Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема2

Честита рожба на Мимчето, много да я радва и да я слушка   
на мама бързо възстановяване и преодоляване

Дали да не направим статистика колко от нас искат нормално, но са пак секцио

mamamilla , може би тази статистика няма да е показателна, тъй като може би на едно друго място , с повече подкрепа от страна на медицинските лица, много от момичетата щяха да сбъднат мечтата си 
Пък и така няма как да окуражаваме новите майчета  решили да опитат.

Честита рожба на Мимчето! Да и е живо и здраво момиченцето и много да я радва!
Мимче, бързо възстановяване!  
Тери, твоят разказ е невероятен!   Ти си издържала геройски толкова много часове и си се борила с толкова много стени! Това, ако се прочете от някоя външна организация за закрила на жените, направо няма да повярват какво се случва тук.   Та ние се молим само да ни подкрепят, да родим децата си по най-нормалния начин на света. И не искаме нищо друго - само да оставят процеса да се случи естествено и до нас да има акушерка, която би ни напътствала ако има нужда!
Но тук не става - всичко е по правилата. Кой ще те чака да раждаш 2 дена - хайде системки, окситоцин, напъни, скалпел! Не може така да се бавиш, бе момиче и да се наслаждаваш - хайде, че свършва смяната или пък на някой му се пие кафе! Работа трябва да се отмята - секцио, рязане - важно е да приключваме по-бързичко!
Как може да отправяш псувни на родилка, бе! Ей, това доктор ли е? Човек ли е? Какво е?  
Нямам думи и съм ужасно натъжена и обезверена от това, което се е случило при Тери, и при други момичета, разбира се! За съжаление съм с 2 секцио и нямам подкрепа да родя в къщи. Явно просто ще си родя с 3то секцио!

mamamilla, то май само едно момиче от темата е успяло да роди нормално?  

И само да ви кажа, че днес от НДК на Произведено в БГ, направих първата покупка за моето бебе - шапчица, че да се роди лесно и безпроблемно, и вагинално - по стар обичай! Значи, не съм се отказала от VBA2C, все пак?  

spasdidi, доста повече мамчета назад в темичката успяха да родят вагинално Има линк към разказите на някой от тях на първа страничка.

spasdidi, никакво отказване! 

Честити малки слънчица на мама Тери и Мимчето!
Мама Тери, попаднала си на поредните касапи в нашите болници, пред тях наистина сме безсилни, така че не е имало какво да направиш!
Зозима, инициативата за информираното съгласие под каква форма точно ще протече?

Честито момиченце на Мимчето!    Да й е жива и здрава и майка й бързо да се възстановява и да се появи скоро пак в нашата тема! Видях че се е отчаяла малко накрая...

Аз нали съм чишит и си чета от време навреме разни раждания и си мисля че можеше да не се отказвам толкова рано, ето сума ти други майки са родили накрая, аз как се паникьосах  

Мама Тери, отначало не разбрах че си платила избор на екип, реших че понеже твоят лекар го е нямало, ти е отпаднал избора, а то излиза че хем си платила и въпреки това вместо твоя избран екип те е израждала цялата болница, така ли? нямам думи!

Мунка, мен в момента ме е обхванала някаква луда завист към всички жени, които са успели да родят нормално. Трудно, лесно, бързо, бавно... но не са се отказали като мен.... чак изпитвам физическа болка от това. 
Казвам си понякога, че може би е било въпрос на 5 минути, още примерно само 5 минути да са ме оставили и нещата са щели да се случат както трябва... Понякога се чувствам жертва на системата и порядките...
А ползата е никаква... само ме боли и ме е срам от мене си за чувствата към други жени, които с нищо не са ми виновни, че те са имали повече сили или повече късмет (или и двете) от мен.

След около два месеца ще имам шанса да поправя нещата или поне да се опитам. Но дори да успея да родя вагинално се опасавям, че тая горчилка, която усещам ще си остане цял живот в мен. 

Нощни очи, извинявай аз съм забравила ако си пускала твоя разказ за секциото  много съвпада това което описваш, отначало точно ми беше много тъжно, но сега ги гледам тези разкази, верно не са VBAC а са си просто раждания и даже имаше един - тъкмо щяли да я готвят за секцио и акушерката й казала - искаш ли да опиташ още веднъж (това при напъните) и бебето се родило. Няма да чета вече.... много хубаво го беше казала онова за успеха, затова те цитирах да не го загубя 
Все пак, може би наистина малко подкрепа щеше да ни дойде добре, аз си мислех че мога да си я осигуря сама, ама явно не.

Да са живи и здрави Мимчето и дъщеричката и!
....................
Нощни,а мислила ли си,че вината за секциото може би изобщо не е твоя,нито пък на докторите?Незнам,но със сигурност не си виновна за нищо и не трябва да се обвиняваш и тъжиш.Може би наистина е било време за секцио.Е не че лекарите не се презастраховат понякога,но това е само за да ни опазят и съхранят живи(както и да си опазят прахосването на тяхното време )
Аз бях "секцио по желание"-ДА признавам си без бой Вярно после разбрах,че не съм направила много умен и правилен избор,но никога не съм съжалявала за раждането си,защото така се сдобих с детенцето си.Вярно,остана неприятен спомен за болката,депресията 3 дни без бебе...Но после е важно какво се случва.
Живей в настоящето,а не в миналото,каквото има да се случва ще се случи.А дали ще е секцио,или нормално времето ще покаже.И в двата случая ще си имаш още едно прекрасно бебенце!
Аз да ви кажа искам да опитам естествено раждане,но не ми е идея фикс.Нямам нерви и сили да се боря със системата,а и знам,че при нас това начинание е почти обречено.Въпреки всичко не пречи да опитам,пък каквото сабя покаже.Достатъчно ми е че док подкрепя засега.

Честито на мимчето за прекрасната дъщеричка, да са живи и здрави!

Момичета, ама горе главата, какво сте унили такива? Много е лесно преди или след деня Х да кажеш "ех, ако се бях напънала още малко". Ами не винаги става, има толкова много фактори - и човешки, и физически, и психологически, че е трудно да се вземе трезва преценка на момента. А и нали в този момент всички мислим само за едно - детенцето, което сме носили девет месеца в себе си, да се роди живо и здраво (е, ако и ние сме добре, още по-хубаво, но това като че ли остава на заден план). Психическото напрежение, физическата умора и някой "уместен" коментар на, хм, медицинско лице, могат да ни вкарат в едни страшни филми... Затова не се обвинявайте и самобичувайте, вие сте направили, каквото сте могли, стигнали сте толкова далеч, колкото обстоятелствата са ви позволили, и сте се справили ЧУДЕСНО! И пак ще се справите  

Еления, не се чувствам точно виновна. Имаше период в който се обвинявах, имаше период в който обвинявах и лекарите и всичко. Знам обаче, че виновни няма. Сега просто се лутам в някаква плетеница от въпроси без отговор и не знам какво по дяволите търся там. Не знам защо се ровя още/пак в тия неща. Знам, че нищо не мога да променя, но мислите идват неканени.

Честно да си кажа не се притеснявам как ще протече второто ми раждане. Не знам какво ме е прихванало, та да се чувствам така.

Пускала съм го май моя разказ, но вероятно е било в началото.   Ако искате ще го пусна пак, ако ще е от полза на някого.
Тъпото е, че има много бели петна, които няма как да попълня. Подозирам, че са ме излъгали за някои неща, но няма как да проверя или докажа как е било всъщност. Тъпа история.   Моя случай преспокойно бих могла да го нарека "поредица от злополучия", дребни грешчици и невнимания, а до какво ме доведоха. Определено не бях готова, за това, което ми предстоеше, но надали съм единствената жена, която не е била готова да стане майка на прага на раждането. Не съм имала и кофти нагласи спрямо лекарите и раждането в болница като цяло, та това да ме е съботирало. Защо? Защо? Защо? непрекъснато ми канти в главата и имам чувството, че вече ще полудея. Нямам отговор, не ми е нужен отговор, а въпроса не ми дава мира.

Наскоро четох два разказа за две доста дълги и тежки раждания, но през цялото време до тях е имало някой, който им е казвал, че могат да се справят и се питах защо мен никой не ме окуражи. Много си права, Мунка, че основното от което има нужда една родилка е подкрепа.

Ядосвам се, че имам нещастие да съм отново извън статистиката - да раждам бавно и "нестандартно". Ядосвам се, че не съм от тези, дето ги приемат с 3 сантиметра разкритие и след 3 часа си гушкат вече децата.

Ей такива глупости ми се въртят в главата и ме измъчват.

Сигурно се повтарям вече за кой ли път, но имам нужда поне за малко да го изкарам всичко това от себе си. Надявам се не ви досаждам с глупостите си.
Май отново се върнах там от където тръгнах преди две години и нещо.     Сигурна съм, че ще го преодолея и когато настъпи момента ще съм спокойна и ще мисля трезво. Но сега това ми е в душата.  

п.п. не ме мислете толкова много, момичета. нормално си е за мен да минавам през такива периоди "искам да си страдам, мрънкам и хленча" и да го раздавам в стил drama queen. Ще ми мине, надявам се скоро.

Нощни очи, може би ти минават всички тези мисли защото момента и при теб доста наближи.Ти си уверена в себе си, силна си , ще направиш всичко , което е по силите ти Аз съм  сигурна , че ще успееш Но и в двата случая ти ще бъдеш победителя

Нощни очи, ти знаеш, че при раждането в болница много малко неща зависят от родилката, всичко е въпрос на късмет и стечение на обстоятелствата! Аз за себе си съм убедена, че особенно в нашите болници, докторите така предразполагат нещата, че секциото е един много вероятен изход и едни жени имат шанса да го избегнат, други не, изобщо не става дума, че някои имат по-силна воля или са по-подготвени!
Гледай от положителната страна на нещата, всичко това ти се е случило за да се мотивираш и да имаш съвсем скоро едно хубаво домашно раждане!

Нощни очи ,