Паническо разстройство - част 6

  • 98 096
  • 743
# 195
Не успях милички Sad Дойде свекър ми на мен направо зъбите ми се разтракаха само при мисълта, че ще излизам изтръпнаха ми ръцете и треперех. Той е благ човек, а на мен явно ми трябва един здрав шут в задника.Пихме кафе в къщи, като се успокоих, че няма да излизам станах добра компания. Успяхме да си поговорим. За бънджи мога да разказвам много, препоръчвам от сърце ! Имам 4 скока от Клисура и един от Витиня. Усещането е страхотно, за свобода имаш чувството, че се рееш с часове, а всъщност продължава няколко минутки. Аз скачам със Софийски Бънджи клуб, но зная че и Адреналин и Вертикален свят са добри.Тогава си мислех, че нямам страх от нищо.Най-смешната случка на която присъствах беше на Витиня. 11-12 човека от Търново си бяха наели автобус да ги докара, защото всеки си организира транспорта, накрая 6 от тях отказаха, а скочи шофьора, мъж на възраст Simple Smile Ех много ме е яд на мен ! Пълна лигла !!!
Спокойно ще го преодолееш, просто не може да стане изведнъж, а и знам какво е да си втълпяваш нещо и да мислиш само за него. Според мен трябва да си намериш някакво хоби, да правиш нещо, за да не мислиш постоянно за болести иначе нещата ще се усложняват. Аз съм така като нямам работа и почвам да си мисля глупости и то наистина ми става лошо, а като имам нещо за вършене и нямам време да мисля за глупости и всичко ми е наред! УСпех! Peace
Виж целия пост
# 196
Ама аз не мисля за болести, даже кошмарът ми е да не се случи нещо на близките ми, не на мен. Просто се чудя какво става...как се случи това.
Виж целия пост
# 197
амира, аз ще дам един малко по-различен съвет дано успея да обясня добре това, което съм чела. понякога самата мисъл, че трябва непременно да се пребориш със страха си, още повече го усилва. не се опитвай на всяка цена сега да го пребориш веднага. просто се отпусни и си кажи, че това е временно и ще премине. кажи си- мога да изляза навън на кафе, може и да не изляза. зависи си от мен и моите желания. и друго, ако тръгна да излизам, винаги мога да се върна, нали? я да направя още една крачка към пейката. пътят назад е свободен, за 1 минутка ще си горе, ако решиш да си тръгнеш.  Hug
Виж целия пост
# 198
Права си   bouquet обясни го много добре ! Е сега вече ще ида до пейката  Hug Днес не пих химията, за това и не спя.
Виж целия пост
# 199
Не успях...отивам да спя
Виж целия пост
# 200
Amira_BG , аз много искам да скоча с бънджи, само ме тревожи факта, че се скача с главата на долу ...
Това не е ли мало гадничко, да си вися така във въздуха и то на ластик ... и да усещам как кръвта ми е в главата, мале ...  #Crazy

Ти верно си ветеран в скоковете, а се притесняваш до входа да слезеш ?
Виж целия пост
# 201
Споко! Ще го преодолееш този момент!
Ако искаш не ходи да пиеш кафе - а само слез до долу и пак се качи. Просто да се увериш , че няма нищо страшно.
И нали казваш че нямаш страх да не се "капичнеш"? Защо тогава? От какво ти е страха да излезеш?
Аз като тръгвам за някъде винаги имам някакъв страх, но пък като се прибирам с такава гордост го правя, че съм се справила и този път! Така че пробвай! Колкото по-дълго отлагаш - толкова по-трудно ще се наканиш да излезеш.
Удари си един шут сама и газ....
Виж целия пост
# 202
Ще го преодолееш стъпка по стъпка.Преди много год.имах подобни кризи,минават.
Аз да ви се оплача,агорафобията ми мина и сега страховете ми се трансформираха.Отпуска съм и сутрин всички излизат от къщи.Мисълта,че оставам сама ме прави неспокойна.Знам,че трябва да си отвлека вниманието,само домакинската работа ако почна ще стане обед и малкия син ще се прибере,да не говорим ако включа нещо разтоварващо като книга или филм.Но започвам да правя нещо и още повече се изнервям, в 8ч. се обличам  и майка ми е на 300м. от нас,отивам при нея.И това е само когато всички са на работа и училище т.е. и да им се обадя не могат да се приберат евентуално.Луда работа. През другото време и да ги няма ,но да мога да им звънна  съм спокойна и мога да лъсна къщата,чак си тананикам.Или прибирайки се към къщи,понеже съм на смени,след нощно ако няма никой в къщи,пак при майка,ако големия син е бил нощен и знам,че ще се прибере,и аз се прибирам.Не е ПА,но някакво безпокойство,което постепенно трябва да оттренирам.Поне ми олеква като ви споделям.На който не го е изпитал ще му е смешно.Вместо нещо полезно,аз губя половин ден,докато някой се прибере.
Виж целия пост
# 203
Amira_BG, напълно разбирам през какво преминаваш. Ако мога и аз да дам някакъв съвет: не се съсредоточавай много върху това какво изпитваш и какво ти предстои, защото така се стягаш повече.

Първо си представи едно излизане сама - къде отиваш, какво виждаш и т.н. После може да опиташ да излезеш навън примерно, когато някой те гледа през прозореца. Така пак не си сама. После може да си уговориш среща с някого наблизо... Лека-полека.

Опитай също така да се посмееш на себе си. Аз, например, скоро правих упражнение "разходка из квартала сама". Не съм се отдалечавала много, но се изненадах колко леко мина. Само ми беше замаяно и такова едно "спънато". Мислех си "Сигурно ходя грациозно като патица!" Simple Smile

Ако почувстваш слабост, спри, почини си. Или се върни. Всяка крачка е крачка напред. 
Виж целия пост
# 204
Amira_BG моля те не се отказвай, утре опитай пак.  Hug
И аз съм преминала през това, все още си много млада за да станеш затворник на самата себе си.
Недей да се изолораш у дома, знам там сякаш е най-сигурното място, но живота е толкова прекрасен  Party
Katadoo много добре го е казала ,,Всяка крачка е крачка напред''
Ние сме с теб, не е толкова трудно  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 205
Интересно ми е защо при повечето с ПР го има това притеснение какво ще кажат другите някой има ли идея? Аз пък съм друга странна птица когато съм сама дори и навън ми е по спокойно не искам никой да ме види ако слуучайно вземе че ми прилошее Thinking ooooh! #Crazy
Виж целия пост
# 206
Усмивка ! помоли ги да те вържат за ръцете Simple Smile))))))) Със сигурност ще си първият случай Simple Smile За момент си го представих и ми стана смешно.Иначе сериозно, не се притеснявай - скачай. То тази година май изпусна сезона, но пролетта давай незабравимо е. И няма страшно, че си надолу с главата, всичко става много бързо и нямаш време за паника.
На всички много благодаря за подкрепата  Hug Hug Hug
Много важно е за мен, че мога да споделя. Въпреки, че днес ужасно се срамувам от себе си. Пак проспах почти целият ден. Мразя се. Сега отивам при брат ми и снаха ми на рибка...не е геройство те са в съседният апартамент.
А да ако има Никита, да им е честито !
И утре ще пробвам отново, дано не се наакам, като днес.
Поздрав за мен - "Затворнически рок"
http://www.youtube.com/watch?v=0rpn_7OMV0c
Виж целия пост
# 207
Аз днес успях!От снощи се настроих,че е глупаво да съм в оптпуск ,да ставам рано и да ходя по улиците в този студ.Сутринта си поспах,после си набелязах задачите по домакинството,е имах малко сърцебиене,но не му обърнах внимание и не усетих кога е спряло.И в крайна сметка повече от половината съседи са пенсионери,блока е пълен с хора,а и мога да звънна на някоя съседка на вратата да си побъбрим и да си отвлека вниманието.Всички тези мисли ми вдъхнаха кураж.След малко ще отида да си платя нета и се връщам да си боядисам косата,взела съм си един тон по-светло русо от предния път.
Amira_BG,моята пси преди години ми изписваше лекарства,хвърляше ми болничния и толкоз.Седях в къщи и не мърдах,а после се чудех какви комбинации да правя,че да има с кого да вървя в двете посоки за работа.Възстановявах се много бавно.Веднъж не ме е попитала как съм дошла,ако и кажех ,че не чувствам подобрение ми казваше-споко,действат с натрупване.Писна ми и я смених преди 3 год.След като споделих с новата лекарка всичко ,тя ми каза следното:''Давам ти болничен,но нито ден няма да пропускаш да не излизаш,афишираш ли го в съзнанието си като проблем,ще рухнеш.Излизаш ,на малко разстояние,някой да върви след теб.На другия ден този някой пак да върви след теб,но на по-далечно разстояние от теб.И така всеки ден увеличаваш дистанцията м/у придружителя и гледаш да отидеш по-далеч.Прави го всеки ден,ще видиш,че всеки успех ще ти дава кураж.Между другото с кого си сега?С майка си?Ще се радвам ако другия път те видя сама  и аз съм убедена ,че ще се справиш."
Само тези съвети ми бяха свършили половината работа.Спазих ги и след 2 седмици бях при нея съвсем сама,тя ме похвали,още по-
добре се почувствах и след месец бях на работа.И ти ще успееш  bouquet
Виж целия пост
# 208
Момичета,чак сега се включвам в темата.Много ми е трудно да говоря за това.От доста време страдам от натрапчива невроза.Ходих при психолог.Всъщност при няколко,но не се чувствам по добре.Моля, някой да ми предложи наистина добър психолог в София или да ми даде съвет. Кой от вас е имал такъв проблем и как се е справил с това?
Виж целия пост
# 209
Интересно ми е защо при повечето с ПР го има това притеснение какво ще кажат другите някой има ли идея? Аз пък съм друга странна птица когато съм сама дори и навън ми е по спокойно не искам никой да ме види ако слуучайно вземе че ми прилошее Thinking ooooh! #Crazy

Ааааа моля, моля! Не си единствена! Grinning
И аз съм така. Дори ми е хубаво да оставам сама, да излизам сама, така никой не ми дудне през цялото време да ме натоварва с проблемите си, че да мисля и тях. Разхождам се и релаксирам! Научих се с времето и това ме успокоява страхотно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия