Паническо разстройство - част 6

  • 94 277
  • 743
# 120
Дами имам няколко въпроса към вас :
Според вас нормално ли в депресивно разтроиство да се лекува 4 години
1рвите три с Xetanor , 4 - въртата с (по конкретно околко 7 миесеца с Ремирта)
и сега от 2 седмици с  Валдоксан.
и като придружаващо терапията лекарство да се изписва rivotril. В интерес на истината има доста сериозен напредък поне п1рвата втората година
но от там натат1ка ми се струва 4е все на едно и също място тъп4а.
Симптомите ми бяха раяско събуждане от съм околко 10 -20 мин след като с1м заспал придружено с високо кръвно над 160/100 и пулс околко 120
в процеса на лечение тези атакаи, както ги наричат лекарите, намаляха но се появи друг проблем запо4нах да се изт1рвам нощем от начало по веднъж и така с времето всяко ходене до тоалетната беше съпроводено с преобли4ане и смяна на белио. Принудих се да започна да си купувам чаршафи за възрастни (подобни на папмперси). това ме доведе до мисълта 4е нещо хапчетата ми правят мизерии и ги смених: п1рвият път неуспешно с ремирта, там проблема с изпускането се засили  и за капак ми се появи още едно физиологи4но въздействие: вече стряскайки се от сън след 30 мин след като съм се унесал понякога след 5тата мин. се събуждам с сърцебиене високо кръвно и силно и неудуржимо треперене (новия ефект "бонус вероятно от хапчетата"). И последно да напиша 2-3 реда за последното хап4е което ми изписаха освен че струва 90 лв в аптеката и го няма по здравна каса, тестовте правени на хора с него са изключително малко и както пишат производителите недостатъчни в някой моменти за доказванене безопасността му.
Молбата ми към Вас мили дами е ако може да ми кажете дали според вас лечението е правилно (периода и подхода);
да ми кажете дали имате някой познат който е минал по този път - за да изгоня мисълта в глвата ми че съм само аз;
ако може дами дадете някакъв съвет за нощното изпускане ( на 27 години съм и до сега не съм имал такива проблеми "преди да почна да пия антидепресанти")
и полседната ми молба въпрос е дали познавате някой, който е на терапия с Валдоксан и ако да, ако може да сподели мнение за лекарството и за това дали има ефект от него и ако има кога да го очаквам. (или ако няма ефект дали има нещо друго което да помогне )
Виж целия пост
# 121
mokbg, паническото разтройство е свързано с много и различни, при различните хора симптоми. Няма как да сравняваш дори и еднаква лекарствена терапия при различните хора. Но според мен, щом лекарствата ти дават такива странични реакции, просто не са точно избраните, но все пак аз не съм лекар. Какъв специалист посещаваш и сменял ли си го? Според мен симптомите ти сочат за нервно - вегетативна дистония и трябва да идеш освен на психотерапевт (по-добре от психиатър) и невролог. Първия ще се погрижи (ако наистина е добър) е да извади причините довели до това състояние на яве, а  втория ще претъпи симптомите, които дава вегетативната нервна система.
Режима ти на живот и хранене, също трябва да е напълно здравословен и придружен с много активно движение. Поне при мен тези неща дадоха добър резултат. Не съм пила АД, само за кратко 3, 4 месеца успокоителни. Успех.
Виж целия пост
# 122
barfly благодаря ти за бързия отговор. Малко като пояснение към моя случей :
1. преди 7 години ме обявиха за хипертоник (понеже една вечер вдигнах кръвно 200 на 110)
от тогава до сега пия конкор 5мг. (тогава бях на 20 )
2. на 23 г потърсих помощ от психиятър понеже 10 мин се след заспиване се будих с висок пулс и високо кръвно (това го описах в предния пост)
Психиатъра ми назначи терапия с Xetanor 20mg  и 7 дневен прием на rivotril 2mg  по четвъртинка сутрин и вечер.
3. по същото време кардиолога ми, ми изписаха и да пия и симпатил заедно с конкор-да.
В следващата година и половина две от терапията нещата се нормализираха като паническите атаки нощем се случваха по венъж на 3-4 месеца.
И така до момента в който започнаха да се появяват другите проблеми с изпускането които от начало бяха веднъж на месец, после на седмица, после всяка вечер
и реших да сменя хапчетата тази година лятото (26 годишен)
4. Психиатъра ми назначи лечение с remirta 30mg по половин таблетка но в последствие стана по цяла първата седмица от приема (докато сменях хапчетата)
проблема с изпускането почти изчезна (1 път за 1 седмицата). Но със времето започна да се появява пак даже се влоши както описах в предни пост (при всяко ходене до тоалетна), освен това започнах да заспивам по столове дивани (на необичайни за мен неста) и паническите атаки съответно и приема на rivotril зачестиха (ривотрила го пия смо при нужда) и така до преди 1 месец когато реших че не може повече така и отидох отново при психиатъра.
5. Tогава той ми назначи терапия с valdoxan 25mg по една таблетка вечер - в интерес на истината проблема с изпускането значително намаля  и първите две седмици се почувствах учудващо за мен добре - много бодър и енергичен сутрин, но вечер значително тревожен (може и от това че хапчетата са нови и ме е страх да не ми стане нещо от приема им )
Сега ми е трета седмица от както пия Valdoxan кръвното ми е ту ниско ту високо през следобедите и вечер и от понеделник до сега съм имал 3 панически атакаи (понеделник, срада и четвъртък).
Виж целия пост
# 123
А относно лекарите минал съм през абсолютно всички възможни лекари Кардиолог, Психиатър, Уролог, Невролог единствено на Психотерапефт не съм ходил, не че нямам желание, но до колкото ми обясни психиатъра ми в момента единствено което може да нправи психотерапефта в моя случей е да ме обърка още повече и да ми взема пари Simple Smile. Понеже в Варна няма достатъчно добри такива специалисти (ако няакой знае такъв, моля кажете ми). Като алтернатива си купих една книга "Когнитивна поведенческа терапия for Dummies " за да мога сам да си помогна.
Диагнозата която ми е поставена от психиатъра е : Рецидивиращо депресивно разтройство - умерено тежък еизод - и така вече четвърта година съм си с тази диагноза ! А аз си мислех че за няколко месеца ще се оправя ! Не съм си сменял психиатъра  "понеже ако го сменя трябва да почна всичко от начало и ще се изгуби ефекта от терапията" (така ми каза той Simple Smile).
Невролога ме изпрати на томограв с диагноза : Доброкачествено новообразование на главния мозък и други части от централната нервна система - след като резултатите от излседването показаха че ми няма нищо не ми изписа никакви хапчета каза ми здрав си нищо ти няма .
Ходих и в УНСБАЛ "Света Екатерина " ЕАД при Доц. Д-р Юлия Джоргова там ми назначиха Компютърна томография на абдомен - нативно изследване и с интравенозно контрастиране-
резултата беше положителен за мен (здрав съм "нищо ми няма ") посъветваха ме да си продължа лечението с конкорда и симпатила и да си променя начина на живот да спортувам повече.
Уролога ми направи и той куп изследвания и диагнозата беше здрав си нищо ти няма - и не ми изписа хапчета.
Че въпро са ми е сега на къде ? Всеки ми вика сам трябва да си помогнеш. Но няма ли да се намери някой които си е помогнал сам и да ми каже как да го направя и аз?
Виж целия пост
# 124
mokbg, може да се каже, че повечето от нас минават по този път, според "симптомите" си - всевъзможни лекари, изследвания, чудеса...
Без да съм специалист и при положение, че специалистите не намират физически проблем при теб, смятам, че това изпускане би могло да е част от механизма на паническа атака:
Този механизъм е всъщност невро-биологична реакция, известна като "нападни или побегни". Тази реакция води до ускоряване на ритъма на жизнените функции. Буквално за да олекне, тялото отпуска пикочните канали (оттам и израза „да се изпуснеш от страх“), източва водата от тялото и то се обезводнява. Кръвта се оттегля от най-големия орган на тялото (кожата) към вътрешните органи и мускулите и човек пребледнява. Тя се оттегля също и от други, вторични за момента, органи – като червата, и причинява забавяне в храносмилателната система. Това може да предизвика гадене и други стомашни разтройства. Мускулите се напрягат до максимален предел, което причинява и треперене. Потене, изострена чувствителност. Сърцето започва да бие по-силно и учестено, за да захрани мускулите с кислород (и т.н.)...

И да му се невиди и терапията на тоя психиатър, щом те влачи 4 години и вместо да те насърчи да опиташ всичко, за да се подобриш, ти казва, че това само ще влоши нещата... Все пак Варна не е малък град и ми се струва силно пресилено твърдението, че нямате добри терапевти. Както съм казвала и преди, при ПР лекарствата само подтискат симптомите (а в твоя случай дори и явно водят до нови), те не лекуват в дългосрочен план.

Виж целия пост
# 125
Katadoo, благодаря за отговора ти. Честно да си призная не се бях замислял за възможността изпускането да е част от механизма на паническата атака , понеже не се будя всеки път разтреперен и с  високо кръвно когато съм се изпуснал ( това изпускане става винаги когато заспя дълбоко и за това си мислех, че самите антидепресанти поддтискат някоя функция на мозъка ми, която трябва да ме събуди за да отида до тоалетната ), но има логика в думите ти . Може да е просто друга форма на физиоалогична реакция вследствие на стреса (както е първоначалната "високо кръвно и пулс") А най странното е че стреса съм го свел почти до 0 и пак имам проблеми.
Виж целия пост
# 126
Добре де, а като си направил всички изследвания и видя, че всичките ти резултати са ОК не се ли поуспокои поне малко?
Това не те ли мотивира да започнеш полека-лека да спортуваш нещо, било джогинг, било фитнес или каквото там ти е приятно .
Започни! Ще видиш колко добре ще се почувстваш и кръвното ти ще се нормализира, и дишането и ускорения пулс...
Наистина всичко е в твои ръце. Приеми го като терапия "Да излекувам сам себе си!". Но го прави защото " На теб ти е приятно"
При мен това действа . Пробвай.
Виж целия пост
# 127
Feis  благодаря за съвета. Всеки път като отида на лекар и ми каже че нищо ми няма няколко дена след това съм добре :
За спортуването започнах малко по малко но явно трябва по често. Още веднъж благодаря.
Виж целия пост
# 128
За нищо...
Просто искам да ти дам стимул и да знаеш, че наистина спорта помага на това "състояние"
защото нали знаеш, че това не е болест а състояние!
Стреми се да излизаш повече навън пък било то и около домът ти ако това ти дава повече сигурност
пък и дневната светлина ти дава серотонина /за който по-горе стана дума/ демек -хормона на щастието!
Намери си някакво занимание или хоби, което те разсейва и те кара да мислиш за съвсем други неща, а не
да се вглъбяваш в това което ти се случва...
Виж целия пост
# 129
mokbg Ще си позволя да ти дам един съвет потърси помощ от психотерапевт Аз в петък бях при моята и разбрах защо ПА се върнаха отново и проблема е в начина на мислене и начина на реакция в дадена ситуация та сега започвам да се уча пак bowuu уфф трудно е но е за добро и ще дам всичко от себе си Поздрави на всички Simple Smile
Виж целия пост
# 130
nellito, и защо се връщат тези симптоми? newsm78

И при ме се върнаха след 7-8 месеца лечение.
Виж целия пост
# 131
Може би се връщат, защото не сте успели да промените начина на мислене т.е. терапията е била неуспешна.
Или терапевта не е на ниво, или клиента не е достатъчно мотивиран .
Според мен това са причинте .
Виж целия пост
# 132
Присъединявам се към мненията на Усмивка и nellito. И мога да добавя, че ПР често се връща, защото представата за "лечение" на много хора е прием на медикаменти. И като ги спрат - айде всичко от начало... Просто няма магическа пръчица / медикамент, които да променят мисленето.
Виж целия пост
# 133
mokbg направо си се отровил с тези антидепресанти  Confused
Толкова много изследвания ooooh!, просто трябва да повярваш, най-накрая , че си здрав,
Толкова е лесно и в същото време, толкова трудно да излекуваш душата си, търси причината , която те е довела до това състояние.
Виж целия пост
# 134
Причината е че съм човек който не подминава проблемите и не ги забравя, ами ги вземам присърце. До една определена възраст бях, като кошче за душевни отпадаци (извинявам се за израза) всеки ми споделяше лошите си преживявания и проблеми. След това няколко доста стресиращи ситуаци. И явно нещо се щупи и от спокоен и балансиран човек, който всеки търсеше за подкрепа и разбиране се превръщам в развалина (нервно и психологично нестабилен). На моменти започвам да си мисля че полудявам. А основния ми страх е страха да не откача (и никога да не се оправя) или да не Умра от нещо. За това при най малката болежка почвам да си мисля простотии и че умирам или откачам.
А относно връщането на симтомите имах една бивша приятелка която се беше излекувала и след 4 или 5 години отново я събори и до колкото знам след няколко месеца лечение пак е добре.
Поздрави на висички.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия