Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 29 **

а моето решение е тапи в ушите или просто излизане от стаята/къщата. Последното е приложимо като излязат от възрастта на преобладаващите физически сблъсъци, че става беля.

При нас основното копиране е от баткото към малкия-вбебешил се е, лази,казва "нгу" като малкия и чака да му се обърне внимание, иска да го носим, да го храним и т.м.Леля им/учила е педагогика/ казва че е нормално и е добре да се отнасяме към големия, като към малкия.
При все това-най-редовно баткото е овикван за бели, че блъска малкия и му взема играчките, просто защото само обяснения-работа не вършат, ама никаква.Напоследък се е вкопчил в мен, иска всичко аз да правя и не дава да гушкам малкия.Има моменти в които истерясва за най-малкото, а хленченето е негова запазена марка, което най-ме дразни.
Има моменти, в които си играят заедно, търсят се един друг и е тихо.
Дано скоро да дивеят повече заедно, а не един-срещу друг.

Всичко това ми е толкова познато..
Само дето при нас накрая следва"Мамо,аз слушам ли?"Не ми идва отвътре да му кажа "да",но ако кажа не,се започва"Слушам беее..." и така до премала
И аз се усещам,че само му крещя и се опитвам с добро,но...успявам за 5 мин най-много.Мислех си,че някъде греша.Уж вниманието е към двамата,не мисля че дребчо има за какво да ревнува от бебка,но знае ли човек...
Все пак,момичета,като гледам,че не само вкъщи е така,ми стана по-леко на душата! 

ние си мислим, че няма за какво да ревнуват, но те със сигурност виждат такива и то много
вече не е само, някой друг му пипа играчките, мама храни първо другото човече, то прави бели, а се карат на по-голямото дете и още хиляди неща, които на нас ни се виждат маловажни, а за баткото/каката е нещо супер важно

Оооо, ревнуват дори от това колко се карам на единия и колко на другия! Или пък колко хваля единия и колко другия! Изобщо, при породените май е като с вица "защо си със шапка, защо си без шапка".

Здравейте, миналата седмица пътувах и не можах да се включа но гледам, интересбни неща обсъждате. При нас проблема с копирането го няма (да чукна на дърво), по едно време баткото мрънкаше "виж как все копира от мене, не е честнооо....", обаче това много бързо мина. Мисля, че е защото интересите им са съвсем различни, Алекс по цял ден с конструктори се занимава, а сестра му рисува (той пък не може да понася рисуването). Така че просто няма какво да копират. Виж, карат се достатъчно. Не си съперничат, но и това ми е просто късмет, защото малката от бебе обожава брат си, той и е най-големият авторитет. А пък на него му обясних (че нали ми е първороден и бая чувствителен на тая тема), че сестра му ще си остане завинаги по-малка, никога няма да го настигне и той ще е винаги големият. Много се впечатли и определно това ми спестява излишни драми вкъщи. Изобщо, отстрани погледнато, са добри деца, обаче само отстрани. Много викам, на моменти не мога да се гледам такава. Кажете, как се справяте с нервите? При нас с излизане не става, много са малки още, няма и на кой да ги оставя, абе стане ли напечено, е ужас...

я колко весело станало тук 
моите деца са като скачени съдове - ако единият прави нещо, и другият го прави. обаче за сега това е само в посока по-малко към по-голямо. види камбата,ч е пипа пише домашни, и той ревва 'и аз искам домашно'. той самият лично няма свои си занимания - не м оже да си играе сам и винаги се вре при пипа, при нас, при другите деца. така че у дома долу-горе има мир. обикновено той се закрепя към сестра си, а тя го манипулира както си иска. той е доволен, че е желан другар, а тя е доволна, че си има верен фен и роб в негово лице. лошото е, че всички игри преимуществено се случват в дневната, а не по стаите им, но ако шумотевицата им ми дойде в повече, просто ги натирвам по стаите им. по някога отиват, друг път не, но като цяло у дома имаме едно хармонично съжителство. толкова хармонично, че се усещам как им се карам, че играчките им са разхвърляни, а все пак, функцията на играчките не е да седят по рафтовете и местата си, а точно да са разхвърляни, защото с тях се играе. ама това си е моя лудост - може да ми е мръсно и прашно, но не понасям да ми е разхвърляно. а туй пък идва от едно време, когато живеех под наем в едно таванче 30 квадрата със скосявания навсякъде. на тия 30 квадрата със скосявания живеехме 2ма човека, а по едно време даже 4-ма станахме. беше толкова тясно, че ако имаше 1 чифт дънки, метнат  на стола, въздухът съвсем изчезваше. та тогава се научих да прибирам всичко по разни ниши, дупки, рафтчета и прочие.

и да ви развеселя предколедно, моля, снимки:
http://www.facebook.com/album.php?aid=81630&id=1587231376
успокоявам, че количествата не са за 'домашна употреба'. у дома сладки не ядем. тия неща ги бъркам за приятелите, клиентите и най-близките семейства край нас, а се оказва, че такива важни за нас хора са много 

и сега отивам да пакетирам багаж, че в петък започваме коледен ремонт (докато нас ни хранят и гледат по бабините къщи, ще има майстори, и по повода сега пакетирам) и се налага да сваля целия багаж от склада горе към пространството долу 

ле-лееееееееее, маик, направо ми протекоха лигите, запрати едно мини пакетченце насам, добре че не съм бременна
всяка година ме изумяваш и направо у мен се поражда възхищение.Двама от моите мъже + баща ми, много обичат сладко и ако аз можех да правя такива неща-сигурно щяха да ме качат на пиедестал

маик останаха ми очите по твоите сладки!!! Знам, че тук не му е много мястото, но моля те сподели рецептата  Едва ли бих могла да ги доизкусуря така като теб, но мога да опитам да ги наподобя, като знам как ще подскачат и двамата от щастие - много обичат меденки 

Сладките изглеждат страхотно,ни писмото на Петра и Камен до Дядо им Коледа ми стана много мило:)
Чакам с нетърпение и моите да започнат да пишат тези писъмца

marinamima ,единственото спасение да се справиш с нервите е ако имаш възможност да ги оставяш и да излизаш поне за едно кафе(иначе може и шопингче нещо ),ако нямаш тази възможност,ще трябва да свикваш и да се опитваш да си търпелива доколкото можеш..и аз се бях превърнала в креслива сврака,но откак Васкката тръгна на градина,а после и таткото излезе в отпуск и помага за беба(която е в бебешки пуберитет и нали се сещаш какво лигавене и гевезене пада) се поуспокоих.А от утре тръгвам и за 10 дни на работа (да ми се актуализира заплатата)и пак си е почивка:)нищо,че и на работа е спечено,но все пак там не ми е толкова присърце и леко ги приемам нещата.

меденките са на наталина от готварския - има ги в коледната темата, на 1ва страничка са
правих тях, линцеровите (не съм възхитена), джинджифиловите (също не са ми любими), АКК (не ме кефи,но всяка година го правя, че е традиционно); още виенски коледни, бисквити за отшелници, кайсиево-бадемови пръчици и бадемовите стрърготини, които са великолепни! - тези ги препоръчвам! както и портокаловите корички с шоколад също препоръчвам. тия шоколадовите въвят чудесно с уиски и стават за коледен подарък. като ходим декември на гости точно това нося - или кутия с рисувани сладки, или шоколадите с уиски, и всички много се кефят, и си ги пазят и коткат чааак до коледа  

tbanks - а у дома никой не обича сладки. шоколади обичаме аз и камбата. но сладки не ядем. и те се подмятат, подмятат, и накрая ги изхвърляме. аз затова само по 1-2 чинии оставям за у нас - колкото за красота, а другото го подарявам  

дари - хаха, и аз едно време казвахан филков, че като ходи в кантората практически си почива,а той се цупеше. твуърдеше,ч е да изкарваш пари не било почивка. обаче 1 ден не е изкарвал сам с децата. не че не помага. напротив. помага повече отколкото съм си и мислела, но цяло денонощие сам не е оставал с децата 

маик, твоите разкази са ми безкрайно интересни и забавни, за кулинарните умения няма да се изказвам, като се има предвид, че и манджа нямам сготвена

Прави ми впечатление, че само в темата за породени майкит споделят, че се изнервят на децата си, във всички други отчетни срещам само перфектни жени, майки и домакини

wiwi  в нашия форум витае едно поняти ССФ /средно статистическа форумка/ точно както ти казваш -"във всички други отчетни срещам само перфектни жени, майки и домакини " Mr. Green, към които се радвам че не членувам 

майк, и наш тати е така, но онзи ден го поставих пред свършен факт и цели 3 часа ги бави двамата.

Egisihora, стягате ли празника?

маик, поздравления!
И аз тази година за сефте правих меденки, сега и други  сладки съм намислила.

Как само ти завиждаааам!Аз чакам с нетърпение Коледа,че  ще ходим при майка ми и ще си почина 3-4 дни!Добре,че си ходя при тях един- два пъти в годината  да се "презаредя",иначе... не знам!