Забременяване след мъртво раждане

  • 232 788
  • 1 439
# 435
Асе чета и плача,аз също не съм забравила ,а и няма да забравя никога страшната,разкъсваща болка Cry аз също не видях моя син и понякога  съжалявам ,но може би така е трябвало .Да и аз знам че някога,някъде ще бъдем заедно Cry
Виж целия пост
# 436
blagovesna  и аз на тази дата/03.02.2011 / загубих своето ангелче newsm45

Асе хиляди Hug Hug Hug Няма как да не четеш тези редове и да не пролееш сълзи,толкова си права Hug Силни сме ,затова спор няма,хората са казали"Господ дава такива изпитания на силните хора,които знае,че ще ги преудолеят и справят с тях" но нека повече не бъдем от тях  Praynig Относно кой кога и как ще се възстанови е въпрос на всихика,аз също успях да се преборя за кратко време,не че всеки път като чета и не ми забива лудо сърцето и връща цялата картинка,но важното е да продължим напред с много сили и кураж Hug  bouquet

Много силно ви прегръщам,мили мамчета Hug
Виж целия пост
# 437
Ох от 1 год. не съм влизала във тази тема много тъжно ми стана като видях ,че за съжаление тя се увеличила и има мами които са изпитали най-голямата болка да загубиш детенце това никога не се забравя , а леко по леко се свиква с мисълта че някъде там те чака твоето малко ангелче  Hug
Искам да прегърна всички мами и да им дам кураж ,че и техният ден ще дойде и ще прегърнат своите дечица . Много съцуствам на мамите загуби ли скоро бебчета им пожелавам скоро да видят 2 чертички и после да прегърнат своите ангелчета  Praynig Hug
Виж целия пост
# 438
Здравейте мили майки загубили децата си!С голяма болка се присъединявам към вас.Аз загубих моето ангелче,което се роди и живя само 1 месец,и сега незнам как да продължа да живея.БОЛКАТА Е МНОГО ГОЛЯМА!!!Ненамирам думи с които да я опиша.
Виж целия пост
# 439
Здравейте мили майки загубили децата си!С голяма болка се присъединявам към вас.Аз загубих моето ангелче,което се роди и живя само 1 месец,и сега незнам как да продължа да живея.БОЛКАТА Е МНОГО ГОЛЯМА!!!Ненамирам думи с които да я опиша.


