Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 29 **

няма такова нещо като спокойствие! Докъм 3-4-годишна възраст, все гледах да ги пазя, че този бутнал оня, единият ударил другия. Аз затова се чудя в яслите как ги опазват толкова много деца. То, аз две едва успявах, и пак ставаха инциденти.
Нашите живееха постоянно заедно в една стая, защото бяхме в гарсониера. Кой реве, кой яде, все заедно! Да, мисля, че е по-добре да са заедно, за да свикнат един с друг. Само като си спомня малкият с какъв интерес гледаше сестра си да щъка наоколо и какъв зор беше да се включва и той, а тя му (освен ако не го цапне), му обръщаше много внимание - пееше му, показваше му играчки. Мисля, че може би донякъде заради това малкият много бързо се разви, физически и психически - по-рано започна да посяга целенасочено, да издава звуци, да седи и проговори. Той просто искаше да е с нея! И сега е същият - все да я догонва, все да се доказва. А тя, и без това си е напред с материала сред връстниците си и доста вдига летвата не само за брат си, а и за другите деца.

И аз така мисля - че е добре да са заедно. Мисля, че бебетата не са толкова чувствителни и не се впрягат толкова от по-грубите ласки. По някое време почват и да отвръщат, но това е друга тема 

и аз мисля, че е по-добре за децата да са заедно разбира се, че когато е по-малко бебчето винаги трябва да се има едно на ум да не се оставят сами!


да се включа и по въпросите на Аманита :

1. Каква е разликата между децата ви? - 1г.7м. и половина
2. Бяхте ли говорили на детето за бъдещото бебе преди да го види? Как реагираше? Разбираше ли ви какво му казвате? - Постоянно му обяснявах и говорех за бебето, колко е разбирал не знам
3. Как се прие първата среща кака/батко-бебе? - Честно казано винаги съм имала усещането, че се познваха от преди да се роди... Сякаш са се усещали един-друг още докато бебето беше в корема. Аз и преди съм споделяла, че кърменето в тандем донесе само ползи на мен и децата ми - смятам, че благодарение на него минаха без сътресения нещата в началото...
4. Къде и как спяха двете ви деца в началото, а и след това? - И аз като Кристофер спя в процеп м/у децата
5. Къде беше голямото дете вие докато бяхте в болницата? - Баща им ги гледа, справи се блестящо!

Аз и сега не ги оставям сами без надзор, не и за дълго време. Трудно е защото и двамата щъкат из стаите и не може постоянно да са ми пред очите. Но вече имаме и вербална комуникация, преди всичко с каката. Милата е такава фурнаджийска лопата, да ми е жива и здрава, веднага сигнализира когато се прави нещо нередно   Събирането ще стане постепенно. А при нас драмите и ревовете престанаха когато каката се върна да спи при нас в спалнята. Преди това беше едно безкрайно приспиване, едно гушкане все едно щяхме да се видим след седмица а не на следващата сутрин. Много често се будеше през нощта. Всичко престана щом я преместихме и си спяха двамката  с кошарите наредени като на влакче   Тя не можеше да го стигне, защото макар че той беше на горното ниво, го слагах от другата страна. И нейните прояви на любов са доста мечешки, ама той сега вече си го връща с шамарчета вместо галене, захапване при гушкане, скубане на коса и "оправяне" на прическата. Ама няма как размахвам пръст, обяснявам, но не го виждам да се впечатлява особено, не го и очаквам, не и преди втората годинка, като почне да се обяснява с думички. Сега всичко е "тези"   Така че не е грешка да държиш бебето на една ръка разстояние, то е за гледане , а не за пипане   Има време да свикнат и да си общуват, малко по-нататъка  

нашето бебе не съм го държала настрани от сестра му, освен когато трябваше да изляза от стаята. Нарочно бяхме сложили креватите отвъд една детска ръка разстояние, че да не може тя да се прехвърля при него и да го смачка без да я видим, или да не стане премятане с главата надолу в опит да се отиде в другия креват. През останалото време той си лежеше на спалнята, а тя отиваше и го закачаше когато си поиска, разбира се, в мое присъствие. Мерак й бяха очите му, а те черни като маслинки, гледах тях да ги опазя. А, интересно, тя никога не е вадила очите на мигащите си кукли, обаче зор за очите на братчето!

1. Каква е разликата между децата ви? - Точно 1г.10м.
2. Бяхте ли говорили на детето за бъдещото бебе преди да го види? Как реагираше? Разбираше ли ви какво му казвате?- Говорила съм и,но честно казано смятам,че изобщо не осъзнаваше какво се случва.
3. Как се прие първата среща кака/батко-бебе? - Ами добре,не я отрази особено много...само каза бебе,бебе и отиде в другата стая да си играе.
4. Къде и как спяха двете ви деца в началото, а и след това?- Каката спеше сама в стая,но се наложи да я преместим в спалнята при баща и(той си спи на спалнята,а тя в нейния креват) аз спя с бебето в другата стая засега,докато махнем съъвсем нощното хранене,това в 24ч. остана само.След това отидем в спалнята,а каката си се връща сама в детската стая и малко по натам и двечките в стая самички ох нямам търпение да дойде този период.
5. Къде беше голямото дете вие докато бяхте в болницата? - Гледаха се с баща си!Не съм привърженик на гледането от баби точно в такъв момент 

1. Каква е разликата между децата ви? -  1г.10м.
2. Бяхте ли говорили на детето за бъдещото бебе преди да го види? Как реагираше? Разбираше ли ви какво му казвате?- Говорих му последните месеци, но мисля че не осъзна за какво иде реч.../Ако ми се случеше сега, бих му купила кукла бебе и бих му обаснявала във формата на игра!/
3. Как се прие първата среща кака/батко-бебе? - Ами...баткото смучеше непрекъснато биберон залъгалката си!
4. Къде и как спяха двете ви деца в началото, а и след това?- Баткото го преместихме с таткото в хола, аз с малката в другата стая/Ако ми се случеше сега бих спала с двете деца в една стая! Когато малката навърши година и половина и се отбихме ги събрахме да спят заедно в отделна стая!
5. Къде беше голямото дете вие докато бяхте в болницата? - Гледаха се с баща си!

1. Каква е разликата между децата ви? - почти 1 год и 7 месеца
2. Бяхте ли говорили на детето за бъдещото бебе преди да го види? Как реагираше? Разбираше ли ви какво му казвате? - горехме много, той я приемаше като кукла мисля. Разбираше кака му се говори, но по свои си начин.
3. Как се прие първата среща кака/батко-бебе? Каго я видя за пръв път ревна и трябваше да я оставя нея , да го гушна и да му каже,че аз си го обичам, но сега обичам повече, двойто.
4. Къде и как спяха двете ви деца в началото, а и след това? Нашият батко така е започнал да пищи, че сигурно и глухите го чуват. Не ми се мисли горкото бебе как ще оцелее  - В вачалото едното дете в легло, но на бързо се пренесе и започнахме да си спиме тримата, аз с двете ми слънчица.
5. Къде беше голямото дете вие докато бяхте в болницата?- Майка ми и баща ми се грижеха за баткото. Това бушу началото на абдикацията на баща им. Изнесе се да спи на спокойствие и така започнах да си взимам децата при мен. Началото на предателството, останах сама с две бебета.

Честита Коледа! Бъдете здрави, бъдете звездички! Бдете над себе си и своите близки с вяра, любов и светли мисли!

Ако бъдем хора, вместо победители,
Ако бъдем честни, вместо безразлични,
ако сме толкова сърдечни, колкото интелигентни,
ако притежаваме толкова обич, колкото и съмнения,
ако бъдем щастливи, вместо прави,
то може би сме добри християни.
Поздравяваме Ви с настъпващите Коледни и новогодишни празници!

Весели празници!

Честита Коледа!
Живи и здрави, много късмет, много щури забавления с децата!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!!!

Честита Коледа милички!
Нека бъдем здрави и добри!

Най-искрени благопожелания за здраве и сили,
за ползотворни дела,
за топлота и доброта - дарявани и получавани,
за дни на радост с усмивки и веселие,
за мигове на сбъднати мечти!

честита коледа от заледения русе! да сме здрави, имащи, обичащи и да сме и обичани

нашата коледа мина в плевен при свекърите. спокойно беше - мятаха се едни големи пържоли, питка имахме с паричка - парата отиде при камен; баница с късмети: на мен се падна една огромна дрянова клечка, обаче тя единствена беше ненаречена. чудя се какво ли значи това. имам си късмет, обаче не е ясно какъв. значи по-скоро си нямам късмет. филков каза, че значело, че ще стане каквото аз искам, но в живота не е така. най-верочтно тая година късметът ми ще е бозав на цвят  .
на коледа скорострелно заминахме към русе, при моите родители, че камен се събуди нахапан от нещо, а е мега алергичен към нахампване и налазване от насекоми. та сега сме в русе при моите родители. голямо търкаляне пада. от едната кълка на другата кълка. толкова ми е скучно и сънливо, че думи нямам да опиша. голямо лентяйстване, голям мързел, голямо безхаберия. скучно ми е и започнах да мрънкам от скука. уж исках почивка, а 5 дни лежане ме изправиха генерално на нокти;
инак децата получиха от дядо коледа една камара армагани (дядо мраз тепърва ще идва  ) - аз така разбирам коледа и нова година - с много, много, много пакети, пък били те и опаковсни химикалки; така или иначе май от никой не се впечатлиха твърде, при все, че всичко беше желано и уж много искано. най-смисленото за мен са камарата книги, които накупих. ще имам да им чета поне месец. от дядо мраз още една камара ще простигнат, така че до март може би ще изкараме откъм четива. те самите май нищо не харесаха - петра туистъра и една електронна образователна игра от тойса гледа тия дни, но не съм всем вдъхновено, а за туистър спецуиално що речи чух и що врънкане беше да не съм забравила да го напиша в писмото до дядо коледа   за камен към момента нямам нищо като откритие. тая пожарникарска станция - тип къща за кукли, ама мъжки вариант, дето възлагах големи надежи на нея, никакъв интерес не пожъна. щорите за кола май са най-голямото ми попадение - купих им от тойса щори за кола - на нея с розовите пронцеси на дисни, а на него с мечо пух. харесаха ги. даже едната успяха и да я счупят, но вече е поправена. слава богу, поне филков хареса подаръка си - отпечатах 2ра малка книжка от семейните ни пътувания (мадрид-лисабон) и му подарих, и добавих и куфаро-раница на еър-уолк с габарити като за ръчен багаж. дай-боже още много да попътуваме заедно   е, тази година по-скромно ще е, че очакваме кризата да ни нашамари, но поне ще сме подготвени, когато дойдат по-добрите времена  аз получих моряшки пуловер на ноа-ноа + гривни от новата колекция на лало, по които въздишам поне от месец. малко, но скъпи за мен подаръци буквално и преносно - исках си ги, но по онуй време (блузата още есента я гледах. сега вече я няма) нямах кеш да я финансирам, а гривната категорично ми е съвсем над бюджета - мислех да чакам да стане стара колекция и тогава да помисля редно ли е или не да си я купя. така че хубаво станаха подаръците ми.
друго край нас ново няма. както казах - от едната кълка, на другата. и така до събота, когато се връщаме в софия без децата и се хвърляме в ремонта на стаята горе.
пожелавам на всички ни щастлива и по-красива нова година. да сме здрави и спокойни там, където сме   

а, за протокола:
- разликата е малко под година и половина;
- да, говорих на петра, но тя практически беше бебе. обаче я научих да сочи корема ми и да мучи. тогава много се умилявах  
- добре беше. нито тогава, ни то сега има ревност. петра е прекрасна. своенравна, но великолепна по отношение на брат си. камен е лигав, но и той е фантастичен. един без друг не могат, не ги делим (нито пращаме единия при някоя баба) и всичко правим заедно  
- петра сспеше в стаята си, а ние с бебето спяхме в нашата стая. е, трамбивахме нагоре-надолу, когато тя се будеше, но не беше такава драма, при все, че тогава ми изглеждаше като да е  
- и при нас филков гледаше пипа, докато аз бях в болницата. е, мама също се включи най-малкото, за да почисти къщата. и петра гледаше, защото тя тогава всъщност беше с бронхит. ох, объркано стана - петра беше с бронхит, когато аз тръгнах да раждам. майка дойде, за да почисти, но И гледаше детето, което тогава беше болно и не можеше да ходи на ясла; обаче по-после, когато влизах в болница с камбата, филков сам гледаше петра. татковците се оправят чудесно с децата си всъщност, дори и ние да не го вярваме  
...
леле, колко дълго стана. ами така е - човек без работа, много говори