Паническо разстройство - част 6

Ами...Здравейте...Браво за темата..На мен не ми стига всичко което ми е на главата,а сега и това... Прави сте за това,че ако човек не го изпита на гърба си,няма как да разбере какво е...Отстрани просто изглежда смешно..
Всичко започна след като баща ми получи епилептичен припадък вкъщи,а бяхме сами...Разпищях се,викнах помощ,и това беше цял ден рев..нито дума,нищо...След няколко месеца баща ми получи халюцинации в които аз бях лошата,и в пристъпа си каза,че ме мрази...Това се оправи,осъзна се..супер много ме обича,но не се оправих аз...Няколко месеца след това,започна да ми се вие свят,сърцето ми се пръскаше направо..и най-лошото (според мен) имах чувството или че ще повърна или щ припадна..Моменталически когато ми се случи това нещо,или лягах ако има възможност за лежене,или просто...бягах..При забързано вървене и когато усетя вятъра и мисълта,че след няколко минутки ще съм си вкъщи в безопастност и ми минаваше...Мислех си,че всичко е от кръвното..Случваше ми се на 4-5 месеца и кризите бяха постоянни в продължение на 2-3 дена,до сега...От 6 месеца нямаше и спомен от това чувство с ''кръвното'' но се появи с пълна сила отново..И сега ме държи 2 седмици..Пия валидоли,валерияни,валериян,мента и глог....И се справям..Може би сега гадните усещания продължават,защото намерих причината за тях,a преди като си мислех,че е кръвното и на подсъзнателно ниво съм усещала,че едно кръвно няма да ме държи седмици...а е само моментно..Лошoто е,че съм учeничка.Тази година пропуснах 1 месец от училището,защото се лекувах от дискова протрузия...Сега от две седмици не съм ходила на училище..Просто като видя толкова много хора,от малък град съм всеки те познава,вика насреща ти,задава въпроси,почва сърцебиенето и страха да не повърна или припадна и просто гледам..да избягам от там...Ставам с усмивка казвам си това няма да стане,тръгвам за училище и пак...Прекъснах шофьорския си курс,защото ми писна да отлагам часовете за каране,след като ми стана лошо докато шофирах и просто казах на инстуктора,че ще карам към вкъщи и не ми е добре...На въпроса му какво ми е,отговорих кръвното ми падна и до там...После той звъни,аз казвам,че съм болна,грип ме е хванал....И днеска му се обадих да прекъсна курса...Утре имам час при психиатър-психотерапевт....Идея си нямам какво ще стане там...Ще я предупредя,ако ми стане лошо да не ми обръща внимание... Кажете ми какво да правя хора....А съм само на 18 години....даже ненавършени..

 Все някога всички ние ще умрем ВСЕ ОТ НЕЩО ... Има ли значение от какво ще е ?
 А от ПР или ПА - НЕ се умира 

Ралкуна представи си най-лошото, което може да ти се случи и се опитай да го приемеш.
И аз се страхувах да не припадна /което на човек с ПР не може да се случи, защото по време на ПА кръвното е доста високо  /,и да не се изложа  ,
Но един ден видях какво е, в магазина , в който бяхме, припадна една от продавачките, колежките и веднага извикаха бърза помощ, тя разбира се се свести през това време  така, че и в това няма нищо страшно и срамно 
Малка си още не позволявай на това чудо да те контролира и да разрушава живота ти 

И аз преди се страхувах да не взема да припадна някъде , да не ми стане лошо , всички да разберат , да видят и т.н. С времето , като видях , че явно няма да се припада някак си се успокоих и този ми страх изчезна. Самият страх от припадане дойде след , като една приятелка припадна пред мен в една дискотека. Тогава аз така се разлюлях , че и аз щях да припадна след нея , тресях се цялата и не знам , но в него момент е възможно останалите хора в дискотеката да са забелязали краката ми как треперят , защото беше страшно . Сега ми е весело след толкова години ама тогава здравата се уплаших. Е , колко му трябва на човек в нашето положение веднага да си внуши , че и на него може да се случи да припадне и се почна страха. После , като се нареждах някъде на опашка пак си мислех дано не ми стане нещо , да се изложа и ставаше , разтрепервах се и другите екстри . Сега сякаш не се притеснявам от нищо , живея си живота съвсем нормално , но хипохондрията е на лице , тя ще ме довърши .

Ами с псевдо повръщането,какво правим  то ми е най-гадната част...или почти..

Ментово бонбонче или още по-добре едно валидолче под езика и просто няма как да не помогне 
Ралкуна на тез години мястото ти е в някоя дискотека    

Знаете ли аз веднъж като получих криза, беше късно вечерта, бях сама и толково силно сърцебиене имах, че реших , че това ще е краят.
 Държа ме дълго време и накрая си казах " Хайде да видим сега, отпускам се и ако ще се мре да се мре...писна ми вече!"
Само след няколко минути нещата се уталожиха, сърцебиенето спря, треперенето също . Аз се успокоих !
Дали пък и това не е метода да приемеш всичко което ти се случва ??? ...И да го преодолееш!

Здравейте намерих нещо което искам да споделя с Вас аз го слушам на слушалки затварям очи и слушам http://www.youtube.com/watch?v=DV-cWHR5h_Y&feature=related

djona връщат се лично при мен защото когато започнеш психотерапия това е процес на опознаване на самия себе си и не е есно нещото което трябва да се промени и така когато усетя че ПР се връща записвам си час разнищваме защо се е получило така и започвам поредния урок Както каза моята психотерапевтка в едно интервю Отстрани нещата изглеждат много лесни много прости но когато човек започне да опознава себе си процеса е дълъг и труден От опит казвам така е
Ралкуна то ва псевдоповръщане е повръщане на задържани емоции нещо което не си изказала нещо което си направила не по своя воля тази емоция трябва да излезе по някакъв начин това е
Не сме сами ще се поддържаме и ще си помагаме вярвам че този лабиринт има изход

Ралкуна В едно нещо съм се убедил. колкото по рано човек обърне внимание на проблема толкова по лесно се справя с него аз. Моя проблем или състояние незнам как да го нарека се появи запръв път когато бях в 9 - ти клас когато съм бил около 15 годишен, не му обърнах внимание и когато бях на 19 когато започна да зачестява,  а му обърнах внимание чак като станах на 23. Или по друг начин казано 8 години след първите симптоми. Е и сега след 4 годишно лечение съм цъфнал и вързал. А мои познати и приятели които аз посъветвах да потърсят помощ при първите прояви на ПА сега са добре кой след 4 месечно лечение кой след двумесечно кой сако след консултация.
За това не се страхувай. До колкото съм разбрал проблема на ПА е нищо повече от това което сами си правим. А това че си на 18 години няма лошо даже по добре за теб ще мине и замине по бързо. Имай го като настинка.

Усмивка ! Няма значение от какво ще е проблема е в това кога ще е и че не ми се мре още  . 
Тука пък проблема е че от инфаркт се умира а високото кръвно и високия пулс са доста големи предпоставки.
Извинявам се за негативизма. Но такива са ми страховете. На някой са че ще се изложат, че ще припаднат, че не могат да дишат. Мойте са си такива(както винаги ако е гарга да е рошава и за това най лошото си мисля).

Да споделя и аз едно нещо. Дългичко е за четене, но аз по-хубава статия по темата не съм срещала:

http://orlinbaev.blogspot.com/2010/06/blog-post.html

Katadoo благодаря ти, че сподели тази статия, наистина е много хубава   и трябва да се прочете ето това много ми хареса  

За медикаментите при П.Р. мисля, че добрата психотерапия може и трябва да доведе до преодоляване на състоянието и без лекарства.

Антидепресантите – уместни са само при силно изразена депресия. Но при лека и средна трябва да се опита само психотерапия.

Няма лекарство, което да действа непосредствено върху амигдалата.

Транквилизаторите забавят импулсите, които тя изпраща, а също действат на периферията, но това е все едно да пълниш каца без дъно. След спирането нещата са в изходна позиция. Антидепресантите,

употребявани без да има депресия, действат по подобен механизъм, но дават и доста странични ефекти. /Във всеки учебник по психотерапия пише, че когато дадеш на човек който не е в депресия да пие антидепресанти, той изпитва доста неприятни усещания/.

Така, че ползването на лекарства без провеждането на психотерапия е най-сигурният начин за хронифициране на състоянието на П.Р. А ,съвместно с нея удължават лечението почти двойно.
Това разбира се не означава поголовно да спрете медикаментите – но е причина сериозно да се замислите върху стратегията за преодоляване на П.Р. В нея мястото на лекарствата е изключително ограничено.


Orlin Baev каза...

    Разбира се, че ще се оправите! Но не като отхвърляте страха си, а като видите посланията му, прегърнете го като най-добър приятел и го превърнете в смелост! Бъдете здрава!

 СПрИ ДА чАКАШ !!!

 То като се замисли човек, хората умират и от рак и от спин ...
 т.е. можеш да умреш от много неща ... какво значение има от какво точно ще е ?