Забременяване след мъртво раждане

  • 227 414
  • 1 439
# 945
Много съжалявам за загубите ви, мили момичета. Единственото, което мога да ви посъветвам, е да не се отказвате. Като се затвори правилно започналият кръг, нещата ще си дойдат по местата. След успешна бременност и след още известно време. Мъката обаче вечно ще ни съпътва, затова се и връщаме в този форум. За супер посредствените лекари не ми се говори, пълно е с тях навсякъде. Информирайте се задълбочено, доколкото можете. Понер като ги питаш нещо, понякога се размърдват.
Кураж и живи и здрави бебчета!
Виж целия пост
# 946
От час чета темата и виждам, че Господ е прибрал не само моето ангелче. На 15.10, миналия понеделник точно на термин моето цветенце реши да се ражда след перфектна и спокойна бременност. Без каквито и да е перипетии,дори не съм повръщала, през цялата бременност. Бебе, чакано година от нас. Влезнах в болницата с контракции на 3-4 минути. Пуснаха ме на системи, за 4-5 часа получих пълно разкритие, а мехурът ми спукаха на около 7см разкритие. Раждането продължи 2:30 часа. През цялото време тоновете бяха добри, следяха се между всяка контракция. Мога да кажа, че бях с най-добрия екип в болницата, където раждах. Държавна болница, но с високо ниво на АГ отделението. Накрая усетих онова невероятно чувство, когато се роди рожбата ти, но само за секунда... Бебенцето ми не изплака. 35 минути лекарите я реанимираха. Молех се на Господ да прибере мен, а не нея. Но Господ не ме чу. Нямам ясен спомен , но мисля, че пъпната връв не беше увита. Главичката се виждаше още след първите напъни, а после часове не можеше да излезе бебенцето. Не знам какво стана. Мина седмица и всеки ден виждам бебенцето си пред очите ми. Доносено, хубаво бебе. През бременността правих 3 фетални морфологии, изследвания.. и нищо... нямах високо кръвно или белтък, от 7 месец не работех и се пазех. На 15.10 влезнах щастлива в болницата с мисълта, че след няколко часа ще гушкам детенцето си... Но... Лекарите не ми дават отговори. Чакам аутопсията, но няма значение, защото никой не може да ми върне детенцето. Не мога да обвиня никой освен себе си, че бях безстрашна относно нормалното раждане и то без обезболяващи. Казвам си:"Може би ако..." Но няма връщане назад... Имам вътрешни и външни шевове, всичко ме боли, но сърцето никой не може да ми излекува... Не искам никой никога да изпита тази болка! Знам, че най-доброто лекарство ще е ново бебче. Дотогава... ще стискам зъби, ще мисля положително, защото доброто ми здраве ще е нужно за другото ми детенце, което един ден ще родя живо и здраво. Sad
Виж целия пост
# 947
Здравей мило момиче!Много,много,ама много съжалявам за случелото се...Мъката на всички ни е безкрайна.Знам,че ти минават хиляди въпроси и обвинения,но искам да ти кажа само едно:НЕ СЕ ОБВИНЯВАЙ!!!След близо 2 месеца терзания-моето детенце се роди мъртво в 8-ми месец на 08.09.2018-аутопсията ми излезе...И аз като теб се обвинявах за хиляди неща,но...Оказа се,въпреки морфологиите и прехвалените лекари,че моето бебче е било със сърдечен дефект,несъвместим с живота...А никой не го видя това.Тоест моето дете нямаше как да живее.Може би и при теб се е получило нещо такова...Не се терзай.И при мен уж всичко вървеше горе долу добре.Стикай зъби,мисли си за него от време на време,то е част от теб и сърцето си.Няма да го забравиш.НИКОГА!Нооо,продължавай напред,подкрепяйте се и всичко ще се оправи...Догодина живи и здрави пак ще си имаме бебчета.Аз вярвам!!!Само надеждата ни остава!Целувам те и те прегръщам!Живота е несправедлив!Но,имала глава да пати!