Съжалявам мила, че си една от нас.Тук ще намериш истински приятели, които ще ти помогнат да преодолееш мъката си.Споделяй с нас, за да ти олекне.Ние сме насреща.Прегръщам те.
Виж целия пост
# 440
Започвам с едно голямо ОХ,защото искам да споделя какво преживях,но нямам сили да го опиша,защото само при мисълта,че бебето ми не е до мен почвам да треперя и плача.Искам подкрепа от вас родители които сте преживяли същото,защото само вие ме разбирате истински как се чувствам.Това се случи преди една седмица и сега незнам накъде да поема.Страх ме е от срещите с хората,защото знам,че ме съжаляват.Постоянно се упреквам,че аз съм виновна,а не съм.
Виж целия пост
# 441
Ох ... колко познато ... И аз доста време събирах сили за да напиша какво преживях, но след време успях със сълзи на очи! Трябва ти време за да събереш мислите си и да ги подредиш. Време ... само времето помага, но никога нама да забравиш преживяното. Аз вече съм минала по този път и сега вече се радвам на жовородено детенце, но само аз знам през какво трябваше да мина и колко треперих този път.
Бъди силна и говори ... споделяй и не се затваряй в себе си, защото така ще се погубиш. Само мисълта за нова бременност ще ти даде сили ... Бъди силна и продължи смело напред ...
Виж целия пост
# 442
Колко ужасно още една майчица загубила детенцето си ...
tina_072 всички тук знаем какво преживяваш и през какъв ад преминаваш...за болката няма лек,просто бъди силна....
На мен ми помогнаха подкрепата на съпруга ми и най близките ми хора,а мисълта за следваща бременност ми дава сили да се будя сутрин.кураж мила...прегръщам те.
Виж целия пост
# 443
Gаlka1985 прегръщам те мила  Hug
Виж целия пост
# 444
Тина, аз зърнах моето детенце само за няколко минути и не мога да спра да скърбя за нея, а само мога да си представям какво изживяваш ти сега, след като си я имала до себе си и си гледала в мъничките й очички. Кураж, няма какво друго да се каже. Толкова е трудно да се продължава напред с тази огромна празнота, но някак си всички го правим. Обичам да си мисля, че тя е винаги до мен и не ме оставя. Представям си, че след като не мога аз да я гушна, тайно ме гушка тя, започвам да плача и когато се наплача, ставам и тръгвам....защото няма кой да ни помогне мила, въпреки болката. Прегръщам те.
Виж целия пост
# 445
БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ЗА ПОДКРЕПАТА!!!Аз също мисля за нова бременност,но ме е страх от това да не ми се случи същото.
Виж целия пост
# 446
Прегръщам ви момичета  Hug,болката е много голяма ,но трябва да продължим да се борим и да живеем ,и аз като вас през 2008 загубих бебчето си на 62 дни ,беше много болничко милото  Sad,тогава разбрах ,че час от мен си отиде с нея ,вече нищо не може да е като преди .Дайте си време и опитайте отново страхът да не се случи отново всичко сме го изпитали ,но ще бъде само няколко месеца,после ще си гушкате здрави и красиви бебчета.
Виж целия пост
# 447
И моето ангелче се роди болничко,даже и при самото раждане не изплака.От тогава започна кошмара които продължи един месец за бебето ми,а за мен сигурно ще е вечен.В първите два дена си мислех,че детето ми ще се оправи,докато не ми съобщиха,че е спряла да диша сама и трябва да диша с помоща на апарат.От там нататък със всеки изминал ден ставаше все по страшно,но накрая и сърцето спя.А,аз въпреки всичко всеки ден се молех и имах надежда,че бебето ми ще се оправи.Не можех да повярвам,че се случва точно на мен.Мислех си,че ще стане чудо,но се уверих,че те са само по филмите.Сега се моля за друго бебче,но не знам кога ще съм готова за това психически.Аз немога да се позная,защото по принцип не съм лош човек,а сега завиждам на всички майки с бебета.Не пожелавам и на най-големия ми враг да изпита това,което,аз изпитвам в момента.Чувствам,че съм станала по студен човек и ме е яд на живота.Нищо и никой неможе да ме накара да се радвам истински.А като се усмихна понякога след това изпитвам вина,че съм го направила.Прегръщам ви  Hug
Виж целия пост
# 448
Тина ,нормално реагираш в момента ,аз също завиждах на мамите с бебета ,а моето беше в болница самичко ,дори не можех да я докосна . Cry
Аз физически много бързо се оправих ,но психически бях готова една година и половина по късно ,но ние имахме дете все пак е друго .Аз съм сигурна ,че ако нямах деца нямаше да чакам толкова дълго .
Един ден обаче ,почнах да се радвам на чуждите бебенца без да се съжалявам ,и да страдам ,че моето бебе го няма ,тогава разбрах ,че е време да дам шанс на бъдещото ми дете да се роди .Е направих го ,бях в непрекъснат страх и напрежение ,но си струваше. Hug
Чакам те много скоро в другата тема  ,там където са бременните коремчета . Laughing Hugи съм сигурна ,че догодина ще си гушкаш живо и здраво бебче.
Виж целия пост
# 449
Тина, разбирам те напълно. Аз бях бременна заедно с още 4 близки мои познати. Всички те се радват на децата си, само аз не. Сега ходя при тях, особено при едното. Заедно с майка му ни приеха в един и същи ден в болницата с разликата, че тя си роди живо бебенце, а аз-мъртво. Не мога да опиша какво чувствам, когато гледам това мъниче и все си мисля, че и моето сега щеше да е толкова дълго, с толкова косичка, и щеше да прави същите движения и муцунки. Радвам се, когато съм до него, а на прибиране ми се крещи от мъка.
Един малък съвет от мен, може да ти се стори смахнат. Говори на момиченцето си, в мислите си, кажи й това, което не си могла, кажи й, че я обичаш и я помоли никога да не те оставя, да бъде винаги до теб. Когато усетя, че губя контрол и болката ме завладява, в мислите си се обръщам към моето ангелче, казвам й да ми даде сили. Това винаги ми помага, след няколко секунди се успокоявам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия