Паническо разстройство - част 6

bonni ама всичко това породено ли е от страх,защото аз имах точно това в предвид ,че ПА се предизвикват от страх от дадена ситуация в която изпадаме или сме изпадали вече ...

Baby Girl, не приемай статията като абсолютната дефиниция за ПР и социална фобия. Все пак там се коментират конкретни случаи. Въпросът е в това, че тревожните разстройства са група и ПР е само едно от тях. Към тях се отнасят също и агорафобията, социалната фобия, така наречените конкретни фобии, обсесивно-компулсивното разстройство, пост-травматичното разстройство и, не на последно място - генерализираната тревожност (което, според мен е проблема, с който се бориш ти, bonni, както и аз самата). А! Да не забравяме и депресиите, които често съпровождат тези състояния.

Т.е. няма нужда да е непременно страх, предизвикващ паника, за да се отнесе към тревожните разстройства.  И няма нужда да е непременно страх от смъртта. Дори няма нужда да е точно страх, може да е неясно безпокойство. Това, което ми се струва като основен проблем при тях е "изкривяване" на това как възприемаме нещата. Това изкривяване може да се проявява като ирационални страхове, катастрофични или черни мисли, занижена самооценка на възможностите ни да се спавим...

Аз затова смятам, че това не са точно болести, а по-скоро състояния. Ние може да се справяме страхотно в много области, може и да прикриваме перфектно проблемите си и това как изживяваме нещата, но страдаме излишно. Заради начина по който (съзнателно или не) сме се научили да възприемаме нещата.

За мен статията беше полезна относно информацията за адреналина и начина по който се отеделя. При ПА се отделя много и за кратко време, а при ТР се отделя по-малко за по-дълго време. Поне при мен е второто. Аз не съм преживявала ПА, поне не толкова ясно изразена. Явно точно този хормон е виновен за тези ни усещания. Също си мисля, че при нас жените хормоналния ни статус се променя ежемесечно, а те хормоните са свързани - полови, щитовидни, надбъбречни, настава една каша, мама миа. 

От сутринта ви чета,не знаех,че има такава тема.И аз съм за тук. Особенно в момента.
Имам не просто страх от болести,а изпитвам невероятен ужас от болести и смърт.Написах го....това второто не ми дава мира.Втори път тая дума няма да посмея да я напиша,да не говорим,че ме е страх да я изрека.
Имам две деца,едното е с проблеми-с хидроцефалия и поставена клапа,както и с аутистично поведение и изоставане в развититето.Не ме е страх от факта,че тя се развива по-бавно,не,страх ме е от болести,които могат да доведат до....онова нещо,дето няма да го напиша пак.Клапата подлежи на смяна,обикновенно смяната се налага именно на тази възраст,на която е детето-около 9-10 годинки.За целта ни предстои скенер,който ще покаже кога ще се прави новата операция.Обаче...от около два месеца детето на няколко пъти започна да прави едни гасни неща.Прилошава и,пребледнява,заболява я главичката,после заспива и като се събуди е като нова.В понеделник отиваме на невролог,после на скенер се записваме.Сега съм си втълпила,че има ...оххх,дори изпитвам ужас да го напиша,но-втълпила съм си че има образувание в главата.Прочетох де що има симптоми.И ги виждам при нея.Може и да е епилепсия.Звучи гадно,но го предпочитам.Може и ниска захар да е,може и ниско кръвно да е.Правих и ПКК онзи ден-всичко в норма.Най-вероятно и най-логичното е,че клапата просто сдава багажа.Симптомите би трябвало да са такива.Но тази ужасна мисъл вътре в мен ме побърква.Не спирам да плача,на моменти не мога да си поема дъх,все едно някой ме е стиснал за гърлото с все сила.Пих валериан,ефект няма.Обикалям из стаите като призрак.За два дни свалих два кг....не че нямам нужда,ама защо да е от това.Страх ме е,много ме е страх.Опитвам се да мисля логически,но не успявам.Все едно ми се върти в главата и не ще да излезе.
Ще мине скенера,ще направим операцията,ще сменим клапата.....искам по този ред да минат нещата.И ако минат така започвам да се лекувам.Това не се търпи вече,на 31 години съм ,а изглеждам на 40.Когато децата са здрави никой не може да предположи,че ето това горе съм го написала аз.Вечно ухилена до ушите,позитивна и ,както казва една пирятелка-носеща щастие.Е,стане ли дума за болести тая готината изчезва и идва отново неможещата да си поеме дъх.
Някой пил ли е Седатиф?Дали сваля и кръвното,че моето и без това е много ниско?

