Празници,усмивки и игри - НОЕМВРИЙЧЕТО става на ТРИ!

Честит рожден ден, Моника! Да си много здрава и щастлива! честит двоен празник, СЕМ! Щелая ви много любов и щастие в порасналото семейство! (от тайни източници научих за най-голямата новост около вас   )

Весе, да си повторя песента   , раждането е такова, защото ние си го правим такова. Едва ли биологично е заложено детето да се ражда в такива стресови ситуации и с него да се отнасят такак, както реално става в болниците, а и след това в домовете често   . И другото, което хич не ми допада, защот това трябва да ни бъде пътеводна светлина?

Филмчета Митко може да гледа и по цял ден. Това зависи изцяло от мен и той не претендира. Ако аз не му намеря интересно занимание, иска да гледа филм. Ако му е забавно, изобщо не се сеща за компютъра или даже да поиска, мога да го предумам. Само че аз си позволявам да му пускам ей тка, за да се отърва  

Таш, в ДГ им пускат филмчета ли? За първи път чувам и не вярвам на ушите си. При нас няма такива работи. Никакво свободно време за лелките!

Рони е на периоди по отношение на филмчетата, през лятото изобщо не гледаше. Започна да гледа през зимата, отдавна имаше блуза с Маккуин, но не знаехче кой е, мислехме го за проста кола. Сега като се задържахме повечко време вкъщи заради отита, пак го обзе киноманията. Разхожда се с чантичката с дискове и си ги пуска ту на компютъра, ту на ТВ-то, но си ги сменя на 15-тина минути. Само Пинокио, Симба и за един унгарски динозавър Шушу ги гледа целите, но пак на периоди. Майка ми беше наскоро за две седмици и тогава като си имаше компания за игра, почти не се сети за филмче.

Скреч , не искам да навлизам дълбоко в темата и не искам да споря . Но нямам предвид раждането в България (предполагам това имаш в предвид под стресови ситуации), а като цяло. Нима другаде извън България, се ражда в пълна тишина, присъстват само мама и тати, да речем, ражда се на тъмно. Защото в корема на мама е тъмно. Средата е като в корема на мама. Едва ли Единствено, може би, раждането във вода е някакъв по-плавен преход в новия свят. Ама това са си мои мисли И не, не трябва да е пътеводна светлина, просто обсъждайки стреса при отделянето на детенце от мама като тръгне на ДГ, се стигна до тук.
ЦАлувам тА


За филмчетата - Стела гледа само на компютър такива . ТВ в къщи не го признава. Но и това е достатъчно, като знам, че в яслата постоянно гледат филмчета. Да, Канелка, тук е масова практика ТВ в ДГ, явно Че от яслата още.

Ай до скоро

И Ивчето гледа само на компютъра И още с отварянето на очите само за това говори! И как няма,тука не само в ДГ,ами в яслата пускат Опитвам се да компенсирам с нещо друго,ама не става-например тя иска фигурки от пластелин,ама мен изобщо не ме бива в моделирането на нищичко! Приказки чат-пат и песнички и като ревне"искам детско на компютъра" и аз се предавам. От една страна ми идва добре,защото винаги имам работа иаз къщи,от друга страна все ми е гадно,че не прекарваме достатъчно време заедно.След работа докато сготвя и сложа масата,измия чиниите и тя гледа детско ето вечерта свършила. Не мога да се отърся от това чувство за вина за недостатъчно и непълноценно изкрано време заедно.Сутрин като я пращам на градина и ми е мъчнооо Някой път направо ми иде да си плясна два шамара,та да вляза в релси.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА МОНИКА!НЕКА БЪДЕ ЗДРАВО И ЩАСТЛИВО ДЕТЕ!    

Ванилия, малко ми е странно това майка да седи в градината, че и цели две седмици. В смисъл - седите там 25 майки и 25 деца ли? В групата на Симона е внучето на мед.сестрата в градината. Симона проявява открита неприязън към това дете, явно защото разбира, че някак си то винаги може да получи или да потърси закрила при баба си... Усеща, че не е много честно и е трудно да проумее защо на Мартинка баба й може да е в градината с нея, а аз не мога!?

С филмчетата Симона е слаба работа. Сега гледа Мусти, но повече от 10 мин не я задържа. Бих казала - почти не гледа телевизия и филмчета.

Скре4 -  Това е и моето мнение за градината, раздялата и прочие.

Сладурке, няма как да огрееш навсякъде, не се самообвинявай. Рисуването интересува ли я Ивчето? При нас е пак на мода. Понякога сам си рисува по един час, а вечер с баща си. Вече си мисля, че ДГ няма отношение към рисуването, явно сега е възрастта, в която то се развива от само себе си. Рони цяла година само драскаше кръгово и изведнъж в края на октомври нарисува хубава кола, а миналия уикенд и портрет на мама и тате - доста добре изглеждаме и вече е в рамка на стената. Самостоятелното обличане и събличане също стана изведнъж, не съм го учила, нито настоявала, изведнъж реши, че сам може да се справи.
Може да готвите рисувайки - разчертаваш един кръг с парчета като за пица и започвате да слагате/рисувате отгоре домати, кетчуп, салам, кашкавал и т.н. После хамбургери да "правите" рисувайки и какво ли не в този дух.
И аз като тръгна на работа не знам как ще се справям. Макар че трябва да си намеря работа до 15,30 , за да мога в 16,30 да вземам Рони. Вчера родителската среща беше в 16 часа и всички бяха там, какво работят тия хора не знам, как пък всички са на смени или на свободна практика, че успяват да са на разположение в 16 часа...

Не, при нас тръгването е поетапно, точно след навършване на 3 години. Само в началото може да са били повече майки и деца, когато са тръгнали родените през юли и август. Като ходих през септември да видя какво е положението, в групата бяха 6 деца. В момента са 20, остават още 7, на които не им е минал рожденния ден.
Дита, не ми се струва редно деца на хора от персонала да са в същата градина, обаче на практика техните деца са с предимство при приемането. Наистина как да обясниш на останалите защо на някой баба му/майка му е в градината, а на другите не.

Аз, както обикновенно, съм на крайностите - не пиша месеци наред, а после като започна не мога да се спра.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА МОНИКА!ЗДРАВА И ЩАСТЛИВА ДА РАСТЕ!

Скреч Изобщо не става въпрос за това. Дори  ида родиш перфектно, без никакъв стрес и тн, самото отделяне на детето от утробата на мама се води като най- ужасното преживяване в живота на човек. И е логично да е така, но не държа да започваме дискусия в тази посока.

Ванилия Двете седмици с детето в ДГ са много добра практика, но у нас го правят само в Монтесори градините. Дори там не си дават срок, а оставят майката и детето да преценят кога вече са готови. Защото и майката трябва да е готова, нека не се лъжем, че това и за нас си е голям стрес и напрежение.

За филмчетата- гледа по малко Мечо Пух и то отскоро. Първите дни въртеше постоянно ДВД-тата, но сега гледа по половин час максимум. Гледа и по някоя песничка на компютъра. Опитите да прокараме герои различни от Мечо Пух са неуспешни. Само Франклин загледа веднъж, но до там.

Мерси за информацията, Бояна. Значи такава градина ще търся. Сегашната е Монтесори градина, има цяло табло за нея, но не съм го чела. Обаче двете седмици са само на теория и само докато си запишеш детето, после те пресират да си тръгваш.

Тук знам от майки, чиито деца са в Монтесори градини, че наистина могат да стоят колкото преценят. При нас можеше да стои няколко дни, но не по цял ден. Въпреки това не е имало проблем и нашият младеж не е плакал. Другите деца също не плачеха след втория- третия ден, което си е постижение. Не знам как го направи учителката, но явно я бива. Сигурно играе роля и това, че стоят по 7 часа, а не по повече.

Да се изкажа и а по въпроса с магданоса. Знам как се пише магданоз, да не си помислите нещо.
Пиша обаче личното си мнение от позицията на майка на две деца с малка разлика - това си има своите специфични особености.
Положителното в тръгването на Иво на градина беше изключително по отношение на Даниел. Едва когато Иво излезе от къщи, аз успях да обърна пълно внимание на второто си дете, така както на същата възраст съм обръщала пълно внимание на Иво. Това бяха перфектните няколко месеца, когато успях напълно да опозная втория си син и да вляза в ритъм с него. Никога преди това не съм можела да отделя време, което изцяло да му посветя, така че да се чувства специален и единствен. Това е много важно за едно дете, защото иначе у него възниква конфликт - то от една страна иска да е отделно човече, а от друга страна се възприема като едно цяло с другото дете (пример - когато Иво каже, че се е нахранил, Дани скача също веднага от масата, макар че съм сигурна, че е все още гладен). В момента тази самостоятелност отделно от брат му я постигаме чрез детската градина. Дани е толкова "сраснат" с брат си, че когато ни се наложи Иво да е 1 седмица в Пловдив, Дани обикаляше наоколо, шепнеше или въобще не говореше вечер и видимо тъгуваше. Градината му помага да намери себе си и да се осъзнае като отделна личност със свои собствени желания.
По същия начин мога да кажа и за Иво, който пък е "сраснат" с мен, че градината му помогна да се почувства и той самостоятелен, защото там му се налага да взима сам решения без моето участие, да види как се правят нещата и по друг начин (а той и без това проявява тенденция към вманиачаване към правила, така че разчупването на ситуациите му влияе добре) и да се научи да се отстоява, а не да се съгласява с мен за всичко, което го касае.
Периодът на адаптация не зависи толкова от детето и родителите (естествено, ако родителите подхождат негативно към градината и учителките, това се отразява неминуемо и на детето - "мама и тате мислят, че в градината е лошо, а защо тогава ме водят там? Ако мама и тате мислят, че учителките са лоши, защо ме оставят при тях?"). Зависи най-вече от учителките - как те приемат самото дете. В Бг няма условия да оставаме с детето в градината, затова идеалния вариант за мен е първия и втория  ден детето да стои 1-2 часа, след това 2-3 дни до обяд и след това да остава за по цял ден. Вярвате или не (аз не вярвах), при подходящ персонал това е напълно достатъчно за едно дете да се адаптира. А - пак при условие, че персоналът е добър - аз видях и  как мое дете, което сменя градина посред учебната година и отива в група с 1 година по-големи деца, се адаптира за 1 ден - вечерта на първия ден го намерих да си тича заедно с децата от групата и да се забавлява, все едно ги познава от самото начало. При условие, че от предната градина 2-3 седмици преди това беше правил опит за бягство (всъщност даже 2 за един ден, на втория го бяха хванали на стълбите преди да излезе от сградата).
Така че моят съвет е - дайте шанс на градината и учителките, говорете си много с тях - аз ги разпитвам не само за децата, ами и си говоря по общи теми и им съчувствам, защото всеки се чувства по-добре, ако го забелязват и му обръщат внимание и му показват, че трудът му е оценен. Ако това не помогне и детето си е просто нещастно, а учителките - все така неотзивчиви, сменете градината. Боят с вятърни мелници не носи приятни емоции никому.

Сладурка - по твоя въпрос - ако ги оставя, цял ден ще гледат филми на компа. Затова ги ограничавам силно. Ние гледаме Пинко и Том и Джери. Ние, щото и аз гледам с тях 

Привет!

Честит рожден ден на Моника! Много здраве и щастливо детство!

Благодаря за поздравите и пожеланията на всички ви!    
"Рожденото ден" (израз на Е.) мина чудесно! Духахме свещички около хиляда пъти   Тортата хич не можах да я опазя цяла до вечерта, когато бяхме поканили гостите. Цял ден ръфа или от украсата й или по малко от нея   Подаръци, гости, абе еуфория голяма  
Нашият подарък се оказа малко позакъснял сякаш   До преди месец редеше едни огради и правеше ферми на животните. Тогава купихме една ферма и я крихме до вчера, ама сякаш напоследък тази мода поотшумя и нещо не я отрази особено. Но здраве да е  
Хита сега е "Малкото пони Стар Сонг"   , подарък от едните баба и дядо. Много смешно, защото аз го избрах, пак преди  месец. Баба й първо беше малко скептично настроена и сигурна съм, убедена, че е можело да купи нещо "по-хубаво" за тези пари  , но се примири с избора ми. Снощи като видя, какъв интерес предизвика, от устата й излезе признанието: "Ти добре, че го купи това пони, много хубаво направи". А днес, след потвържението ни, че това е хита сред подаръците, вече се възгордя особено много и се изцепи "Аааа, видя ли ти!" (малко в стил "знам аз какви подаръци да правя, няма да ме учите мен" )    


По въпроса с градините (а ако ще по-нататък и училището) и за мен най-важни са учителките и атмосферата в самата градина и група.
Аз продължавам да твърдя, че на много места липсва най-елементарна любов, че и грижа дори, към децата и в подобна среда е съвсем естествено адаптацията да е по-трудна, особено за по-емоционални или пък за по-малки и съответно не толкова самостоятелни дечица. И ако имам избор, бих направила всичко възможно детето ми да се чувства най-малко травмирано /дали ще поставям условия, дали ще ходи до обяд, дали ще го преместя, дали ще го спра - зависи от конкретната ситуация и възможности, но бих направила това, което ми диктува сърцето, без влияние от чужди мнения/
Повече не знам какво да напиша, първо защото неведнъж сме си говорили и вече си знаем позициите наизуст  , а второ в момента не мога да споделя и собствен опит.

Убихте ме с това раждане. Май не съм много философски настроена тази вечер   Но честно казано никога не бих се замислила дали е било стрес за мен или не   Човек има толкова много други травмиращи ситуации, от които остават спомени за цял живот, та себе си не мога да убедя, че това е най-ужасното ми преживяване, а какво остава  да убеждавам детето си, да правя паралел в трудни моменти и да ми служи като успокоение за справяне с трудностите. Аз съм по по-простите обяснения явно  

Сладурка, честито ти християнче! Да е жива и здрава Ивчето!
За филмчетата, обича да гледа. Понякога се случва и да прекалява, други дни обаче въобще не се сеща или не иска, така че нямам някакви притеснения на тази тема.
Ванилия, радвам се и аз, че се появи  
Хубаво е, че нямате физически проблеми, много ме разсмя с това как си се надявала на такива   А иначе, колкото и банално и трудно за изпълнение да звучи, наистина се стреми да не се вторачваш в това, че бебе не става. Имала съм подобни преживявания. Тук, където кой ли не чете, няма как да споделям подробности, но на лични може, ако някой път ти се иска да поговориш с някого   Пък и това противоречие вътре в теб - хем ви се иска поради някакви си причини, хем не се чувстваш готова, предполагам те затормозява много и със сигурност оказва влияние. Всичко ще си дойде на място в един момент.
Цеце, няма ни в списъка от поне половин година вече   По мое желание... за заблуда на врага  
Имаше момент, когато нещо ме притесни и реших, че като стои името на детето ми на първа страница, ставам много по-лесно откриваема и възможността да бъда наблюдавана от любопитни клюкари нараства.  
Може и глупаво да звучи, но така ми е по-добре. Иначе пак съм си една от вас и без да сме вписани в първия пост.  Пък и това, че досега не сте го забелязали показва колко излишна е цялата тази информация и никой не я чете  
Освен по рождените дни  
Само да не бъда разбрана погрешно, с това по никакъв не искам да обидя Дес за труда, който е вложила за оформяне на страничката  
Лилчо, бързо оздравяване на Васко и дано са напразни тревогите ви!  

Юлче, аз пак да си похваля учителката    Ако не беше тя ,едва ли щях да съм така добре настроена към целия персонал и да държа още Митко там. Та на практика се получи точно обратното на това, което очаквах:
  Мислех, че в градината Митко ще свикне бързо, защото напоследък много искаше да ходи някъде без нас и ревеше, когато го прибирахме вкъщи(а не ходи на село сам с баба си, да речем), а то се оказа, че не било същото като и в градината.
 Мислех, че много ще боледува и се бях заредила с идеи как да лекувам   , а той едни сополи проима за 3 дена и това беше.
 Мислех, че персонал няма да ми хареса и обмислях идеи за разговор с тях, те пък се оказаха толкова мили(едната госпожа де. Другата и лелята просто не са зли).

Арабела, за това ние подаряваме , когато имаме възможност да купим. Без оглед дати, празници и т.н. Можем ли, купуваме и даваме на Митко.

