Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 29 **

колко хубаво! да сте здрави, да сте заедно още много време и винаги да се гледате в очите с любов и усмивки!

честито ни ново форумско бебе. желая здраве, спокойствие и увереност на него, а и на мама итати  

при нас нещата са чудесни, тихичко казвам. децата са пичове - за новите мацки, той е на почти 4, а тя е на 5.3; растат, чудесни са, радват ни, но и ни ядосват, но житието ни е в десетки-хиляди пъти по-лесно в сравнение с 4 години назад. все така нямаме баби наоколо, въпреки че майка ми се кълнеше как като се пенсинира, и щяла да дойде да ни помага. дрън-дрън. а и сега всъщност не ми трябва - децата са по детски, ние смеси организирали дните чудесно, имаме гледачка за 1 път седмично вечерно време - за какво ми е някаква си там баба, дето уж ще ми 'гледа' децата, но ще ми живее в къщата, ще ми дава акъли и ще ми мърмори. айде нЕма нужда - по-добре без нея; та, девойки, сега ще ви е трудно в началото, но после ще се радвате на пълна семейна самостоятелност и щастие. само трябва да остискате до 3тата, 4тата година на малкото дете без сериозни психически изменения  
та за нас - тя е великолепно упорито инатесто девойче - смята до 20, включително умножение и деление, чете бавно, пише под диктовка (кратки изречения), концетрирана и фокусирана е, и изобщо - има вид и поведение на 12-годишна (демек млад тийн преди същинската тийн-криза  ) честно казано, ако знаех, че в детската така ще си губи времето, щях да я пусна на училище тая есен, въпреки че нямаше да има още 6. ама то детето си е такова - необича същинските детски игри и самО' си търси някаква работа за мозъчето; камен също е пич безподобен - той е емоционален, сърдечен, усмихнат, пъргав, артистичен. нищо момчешко няма в него- нито с бакугани, нито с колички, нито с бен-тен-овци се занимава. обича розовото, русалките и филмчетата за барби, дето ги дават събота и неделя. и непрекъснато измисля някакви сценки с куклите на сестра си (с които, апропо, тя не си играе - да не речете, че от нея е прихванал. нищо такова! тоя уклон си е чисто негов. сега точно дойде при мен и каза: 'мамо виж ме, като един принцесУ съм' - явно 'У'-то беше индикция за мъжкия род на принцеса. а това, защото е сложил диадемата на сестра си сега таман дават и реклама на ленор ли беше, на какво - една мацка с дълга вишнева рокля има. е, от таз реклама в какъв захлас изпада, не е истина. от роклята всъщност  )
ох, до къде бях стигнала? а, за камен - ами да, артистичен е. за сега е малък и сме го записали само на пеене да развива музикалните умения, но от есента ще го метнем в някакви театрални школи - със сигурност има данни в тая посока. ама какво да се чудя! филков дълго време е бил актьор, така че тая жилка явно по бащина линия е дошла.
за нас - кризата малко ни поошамарва тия месеци, но още плуваме и цветът на живота е по-скоро сивеещ, отколкото черен. напоследък даже сиво-розовее край мен, че много поръчки получих и очаквам и добри приходи. при филков малко куцеят нещата и то не защото няма работа, а заото работата му напоследък  е тотално не-съзидателна и творческа, а по-скоро пъдаро-агресивна. инак работа има, но не е като сутрин да ставаш усмихнат. ама здраве да има - ще мине и тоя период и пазарът пак ще се отпуши с творчески-настроени хора с читав бизнес. всъщност, философски поледнато тая криза не е съвсем лоша работа - поне пазарът се поизчисти от плявата и останаха само читавите бизнеси. поне би следвало това да е ефектът  
това са клюкинките край нас. работим, планирам следващия ремонт (филков ме ебава, че тоя път сигурно ще изнеса тоалетната в градината, но не е прав  ), но не знам кога ще се случи точно. надявам се да е през август, но зависи от приходите, от разходите по дома и децата, от пътуванията, които много искаме да ни се случат. е, тая година няма да за 6 месеца да обиколя лисабон, мдрид, париж и 2 морета, много по-кротко ще е, но не ми иска съвсем да се закотвя на софийско-русенска територия. за сега отбелязахме само едно излизане до Истанбул, но и това е нещо. а и Истанбул ми беше в списъка с места, които искам да видя. истанбул и Будапеща - това са градовете, които са тъй блзо, че човек си казва 'еее, близо е. все някога ще идем', и като си казва така, и някак се хвърля на далечното, като все ги отлага и отлага. е сега поне Истанбул направихме. ето малко снимки - не че не сте ходили там, ама така, съвсем да ви загубя времето : http://www.facebook.com/album.php?id=1587231376&aid=95396
ето и някакви сборни от децата: http://www.facebook.com/album.php?id=1587231376&aid=94621

и изрично да благодаря на аня, която без да иска с месиджа си ми напомни, че мястото ми е тук и че не трябва да изпусам темата от очи  

който ме е прочел, ще получи по една визуална черпня от мен  

маик, пия Бейлис..... и чакам хубавите времена на 4-тата и 5-тата годинка Имаш страхотни деца, да са ти живи и здрави, все така да ви радват

Аз не мога да се похваля със същото, хубави са ми децата и умнички, но двамата на едно място не се търпят. В нас постоянно гледаме наживо филмчето Том и Джери, един без друг не могат, но и един с друг пак не могат. Та така си минава времето в постоянни караници и делби, когато се заиграят и запрегръщат няма по-мила картинка. Каката, която беше най-сладкото бебе на света, най-послушното и разбрано дете изведнъж се превърна в малко дяволче/кажете ми, че има пубертет на третата годинка и ще мине/, налага се с рев, тръшкане, любимото и занимание е да дразни брат си и да го слуша как пищи от яд. Освен това и двамата са твърде приказливи, не приличат на майка си, не им млъкват устите по цял ден. Слава Богу си имам баби на разположение, защото щях да съм луднала.

На новите майчета искам да кажа, че за мен първата годинка беше ужасно, ужасно трудна. После става все по-добре

маик, страхотен разказ. много вдъхновяващ

На мен всъщност най-трудни ми бяха първите два месеца - принципно не съм особено гъвкава и имам проблем с адаптацията и новите ситуации. Сега е супер. Каката ни минава през някакви кризи и по отношение на хигиенните навици направи крачка назад. Но знам че е етап и не й се ядосвам. Хем се кефи, че е кака, хем й е трудничко да се раздели с бебешкия си период. Нормално е - помагам й да мине през това, доколкото умея и аз ...

В същото време бебка се развива с такива бясни темпове (в сравнение със сестра й на същата възраст), че ми скрива шапката. Добри са ми децата, изобщо нямам поводи за оплакване.
Но и аз се заставих да нямам никакви очаквания - нито, че ще е лесно, нито че ще е трудно. Така по-адекватно приемам всичко, което ми се предостави

А това са и "професионалните"  ми размисли по темата :
http://mamablog.bg/Dve-sestrichki-id8112.html

Пописвам по малко, колкото да поддържам форма и да си разнообразявам ежедневието. А и ми плащат В блога съм syconium, за който му се чете

не знаех, че съм имала такъв голям принос 
Петра има страхотна коса! И май много прилича на теб в мимиките.

маик, чакам си черпнята на русенка територия

моята равносметка е, че с всяка година става някак по-лесно, не че не изникват на преден план други проблеми, но принципно, момичета, оглеждайте се смело за светлината в тунела

Ех, момичета, направо ме обнадеждихте, че ставало по-лесно. Аз през вечер съм на ръба на нервна криза  Каката все още отказва да приеме, че е кака, но се борим за всяко "кажи би-бип на бебето", "полюлей бебето, че плаче", "и бебето трябва да яде понякога" и т.н. За капак не мога да мръдна нийде откак са две, че един човек не може да ги гледа за момента. А така ми се ходеше снощи на Nouvelle Vague...

Аз преди няколко дни имах наааай-спокойната почивка в парка досега. Дватама си играха около мен, ритаха топка, събираха си клечки за пистолети и накрая се заиграха с едно куче и то без да се сдърпат за нещо. Така, че наистина сега е по-леко, имаме си други грижи, де - много се карат, вчера разделихме всички колички (а те са сигурно над 100), защото се бяха сдърпали за една и ми изпилиха нервите. Но поне в градинките не търчат като свободни електрони в различни посоки.

Говори ми, говори ми, имам нужда да чуя, че в един момент може и да е лесно  . Моите пак са добрички за сега. Най-голямото ми притеснение в момента е баткото, да не смачка бебо в знак на братска лИбоФ  .

Здравейте момичета,

Аз отдавна не сьм писала,но ви чета.На 10/03 се роди Нора-3760 и 52 см.Откакто сме се прибрали в кьщи лудницата е пьлна-каката реве и се трьшка за всяко нещо и непрекьснато иска да пипа бебето(някога доста силно го милва),да го храним,люлеем и т.н. ;отвива го,хвьрля му одеала и памперси отгоре-абе за секунда не можеш да се отпуснеш....явно се беше уплашила и от раздялата с мен-все пак 5 дни бях в болницата...Започнах малко да свиквам,но на моменти не знам дали ще успявам да обьрна достатьчно внимание на всички.....Баткото прие бебето много добре.

tuncho       Честито бебче!Да ви е живо и здраво!Здраве на цялото семейство!

Добре дошла на малката Нора 

Я каква голяма малка принцеса!!! Да расте и хубавее, и много да радва всички вкъщи!

tuncho желая ти трудните дни на адаптация да минат бързо и неустено, да не те ядоства домочадието и да имаш много здрави нерви и търпение, за да можеш да се радваш на мъничката бебка с пълна сила 

Правете си много снимки защото тези моменти на "мечешка" любов от страна на кака и батко са уникални  Аз като погледна сега снимките, на които моя пухчо се е свил в скута на кака си и е дълъг колкото едното й краче ... и тя с голямо старание му бърка в очите за да покаже къде се намират  еееехххх колко бързо лети времето 

Здравейте здравейте! Дааа, става наистина по-леко като поотраснат, малката на 3, баткото сега на 5 ще става! Особено и времето като се оправи, сега мога да се похваля, че седя само на пейката и бъбря с майките и люпя семки, докато преди година си скъсвах гъза да тичам ту пда вдигам единия, паднал на земята, ту по пакостите на другия! Пу-пу! Но конфликтети вкъщи продължават с пълна пара и за тях все още не сме намерили решение!

честито бебе, tuncho!
Да са ти живи и здрави, да мине бързо трудното, че да им се радваш после с всички сили! 

Записвам се да ви следя 

Честито бебе tuncho!!! Да е живо и здраво и да те радва много, заедно с останалите деца 
Благородно ви завиждам, на тези, които сте се издокарали с госпожички  На нас такъв мерак ни беше... не едно, ами и двете да бяха момиченца, ама нА. Понякога като си представя след 10-12 години картина с трима мъже и направо ми се преревава... Не 'щото мисля, че само ще чистя и готвя (съвсем не, от сега водя политика на прехвърляне на всички задължения и неприятни работи върху мъжките плещи - успешна при това!), а защото момчетата, особено подрастващите са си... ми момчета. Само спортният канал ще върви у нас 
Лирично отклонение, простете.

Аз съм особено доволна от децата, пу-пу, много добре ми се представят! Заиграват се заедно, занимават се един-друг, дори оставям Митко да занимава бебето, докато върша нещо в другата стая. Сега сме сами тримата отново, и малко ми натежава логистиката... за един хляб да изтърчиш до магазина не можеш - все трябва да мъкна и двете деца, та всяко излизане се преценява отдалеч и се обмисля маршрут, цели, последователност  Не че това ме спира де. Днес ги водих и на детско тържество в един клуб, Митко се размааааза от кеф - песни, танци, игри, балони, че и торта!
Моля -


На Крумбича му растат зъби, и е доста досадна фаза, много тежко го понася. За щастие с баща му получихме Просветление, че в най-тежките моменти помага панадол! Спасява положението, когато съвсем изкрейзим.

Иначе, сега сме на прага на невероятното приключение - Крум съвсем скоро ще проходи, а Митко е все още неудържим по площадките и по откритите пространства... Има да подвиквам и да потдичвам между пейки, люлки, пързалки и сие като луда калинка. Все още тая надежда, че Крумбито е доста по-"инертен" от брат си, и засега изобщо никак не проявява интерес към Големи Пътувания, и няма да ми се налага да хвърча в две посоки едновременно, но... дали. Може пък да имам късмет и детето да се окаже "лепка" и да седи спокойно до полата на майка си 

Хайде лека нощ!