,да,наистинаи си минала през ада,миличка.......Радвай се сега на бебка!
...
...

ама съвсем малка колкото убодено при взимане на кръв, една точица беше, ама като му текна кръв
и аз като се панирах
абе направо откачих...той плаче, аз паника ...направо изкарах чекмеджето, търсейки спирт, за да напоя памуче...Ужас направо. После колко виновна се чувствах, че съм го убола... Сега като се замисля не е чак такова чудо-голямо обаче одеве как се панирах... 
Поздравления и от мен за силата.
(така ли се казва на лице,което поставя упойки) Тези хора кръжаха около мен като орли,които пазят гнездото с малките си.Виках като побъркана,защото много ме болеше.И при всеки мой вик идваше някой,за да ме попита как съм.Не ме хвана епидоралната упойка.Направиха ми няколко вливания,но не ме улови.Сестрите бяха толкова притеснени,че ме боли




Препоръчани теми