
......
.......

......
....... 
След това той ни каза да ходим в манастира Свети Мина и 3 год подред да ни пеят по цяла година за здраве и бебе, а на 3-та да занесем жива кокошка за курбан. Отидохме на 2 май и сега всяка година в продължение на още 2 трябва да го правим този обет. А по стечение на обстоятелствата или незнам Божа работа живот и здраве през май чакам да се появи нашето второ бебенце! Така че мисля че не всичко е случайно в този живот...

Това ме кара да вярвам,че и при мен и всички други момичета очакващи рожба Бог този път ще бъде с нас и ще изпълни нашите молби и ще ни дари с по едно,а защо не и две бебчета.Казват,че най-хубавото в живота се придобива с цената на голяма болка и много търпение.Болката вече е изживяна...остава да се справя и с търпението
,което мисля,че е по-трудната част.Но ще се борим..докато сме живи и докато има хора,които да ни подкрепят!
Сега ми трябва и много търпение докато дойде надявам се щастливият финал този път, но се опитвам да не мисля за времето като на нещо недостижимо. То си минава, тече си по един и същи начин, просто на нас ни се струва че времето е почти спряло. Ще се справиш и ти, сигурна съм и съм убедена. Сега преди всичко ти желая бързо възстановяване, после преглед при лекар и когато имате зелена светлина действайте! Стискам палци и скоро да ни зарадваш с хубава новина!
Предполагам,че знаете за ада,през който трябва да мине една жена,за да роди мъртвото си дете. Причината за смъртта беше очевидна,увита пъпна връв цели 8 пъти.Мисля,че и акушерката беше потресена от това което видя.Физически се възстановявам сравнително бързо,но психически незнам кога ще мога.Знам,че трябва да изчакаме поне 6 месеца,за да опитаме отново да си направим бебче,само че незнам как ще издържа през това време.Сега ми се струва безкрайно далече.Боли ужасно и все се питам защо Господ ти дава нещо,което си чакал дълго време,а после си го взима обратно
Реших да споделя болката си с вас,защото знам,че единствените хора, които могат да ме разберат са хора преживели тази загуба.Остана ми само надеждата
Предполагам,че знаете за ада,през който трябва да мине една жена,за да роди мъртвото си дете. Причината за смъртта беше очевидна,увита пъпна връв цели 8 пъти.Мисля,че и акушерката беше потресена от това което видя.Физически се възстановявам сравнително бързо,но психически незнам кога ще мога.Знам,че трябва да изчакаме поне 6 месеца,за да опитаме отново да си направим бебче,само че незнам как ще издържа през това време.Сега ми се струва безкрайно далече.Боли ужасно и все се питам защо Господ ти дава нещо,което си чакал дълго време,а после си го взима обратно
Реших да споделя болката си с вас,защото знам,че единствените хора, които могат да ме разберат са хора преживели тази загуба.Остана ми само надеждата 
!!!!Препоръчани теми