Виж целия пост
# 948
Здравей миличка,силни прегръдки и от мен.Виж в аутопсията дали ще пише нещо,но се съмнявам.Пожелавам ти да се окаже нещо,което няма шанс да се повтори и времето да мине бързо до следващата бременност,която да завърши с бебенце у дома.Всички те разбираме и подкрепяме,споделяй проблема с който можеш,това помага да преминеш през този етап на живота си.Миналата година и аз имах мъртво раждане,на аутопсията нямаше никакво обяснение,с помощта на момичетата от сайта продължих на пред,с които още поддържам връзка, дори да не се познаваме лично приемам за приятели.Изживей мъката си и започни с опитите,когато се чувстваш по-спокойно,защото после ще ти е доста напрегнато.Успех и ти пожелавам никога повече да не ти се случват гадости като тези.Силни прегръдки и за другите преживели подобна трагедия,успех и на вас и много късмет.
Виж целия пост
# 949
Мила Маргарита , и аз станах майка на едно красиво ангелче на 6. Октомври тая година. Все още живея в кошмара че ще се събудя и ще се окаже че всичко е било само лош сън. И всяка сутрин , когато се събудя и се сблъскам с реалността и болката ме хваща здраво за гърлото да ме души.  На 43г с безпроблемна бременност , всички морфологии и орган скрининги при 3ма специалисти . Едро прекрасно бебче в 31г.с. Отидох до спешното заради втрисане и там чух най-страшните думи които -бебето няма сърдечен ритъм.
Сложиха ми тампон с лекарство за предизвикване на контракции , но в момента в който бяха готови кръвните изследвания за 10 м подготвиха екип и ме срязаха. На епикризата има написани само две изречения от които нищо не става ясно. Как ? Защо ?  От хистологията на плацентата излезе че е имало тромб.  От къде и защо пак не става ясно. Всичките ми изследвания бяха повече от перфектни. Никакви отклонения . А аз бях повече от сигурна че всичко ще бъде наред. Сега вместо да имаме най-вълшебната Коледа , защото моето малко ангелче трябваше да се роди малко преди празника , ще имаме най-кошмарните дни.
Не зная какво други да ти кажа освен бъди силна и в тая група ще намериш много помощ и подкрепа. От както се случи това с мен , денонощно чета в групата и май само тук получавам разбиране . В къщи за домашните живота продължава все едно нищо не е било.
Виж целия пост
# 950
Velislava Berg 607898 пусни си изследване за тромбофилия,около 200 лева е пълен пакет за всичко свързано с тромбофилия,а решението е аспирин.При мен се откри мутация на някакъв ген,който влияе на усвояването на витамини.По-натам ще пия и аспирин най-вероятно.Успех дано всичко е наред
Виж целия пост
# 951
Благодаря Борислава.
На 31 . Имам час и ще ми пускат кръвни за тромбофилия , цитомегаловирус и още някакъв вирус.
Виж целия пост
# 952
Какво направихте с покупките за бебенцата си? Ние бяхме взели всичко- дрехи за изписването, количка, кошарка... сега мъжът ми и свекърва ми са ги прибрали да не ги виждам. Не мисля да ги продавам или подарявам, а да си ги запазя за следващото ми детенце. От друга страна в телефона ми е пълно със снимки от бременността, а в портмонето си нося снимка от ехографския преглед, когато в 8 месец най-накрая успяхме да снимаме срамежливото ни момиченце. Първо смятах да изтрия снимките, но сърце не ми дава. Поне да си имам нещо от нея. Аз отказах да ми дадат трупчето. Не ми дадоха и да я прегърна. Много ме боли, но лично за мен така е по-добре. Иначе никога нямаше да я пусна... Има и друго - с отрицателен резус  фактор съм. Така и не разбрах при това положение с какъв резус  фактор е бебенцето, за да мога да взема мерки за следващия път. Дали ще го пише в аутопсията? И кога трябва да ми се постави инжекция, ако бебенцето ми е било с положителен резус фактор? В четвъртък съм на консултация с друг гинеколог( при който ходих, преди да се преместя в друг град) и ще му задам всичките си въпроси.
Виж целия пост
# 953
Всичко, което бяхме купили върнахме в магазините. Запазих си 2 кадъра от видеозона, само едно боди и едни бархетни кърпички на  сини колички. А сега се сетих и количката. Все се надявах, че някога ще ги ползвам. И наистина, щастието не ни задмина, обаче се наложи да купуваме неща този път в розово. Когато се роди малката нищо не бяхме купили. В самия ден на изписването моя мъж отиде и купи няколко неща. Много работи не ми трябваха.
