Празници,усмивки и игри - НОЕМВРИЙЧЕТО става на ТРИ!

Скреч, не твърдя, че трябва да оставиш Митко вкъщи, защото си по майчинство, а защото ако нямаш желание да го пускаш няма смисъл да се мъчите и двамата. Едва ли ще ви се разсърдят ако го отпишете. Съжалявам да чуя, че още има градини в София, където много от местата се заемат от хора, които реално не искат да си пускат децата в детско заведение   Аз знам за случай на приети с връзки деца, но родителите ходят на работа и няма на кого да разчитат. Аз самата също опитвах по втория начин. За късмет не стана, додадохме си към предвидените за "даване" пари и си взехме кола, а после ни приеха съвсем законно и безплатно   За себе си можеш да прецениш най-добре как да постъпиш   Нашата е лесна, децата на всички желаещи от темичката са приети и за наш късмет недостига на места не засяга пряко никой от нас  

Канелка, мен ще ме е страх да отида при психолог, сигурно ще ме "приберат" или в най-добрия случай ще се оттърва само с жълта рецепта   Аз и затова обичам да излизам с Таш, покрай нея изглеждам направо нормална    


Е, как да не си го похвалиш, нали си е твоя  Шегичка, да не се засегнеш и ти сега   

DittaТи пък, друго нещо искам да кажа. Няма нужда детето да търпи тормоз. Говорим за нормална градина с нормални отношения. И стоенето до 60 с мама означава детето да няма друг живот. Има и такива хора.  

Канелска Кажи му да плаче ако иска. Няма нужда да гълта емоциите. Ще ги преживеете всички, и мъката от нужната раздяла и съпротивата. Не се тревожи и като се роди плачеше, нали? Ще поплаче и ще го приеме. Ще е лъжа ако кажем, че не е трудно и болезнено, но е нужно. Дали сега или след няколко години, но е нужно. Първичната социализация се случва преди 5 годишна възраст и децата са способни да я преживят.  Не се колебай, ако градината не предполага терор, насилие от типа на обиди, наказания и унижения пращай детето и не се трогвай от сълзите ми. Те са нормални и необходими, порастването е болезнено и трудно. Кажи му, че ще се научи да бъде самостоятелен, да бъде без мама за няколко часа, да кооперира с другите, деца и учителки, и няма начин. Дай му пример с раждането му, с обръщането от корем по гръб, с прохождането и тн. Това са неща, които е научил, но са му били неприятни, а сега вижда благодарение на тях света, прави избори и се научава да бъде себе си. И знай, че по твоята реакция и мисъл интуитивно съди и за адекватността на своите реакции и мисли. Бъди уверена, че това е нужно и всичко ще  мине по- леко. Ако имаш съмнения по отношение на методите в държавната градина, ако тези съмнения са основателни е друг въпрос. Тук само ти можеш да прецениш как са нещата. Обичайната адаптация наистина е около 2- 3 седмици. Ако и след това детето плаче и е нещастно по цял ден може да се мисли къде е проблема. Може и да не е в градината, разбира се.
Всъщност е лесно да се дава акъл. Майката знае най- добре. В случая давам акъл от съпричастност, но Канелска, вероятно ти ще усетиш как стоят нещата и как трябва да постъпиш. Мислено съм с теб и те подкрепям.

Боянка, има такива хора, да. И това в много малко случаи се дължи на ходенето или неходенето на градина.  Това исках да кажа.

Медхен, ооо, още колко исках да напиша, ама пусти срам...викам пък и шА Земат да ми завидят...

Канелка, и твойта не е лесна  С психолози на всяка крачка, че и свекърва-психолог  Виждам логика в това, което ти казва свекърва ти, но не съм сигурна, че смяна на градината ще реши проблема, ако Рони вътрешно страда от раздялата с теб.  Вярвам и в това, че децата, които преживяват по-тежко раздялата, могат да получат срив в имунитета и да боледуват повече, но не мисля, че това е единственото обяснение за честото боледуване. Много е сложна и деликатна тая материя, аз лично не задълбавам много, но и нямам толкова проблеми с Василия.  И въпреки че ходи с голямо желание на градина, при нас проблемът е, че респекът, който има от госпожите и принудата да спазва някакви правила в градината, отключват абсолютно диво неподчинение в къщи. В чудо съм се видяла и не знам как да подхождам вече  Признавам, че съм прекалено уморена и изнервена и не проявавам безкрайно търпение, често й се карам и от това става по-зле положението Абе всеки с проблемите си...
Исках и още да пиша, но тряба да приспивам детето.

Днес 5 деца от групата, сред които и Василия, се напишкали  Имали рожденик, наляли се със сок на екс и като излезли навън, не устикали. Дотук добре, обаче в пликчето, което са ми дали, открих напикани дрешки на друго дете  А на Василия напиканата премяна кой знае къде е заминала 

Лека!
 

Бояна, много ме учудваш напоследък   . Съвсем друга психология мислех, че поддържаш. По други въпроси все са ми допадали идеите ти, но по този не сме на един акъл   . Не мисля, че постъпвам правилно(то е ясно, щом не си гледам детето, няма как да сметна, че съм права), та така че не говоря за моя случай, а за твоите идеи. Да, раздели се налага да има. Ако не ни притискат обстоятелствата, според мен е най-добре да стават, когато детето е готово за тях. 50-60 годишните, които живеят с родителите си, те не са в това положение, защото родителите им не са им показали Овреме (демек твърде рано, в крехка възраст)  що е то раздяла.  Не може примерно да оставим новородено самостоятелно в друга стая, защото раздялата е неизбежна и е добре да го научим на правилата, да не би да изпуснем момента.
 Ти какво имаш предвид под "друг"живот? Живота може да бъде най-разнообразен, и друг живот за едни да е отиване в градината, а за други да е отиване за месец в друга държава на разменни начала, но тези, които са за градина едва ли се замислят, че лишават детето си от "другия" живот. Така и тези, които избират да отгледат сами децата си не виждат причина да показват на детето "другия"живот, който други родители искат да покажат на техните деца. И това не лишава детето от живот извън присъствието на родителя, той просто не го бута зорлем, а чака детето само да дорасте за раздялата и просто не трябва да възпрепятства процеса.
 Често споменаваш раждането. Съгласна съм, че е изключително голяма промяна за бебето, но не мисля, че биологично е заложено да е толкова стресова. Просто практиките ни я правят да е такава. И дори истински стресово, както е за жалост,  не виждам защо да използваме този пример като норма в психологията на възпитанието.
Ванилия, ти преди пишеше често за мнението на свекърва ти и ми се е случвало някои нейни идеи никак да не ми допадат, но последните неща ми харесват   Само, не ми допада това вкарване в график на детето. 2 седмици е адаптацията   Бре! Кой психолог знае душата на моето дете и кой може да каже какво колко, кога, как   По-скоро често това е периода, но как ще реагира Рони си е друга работа.
 А за твоите кахъри, мисля, че мярката е друга(не като при мен), защото преди и сега често споделяш колко ти е тежко да си все с хлапето денонощно. Та едва ли Рони ще бъде по-щастлив с изнервена майка, която го обича, но все пак би предпочела да си отдъхне малко от него или пък ще му хареса повече спокойната майка, която не е 24 часа с него, но е много по-мила и спокойствието и се предава върху него. И си мисля, че освен ако не виждаш наистина сериозни проблеми с отношението на персонала към децата, смяната едва ли ще бъде от полза за детето.
Дитта, днес и твоята свекърва ми харесва  
Медхен, държа да знаеш, че съм много съгласна с теб, но мисля да си потуля съвестта именно заради масовото явление при нас(а май не е само тук). Не че това причина, да го правя и аз, но го правя. Ако искам, сигурно ще си намеря извинение, но това не грее никого, аз си знам, че не съм права   . (много безочлива ли ти се виждам   )


Аз философстването и задълбаването в психология не ги долюбвам много(нищо, че в последните ми дъъълги постинги не личи да е така   ) и смятам, че ако вземем да забравим всичко чуто и четено, и вземем да помислим малко с ум и сърце, ще излязат много по-добри резултати. Много теории, ама детето е единствено и неповторимо(еле па моето гардже   ).

 Айде повече да не се обаждам освен, като съм решила каквото съм решила, а само ще ви докладвам, ако настъпят промени  

Изписали сме 4 страници днес. Кога за последно се е случвало такова нещо? 

    Честит рожден ден на чаровните ни дами Ели и Кари! Здраве, късмет и безгрижно детство!   

Честит празник, Арабелка и Креми!        

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА МОНИКА! КЪСМЕТ, ЩАСТИЕ, УСМИВКИ И ПОСЛУШНИ РОДИТЕЛИ!   


Скреч, ще ми се да ти кажа, че съм много морална и праволинейна, но пусто да остане как да си изкривя душата, като си следвам принципа "ако аз не се погрижа за себе си и близките ми, няма кой", така, че единствения съвет който мога да ти дам е да си гледаш живота и да си нагласиш така нещата, че ти и семейството ти да се чувствате добре. А и за жалост съм убедена, че дори да направиш добро на някой непознат, вероятността да ти се върне клони към нула. Таш е права, че винаги първо ще се погрижа за собствения си и този на близките ми комфорт и после ако имам сили и желание ще се огледам и настрани  Ти сега ще трябва да мислиш и за още едно човече, затова се погрижи за семейството си и да не ти пука за другите   

Цеце, това с нервното поведение спрямо детето ми е много познато  и колкото повече аз се изнервям, толкова по-напук ми прави малкото  Май само кучето ме приема и ме обича всякаква - нервна, ядосана, изморена... Сега трябва д апреценя дали аз да се променя или да опитам да науча детето и мъжа да правят като кучето 

Лек и слънчев ден на всички   

Добро утро, ама много ме изнервихте с тези 4 стр постове, едно и също, бла-бла.
Разбрах )))
Не бе, пишете си, ама много четене после, а мразя, ако не съм  в час.
Не ми се размишлява над написаното от вчера, всеки знае най-добре, хубавото е че се споделя мнение и идейки. Който иса да взаимства.
Ние сме ок, днес съм на лекар АГ и малко ми е скофтенко, ама да видим./не съм бременна/  :mrgreen:


ЧРД на Мони, дано се е сдобила с братче или сестриченце вече.

Честит рожден ден на Мони! Сем, снощи мислих за теб Сигурно гушкаш малко сладко бебче и нямаш време да се разпишеш! Весел празник днес, много усмивки и подаръци за Мони!

Ей тъй за протокола да си кажа, че съм много съгласна с всичко написано от Бояна Даже и с тази част, дето споменава толкова често раждането като най-големия стрес за бебето/човека/. Представете си, че спите, сънувате много, много приятен сън, топличко и уютно ви е.... и изведнъж ви събуждат с "гръм и трясък", светват безброй ослепителни светлини, озовавате се в абсолютно непозната среда, сред хора, които непознавате, чувате ужасяващи шумове, студено ви е, треперите от ужас и студ.... да продължавам ли? Това е може би само 1/10 от емоциите и чувствата, които изпитва човек при раждане.... Така че, отделянето от мама е по-малко болезнено, но не отричам, че е такова


Хайде шеф иде, после пак

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА МОНИКА! ДА РАСТЕ ЗДРАВА И ДА БЪДЕ МНОГО ЩАСТЛИВО ДЕТЕ! ВЕСЕЛ ПРАЗНИК НА СЕМЕЙСТВОТО Й ДНЕС!
Колко сериозни теми разисквате! Но аз, тъй като не мога да ги прочета спокойно и съсредоточено ще ви лиша от моя коментар по тях... А, можеше да ви кажа нещо умно, нооооо...
Хубав ден ви пожелавам, момичета!

Честит рожден ден на на Моника! Щастливо детство!

Пак ще пиша по темата за ДГ, на който му е скучно да не чете. Със Скреч бихме могли да минем на лични да се самонавиваме, но смисълът е да говорим тук, за да имаме опозиция.
Скреч, не съм се изразила точно - свекърва ми твърди, че 2 седмици детето трябва да е с майка си в детската градина, а мен започнаха да ме гонят от първия ден и на третия успяха. Двете седмици са определени в резултат на многогодишен опит на психолозите. Смятат, че две седмици са необходими на детето, за да се подготви психически за раздялата и да приеме новата реалност. Ако за този период, не успее да се адаптира, значи в градината нещо куца.
При нас е суперважно Рони да ходи на някаква детска градина и по друга причина - вкъщи с мен няма как да се научи да говори унгарски като местен и да е равностоен на връстниците си. Свекърва ми и без това мрънка, че говорел с акцент и му е време да навакса. Освен това си мисля, че ако пропуснем тази година, догодина ще му е още по-трудно да се адаптира - групата ще е вече оформена, ще има приятелски кръгове, в които по-трудно ще се впише. Идеалният ни вариант е да се адаптира успешно в тази ДГ.

Хайде, някой да пусне друга муха /тема/, по която да се вихрим. Мисля, че темата за ДГ я изчерпахме.

Ето затова и аз държа на ДГ. Иначе има деца,които никога не свикват с ДГ,аз съм била такава и очевидно Ивчето също Много е срамежлива в ДГ,а иначе не е такава. Тука май при нас няма периоди на адаптация,още от яслата ми казаха от първия ден да си оставя да спи,защото после щяло да и бъде трудно и аз така и направих. Както вече писах нямам избор,трябва да се работи и това е.Бабите са спасителен вариант в изключителни случаи като днес наприме,до обяд съм с Ивчето,а следобед ще я гледа майка ми.Т.е.пускам дълго филмче на компютъра,майка ми само ще я наглежда,тя ще е нахранена и прочие
Ето ви нова тема:пристрастени ли са децата ви към гледане на филмчета? Щото Ивчето е. Както до преди няколко ,месеца не поглеждаш нищо,даже се ядосвах,че искам малко време някой път,то сега стана обратното..Искам детско,та искам! Предлагам четене на приказки,пеене на песнички,ама не!

За ДГ и на мен ми е кофти и имам чувството че си измъчвам детето като я оставям по цял ден още от началото, т.е. никаква плавност, никаква подготовка, но следвайки повечето съвети- така трябвало... а ми е много мъчно. Не съм сигурна че е правилно, но условията са такива и съм започнала, чакам резултат. Ако можеше като при Канела да съм с нея в началото щеше да е супер, ама тук няма такава практика.

Филмчета гледаме много, понякога целодневно, ако така и тръгне деня цял ден е пред лап топа. Ако сме вкъщи обикновено така се случва, затова гледам по-късно да се сеща и вечер по-рано да я откъсна, че иначе няма и заспиване.

Канела, Скреч, и аз да си дам мнението като най-близка в момента по случая, според мен пробвайте няколко дена, седмица да ги оставите по цял ден и вижте какво ще е положението, а Канела ти пък си стой с Рони за предвиденото време в което е позволено. Аз много се притеснявах да не се стресира Андреа, но освен че е тъжна като я взимам и по цял ден мрънка и неиска да и говоря за детската, всичко друго си е ОК. Днес пак отиде с плач и ме молеше да остана с нея, но г-жата я гушна  и влязаха. Вътре не плачеше.

Брей как се разписахте, много ви харесвам така

СЕМ, честит рожден ден на Моника-
да ви е жива и здрава и много усмихната!


Весе, то раждането може да се разгледа и по друг начин:
седиш на тясно и тъмно, свил си се на топка, така ти се иска да си опънеш крачетата вече, решаваш, че няма повече да търпиш и тръгваш да излизаш  и навън, ей какво хубаво слънчице, тая мама много хубава била от другата страна, бе и всички те гушкат и целуват /шегувам се  /

Александър само ме разпитва като е бил бебенце кое как е било, пък като ми е бил в коремчето как е излязъл.И аз му обяснявам как чичо му Слави /това ми е лекаря-приятел/ ми е срязъл коремчето и го е извадил.Та той си излезе цивилизовано, де, не знам другите как ще обясняват  .Не знам дали му е рано за такива разкази, искам да се придържам възможно най-близо до истината с малко оцветяване на нещата 

Дита, толкова ми е мило да чета като говориш за Све и свекърва ти  .Бъдете щастливи и се обичайте винаги така!

Сладурче, за лексикона:
А.обожава да гледа детски филмчета, преди се опитвах да го ограничавам в 1-1.5 час на ден, но сега не съм много сигурна колко време гледат в детската.Като го водя и взимам винаги ги заварвам да гледат, независимо в колко часа съм отишла.Купих ми всички книжки по филмчетата, които обича-"Ну, погоди","Трите прасенца" и "Том и Джери" /това е списание, де, не книжка, но не намерих/ и той предпочита да ги четем тях, вместо да гледа.
Аз се лигавя и преигравам, но ефект с негледането на ТВ има