Есента листата разпиля, Юнчето е шило в торба! - Тема №8

Преди да имам деца, смятах, че те се формират социално, т.е. че се раждат ако не като, то много близо до "бял лист". И всичко останало зависи много от родителя. Сега мисля, че децата идват на този свят, носейки същността си и родителстването е много повече взаимодействие, откликване на особеностите на детето, отколкото напътстване. Разбира се, че има значение нашето поведение като родители, но то е по-скоро следване и подкрепа, отколкото само водене кам някаква цел.

Много ми се иска да успея да запазя и подкрепя по добър начин уникалността на всяко от децата. Не ми се ще да се поддавам на възпитателните си напъни, само защото така на мен ще ми е по-лесно. Но признавам, че понякога е изкушаващо да се забранят десетки детски удоволствия, за да е "възпитано" детето. Например "не ходи в калта, че ще се изцапаш". Какво като се изцапа, нали за това сме излезли, да играе на воля, ще се измие и изпере, ама съм е хващала как виквам "не там" дори преди да се замисля какво правя...

Да се ограничиш да казваш "не прави това" е едно от най-трудните неща. Също толкова трудно, колкото да не възклицаваш от уплах, когато падне и се нарани. Търпение му е майката, та дори и понякога то да граничи с дебилност. Открила съм, чер най-важно е да се научиш да запазваш спокойствие. Често ми се е случвало в началото в патов момент да изляза от стаята, да преброя да 5 и после пак да вляза. Така се спасявам от инстинктивните остри реакции.

Децата се раждат с характер и своя индивидуалност и това, че са ни деца, не означава, че ни принадлежат.
Опитвам се да давам напътствия, но виждам, че въпреки че е на 5, има свое мнение по всички въпроси.
Това, което най-много се старая да опазя от съветите си, е въображението й. Там не искам да бъркам по никакъв повод, поемам предизвикателствата да се потопя с нея в нейните светове, но внимавам да не задавам граници.

Най-лошата ми черта като родител е, че не съм достатъчно търпелива.
А родителството е въпрос на любов и търпение. Опитвам се, казвам си го всеки път, но не винаги въпросът с търпението ми се получава. Това с излизането от стаята съм се опитвала да го приложа, но не винаги съзнанието ми се включва навреме.

Мога да споделя моя начин за указване на това какво трябва и какво не - защото все пак има неща, които детето трябва да избягва, които са опасни, и на които трябва да бъде научено.
Имаме си наш герой - казва се змейчето Евгени.
Всяка вечер, когато сме преживели някаква тревога, измислям нова приказка за Евгени. Препятствията, през които минава, са винаги едно към едно с препятствията, които сме изминали през деня. Поуката е каквато ми се иска детето да разбере, но никога не излиза, че се отнася за нея. Винаги се отнася за Евгени. Като беше по-малка, не усещаше манипулацията ми. Сега обаче се досеща. И винаги, когато направи нещо нередно идва и ми казва, че довечера трябва да й разкажа за Евгени - как например не трябва да пипа ножа и какво му се е случило, когато не се е вслушал в думите на майка си.
Та така, ролевите игри при нас са имали голям ефект винаги. Така изкопчвах от нея разкази за ежедневието й в яслата, когато беше малка и не можеше да свърже впечатленията си в разказ.

Въпросът е да имаш търпение, за което винаги имам желание и намерение, но уви, невинаги ми се получава на практика.

Качих снимка на тях в пощата, просто защото не знам как да го направя тук 
Ако на някой му допаднат, ще тичам до магазина  за да видя производителя и да го открия в нет-а, за да дам линк.
Малко сложно, но се надявам да помогна на някой
 

Аз признавам ,че "педагогиката ми" куца, ако изобщо я има.Грижа се за децата добре, обичам ги и гушкам постоянно( след като осъзнах ,че това с разглезването е една комунистическа глупост). НО! Много ми е трудно да общува с децата си влизайки в роли, затова съм възприела за моя начин-да се държа с тях като с възрастни. Тази сутрин например. за да потуша един спор, им изчетох една лекция за яйциклетките които са в тялото ни още от самото начало и трябва да се храним здравословно, защото............... Незнам дали ме разбраха, но както казах това е моя начин. Не се заблуждавам , че няма да сгреша в родителството си, но полагам всички услия за да се справя добре.

ketti 
Това съм си поставила за цел и аз- въпреки всичко и въпреки, че си падам леко нервак, да запазя дебилско спокойствие когато се налага!
Имам въпрос за седенето- на нас ни казаха, че може от 5 месеца да го слагам, подпрян, разбира се. И тъй като Стилиян и без това все се надига да става, започнах да го слагам за по няколко минути седнал, във възглавница за кърмене- доста е удобна за тази цел. Той като седне, обаче, главичката му е все наведена на долу. Изправя я само за малко и пак се забива. Нормално ли е още да не може да седи добре изправен? Вярно, последния път се наведе, защото искаше да си хване чорапите  , но като цяло май му е трудно да изправи и гръбчето даже.

не се притеснявай, рано е още.

 
Ние се завърнахме от гостуване при бабите .
Благодаря много за честитките и пожеланията за моя РД   
Да се включа по въпроса за яслите - до скоро бяхме с идеята , че ще почна работа след 1 година, тъй като имаме ипотечен кредит и с едната заплата няма да можем да се оправяме. Обаче от около месец и ние умуваме за варианти , за да не го даваме още на една годинка. Може би ще прехвърля майчинството на едната баба..... Мъжа ми започна нова работа, точно когато се роди Никола и сега финансово сме добре, дано след няколко месеца не ми се налага да се върна на работа , и да си гледам аз детето (много смели мечти, но...... )

Здравейте, момичета
Гледам, страшна тема за разговор сте заформили  За родителството, като такова... Трудно ми е кажа какъв родител съм или искам да бъда, но знам какво искам да науча детето си - да бъде самостоятелно, но да знае, че винаги може да разчита на нас с баща й; да бъде отговорна към себе си и към околния свят; да цени хората около себе си и най-вече нея самата... все едни такива философски идеи... не знам на каква част от това ще успеем ние да я научим и каква част тя самата ще научи, докато расте и се развива като самостоятелна личност... може би, ако ме попитате след 20-30 годинки ще мога да отговоря на въпроса "Справих ли се в ролята на родител?", а може и да не успея... Защото в ролята на професионалисти в работата си се справяме добре, като домакини в къщи също се справяме, като жени, със всичките ни глезотийки и депресийки, също много добре се оправяме... но ролята на Майката е най-трудната, там няма правила, няма сценарий, въпреки д-р Спок и всички негови колеги... ролята на Майката се учи в движение и се променя всеки един ден, в зависимост от нуждите на детето... Знам, че ще има неща, за които сама ще се упреквам и такива, за които все някой ще се намери да ми каже " Тук не си постъпила правилно" ... знам, че аз самата винаги ще се съмнявам в това, дали съм постъпила както трябва, дали съм дала на детето си всичко, от което се е нуждаело... само се надявам след време тя самата да дойде и да ми каже едно простичко "Благодаря ти, мамо", защото аз самата не можах да кажа това на собстената ми майка и знам колко ми липсва тя сега...
Преди време в парка се заприказвахме с една мама, която сподели, че според нея децата идват на този свят с целта не ние тях да обучаваме, а те нас, защото всеки човек в живота си има уроци, които трябва да научи...

Идеята на Мартеа за змейчето Евгени ми допадна страшно много и се сетих едно време как разказвах приказки на сестра ми - винаги така ги омесвах всички познати и непознати приказки, че тя никога не знаеше в следващия момент какво ще се случи и й беше супер интерсно, голям гъдел за въображението й беше това и после пък самата тя започна да помага в разказването и такива весели приказки си сътворявахме и се забавлявахме страшно много

Слънчев_лъч, за емотикончето за пазаруването нямах предвид обикновеното пазаруване в магазина ... идеята ми беше за абсолютния женски шшшопинг  

Стига философии от мен 

Здравейте!
Чета мненията ви относно възпитанието на децата и си мисля ,че истината е някъде там ,но никой не може на сто процента да я знае.Всяко дете е индивидуално,съответно и подходът към него също.Едно е сигурно,че родителите трябва да ги даряват с много любов и търпение. Допускала съм много грешки като родител,които ги осъзнавах едва когато видех последствията от тях ,но за съжаление не винаги те могат да се поправят.От опита,който имам,а и от работата ми ,която ми дава възможност да наблюдавам отношението дете-родител,вече съм си направила своите заключения как точно ще възпитавам занапред детето си.Ето по конкретно част от правилата ,които съм си поставила за цел да спазвам  когато Андрей започне да разбира:
-Да показвам ,че вярвам в него и неговите способностти.
-Да намаля критиките си към него до минимум и в никакъв случай да не го обиждам като му казвам,че е глупав,лош и т. н.
-Да отстоявам по много деликатен начин нарежданята,забраните и желанията си/като ги сведа  до минимум/и в никакъв случай да не допускам да ми се налага ,поне докъто е малък.Не смятам да давам много обяснения защо съм решила еди какво си ,решила съм го съм и точка.
-Да не му крещя ,а да се разбираме с тих и благ тон./дано имам нерви за това /
Мисля,че на едно дете трябва  да му се говори и обяснява кое е редно и кое не,но не да се прекалява ,защото идва момент, когато то спира да слуша и чува.
Има и още ,но спирам засега ,че стана мн.дълго.

Здравейте мамчета, от няколко дни изчитам  и се радвам на пост-а на всяка една от вас - в някои мамчета намирам себе си, на други с повече опит искам да приличам   Наистина чувството да имаш дете и да се грижиш за такова сладко същество е неописуемо !!! Страхотно е да погледнеш това мъничко личице, което ти се усмихва и очаква от теб да му покажеш света.
Аз също не правя нещата, защото така "трябва" гледам да следвам знаците, които ми дава тя и вътрешното ми усещане, правя нещата както преценя аз. Наистина децата се раждат с характер и ние като родители сме длъжни да им помогнем, за да се спрявят с околния свят.
За яслите и детските градини също съм ЗА  
Табакова мерси за адреса  
Ние днес сме на 3ти прием на ваксинките , дано всичко мине нормално  
И да се "оплача" от няколко дни малката постоянно иска  постоянно да е на гърдите ми, не иска да пие от шише,    не знам защо така...снощи до 12:30ч беше будна и искаше само да сучи, пробвах да и дам биба и нея не иска...снощи на няколко пъти така здраво ме захапваше че ми привидяха звездички...   на някой случвало ли му се е?

Хм, вижте на какво попаднах http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=540304.105, интересното почва от 109-ти пост.
 

Все още не мога да осъзная майчинството си. Доста често се чувствам като в небрано лозе, но се опитвам да се уча в движение, няма как иначе. Опитвам се да накарам синът ми да се усмихва. Това е най-важното за мен- дали ще го постигна с усмивка, с цица или с някаква невероятна физиономия няма значение. Сега като ме погледне в очите и протегне ръчичка, а да ме барне по лицето, си представям, че ме милва и сърцето ми се разтапя. Вероятно ще направя много грешки при отглеждането му, но се надявам да са от любов, а не от глупост.

    

Аз понеже не се ровя по другите подфоруми и изобщо не мога да разбера защо изобщо ни споменават в тази въпросна тема? И по какъв повод. при положение, че пишат все потребителки, които нямат общо с юнските майки? Тръгнали и номинации да ни приписват и оформлението на темата ни да коментират....