По наше желание също не видяхме бебето си, питаха ни 3 пъти дали искаме да го видим, отказвахме и го отнесоха. Аз мисля, че така се съхранихме ние до известна степен. И понеже аз живея  извън БГ, тук всяко бебе  се снима и има файл със снимки, които се пазят 20 години в болницата. Изминаха 6 години и половина оттогава. Още не сме намерили сили да отидем да си го видим как е изглеждал. Само ми казаха, че е бил много красив и с много коса. Ще отидем ...някога.  Кремирахме го ...и  лично аз разпръснах праха му над едно голямо езеро, което се влива в нещо още по- голямо. То е някъде и навсякъде, то е около мен, то е в душата ми!

За резус- фактора не знам нищо и не мога да съм ти полезна.
Пожелавам ти много здраве и скорошно сбъдване на мечтата на всяка жена- едно живо и здраво бебенце! Ще стане, ще видиш! Прегръщам те!  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 954
Аз също бях подготвена изцяло с дрешки,кошара,шишета,одеалца,но за сега просто ги прибрах-с вяра и надежда в сърцето!!!НАДЕЖДА!Не трябва да се предава човек!Щастието ни трябва да дойде ☺
Виж целия пост
# 955
Много съжалявам за новите момичета в темата Sad Няма такава болка Sad Истината е, че нещата се преживяват по-лесно, ако се открие някаква причина. Това дава надежда, че следващия път може да се вземат мерки.
При нас нещата са много зле, вече съм на 40 с почти изчерпан резерв и почти нулев шанс за нова бременност. А и дори да се случи, ще е толкова рискова, че не знам изобщо как ще се стекат нещата. Не знам как да се примиря с факта, че вероятно няма да имаме шанс за друго дете. Изяжда ме отвътре.
За дрешките - нашите ги раздадохме, оставих си само едно две неща за бременни и кърмачки (сутиени, такива работи) - нямаше на кого да ги дам.
Нашето бебе поисках да го видя, показаха ми го, това ми е единственият спомен от него и си го пазя като нещо много ценно. После го кремирахме, урната е все още вкъщи.
Виж целия пост
# 956
Ние бяхме купили само нова количка, (пазим я) , 2 шишета и няколко гащеризончета мисля. Тях дадох на дъщеря ми да си облича и храни куклите - всъщност тя си ги изрови един ден от гардероба и ... Първото ми раждане приключи с бебе в неонатологията на командно дишане, без ясна прогноза дали - или и просто не посмях до последно да купя нищо. А и имах най-необходимите неща от каката.
Снимките от ехографите си пазя, в началото и аз мислех да ги изтрия, толкова исках да залича спомена сякаш никога нищо не се е случвало. Решила съм обаче по-нататък да си ги извадя и да направя някакво колажче, което да бъде в къщи на видно място. Не съм казала истината на дъщеря ми и не знам как ще й обясня, но да порастне още малко.
Няколко дни преди да загубим бебка си правихме фотосесия с професионален фотограф - тези снимки вече не взехме. Аз също не поисках да я видя, нямаше да мога да живея с реален образ, сигурна съм. Така пазя спомен за многото планове и надежди, които имах за нея.
Виж целия пост
# 957
За отрицателен резус фактор знам,че трябва да бият инжекция след раждането,разпитай някой лекар,защото знам,че е важна инжекция.По време на бременност мисля,че проверяват бебето с каква кръвна група е и,ако е различна от твоята се правят преливания на кръв.
