Юлски смешко тук ми се кокори...и през смях - аха да проговори

Здравейте, уча за изпити и основно само чета.
Авиа адмирации за смелостта, минала си през ада. Не исках да споделям, но на много близки приятели дъщеря им в началото на месеца изгуби бебето в началото на 9 месец, пъпната връв го задуши, вината е на наблюдаващия лекар, а  той с най безчуствен тон и заявил, млада си ще си имаш още. А чуството да го носиш 9 месеца, да усещаш как рита и да го гледаш на ехографа и в един момент всичко да рухне.
Стига с негативни споделяния.
Диване честита месечинка, много бебешки усмивки и браво за справянето с проблема, Габи се държи така на гърдата като има колики, никак не е лесно.
Лек ден по-късно ще става за разходка.

Авиа ,да,наистинаи си минала през ада,миличка.......Радвай се сега на бебка!

И на мене ми даваха 3 месеца живот,заради злокачествено заболяване,но успях да родя две прекрасни деца,които са смисъла на моя живот и ми дават криле....

avia ,evita_fr възхищавам се на толкова силни жени 

scarly,

нашият е този  - http://www.pakostnik.com/bg/productdetails.php?id=7181 - дигитален инфрачервен за чело

Преди да го взема четох доста противоречви мнения - как не били точни, не мерели (изобщо дигиталните), но се чудех как може толкова прецизна техника и съвременна технология да дава отклонения с цял градус....както твърдят мами...

...убедих се, че проблемът е в ползвателя, а не в уреда и уменията за ползване и най-вече да се прочетат инструкциите и да се прилагат  ...

И аз затова имах доста колебания, но ще видим как ще е. Изглежда ми много удобно за мерене на температура на бебе.

Как си приспивате бебчовците? Откак стана на 3 месеца не може да заспи сама, а преди поне вечер си заспиваше самичка. Денем я приспивам само на гърда, а в момента в който я махна се ококорва и настава рев  Опитвам се да я приспя само с гушкане, но не става. Търси си гърда и почва да удря с юмручета, ако не й дам. Оставих приспиването на таткото за няколко дни докато се научи да заспива само гушната, но май не помага. Отпуската му свърши обаче и вече се чудя какви методи за приспиване да измисля 

  scarly,моята бебка заспива сама само в количката навън,иначе или на гърда,или на ръце.
  Мънички са ни още. 

ами, когато не иска да спи не го приспивам, оставям го да си играе - не си играем на казарама в къщи всичко да е по час и в режим

като се измори си заспива - нужно му е и  без да му пея, да го люшкам и т.н.

през деня яде и спи до следобед - около 16ч - тогава вече му е весело и игриво и си играе .....

Откъде си го поръчала този термометър, Скари? Дай линк или къде се продават. Ние имаме дигитален, но не ми се ще да го будя от пищенето, когато е готов. А и този ми се струва по-полезен.

Благодаря за милите думи, момичета!
Когато на човек му се наложи намира сили  да се пребори с много неща. Дано никога не ни се наложи да разберем с какво бихме могли да се преборим и да преживеем. Дано дечицата ни да са здрави и най-сериозните неща от които да се оплакваме е подсечено дупе и запушено носле.
Възхищение заслужават момичетата от подфорума за дечица с увреждания, който дотогава избягвах и се държах като щраус - щом не знам, значи нас не ни касае... Там наистина има много силни майки, на които безкрайно се възхищавам и които заслужават подкрепа. Една от модераторките на форума е  загубила сина си, който е бил с диагнозата, която бяха лепнали на Кити и сега тя дава сила и съвети на други майки. Аз не бих намерила сили...
На мен не ми излиза от ума една мъничка кукла с огромни очи и прелестни къдрици, която видяхме при един от прегледите на Кити. Душицита беше с мускулна дистрофия и едва ли ще доживее третия си рожден ден. Ето такова нещо аз не знам как се преживява - да гледаш как страда рожбичката ти, да знаеш, че е обречена и нищо да не можеш да направиш. Аз това със сигурност няма да мога да го понеса...

Относно терчометрите - и аз не съм доволна от дигиталните и ако имам съмнение за висока температура ползвам от старите живачни термометри.
За памперсите - досега най много ни допада Либеро. С Пуфис дупето и е мокро, дори, когато е пишкала съвсем малко. Молфикс нямат добра еластичност, Памперс прима са много ароматизирани, иначе попиват добре и са меки, Хъджис са много твърди и с остри ръбчета на лентите с лепенките и и правива ранички.  Но още търся "нашите" памперси, защото и от Либеро не съм напълно доволна  

Намерих си!

Авиа, и аз много се радвам, че всичко е зад гърба и така мъжки си устояла на тази ужасна случка.

Днес реших да си купя едни нови памперси, Babylove на ДМ. Това си е тяхна марка. В момента Борис е с такъв памперс, ще видим как ще са. Иначе активно си ползвам многократните пелени и гледам да огранича до минимум ползването на памперси.

avia много си права за тези майки! Моята майка също е от майките-герои. Когато са разбра ли, че брат ми ще остане глух докторите са й казали "дай го в дом, за какво ще си затрудняваш живота, на 19 си ще си родиш друго". Като знам какво е изтърпяла тази жена и как аз понякога съм се държала с нея    
Уф аз да ви кажа какъв ужас преживях днес : започнах да режа ноктите на Борко и на единия нокът явно много навътре съм влезнала с ножичката и му направих раничка   ама съвсем малка колкото убодено при взимане на кръв, една точица беше, ама като му текна кръв    и аз като се панирах   абе направо откачих...той плаче, аз паника ...направо изкарах чекмеджето, търсейки спирт, за да напоя памуче...Ужас направо. После колко виновна се чувствах, че съм го убола... Сега като се замисля не е чак такова чудо-голямо обаче одеве как се панирах...
После го заведох при майка ми за 2 часа от 16:30 е при нея и вече нямам търпение да си го взема. Чакам таткото да се събуди и отиваме, че вече му се затъжих. Искам да си го гушна  

Авиа  Поздравления и от мен за силата.
Мисля и аз да ви споделя за моето раждане.Аз живея в Испания от две години и нещо,но с езика съм много зле.По-зле говоря и от циганка,та представете си само как звуча  Но си бях решила,че не искам да раждам в Бг. Та , болките ми почнаха в 3 часа през нощта.В 5 събудих приятеля ми и отидохме в болницата,гледаха ме за разкритие,сложиха ме на апарата и ми казаха ,че ще родя късно следоба.За сега да се прибера да си взема душ и когато вече започнат силни болки да се върна.Е,в 8 и 30 се върнах  екипа беше друг.Настаниха ме на леглото,сложиха ми системи.Две сестр,едната беше мъж  Акушерка,гинеколог и анистезиолог  (така ли се казва на лице,което поставя упойки) Тези хора кръжаха около мен като орли,които пазят гнездото с малките си.Виках като побъркана,защото много ме болеше.И при всеки мой вик идваше някой,за да ме попита как съм.Не ме хвана епидоралната упойка.Направиха ми няколко вливания,но не ме улови.Сестрите бяха толкова притеснени,че  ме боли  Понеже ми е първо дете и тези усещания не ги познавам,помислих ,че раждам.Тича екипа,докторът ухилен до уши и ми казва“- Я да видим,кой е почнал да ражда“ Естествено не ми беше започнало раждането.Та така до 5 и 30,когато вече родих.Докато ме шиеше постоянно виках „Ох“ и доктора се смее и вика и той „Ох“ Не съм глезла по принцип,но много ме болеше.През цялото време приятелят ми беше с мен , а когато излизаше да пуши,или да ме гледат за ваксини,само  в мига, в който ги попитах дали са го виждали,те ми предлагаха да го намерят и да го извикат.Такова отношение не зная дали някога в Бг.ще имат към човек,който им врещи и им говори като циганка.

Та мисълта ми е,че бобърках хората, а те ми се усмихват и ме питат как съм,боли ли ме,успокояват ме.Накарах майката на приятелят ми да купи кола и бонбони,които дадохме на сестрите само,защото докторът веднага си беше тръгнал.еИ когато ме смъкваха с леглото в родилното,сестрата излезе да ми благодари  Това за тях е непознато.Те не го правят,защото искат нещо.Те го правят,защото това е тщхното призвание 

Добър вечер мами,аз хич не пиша вече тукнямам много време,но напоследък имам огромен проблем и чках удобен момент да дойда да ви запитам  

От около 2 седмици детенцето ми се промени коренно.Първите 3 месеца беше тихо,кротко ангелче,вече е зъл демон  
Така сега сериозно,първо да започна от начало...Преди повече от две седмици се започна с нервничене,което педиатърката нарече наалото на зъбите(те нямало да изникнат сега,но я србяло и за това била така нервна).на следващата консултация вече ми препоръча да започна с пюрета,защото слюкооотделянето значело ,че детето си иска различно нещо от кърма  
Аз до момента бях давала само 2-3 пъти сок от ябълка домашен по 30 грама и малката е само на кърма...викам си от любопотсво ще пробвамс тия пюрета,но не както ме съветва лекарката всеки ден,а когато ми е кеф и имам настроеие за цапаница..Е ,да,но малката още при първото пюре се запече жестоко и аз се отказах,от там обаче започна големия ад.Не знам заради запека ли,заради зъбите ли,за какво,детето започна да реве буквално по 24 часа,оправих запека,без медикаменти,всичко точно,обаче нервността и ревоете продължават.заедно с това,предполагам,че от нерви и недоспиване според мен кърмата ми намаля дрстично,аз до преди 3 седмици все още имах втръвдяване на гърдите от препълване,сега са постоянно меки и като се изцедих един ден да провам видях ,че от двете заедно едвам събрах 80 мл  
Та сега при нас се получава следното-цяла нощ нервничене и не спи,понякога реве,понякога просто нервничи,храним се нарочно по -често с цел,ако случайно ми е спряла кърмата да оправим положението,но тя пак не е спокойна,сутрин има 2-3 часа весели моменти,после започва отново нервничене,всякак игра й омръзва след 10 минту и започва да се тръшка истерично,не реве само ,ак я возя  в количката на разходка.Яде много трудно,бори се с гърдите ми,все едно стачка,но аз съм упорита и след голяма борба засуква,яде,яде,но в каря на яденето пак е тъжна и пак нервничи...Направо съм в омагьосан кръг,въобще не съм спала с дни,мъжът ми се принуди няколко дни под ред да става в 4 часа преди работа и да я води в хола и двамта да стоят,за да мога аз да спя до 7 ,докато тръге,защото почти колабирам от преумора.

за кърмата си купих бирена мая,по мое усмотрение   с цел да я увелича ако евентуално е решила да спира...

Не знам вече какво да правя...
На няколко пъ звънях на педиатърката и тя все ми казва "всички бебета плачат бе"  
не знам...ако имате някакви съвети да споделите ще се радвам