Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 29 **

1.5г,е разликата.Говорихме му и през време на бременноста и после като се роди беба,но той не разбираше съзнателно какво ще става всъщност.Когато се прибрахме беше много изнервен,ревнуваше от беба и това продължи до момента ,в който разбра,че всъщност той може да си играе с нея,а това стана чак като проходи бебка.Най-голяма ревност проявяваше докато я къремх ,а това беше до една годинка на бебка и сега вече си е всичко наред.
Е,карат се,ревнуват се и т.н,но то без това неможе.Деца са все пак:)
Децата и двете вече спят при нас което е неправилно всъщност.
Обаче беба си спеше при мен откак се е родила ,защото си я кърмех на пискване,а тя искше по-честичко и така по-лесно я  "обслужвах"
И сега вече немога да я отделя,защото започва такова реване,което не само че не спира по никакъв начин,но и завършва с повръщане от сополи и сълзи..
Съответно баткото,както си беше научен да спи сам на креватчето,така и той се прикотка на голямото легло,няма как..не искам да се чувства изгонен в креватчето,а ние всички на голямото легло и след няколко молби придружени с някоя друга сълзичка,отстъпих и сега таткото все мърмори,макар да вижда ситуацията каква е..
Иначе баткото го гледаше таткото и бабата,докато бях в болницата,но се сещам ,че много ми липсваше и помолих един ден по-рано да ме преместят в нормална стая,че да могат да идват на свиждне,а и да взема бебето.За целта се мъчих като грешен дявол да се раздвижа по-бързо(секцио бях),че иначе нямапе да ме преместят.Да ме пита човек защо съм се изумявала така?Вместо да си почина и да се отпусна съм си причинила такова насилие..оперирана и на третия ден с бебето,сякаш няма да го гушна..
После пък имаше високи стойности на билирубина беба(бебешка жълтеница) и трябваше да останем един-два дни повече в болницата за да и правят нагревки с лампа ,а аз настоях да се прибираме и ни изписаха..после я лекуваха с лекарства,но на практика съм рискувала живота и на беба...изобщо човек много може да сглупи в такъв момент и затова ти ги казвам тия неща,за да не се поддаваш на такива емоции..на баткото ти сигурно ще му треперят роднините,така че се отпусни и се възстановявай пълноценно:)))почивка в следващите месеци няма да имаш,така че наслади се на спокойствието и бебето:)

1. Каква е разликата между децата ви? -Разликата им е 1г. и 2 м.
2. Бяхте ли говорили на детето за бъдещото бебе преди да го види? Как реагираше?Разбираше ли ви какво му казвате?-Ами,говорихме й чак към края на бременността,когато се предполагаше,че поне малко би разбрала,защото тя беше още бебе,когато забременях и....
3. Как се прие първата среща кака/батко-бебе?-Добре мина,нямаше сцени на ревност,искаше да гушка и целува малката.....
4. Къде и как спяха двете ви деца в началото, а и след това? Нашият батко така е започнал да пищи, че сигурно и глухите го чуват. Не ми се мисли горкото бебе как ще оцелее  -И двете спяха в спалнята при нас,не сме ги делили.....
5. Къде беше голямото дете вие докато бяхте в болницата?-Вкъщи,бабите я гледаха

1. Каква е разликата между децата ви? 1г 4м 20 дни
2. Бяхте ли говорили на детето за бъдещото бебе преди да го види? Как реагираше? Разбираше ли ви какво му казвате? Казвахме ама нямаше кой да разбере. Аз бях последните месец и половина с контракции на легло, инжекции и т.н. и колкото и да обяснявах бъдещата кака най-много се забавляваше да ме пляска по голия тумбак и да се опитва да го покатери 
3. Как се прие първата среща кака/батко-бебе? Много добре, искаше да го гушка, явно реши, че й носим подарък бебе. И после защо не обича да си играе с кукли бебета, ами тя си имаше истинско!
4. Къде и как спяха двете ви деца в началото, а и след това? В началото в кошарката си преместена в хола заедно с тати, след 3 месеца се върнаха и двамата в спалнята. Всеки си спи в кошарата - правило, което кошмарните зъби на малкия все по-често нарушават!
5. Къде беше голямото дете вие докато бяхте в болницата? Вкъщи, с татко си и майка ми. Приеха ме за раждане при последната ми назначена ЖК за всеобщ ужас на всички  Аз бях много доволна защото мъките ми свършиха.

Успех с раждането! Мисля че бяхме в една обща отчетна бременни с твоя бъдещ батко и моя мъник  Стискам ти палци всичко да е наред. Ако мога да те успокоя след първата година нещата стават малко по-лесни 

1. Каква е разликата между децата ви? - 1г11м11д
2. Бяхте ли говорили на детето за бъдещото бебе преди да го види? Как реагираше? Разбираше ли ви какво му казвате?
От самото зачеване и говорехме, купихме кукла, обяснявахме, показвахме, разбираше. Kогато го кърмех, често искаше да храня и нея в същото време и това беше единствената ревност, която е проявявала. Откликвахме на нуждите и, опитвахме се да има достатъчно внимание и за нея, мисля, че се получи много добре.
3. Как се прие първата среща кака/батко-бебе?
гушкаше го и го целуваше
4. Къде и как спяха двете ви деца в началото, а и след това? Нашият батко така е започнал да пищи, че сигурно и глухите го чуват. Не ми се мисли горкото бебе как ще оцелее 
Той с мен, тя с баща си. Когато тя имаше нужда да я гушкам и да и обърна внимание, бях с двамата, но намирахме начин да я забаламосаме с нещо приятно игра, разходка да речем, когато имах нужда от почивка.
5. Къде беше голямото дете вие докато бяхте в болницата?
при татко си

Ох, да се изкажа и аз по въпросите, че ми е съвсем прясно:)

1. Каква е разликата между децата ви? почти 1.10 мес.
2. Бяхте ли говорили на детето за бъдещото бебе преди да го види? Как реагираше? Разбираше ли ви какво му казвате? Ами питахме го " Къде е бебето" и ми показваше корема. Това беше най-големият прогрес, но иначе никак не разбираше какво го чака и постоянно ме риташе в корема, скачаше, аз до последният ден буквално го вдигах и гонех..(добре, че нямаше произшествия и че карах лека бременност)
3. Как се прие първата среща кака/батко-бебе? Крещеше му в лицето (от радост), искаше да му бръкне в очите, да му пипне ръчичките и т.н. общо взето се чуди кукла ли е, домашен любимец ли е, какво да го прави....още е така между другото..

4. Къде и как спяха двете ви деца в началото, а и след това? Баткото спи в детската с баща си, а аз с бебето в спалнята. Много рева докато свикне, понеже от както се е родил спи с мен и не го искаше баща си...
5. Къде беше голямото дете вие докато бяхте в болницата?Баткото беше през деня в свекарите, а нощем вкъщи с баща си, но беше тежко за вскичи. На мен ми беше голяма мъка за него, не се бяхме делили никога. Не ми даваха да го виждам в болницата, нито пък :и по телефона да говорим, за да не се сети за мен и да плаче. Бяха му казали, че съм на работа и той повтярял само "мама-пити" в превод " мама за парички" и чакало детето да го взема...вечер се събуждал и плакал, сигурно много  е страдал,но не може и да си каже горкото. Аз се съдрах да рева за него също (сигурно депресията ме е хванала). И аз като Дари след секцито на следващата сутрин пожелах да ме качат в нормалната стая с бебето, за д ани изпишат 1 ден по-рано, съответно веднага почнах да се раздвижвам. Но така са майките...вече никога няма да мислим за себе си първо и сме готови да се жерваме с лекота за нашите слънчица..

Разлика 2 год., без 20 дена /термините ми бяха през 3 дена, но малкия избърза/
Опитвала съм да говоря, но почти не чуваше, а и едва ли щеше да схване особено много.
Пръва среща у дома, малкия в кревата, баткото тъкмо се връща от ясла, беше му интересно, даде му любимата си играчка, обаче като го сложихме до него на дивана-първата реакция беше лека уплаха.
Баткото е отделен още от 6 месец в другата стая, а малкия спеше при нас.В началото известно време таткото спеше с баткото, а аз с малкия,понеже баткото беше свикнал с татко си, докато бяхме в болницата.Сега спят в една стая до едно време, после се почва едно местене.Големия сега спи по-неспокойно от преди.
Баткото си беше в къщи с татко си.Не е идвал в болницата от страх после да не ореве света за майка си, а ние стояхме 7 дена.
За мен беше странно като го видях след болницата, изглеждаше ми направо огромен в сравнение с бебето, порастнал и ми беше толкова мил-не го бях виждала 1 седмица, а все пак до сега той беше единственото ми дете.За него може би бях леко далечна, може би малко ме беше позабравил, имаше радост, но не прекалено голяма.После известно време търсеше само татко си, но дойде и периода "искам само мама", особено когато мама трябва да кърми.Със сигурност го имаше и чуденето, защо пък бебето спи при мама и тати, а аз не...Докато проходи му се радваше повече, сега си има един дразнител повече, който му пипа играчките, с когото го сравняват/волно или неволно/ и т.н.
Надявам се скоро и да се заиграват заедно.

най-комично-трагичното беше, че първият ден, като си дойдохме с малкия от болницата, сестра му го гледа.гледа, пък посегна и му взе биберона от устата и го лапна. И той като ревна, тя след него, и си реват двамата дружно, а аз абсолютно неадекватна какво да правя!

Ооо и нашия "батко" непрекъснато краде биберона на малкия. Иначе е много дащен, ако малкия се разплаче, той е преди мен да го успокоява, а ако може и биберона си ще натика в устата му . Храни го, дава му да пие. Искам, не искам малкия облиза една лъжица с кисело мляко и малко вода му беше капната в устата  . Явно е преценил, че не го храня достатъчно човекът

Здравейте, предколедно! Никак не мога да се организирам все още, та за Новата година си пожелавам повече успехи в това отношение.
Не съм особен фен на дневните режими, но ми се налага, понеже започнах да работя (дистанционно от вкъщи) и тегнат срокове над главата ми

На въпросите на аманитка

1. Каква е разликата между децата ви? - Две години без 11 дена
2. Бяхте ли говорили на детето за бъдещото бебе преди да го види? Как реагираше? Разбираше ли ви какво му казвате? - Не знам доколко разбираше, но целуваше корема, беше с мен на всички ЖК и ехографски прегледи, говореше за бебето. Много й говорех, но ми се струва, че всичко беше някак твърде абстрактно, за да го осмисли.
3. Как се прие първата среща кака/батко-бебе? - Със смесени чувства. Имаше радост, гордост, че е кака, любопитство, но най-вече ревност. В началото каката биеше шамари по главата на бебка.
4. Къде и как спяха двете ви деца в началото, а и след това? От първата нощ вкъщи и до днес аз спя в един "процеп" между двете деца  Голямата ми дъщеричка беше свикнала в собствено легло, залепено до нашето, но след като родих отказа да спи сама.
5. Къде беше голямото дете вие докато бяхте в болницата? - У дома с баща си - друга помощ нямаме

И на финала - желая на всички много красиви и спокойни празници, здраве за всички в семействата ви и много сбъднатости.

Разликата на моите е 1г.,8 мес. и 13 дни.Баткото беше наясно,че в коремчето на мама има бебе и впоследствие - че съм отишла да го "взема" от болницата.Отначало искаше все да я целува и гушка(почти година по-късно само ме дебне да я ступа ).Беше вкъщи с таткото и със свеки(живеем заедно).Относно спането- всеки ляга в леглото си,но през нощта всички се събираме на спалнята .
Не си задала такъв въпрос,но аз да си кажа:Имаше момент,за който аз изобщо не бях подготвена.Очаквах,че като тръгна да раждам,дребен все ще ме търси,ще плаче постоянно - това ни се е разминало,питал по веднъж на ден -ОК.На втория ден татко му го води да ме видят,аз очаквам да се гуши в мен,да ми се радва....Като знам аз колко сълзи изревах за него,че не сме се делили и само аз съм си го гледала...Да,ама не-изобщо не ме отрази,все едно не сме се разделяли.На мен чак ми докривя,честно да си кажа .Вярно,че е по-добре така,отколкото 3 дни да е в истерия,но все пак...
Весели празници и от мен,много усмивки и най-вече здраве!
 

Разликата им е 1г 9м.
 Знаеше, че имам бебе в корема, но след като родих пак си мислеше същото.
С любопитство. Втората ни вечер в къщи със съпруга ми бяхме забравили за момент, че имаме спящо бебе в другата стая. Намерихме Марти седнал в кошарата над бебка и и дършеше главичката в скута си. Как не я беше настъпил, паднал върху нея или не и е извил вратлето незнам...
Два месеца преди да родя се отделиха с баща си в мъжка стая и голямо легло за батковци.
Осем дена в болницата си изревах очите за него, а той се е чувствал прекрасно в къщи с баща си, дядо си и леля си.
Тук малката е на 25 дни. Такава му е любовта към нея и сега година по-късно:
http://prikachi.com/images/317/2776317f.jpg
http://prikachi.com/images/320/2776320K.jpg

1. Каква е разликата между децата ви? - 1г. 4 месеца
2. Бяхте ли говорили на детето за бъдещото бебе преди да го види? Как реагираше? Разбираше ли ви какво му казвате? - Образно казано да. Знаеше бебе - корема на мама и галеше. За мое огромно учудване след като родих и нямах корем автоматично спря да го гали и започна със сестричката.
3. Как се прие първата среща кака/батко-бебе? - Орева изписването, вкъщи не й обърна внимание, защото му се радваха много хора, когато му я подадох по-близо започна да я дърпа с две ръце да я гушка ли, да си играят ли, не знам.
4. Къде и как спяха двете ви деца в началото, а и след това?Ами той спеше отделно (в своето легло в нашата стая) преди, после при нас, научихме го пак в неговото си и след като малката стана на месец започнахме всички да си спим на спалнята (тя си спи с мен през нощта, много по-удобно е за кърмене). Съобразявам подреждането върху леглото с децата, тя и той никога не са един до друг, защото той много се върти.
5. Къде беше голямото дете вие докато бяхте в болницата? - Вкъщи с баба или по клубчета. Баща-мечта

1. Каква е разликата между децата ви? - 1г. и 11м

2. Бяхте ли говорили на детето за бъдещото бебе преди да го види? Как реагираше?Разбираше ли ви какво му казвате? Още като започна да ми личи започнахме да й обясняваме, че там има бебе. Не мисля, че осъзнаваше какво точно й казвам, че успяваше да асимилира, че имам истинско бебе в корема, но беше изключително любвеобилна спрямо корема ми, все го гишкаше, галеше, сочеше, че бебето е там и редовно го целуваше. Към края ни казаха, че бебето е седалищно и правих разни упражнения да го обърна, а Ида (каката) седеше до мен и му викаше "бебе,бъни се" - в превеод "бебе, обърни се", а съвсем на края забелязах, че когато тя се смее силно около мен и бебко почва да ритка и подскача. И сега като се смее край него и той се оживява и започва да рита, да маха с ръце и да се хили с глас. От тук си водя извода, че явно са си направили връзката брат-сестра още от корема

3. Как се прие първата среща кака/батко-бебе? - Тя беше на ясла като се прибрахме от болницата и като се прибра й казахме, че имаме едно гостенче и й показахме бебето. Тя е свикнала да имаме гости и някак си лесно го прие, на пръв поглед. Седна до шезлонга му и започна да го гали и целува, но още на следващия ден започна да го щипе и пердаши. Тормозът от нейна страна продължи целия първи месец. В някакъв момент свикна с него и сега много го обича. Вече шамарите са рядкост. Обяснява, че това е нашето бебе Йоси и като се прибере от ясла още от врата и се втурва да го целуне и погали. Проблем имам само докато го кърмя, защото се лепва отгоре ми и почва да хленчи да не го храня, аз й обяснявам, че трябва да го нахраня, защото е гладен и ще го боли коремчето, а тя - да си седи гладен 

4. Къде и как спяха двете ви деца в началото, а и след това? В началото всеки си спеше в кошарата подредени като войници около спалнята ни Ида по някое време се прехвърляше да спи между нас. Йоси си спи послушно в креватчето, защото няма място за четирима ни. Само веднъж съм си позволила да спя сама с двете деца на спалнята и то беше за малко - обедна дрямка. От няколко дни Ида най-накрая пожела да си спи в детската стая и сега много ми липсва нейното гушкане, но не смея да си примъкна Йоско при мен, защото все още имам едно на ум, че посред нощ може да ревне и да пожелае да се върна между нас на спалнята, а не искам да има усещането, че съм я "Заменила" с бебето. Но докато бяхме всички в една стая нито един от двамата не се е будел от другия. Проблем ми беше първата част на съня, когато  и двамата спят, но ние още не сме си легнали - тогава Йоси спеше при нас на шезлонга в хола, а Ида сама в спалнята, като тръгне и ние да си лягаме го местихме и него, защото се притеснявах от "посегателства" от страна на сънената Ида ако са сами в стаята. Сутрин пък ставах като на пружина в момента, в който усетя, че Ида се измъква от леглото, защото ървата й работа беше ( и все още е) да му се надвеси над главата и да му изрещи "добро утро, Йосиии!"  и ако е в добро настроеие му млясва една целувка, ако нещо не се е наспала - шамарче 

5. Къде беше голямото дете вие докато бяхте в болницата? - У дома. Тя тръгна на ясла деня, преди да родя, така че през деня беше в яслата, а следобед със свекърва ми, вечер с баща си. Справиха се. Веднъж-два пъти ми я доведоха в болницата.Хич не й липсвах. Само вечер се сещала за мен, защото по принцип аз я приспивам. Но като цяло не са имали проблеми. . Само дето не й бяха обърнали внимание и като ни изписаха с бебко я заварих сополива и кашляща  Та в началото бях сама с двете деца у дома, нямаше кой да ми помага кой знае колко. Беше ми страшна лудница. Добре, че Йоси се оказа спокойно бебче и почти само спинкаше и папкаше - заключен в спалнята, защото а съм изпуснала Ида от поглед, а му се е метнала с шамарите отогре  Но това отмина и сега си спомням с усмивка за този период 

Как раздвижи темата тази анкета да се включа и аз

Разликата между децата е 1г. и 2м.

Обяснявахме и на Ева, че ще става кака, че ще имаме бебе, едва  ли е разбирала, тя самата беше още бебе

Първата им среща беше в болницата, каката не се впечатли изобщо. После като го прибрахме в къщи и стана интересно, искаше да го докопа естествено, накрая се получи цирка, бебето ревна, каката след него още по-силно

Месец преди да се роди Жорко, Ева я отделихме в нейната стая, незнайно как се научи да заспива самичка изведнъж, бях изпаднала в ужас, кого ще люлям по-напред да заспива. Малкият спи в спалнята при нас. Вече искам да ги събирам двамата в една стая, но така и не си изградиха общ режим, та засега е мисия невъзможна.

Докато бях в болницата каката си беше в къщи с татко си и с майка. Мноооого ми беше мъчно, чувствах се като предател, но както каза една майка, като дойде в болницата и никак не изглеждаше да и липсвам, ми стана още по-мъчно Угода няма.

За финал искам да кажа, че първата една година беше ужасно трудна, но бързо мина, също така зависи от децата, при мен комбинацията от ревнива кака и ревливо бебе плюс четиричасов сън в продължение на година и два месеца ми дойдоха в повече.

Чета ви момичета и се успокоявам, че не е само моят батко буен. Аз все още се притеснявам да оставя баткото близо до бебето без поне един възрастен да му се е надвесил и да варди бебето. За сега от радост все го целува, гали го, обича бебето да му стисне пръстчето, ноо и веднъж го одра много силно по главата ( яде бой после) и веднъж го ухапа по пръстчето. Не мога да съм спокой на, защото баткото ни е непредсказуем, току му е хвърлил нещо да го оцели. За сега Дани спи по цял ден отделен в спалнята, ноо се притеснявам като започне да бодърства в шезлонг или активна гимнастика как ще го оставям и ще го пазя и все пак все някога трябва да ги събера за по-дълго в една стая... Вие как се справихте с този етап и кога свикнаха по-големите да пипат бебето и кога се успокоихте, че баткото няма да навреди на бебето по някакъв начин? Дали не правя грешка като държа бебето настрана през деня? Дали ще свикне по-бързо с бебето, ако му е постоянно под носа?

И за ревност незнам за сега, ама баткото стана ужасно трудно дете- постоянно мрънка, сърди се и се тръшка, ако не му се угоди, реве на ден по 10 пъти и нощем се събужда и плаче...предполагам, че е някакъв етап или навлиза в бебешкият пубертет.