата,и няма как да и се бъркаме. Господ праща изпитания само на Силните, които знае че ще ги преодолеят, а на мен ми беше омръзнало да съм силна.
 Намери отдушник, плачи, говори и не се затваряй в себе си! Истинските приятели ще застанат до теб и ще ти помогнат да преминеш и през това! Намери доктор на който да се довериш напълно и да изминеш пътя на следваща бременост! Понякога това ранно страдание ни предпазва от друго, по-голямо
Когато първата бременост ми изтекоха водите в 18гс и лекаря каза че иска да ме изражда и аз отказах. Бях информирана че ако успея да задържа бременноста за седмица ще ме вкарат на системи в болницата до безопасна седмица, но вероятността детето да бъде с увреждания и деформирано лице беше голяма. Въпреки всичко аз исках това малко човече с цената на всичко. За съжаление 2 дни по-късно човечето се роди вкъщи и аз се обвинявах доскоро,миналата седмица бяхме на игра с моето малко момиче и наблизо дойде дете в инвалидна количка с увреждания и деформирано лице…. Поставих се на мястото на майката и ми хрумна че това можеше да съм аз….и че нямаше да издържа.
Там някъде горе ви чака едно малко човече и ще ви избере за родители, не търсете вина!