) Ножове, вилици и Влади бързо докопва..За р.д. беше на тема Tinkerbell, вкъщи, малко се поуморих от подготовката, защото всичко си правих сама без тортата, от дребните солени и сладки неща до фрешовете включително.. но си заслужаваше, Юлиана беше много щастлива и доволна, както и гостите. Ето тук малко снимки, че нямаме много качествени и сега забелязах, че е фея без крила, а имаше два чифта зелени и бели да си ги сменя.. определно пак ще се снимаме.. - http://www.facebook.com/profile.php?id=1047609586#!/album.php?aid=2078068&id=1047609586
Мише, аз винаги се страхувам от асансьори.. а в повечето с фотоклетки телефоните нямат обхват, нищо, че има бележки с телефони на техници вътре.. Карам се на Юлиана да не се качва сама, че много обича да ни изпреварва..

На нашите кръстници детенцето, така се задави, когато беше на 1 годинка, а аз бременна с Анди и изпаднахме в паника. Толкова се бяхме уплашили, че даже не можехме да говорим, само плачехме. Добре, че Мими се сети да го наведе надолу с главата и да го разтърси, веднага си изплю солетите. Тръпки ме побиват само като се сетя.
Та, дано не ни се налага, но съм свидетел, че това помага. С какви хомеопатични таблетки преборихте кашлицата? И Анди кашля от два дни, аз и давам Инфлуцид.
Все такива "хубави" неща
А най голямата излагация беше. в парка една мама си храни злоядото момченце. Мъчеше го да яме мляко с ориз май,понеже беше следобедна закуска, и Алекс като се спусна към тях ,мрънкайки "ам-ам-ам...." Отивам да си я пребера и майката ми вика,ето ви бурканчето,то моето диване няма да яде(аз не съм давала още мпрясно мляко) и аз така яко се изчервих,незнаех как да изляза от ситуацията. Импулсивно викам "не,не ,тя преди малко е яла " а ние 2 часа седяхме в парка 
/. А аз трябваше да заведа Йоан на градина и да напазарувам пътьом. Забавих се около 30 мин. и, Слава Богу, като се прибрах, Дани още си спеше /събуди се преди малко/. Дано да не ми се налага повече да го правя това упражнение, че .........