Здравейте красавици,
маЙкоооо мила, какви са тези постове от вас, дълги ли дъъълги, свят да ми се завие. Нямате милост.!
Но, признавам си, адски интересни личости сте и ми беше интересно да вникна в написаното./прочела съм го, демек/
Няма какво да ви споделя, кретаме
Филмчетата - Ники гледа доста ТВ и на латопа филмчета. Има си интересни и си ги пуска сам. Научи се вече да използва мишката на лаптопа и си цъка са филмче след филмче, вече му е повече интересно, че работи сам, отколкото да се загледа в филмчето.
Иначе е като развързан след ДГ, големи приятелчета си има, има си и приятелка много красива кака, Дария/с прекрсно име/ и са адски сладки, спят на 2 ет легло, той на 1 ниво, тя на 2-ро, че е по-голяма. Жабките те, Само за модерните си дрехи говори, че това и това не му е изсъхнало и как ще отиде на ДГ с еди_кое си....
Суета, суета.  , на кой ли прилича милия?
Днес една колежка има РД и каза, че носи шоколадов фонтан - фондьо ли беше????
Едва чакам да го подготви/след 16ч искала да го подготви/ и да ни даде по 1 шиш с плодове и квото е там.
ауууу, айде бе, този часовник не мърда нещо.
Лек следобед и не се преуморявайте.

От снощи никой не е писал, засрамете се! Ред. Браво, Галакси!

Сега се връщаме от лекар. Намери се непсихологическо обяснение за високата Т. Пак е с възпаление на ушите, този път тъпанчетата са само зачервени, нямало гной. В крайна сметка на втория ден в ДГ вдигна Т, а аз го изпратих още два дни, защото високата Т беше само нощем. Цял месец лечение, което ми струваше четирицифрена сума в лева, заради изпробването на революционни методи за лечение на отит и повишаване на имунитета, витамини, имуностимулатори и накрая се оказа, че всичко е на вятъра.
Засега се разминаваме без АБ, защото Т е ниска. Добре, че не го заведох на лекар, когато беше висока.
Не знам дали пак ще го лекуваме 1 месец, но със сигурност няма да го пусна пак на градина по-рано от този срок, а ако може и по-късно.
Направо "чудесно" върви адаптацията - снощи в полунощ изпадна в истерия, че не съм до леглото му, нямаше начин да не спя с него, напишка се два пъти през нощта - нещо супернетипично, и бълнуваше, че не иска да яде месо. Явно в градината са го насилвали да яде, а той е вегетарианец /самоинициативно/ от година и половина, ако не броим 8-те процента телешко месо в готовите спагети боленезе. Точно вчера ме питаха, колко да бъдат настоятелни и подчертах, да не прават нищо, по-добре гладен, отколкото насила нахранен. Може ли педагог да не знае, че не се прави така?! Сега остава да оплескат цялата работа с храненето, аз без да съм го насилвала никога, не иска да опитва безброй много храни, а какво остава, ако започнат да го гонят с лъжицата.


Ние официално сме във възторг от градината. Никога не си позволяваме да коментираме ДГ пред Рони, нито храненето му, нито неспането му, нито гледните ни точки за възпитанието му. Обсъждаме насаме, или ако е нещо спешно, на английски, за да не ни разбира.
Преди седмица, когато лекарката му пита как е с храненето, се наложи пред Рони да кажа, че от половин година, ако обядва/вечеря нещо нормално, това са само готови спагети болонезе на точно определена фирма и спанак веднъж седмично. Сега сигурно ще има да си блъскам главата още половин година, защото той вече е с лепнат от мен етикет, че яде само това. Днес пробвахме да купим спагети болонезе на Нестле, но отказа, защото ядел "само тия" и посочи Бейбилав. Рискувах да споделя с лекарката, защото очаквах някакъв съвет, а получих предложение да си купя някакви МЛМ хран.добавки за 150 лв. Мерси!

Хайде, разписах се, сега сте вие.  

Шушчо. Да те подсещам ли да купиш каквато искаш марка спагети и да ги сервираш в опаковката на Бейбилав?
Това сме го минавали с Иво и плодовото кисело мляко. Той така ядеше само Данонино и пищеше на опитите ми за истинско кисело мляко, докато не се усетих и не почнах да си запазвам кофичките и да ги пълня с намачкан банан и обикновено кисело мляко. Пак е плодово, пак е вкусно, пак е в същата опаковка, значи е Данонино. Даже и без плодове е ял. Пак беше на тази възраст - около 3 години. Бях щастливо забравила.

Рони почитател ли е на твърдо установения ред? Иво определено е и не обича да експериментира.