Паническо разстройство - част 6

  • 98 096
  • 743
# 180
Добре де, това с времето е така. Не е особенно приятно днес, но до магазина излизай поне...Или пък се разходи около домът ти. Ще видиш, че не е толкова страшно и постепенно увеличавай разстоянията.
Виж целия пост
# 181
Здравейте Simple Smile Сигурна съм, че съм физически здрава, не съм хипохондрик , от фирмата ни правят изследвания всяка година... Не се страхувам, че ще се капична, ей тъй както си вървя. Но от няколко месеца насам не съм аз. Първо започна в метрото, само като ме притиснеха хората започвах да се задушавам.Аз работя далеч от къщи в Бизнес Парк София, софиянците ще се ориантират за разстоянието.Започнах да слизам на всяка спирка за да си поема дъх и чаках следващата мотриса.Видях, че не става с метрото и въпреки, че пътувам с 40 мин. повече, започнах с автобуса за да мога да сляза, когато ми прилошее.Отивах и се връщах за 2,30 часа от работа и то защото повечето спирки вървях пеша.Колеги се опитваха да ме карат с коли, и уж бях спокойна, докато се качим...в момента в който се затвореха вратите изпадах в ужас и молех да сляза. Не срам, не два съм преживяла, молейки да ме придружат, питайки какво ми е...мислех, че полудявам. Имах чувството, че всички ме гледат. Взех си отпуската, която ми беше останала...в къщи съм си аз, нямам грижи , не се задушавам, върша всичко и ми е приятно.Е наложи се да ида на прихиатър /да ме замъкнат/ , Агорафобия каза в най тежка фаза и се чудеше как съм прескочила предходните фази. Предписа ми Велаксин, Флуанксол+Ривотрил. Ривотрила го отсвихих още на първо четене в нета, не искам да се пристрастя към него. Другите ги пия по схема, но не излизам навън от 23.11 не съм си показвала носа.Добре ми е в къщи, една щастлива домакиня съм...мога да продължа и така, но това коренно ще промени живота ми. Сега съм болнични до януари, но си мисля, че едва ли ще мога да се върна на работа някога.... Все си мисля, че тази подла гадост ме издебна в момент, когато се отпуснах, дъщеря ми специално дете, е вече студентка, имаше страхотен бал, аз имам човек до себе си...Дали дълги години  съм се сдържала, защото съм знаела, че няма кой да ми помогне...не зная и изведнъж съм се сринала. Агорафобия, ега ти гадостта бях го чувала само, никога не съм предполагала, че ще се случи на мен! Аз толкова много обичам да излизам и да пътувам. Мъжът до мен ми е дал пълна свобода, най вероятно няма да мога да се върна на работата, която обичам и това много ще се отрази на бюджета ни. Тая гадост ме сковава и не ми позволява да живея нормално! Не исках да става толкова дълго...извинявам се !
Сигурно не е лесно да страдаш от това, но аз мисля, че сега, когато пиеш хапчетата е момента да се опиташ малко по малко да излизаш да се опиташ да преодолееш този проблем. Не може цял живот да стоиш затворена вкъщи. Сигурна съм, че всички тук те подкрепят и просто трябва да си повярваш сама и да не мислиш за това! Wink
Виж целия пост
# 182
Благодаря ви ! Но дори и до магазина не мога да ида, това е един от кошмарите ми, въпреки че е в съседният блок. Само дори и човек да има преди мен на опашката започвам да се задушавам. И имам чувството, че всички продавачи ме гледат. Ужасно е.Утре обещавам, че ще си направя едно кафе и ще ида да го пия на пейката пред блока, дори и за 3 минути.
Виж целия пост
# 183
Агорафобия каза в най тежка фаза и се чудеше как съм прескочила предходните фази. Предписа ми Велаксин, Флуанксол+Ривотрил. Ривотрила го отсвихих още на първо четене в нета, не искам да се пристрастя към него. Другите ги пия по схема, но не излизам навън от 23.11 не съм си показвала носа.

 Amira_BG, какво означава " в най - тежка фаза " ?
 Прекалено крайно ми звучи  newsm78  По какъв критерий мерят фазата ?
 Но този коктейл, който ти го е изписал не те ли приспива много ?

