"Ще се побъркат милите"

Може и да ме оплюете сега, но аз с мъж, който не ме привлича външно, не знам  дали бих се обвързала, колкото и да е добър с детето ми. За мен сексуалното привличане е едно от нещата, което различава близкото приятелство от любовта, и ако липсва, вероятно бих се чувствала все едно съм направила компромис със себе си и не знам дали бих била щастлива. Да, случвало ми се е да съм привлечена от мъж, който външно не е толкова красив, но компенсира с чар, отношение или нещо друго. Често пъти по-некрасив мъж ми е бил по-привлекателен от някой друг, поради някаква субективна причина. Самото влюбване ни кара да виждаме обекта на чувствата ни като по-привлекателен, отколкото е . Но обикновено не ми се е налагало да чакам дълго, за да се случи това привличане и влюбване. Ако не се е случило, в моите предтави този човек ще бъде винаги просто приятел, макар и добър с детето ми. И в крайна сметка, не се влюбваме във всички близки приятели, които сме имали , само защото са добри по душа. Аз бих се притеснявала, че ако се събера с такъв човек, който възприемам повече като близък приятел, отколкото като любовник и партньор, някой ден все пак ще срещна човека, който ще обичам, ще ме привлича, ще го усещам като другата си половинка, но в подобна ситуация ще е вече невъзможно да съм с него. Поне мен това не би ме направило особено щастлива.

Разбира се, всички сме различни, всеки вижда нещата по-различен начин, може след години и аз да съм променила мисленето си. Но засега това е моето мнение.

Напълно подкрепям това твърдение 

Мел-о, изчетох цялата ти тема и наистина ме трогна много  .
Първо искам да те поздравя за силата, която си намерила, за да кажеш "край" на бившия ти приятел. Видях, че наистина ти е било трудно.
Второ - сигурна съм, че в момента се чувстваш страхотно - срещнала си мъж, който притежава всичко онова, което си търсила толкова години и не си намирала.
НО и моето мнение е, като на Rois
Видях, че сте заедно от 2-3 месеца, а не сте имали никакви близки контакти. Според мен не е достатъчно само това, че е добър и че приема детето ти, защото в крайна сметка ти ще трябва да живееш с този човек, да споделяш леглото и проблемите му, да му родиш дете и т.н.
Според мен проблема е в това, че предишния ти приятел те е засегнал много с това, че не е приемал детето ти и ти си готова да се  хванеш, като удавник за сламка за първия, който е мил, добър и приема детето ти, защото те е страх, че друг няма да се намери, който да ви приеме с малкия.
Според мен тук грешиш - има много мъже, които биха приели детето ти. Няма такъв вариант като: "изчакай малко, с времето ще го обикнеш". Човек, когато срещне някого или припламва искрата или не. Това не става с времето. С времето може да се привържеш към някого, да се засили уважението ти към него, заради начина по който се грижи за теб и малкия, но няма как да се влюбиш, да го заобичаш и да започне да те привлича визуално, сексуално и т.н.

Извинявам се за въпроса, но би ли споделила на колко години си?