Защо е неприемливо бабите да отглеждат внуците?

Мисля като Сийка, с тази разлика, че се съмнявам дали бабата нещо губи.
По принцип тя не е проявила интерес към детето си, как да прояви към внучето и как да губи нещо, което не я вълнува?
Има и такива хора, обичат само едното дете. Не ги съдя, не съм с две деца, за да кажа дали е възможно.

Добре е Елена да приеме фактите и да преустанови с очакванията към майка си. Така ще си спести доста разочарования.

Не обичам да си давам детето на баби и дядовци. Но понякога ми се налага - разбирам напълно Елена, какво има в предвид, да иде на гинеколог и докато си разчекнат на магарето да викаш по детето си: не пипай лекарствата, не изсипвай шишетата, не отваряй шкафовете. Да са ни живи и здрави бабите, взимат детето 2-3 пъти месечно за по няколко часа като се налага, или като на таткото му се излиза с жената да изпие една бира някъде. Приемам го повече като повод, да си изградят връзка. Не ги задължавам за нищо- те трябва да си имат свой живот. Но ако имах такива отношения, щях да си търся вариант за бавачка. Има хора, на които заради много по-дребни неща отказвам категорично да си дам детето, въпреки че мъжът ми прави физиономии. Едно време баба ми и дядо ми, лека им пръст, осигуриха вуйчо ми- купиха му апартамент, мама да се спасява. Толкова са им били и възможностите, не винаги можеш да си осигуриш всички деца. Когато дойде времето, на тях се падна частта с отглеждането. Как ли пък никой не дигна телефона да каже на майка ми, че е длъжна за нещо. Докато бяха живи им помагаше с каквото може- ходеше на село да им помага, пари им оставяше. Да ти казва собствената ти майка, че си нежелана, да те мята на друг да те гледа, да гледаш как се грижи за брат ти и гледа внуците си, пък после да ти обяснява- родила съм те, длъжна си ми...ами не става точно така. Браво, че си запазила добрия тон, до колкото можеш, на мен нямаше да ми се отдаде. Искаше да се пооплачеш, но не използва подходящите думи и те погнаха. Пожелавам ти, да ти приемат детето на детска градина, че и в големия град трудно се приемат децата, а частните градини и детегледачки си излизат солено. Остави бабата да си изживее старините, било то и на пилона.

Cassiopeia99 Благодаря за разбирането и на останалите потребителки които са успяли да ме разберат.Темата е Защо е неприемливо бабите да отглеждат внуците си.По това изказах мнение че съм против отглеждането от страна на когото и да е било освен ако не са родителите на детето.Прекалено навътре влезнахме в моята драма,те тва е проблема на повечето потребители тук,не знаят но се пънат да дават акъли(не говоря за всички,има и изключения).Съгласна съм още веднъж казвам че е неприемливо млади та и понеже вече е модерно да се ражда на 30+ родители да си оставят децата.Бабите и дядовците не могат да заменят родителите.Има и таква които им се налага да работят по чужбина и нямат друг вариант с децата.Изказа ми беше че не виждам нищо лошо в това една баба да помогне за отглеждането на детето,както и някои от вас се изразиха било за гинеколог,фризьор или на биричка с мъжо.Всичко е до разбирателство и компромиси и не виждам каква пречка ще е на нечия баба като отделя 2-3 или 5 часа с рожбата на собственото си дете.
Аз съм израснала без майка ми да е наоколо,на практика съм научила повечето неща от съседните деца,на улицата или в училище.Детето усеща липсата на която и да е баба - майка ми или свекървата.Вижда че другите деца по парковете са с баби и пита - моята къде е ? Какво да му отговоря ? Казвам че баба е болна и няма възможност и виждам детенцето ми как унива.Със свекървата седят нещата по друг начин но там не ми се влиза в подробности,да виждаме се почти всяка седмица през уикендите за вечеря или семеен обяд и до там се изчерпваме,то самото дете не желае да е с нея,дърпа се и пищи когато го доближи.Обяснявам че и тя е негова баба нали иска да има такава - но то седи на страна,знам ли защо...
Баща ми дали е прехвърлил топката на майка ми или е сметнал че тя трябва да ми обясни е много специфичен въпрос.Зависи от гледната точка на човека и неговите разсъждения,ми ако тя е била виновна в случея да се разделят и да ме тръсне в неговите ръце а той не желае да я засегне пред мен ?
Такива теми може да си обсъждаме по цели нощи и има да гадаем до де свърши света.Не мисля повече да чопля и вадя кирливите ризи от миналото макар че достатъчно разказах.

Естествено, тук не е мястото да се обсъждат толкова лични неща. Единствено искам да кажа, че всичкозависи от теб - ако искаш да разбереш какво и защо се е случило, имаш право да го искаш от родителите си, а те да имат куража да го кажат. Тайните никога не остават тайни, а когато излязат наяве, то са в най-уродлив вид и от трети лица, които невинаги имат добри намерения. Ако решиш, че искаш да знаеш, имаш право да настояваш да ти разкажат, защото това е част от твоя живот, а не само от техния. Прамълчаването няма да направи нещата по-добре, дори ще ги влоши още, ако има накъде да ги влошава. Това е твоят живот, твоето минали и ти решаваш. а родителите не могат да крият до безкрайност.

Аз явно разбирам по съвсем друг начин нещата. Какво значи това "Танто за танто"?! Значи не ми ли гледат децата, не гледат ли мен, макар и на 30+, 40+, не ме ли осигурят, аз няма да ги погледна?!

Все повече родители в БГ узряват за идеята за старчески домове и хосписи. Ние лично се надяваме да не ни се налага да гледаме родителите си в онзи смисъл на думата, а да им помагаме след време при нужда с каквото можем и според възможностите ни. Надяваме се да са на крака, да ги чуваме, при гостуване да има кой да ни отвори вратата и да ни каже "добре дошли". Повече не искаме.

Винаги ми е била странна тази жлъч у младите, свързана с пустите имоти, кой кого осигурил и кой кого гледал. Дребнаво ми е някак.

А за мен е дребнаво да си щракаш с пръсти, докато детето/снахата ти изнемогва. Защото и аз като Елена съм се чудила как да ида на мамолог и гинеколог, понеже нямаше на кой на оставя детето. Да не говорим пък когато се налагаше в едни период редовно да ходя на кардиолог, а там е абсурд да влезеш с дете. Не говоря за дондуркане на възрастен или 24-часово гленане на внуци.

Нова съм във форума макар и редовно да го посещавам без до коментирам.Също като повечето млади хора аз също се интересувах дали е редно бабите да отглеждат или помагат да отглеждането на внуците.
Против оставянето съм за по 24 часа и повече на малко дете под 5 годишна възраст.Детето трябва да си е при родителите независимо от обстоятелствата.Най правлното възпитание може да го дадат именно мама и тате.Но не вижма нищо лошо в това баби и дядовци да помагат - да го вземат от ясла или градина,през уикендите за някой и друг час или за ден.Аз съм работеща майка,съпругът ми също,да не говорим че и на двама ни работата е свързана с постоянни командировки и при отказ на някоя от бабите да го поема,какво следва ? Да напусна работа и да си търся ново прозвище за да съм удобна на някого ? Длъжни-не бих казаха,за мен правилото е следното - искаш семейство? Трябва да знаеш на какви жертви и компромиси си да направиш.В нашата мила родина е много трудно даже за хора с висше образование да си намерят читава и добре платена работа.Исках да имам семейство,но преди да родя,предварително проведох разговор със свекървата и майка ми - ще помагат ли,какви са им разбиранията,как виждат нещата и т.н.Честно,никоя от тях не желаеше да дундурка бебе мкар и двете да пискаха за внучета.
Имам близнаци - момиче и момче и до първата годинка не съм ги оставяла на нито едната нито на другата.Идвали са вкъщи на гости и покрай гостите се занимават с децата и аз се възползвам да мога да свърша нещо по вкъщи без да се налага да ставам октопод.Не пътувам често,може би 1-2 пъти в месеца за по 2-3 дена,съпругът ми пътува повече но родителите ни разбират че трябва да помогнат.
Правете разлика между изцяло отглеждане от бабите и поемане на цялата отговорност и помагане за отглеждането.
Не виждам лошо и за по големите като дойде лятна зимна или каквато и да е било ваканция.Тези със селата даже е най добре да са при баба и дядо поне за 2 седмици ако и не за повече.Всеки си знае чергата.
Елена,обръщам се специално към теб - майка ти дори и не лош човек,за мен има неиживяна младост,не знам защо и как а и не ме интересува е решила да се жени и още повече да наражда деца които да остави на чужди грижи.Не е правилно като майка да ви разделя по този начин.Не мога да си представя аз да разделя моите.Вярно че щом от малка те е тръснала на баща ти,е нормално нейното майченски чувство към теб да изчезне.Не очаквай да има и такова към детето ти.Остави я да си живее както намери за добре,а когато вдигне телефона да те помоли за нещо,спокойно и казваш че имаш брат на когото да разчита.
Съгласна съм с една от писателките горе-танто за танто.Живота стана такъв,защо ще ходиш да си хабиш нервите и да търчиш като линейка,като на теб няма кой да ти подаде ръка?За съвест не ми горовете,на тази която си е оставила детето и внучето,явно липсва.Загърби го и продължи напред.Боли и си разочарована,израснала си без майка защо ти трябва сега да имаш такава и то с такова поведение?Зарежи,няма смисъл.

атон ра аз също съм против цялата отговорност да пада върху бабите и дядовците.Това имах предвид и в първият си пост,споделих мнението че на мен никой не ми е помогнал за моето дете и не чакам на готово.Но не виждам защо да е неприемливо баби и дядовци да погледат внучетата си за някои и друг час или ден-два в седмицата.Няма значение дали работя или не,когато си с дете възможностите ти са ограничени,някоя от вас нека да сподели какво е да седнеш с 3-4 годишно дете на заведение в което няма детски кът и да може да си изпие кафето спокойно без да вика покрай чедото си?НЕ ДАВАМ ПРИМЕР С МЕН,а говоря по принцип.
Те повечето се хванаха да изкоментират какво съм написала за майка ми отколкото да вникнат в мнението ми.
Влезнах в големи подробности без да се налага,давах примери с мои познати....никой сякаш не забелязва и продължават по отъпканата пътека- съжалявам ако някои се засегне.
Взех си поука за моята майка,правилно казвате-нямала съм 25 години такава,защо сега трябва да се трогвам че съм отхвърляна ? Не е приятно и лесно когато са ти останали двама живи от семейството - брат ми и майка ми.
Не исках да натоварвам изцяло мъжо,и той завалията на моменти изнемогва да мисли все за сметки и какво да работи извън работното време за повечко парички.

Добре, а хората, които живеят в други градове и държави без баби, какво правят? Предполагам, че това дете има баща. Ако той е възпрепятстван, може да се помисли за бавачка през този период, през който майката трябва да ходи някъде. Някак ми се виждат прекалени тези претенции. Ако бабите ви са на стотици или хиляди км, какво ще правите?

Като са далече се оправят някак, къде ще идат, ще върнат бебето в магазина ли? Но има нещо друго - усещането, че щом бабите са наблизо, значи са длъжни.
Обаче аз се сещам за обратната ситуация - бабите постоянно се натискат да гледат внуците, сяякаш искат да ги изземат, те да възпитават внуците, сякаш майката е родила бебе за бабата.

Абсолютно.
Ако живееш в Америка и няма баба, която да ти го гледа, какво ще правиш? Има хиляди хора, които сменят работа/ дом, защото вече имат деца и няма как да отсъстват с дни или наемат детегледачки.

И аз съм работеща майка. Нямаме баби в града, в който живеем. Какво правим? Тропаме с крак и се сърдим? И двете баби работят. Да накарам някоя от тях да напусне работа ли, че да може на нас с ММ да ни е по-леко? ММ по едно време беше на длъжност, на която се пътува в командировки почти всяка седмица и какво стана? Точно тогава бях бременна с второто, а голямото беше ученик. Оцеляхме.

Аз си давам сметка, че ще се наложи да гледам и майка ми и леля ми. И двете са тежки характери и няма да искат да отидат в дом. По принцип всяко нещо което се налага да правим с тях като едно семейство е драма. Така че като остареят толкова, че да не могат да се гледат сами, въобще няма да е лесно, но аз с годините пораснах емоционално и въобще не слушам какво ми се говори. Действам си както аз си знам.
Свекърите си имат двама сина, ако се стигне до гледане на легло, ще наемем жена и ще си делим разходите, там няма да е чак такава драма. Отделно живея в тяхната къща и обгрижването няма да е свързано и с допълнителен транспорт.
Моите деца ги е гледала почти единствено свекърва ми. Майка ми е много труден характер и много мързелива. Просто с малки деца не и се занимава. Сега взима големия при нея през отпуската, но той си играе на двора с други деца от блока и тя само му готви и пере дрехите. Въпреки, че не спира да повтаря как го взима през отпуската, това стана откакто е на девет години и е относително самостоятелен. Когато децата бяха по-малки съм я молела за помощ, тя идва у дома, но се държеше крайно неуважително и заядливо, защото и беше неприятно и това е нейният начин да те откаже. По принцип тя е страшно манипулативен човек, обича да ги извърта нещата в нейна полза и когато ми говори, аз трябва да разбера какво иска да ми каже. Никога не казва какво мисли. Радвам се че вече нямам нужда да я викам за нищо. Просто децата порастват и става по-леко.
 

За мен темата вече се изроди много грозно. Значи аз си раждам децата и от тук насетне са ми длъжни за всичко. Старите хора могат да имат претенции за гледане, дондуркане и прочие, всеки път ти се обяснява колко си неблагодарен. Но ние когато имаме нужда от помощ ние сме винаги с големите претенции. Като бях бременна в осми месец две баби една подир друга се изредиха да ме карат да им ставам в метрото и що ли не жлъч се изсипа върху мен. Човечност трябва да има и от двете страни. Както аз мога да си намеря бавачка, така и бабите могат да се оправят с пенсията си и да идат в старчески дом, никой за никого не е длъжен тогава за нищо. Но е грозно, нали? Когато ти изнемогваш ти казват търсете си варианти, а когато родителите ти изнемогват вече ти се мели в кой пъкъл ще гориш. Едната ни баба работи, а другата е на 400 км. Не е лесно, да, справяме се някак. Но помагат както и с каквото могат и го оценявам много.

Ако съм в чужбина-ще наема бавачка, а за бабите-като не могат да се справят сами-старчески дом. Нали преди написах пак същото-имам примери от чужбина с чужденци-да бабите не им помагат, ходят си само по гости, но и като се залежат не оревават оратлъкаа си отиват спокойно в старчески дом.
Ако си в друг град-има влакове и автобуси все пак, отделно да кажа- нашите и свекървата са отдавна пенсионери. Само свекъра работи. Иначе човек като не иска, винаги ще си намери извинение. За мен разстоянието не е пречка, ако виждам че детето ми се нуждая да ударя едно рамо.

"Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а напротив, тяхното обществено битие определя тяхното съзнание." (Маркс)

Тук е разковничето за мен. Много е важно откъде гледаш на живота и какво виждаш. Понеже социалният статус на голяма част от населението в БГ е нисък, хората са се втренчили в някакви битовизми- кой кого гледал, какво дал, какво не дал, дали му станали в метрото и как един ден щели да опрат до него и видите ли тогава щели да видят те.

Не е грозно, а опира до горния цитат. А, защо например не бъдеш широко скроена и в една такава ситуация не помогнеш, ако можеш, нищо, че на теб не ти е помогнато навремето? Ей така, за да покажеш как трябва?