На мен не ми дадоха да видя бебето,а и всички ми бяха дали такъв съвет,когато се отърсих от шока попитах дали може да я видя и не ми разрешиха,казаха"и веднага да беше поискала,пак нямаше да ти дадат да я видиш".Нещата,които бяхме купили са в къщата на родителите на мъжа ми,веднъж отидох да ги видя и много се разтрогна,след това не съм правила нови опити да ги видя,но пазим всичко.Снимките от ехографите и видеата ми стоят в една папка,която рядко събирам кураж да отворя.Докато бях в болницата мъжа ми беше отнесъл всички неща и не ми се налагаше да виждам празното легълце и да се стресирам още,от телефона също ми беше изтрил снимките,но мисля,че така беше по-добре.Кураж на всички,нещата ще се подредят леко,по-леко.Ще излъжа,ако ви кажа,че времето лекува.С времето ще свикнете с болката и ще се научите да живеете с нея.Бъдете силни,защото там има едни дечица,които ни гледат.Прегръщам ви силно.
Виж целия пост
# 958
Много съжалявам за новите момичета в темата Sad Няма такава болка Sad Истината е, че нещата се преживяват по-лесно, ако се открие някаква причина. Това дава надежда, че следващия път може да се вземат мерки.
При нас нещата са много зле, вече съм на 40 с почти изчерпан резерв и почти нулев шанс за нова бременност. А и дори да се случи, ще е толкова рискова, че не знам изобщо как ще се стекат нещата. Не знам как да се примиря с факта, че вероятно няма да имаме шанс за друго дете. Изяжда ме отвътре.
За дрешките - нашите ги раздадохме, оставих си само едно две неща за бременни и кърмачки (сутиени, такива работи) - нямаше на кого да ги дам.
Нашето бебе поисках да го видя, показаха ми го, това ми е единственият спомен от него и си го пазя като нещо много ценно. После го кремирахме, урната е все още вкъщи.
Надежда мила и вяра . Аз на 43 загубих моя красив ангел в 31с.  Напълно здраво бебче . Не губи кураж чудесата се случват.
Тя беше моята чута молитва на Благовещение.
Сега само надеждата ме крепи че все още ще бъда в кондиция да имам още едно бебе. Чакам да дойде времето за преглед и да чуя тежкото мнение на лекарката ми как е положението там вътре.
Виж целия пост
# 959
Какво направихте с покупките за бебенцата си? Ние бяхме взели всичко- дрехи за изписването, количка, кошарка... сега мъжът ми и свекърва ми са ги прибрали да не ги виждам. Не мисля да ги продавам или подарявам, а да си ги запазя за следващото ми детенце. От друга страна в телефона ми е пълно със снимки от бременността, а в портмонето си нося снимка от ехографския преглед, когато в 8 месец най-накрая успяхме да снимаме срамежливото ни момиченце. Първо смятах да изтрия снимките, но сърце не ми дава. Поне да си имам нещо от нея. Аз отказах да ми дадат трупчето. Не ми дадоха и да я прегърна. Много ме боли, но лично за мен така е по-добре. Иначе никога нямаше да я пусна... Има и друго - с отрицателен резус  фактор съм. Така и не разбрах при това положение с какъв резус  фактор е бебенцето, за да мога да взема мерки за следващия път. Дали ще го пише в аутопсията? И кога трябва да ми се постави инжекция, ако бебенцето ми е било с положителен резус фактор? В четвъртък съм на консултация с друг гинеколог( при който ходих, преди да се преместя в друг град) и ще му задам всичките си въпроси.
И аз всичко си бях подготвила като теб.
Изпрани , изгладени и подредени в бебешкото скринче. Дрешки, дрънкалки, гризалки, кошче с розов балдахин , оплетох две розови одеалца , шишета и всичко за което се сетиш. Още като се прибрах от болницата , намерих сили в себе си и всичко грижливо опаковах в кашони. Днес съпруга ми пътува към България и всичко ще занесе там. Поревах си едно хубаво докато прибирах всяка дрешка и си спомнях с каква радост съм я купувала. Всичко ще запазим с надеждата догодина да имаме една нова радост.
Мъничка я кремирахме и си я взехме в къщи при нас. Сърце не ни даде да я оставим като биологичен отпадък да я изхвърлят , макар че тук това е масова практика и много се учудиха че я искаме да си я приберем. Съпругът ми направи едно кътче във витрината където сложихме урната, снимките и в една кутия, първия тест за бременност , една бибка и една мъничка играчка за гушкане които и бях взела .
Може да звучи мазохистично ,така да я гледаме всеки ден , но тя си е част от семейството ни и ще бъде с нас.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия