Паническо разстройство - част 6

Момичета, аз пък имам проблем с метрото. Нещо ми стана, от миналото лято. Наскоро се опитах да се кача през деня, не в час пик, но не можах, избягах. Това паника ли е? Дали има връзка с щитовидни проблеми?

здравейте отново, kalimbi  това твой то е паника и още как,но е хубаво по от рано да го преодолееш ,защото после по зле ,аз това го получих при качване в трамвай преди години няма да ти казвам ,че след като видя вратите да се затварят получавах сърцебиене ,избиваше ми пот и не ми стигаше въздух единственото нещо което исках е да сляза тъй като веднага не му обърнах внимание се задълбочи не смеех в никакъв транспорт да се качвам,губиш контрол от това ,че не владееш положението ,че не можеш да слезеш,,,,много не приятно и сега като ходя на по дълъг път с автобус ми е кошмар,,,
 

Златна превъзходна това ,което пишеш аз го изживях преди години не смеех сама да излизам без майка ми ,сама абсурд, дори и двете като сме както казваш на петата минута започваха топли вълни към главата ,напрежение ,сърцебиене ,паника ,че ще умра ужаса беше голям,много пъти изпадах в отчаяние ,че никога няма да се оправя много пъти съм го писала в темата,аз пиех ривотрил ,и като го пиех имах чувството ,че всичко мога да правя ,никакъв страх нито напрежение нищо ,но минеше ли действието ужаса на ново ,и най вече като оставах сама,тъй като бях малка личния ми лекар беше против лекарствата дето взимам и ми препоръча психолог ,отидох и той ми направи схема на спиране ,което съчетахме със водо терапия хладки душове постепенно по студени,басейн студен вода и тн, това е начина на справяне другото е омагьосан кръг лекарствата не лекуват ,те притъпяват  а и това състояние няма нужда от лечение а от каляване на психиката ,защото това е точно това слаба психика,,,,,,,

maria_84 не мога да се съглася че ПР е слаба психика ,за мен а и според психолозите е точно борба между разума и сърцето ,избягали сме някъде далеч от нашето АЗ а лечението наистина не решава проблема, защото ПР не е болест ,а състояние, но едно лечение съчетано с психотерапия поне според мен е един наистина добър вариант и всичко зависи от самите нас Казвам го така с лекота, но и на мен ми е адски трудно, но благодарение на психотерапията преди време успях да вляза в" моята кожа" и ПР изчезна, ноооо много по лесно е да направиш грешката да се върнеш в отъпкания с години коловоз. Трудно е на не е невъзможно.ще си позволя да цитирам думите на психотерапевтката при която аз ходя" Когато има застиване в една и съща емоция без да можеш да я преработиш по друг начин няма да мине много време и ще се появи симптоматиката органите на човек преработват тази симптоматика защото тя няма къде другаде да отиде"

Не натрапвам в никакъв случай мнението си,много съм далече от тази мисъл просто споделям първия пристъп получих на 15/16 години разговаряла съм с много психолози и мой близък роднина който е лекар вътрешни болести и също се занимава със състоянията на психиката издал е две книги като едната е почети изцяло за психиката повечето са категорични ,че става въпрос за слаба вегетативна нервна   система или казано вегетативна дистония,аз не отричам АД просто казвам ,че след определено лечение трябва да се пристъпва към спиране и това става най лесно със вода това исках да кажа,,,,продължителното лечение не е добър вариант,имам го пред очите си с едната ми баба тя от 30 години е на АД сега е на 65 ,но тя категорично сама казва ,че не е имала воля да ги спира и просто лекарите с годините са и ги сменяли защото организма привиква , казвам ,че след дадена тарапия всеки трябва да се насочи към спиране ,което не е никак лесно,,,,но не е невъзможно ,аз ако не бях послушала съвета на психолога ми  за 15 години трябва да съм изпила половината АД,,,и пак казвам не ги отричам те са необходимо зло ,но до време после зависи от нас,,,,и говоря само когато става въпрос за панически атаки,защото има др състояния ,който са болестни и вобще не ги коментирам,,,,,

момичета, влизам да ви се похваля и да дам надежда на всички, че има оправяне.
нали писах, че започнах работа, че трябваше да пътувам 1 час сутрин и вечер с рейсове, метро и т.н. нещо, което не бях правила от години, поне 10 години. още повече, че при мен всичко започна в рейса и от тогава изпитвам ужас да се кача, дори с някой друг.
първият ден сутринта си взех половин ривотрил за всеки случай, за да не ме хване паниката и да си създам модела, че всяка сутрин ще е така. вторият ден обаче тръгнах без лекраства и така вече 2 седмици. слизам, качвам се по рейсове, чакам на спирки, разхождам се из улиците.....не мога да ви опиша какво е усещането, невероятно...все едно съм пусната от някакъв затвор...паниката се опита да ме хване една вечер в рейса, но се казах, че каквото и да стане- ето сега съм седнала, пътувам, най-много да се изпотя, разтреперя, пък ще ми мине...така и стана. щом спрях да й се страхувам и да й обръщам внимание, паниката изчезна.
толкова съм щастлива, че мога да стигна от точка а до точка б, без придружител, без да го мисля. някак си повярвах в себе си и спрях да се страхувам от ПА.  след толкова много години.
разказвам всичко, за да ви вдъхна надежда, има измъкване. и пак баналното клише- всичко си зависи от нас, но в никакъв случай не се насилвайте, ако не сте готови. става по-лошо, когато упорито се опитваш да се бориш със страха си.
 

Юка браво, много се радвам за теб        

Юка   
Поздравления дай Боже скоро да има все повече такива като теб а момичета незнам дали сте гледали рекламите по БТВ но довечера в БТВ репортерите ще има интересни неща може да научим нещо ново за такива като нас

Юка, поздравления 

Че има борба между разума и сърцето съм съгласна. То моето ПР точно от това се появи.
Но, да говориш, че сме силни психически е просто смешно. Ако беше така, нямаше да сме тук.

 о.к.
 но ... факта, че човек успява да превърне страха си в реален, толкова реален, че усеща      паниката, сковаването, учестения пулс на сърцето си, целия този ужас ...
 това  не говори ли за СИЛА ?

а какъв е страхът- да се качим в автобуса, да се качим в метрото, да отидем за хляб сами, да се срещнем с хора да не ни се "смеят"........, не знам, ама не му викам сила на това да ни е страх от тези банални неща.

 Именно, след като те е страх от банални неща и този страх го усещаш физически -
 това не е ли сила ? Дори успява да задържи страха + болката и да го изтърпи ...
 Не всеки има това усещане , нали ?

Здравейте 

Аз от време на време чета темите ви, но не пиша, тъй като нямам ПР. Но за да не съм съвсем ощететена, съм диагностицирана с депресия 

По повод появилия се покрай депресията страх от изпити психотерапевтката ми обясняваше там някаква теория за страховете. Аз направо си блокирах по време на изпит или презентация (а преди не ми се е случвало, т.е. през повечето време си беше всичко нормално) и всичко отиваше по дяволите. Та всъщност според въпросната теория, колкото повече човек се стреми да подтиска страховете си, толкова повече му пада пределът на търпимост, така да се каже. И започва да го е страх от все повече неща, все по-лесно да изпада в състояния на блокаж, треперене, сърцебиене и подобни соматични симптоми. И всъщност било безсмислено, че дори и противопоказно да се опитваш да се бориш със страховете си, като се опитваш да ги избягваш или пък си повтаряш, че не трябва да те е страх. Трябвало човек да приеме страха и да прави нещата (от които го е страх или на които този страх пречи) със страха. Един вид, хващаш го за ръчичка и действаш, приемаш, че той е там, отдаваш му се един вид, без да се стремиш да го изтикаш или избегнеш, и продължаваш да действаш.

Изпробвах го. Работи  При мен не са били чак такива страшни симптомите, но е важна основната идея. И аз се парализирах, нищо че не ми е прилошавало. Но като го приемеш и се съюзиш с него, така да се каже, т.е. не му обръщаш прекалено внимание, страхът се смалява.

Сетих се във връзка с казаното от Юка за автобуса и реших да споделя. Пробвайте, но не се отказвайте при обичайните симптоми. Трябва време (на извършване на съответното действие без прекъсване от страха), за да усетите как става по-малък и ви отпуска. Т.е. ако някой го е страх да излиза сам, да се пробва и да излезе, без да мисли точно за страха си. Ами да реши да си брои крачките, примерно. Или да брои женските индивиди, които среща по пътя си. И като му се появят обичайните симптоми, да приеме страха (от каквото там всеки го е страх конкретно) и да продължи да си брои, каквото брои. Със страха.

 

Не съм се замисляла дълбоко, защото конкретни страхове нямам, но ми е трудно да приема това за което говорим като сила. Поне аз не се приемам за силна след като ми се случват такива неща и не мога да ги контролирам. И тези стахове не са ли точно слабостта ни    Май се отказвам да се задълбочавам .......