 Иди до магазина  Peace
Виж целия пост
# 184
Amira_BG Мисля че няма да сгреша ако кажа че всички тук сме минали по този път и те разбираме прекрасно   bouquet направи усилие и излез ако трябва просто обиколи блока и се прибери не се затваряй напълно ние сме с теб  Simple Smile
Виж целия пост
# 185
Не зная какво означава-в "най тежка фаза", вероятно визира това, че не мога грам да излизам.Не зная и каква е скалата по която мерят, наистина...Аз самата много дълго си повтарях "внушаваш си" , и така издържах доста време, докато не се сринах. Никога не съм предполагала, че собственият ти организъм, може да ти причини такива неща.Не пия ривотрила, писах вече за това, но и останалата част от коктейла ме приспива, наистина проспивам цял ден.Пия ги от два дни, преди поне в къщи бях ОК. вършех си всичко, вярно не излизах, но ми беше добре... сега просто спя... будя се към 7-11 вечерта и пак заспивам.Една приятелка ми каза по тел., че действали след 14-тият ден. Аз не се понасям такава...
Виж целия пост
# 186
nellito   bouquet благодаря за подкрепата !
Виж целия пост
# 187
Amira_BG , тази химийка е отврат .
Виж целия пост
# 188
Amira_BG, наистина тук всички са минали през този период, агрофобията е най-характерния симптом на ПР. Аз излизах за малко до блока, на площадката, като все гледах да има познати около мен, и така лека-полека удължавах престоя си навън. Но аз се напъвах заради децата, нямаше как да ги държа по цял ден в къщи. И аз спях много в началото, но по съвет на пси-то ми спрях да лягам на обед, за да може нощния ми сън да е пълноценен. И така полека, лека всичко започна бавно да се променя. И сега понякога ми става лошо в голям магазин, особено като съм сама, но си повтарям, че това вече съм го "играла" и мога да се справя сама със ситуацията.
Докладвай после, след като пийнеш кафе навън утре... Peace
Виж целия пост
# 189
Amira_BG не се предавай, явно животът ти не е бил от най-леките до сега, ще се справиш и с това. Hug
Не се давай на агарофобията  Naughty
До януари има много време, стъпкапо стъпка можеш да преодолееш проблема. Поставяй си всеки ден малки цели, ще успееш. Peace
Ти знаеш, че не можеш да се задушиш и да припаднеш нали, това е реакция на организнма ти на целия стрес на който си била подложена , но тялото ти е здраво,
Опитай се да излезеш, опитай се да предизвикаш страха, дори и да вземе да ти става лошо остани, приеми всички лоши усещания с мисълта, че те няма да ти навредят, а за хората наоколо не мисли въобще какво ще си кажат,  никой не би се  присмял на човек в беда.
Не се отказвай, ти си шефа, ти определяш какво да правиш, не ПР и агарофобията  Hug
Виж целия пост
# 190
Много сте мили   bouquet естествено, че не мога да кажа, че се радвам, че и някой друг е преживял това, но все пак ми давате спокойствие, че не съм сама и не съм Лудото Ленче. Днес мисля да не спя. Мисля и да не си пия хапчетата. От сега го преживявам кафето пред блока. Зле ми става само при мисълта и се самооправдавам със студа и с това, че косата ми е за миене./не, че някой ще ме гледа/ .Ще сляза пък да става каквото ще !Ще помоля бившият ми свекър да дойде с мен, което е истински срам, защото човека е болен и с куп здравословни проблеми. Ще се получи нещо от рода на "болен здрав носи" Sad Много тъпо, но тя и цялата ситуация е тъпа. Момичета, скачала съм с бънджи, по едно време залитнах по рафтинга, правила съм какво ли не, никога не съм била страхливка, просто не мога да повярвам, че аз съм човека, който обмисля от един час как да слезе пред входа... HugЩе докладвам.
Виж целия пост
# 191
Amira_BG, успех. Така трябва, лека полека. Мен пък ме беше страх да стоя сама в къщи, по едно време и сама в стаята. Беше кошмар, постоянно митках по улиците. Всеки с номера си  Grinning. Но се оправя.
Прекалено дълго си се държала и мобилизирала, и не си усетила колко си натрупала /и аз съм така/ и сега организмът си връща. Оправия има, но моят съвет е да не си променяш терапията на своя глава. Обсъди с лекаря си как се чувстваш от хаповете и коригирайте нещата. Обикновено в началото има дискомфорт, който после отминава. При мен е след около 7-10 дни. Смятам, че добре ще ти се отрази психотерапия.
Виж целия пост
# 192
Amira_BG , моля те  , по - бързо слизай да си пиеш кафето - чакам с нетърпение да разкажеш за скока с бънджи .
Много искам и аз да скачам . Моля те, дай подробности - какво точно е усещането ?

Спомни си как си скачала с това бънджи - сега едно кафе пред блока ли не можеш да глътнеш ?
Виж целия пост
# 193
Amira_BG нека това да е първото ти от много други кафета, които да изпиеш все на различни местенца   bouquet  bouquet  bouquet
Пиши и кураж, ти си силна жена, мен само мисълта за бънджи ме   #Crazy
Виж целия пост
# 194
Не успях милички Sad Дойде свекър ми на мен направо зъбите ми се разтракаха само при мисълта, че ще излизам изтръпнаха ми ръцете и треперех. Той е благ човек, а на мен явно ми трябва един здрав шут в задника.Пихме кафе в къщи, като се успокоих, че няма да излизам станах добра компания. Успяхме да си поговорим. За бънджи мога да разказвам много, препоръчвам от сърце ! Имам 4 скока от Клисура и един от Витиня. Усещането е страхотно, за свобода имаш чувството, че се рееш с часове, а всъщност продължава няколко минутки. Аз скачам със Софийски Бънджи клуб, но зная че и Адреналин и Вертикален свят са добри.Тогава си мислех, че нямам страх от нищо.Най-смешната случка на която присъствах беше на Витиня. 11-12 човека от Търново си бяха наели автобус да ги докара, защото всеки си организира транспорта, накрая 6 от тях отказаха, а скочи шофьора, мъж на възраст Simple Smile Ех много ме е яд на мен ! Пълна лигла !!!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия