Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какво да кажа на дъщеря си, когато се прибере у дома с натъртвания и ожулвания?
Как мога да помогна на дъщеря си да спре да хапе в яслата?
Как трябва да реагирам, ако детето ми е хапано в яслата?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какво да кажа на дъщеря си, когато се прибере у дома с натъртвания и ожулвания?
Когато дъщеря ви се прибере у дома с натъртвания и ожулвания, важно е да започнете разговор с нея, като я подкрепите и я уверите, че не е виновна за случилото се. Може да й обясниш, че трябва да се защитава без агресия и винаги да търси помощ от учители. Освен това може да й дадете съвет да избягва контакт с деца, които я нараняват, и винаги да моли персонала за подкрепа.
-
Как мога да помогна на дъщеря си да спре да хапе в яслата?
Справянето с хапането на дъщеря ви в яслата изисква открита комуникация с учителите и персонала. Важно е да идентифицирате детето, което хапе, и да обсъдите проблема с персонала, за да приложите подходящи мерки. Насърчавайте дъщеря си да се защитава без агресия и насърчавайте учителите да й помогнат. Освен това помислете за разговор с родителите на детето, което хапе, заедно с учители за намиране на решение.
-
Как трябва да реагирам, ако детето ми е хапано в яслата?
-
Как да се справя с хапането на децата в детската градина?
-
Какво е важно да се знае за децата, които са били малтретирани и са ставали свидетели на насилие в ранните си години?
) и никой друг, казва че е лошото момиче. Но наистина не вярвам, че персонала може да опази толкова много деца.
знам ли.На твоята каквото и да обясняваш,ухапаното боли. 
. Търся модел на възпитание на дъщеря ми, как да се справя в такива ситуации. Търся го сега, понеже до момента тя винаги е била с възрастен, на когото може да разчита. Споменах, че синът ми го учех да казва на госпожата и като резултат и до момента когато някой го удари, бутне, ходи му с колички по главата, гъделичка го и т.н. той търси възрастен да се оплаче - т.е. пълна липса на желание да се справи сам със ситуацията. Отчитам го като грешка, въпреки че съм убедена, че действията на детето зависят и от характера му. 
Искам да кажа, че не виждам повод да съветваш детето. Нека открие своя начин да се справи или поне да те потърси за съвет, да се оплаче и тн. Поговорете си, попитай я как реагира, когато детето я ухапе и така. сама казваш, че с по- голямото дете съветването не е дало добри резултати. Да се справиш сам означава и да потърсиш сам решение. Може да се отдръпне от това дете, може да го гушне, може и да го ухапе на свой ред. По- вероятно е да се научи да се пази, ако детето е по- малко от нея, защото и малките деца имат представа, че бебетата не ги застрашават и не правят тези неща нарочно. Така ще научиш в каква посока е естественият и импулс в подобни ситуации.
Отчитам тези си съвети като пълна глупост, защото в детската градина още на първата седмица друго момченце я ухапа по бузата, та й стоя синката седмици. Разбира се не мога да упреквам никоя от госпожите, защото тези бели стават за секунди, а те не са супергерои , за да могат да ги предотвратят. От тогава й казвам, че ако някой посегне да я удари или нарани, да се опитва да го избегне, но ако не може - да се защитава, ако трябва и да удря. Това и пред госпожите й съм го казвала, защото не желая детето ми да расте с чувството на жертва и да е безпомощно. Може и да не е правилно, но в крайна сметка трябва да осъзнае, че никой няма право да нарушава интегритета й/ в крайна сметка съществува "неизбежната отбрана" 
. 