Валенцето сигурна съм ,че много ти е трудно ,но се си втълпявай такива неща.Състоянието което описваш ти сама казваш ,че може и да е от др.Аз по принцип съм със ниско кръвно и по някой път ниска захар от това нещо започваш да притреперваш ,да ти прималява ,може и да припадне човек да се изнервяш ставаш по неспокоен и след хапване ,пийване на нещо минава след няколко часа това не е нещо сериозно.Нормално е в тази ситуация да се паникьосваш ама така не помагаш нито на теб нито на детето ,защото децата усещат когато родителя е неспокоен.Всичко ще си мине по реда и ще отмине ,вярвай детенцето ти ще бъде добре успокой се!

Валенце, дано всичко да е наред с твоето момиченце! Недей да се съсредоточаваш в най-лошото в момента. Знам, че е лесно да се каже и ужасно трудно да се изпълни, но и двете в момента нямате нужда от това.
Надявам се да ти е от полза това, което аз правя, когато се уловя с мисли за болести и прочие:

1. Питам се "Има ли доказателството, че ще се случи точно това?".
Еми в случая нямаш доказателство за нищо! Това, според мен са симптоми на ниско кръвно. А и ти казваш, че са нормални за предоперационната ситуация...

2. Всички тези статии в интернет включват едни и същи симптоми за всички най-лоши неща. Недей да ги четеш! Те не те правят по-подготвена, а само по-притеснена.

3. Притесненията за най-лошото НЕ са факти!

4. Щом тези мисли не спират да ти изскачат, отдели им малко време през деня, за да ги изчерпаш. Например един час след закуска... В този час може да си записваш притесненията, да мислиш за най-лошото при най-най-лош изход. Но през останалото време не ги подтискай, просто ги отлагай.
Знам, че казано така, звучи безсърдечно, но нищо не пречи поне да опиташ. Защото с денонощни притеснения не помагаш нито на малката, нито на себе си.

5. Помисли продуктивно ли е притеснението ти. Продуктивно значи да можеш да предприемеш някакви конкретни стъпки за решаване на проблема идните минути, часове, дни. Ако няма какво да направиш, недей да ангажираш вниманието си с това. (А и ти вече си направила, каквото трябва - назначили сте преглед при невролог.)

6. Разсейвай се. Гледай нещо весело, поиграйте с детето, излезте на разходка, пейте и танцувайте... Ти избираш с какво да ангажираш вниманието си - с катастрофи, или с нещо приятно и смислено.

Дано с нещичко да съм ти помогнала!  

Katadoo,помагаш ми,да.Тези неща ,които си написала,са толкова смисленни,че няма накъде повече.Обаче....знаеш,че е трудно да ги постигнеш.Не невъзможно,разбира се.Първата точка ми е особенно полезна-няма никакво доказателство,напротив,помисля ли логически стигам само до едно,и то е-или клапата започва да дава сигнали,че ще спред да работи,или имаме проблем я с кръвно,Я със захар.а в нета прочетох и друго -че момиченца на възрастта на Бубка,предпубертетно правят подобни изпълнения по ред причини-хормонални и подобни.Малко ми се струва отвеяно това,но знае ли човек.Първото ми по вероятност е клапата.Гледам я тука как дивее  и се чудя на себе си....сега.Преди половин час хич не смятах мислите си за странни.След половин час не знам какво ще мисля.Ето това му е лошото на това състояние-променя се за минути,поне при мен.
Иначе всичко написано от теб ми напомня на една книга,която мъжът ми ме моли да прочета от сто години-Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота,Дейл Карнеги.Той си е налепил от вътрешната страна на гардероба извадки от тая книга и си ги чете всяка сутрин докато се облича.Невероятно спокоен човек е,направо да се чудиш как живеем заедно и се разбираме така добре.

maria_84 ,благодаря и на теб за милите думи!

Прочети книгата, Валенце. Аз мога да препоръчам и "Да се справим с тревожността и фобиите" на Едмънд Борн. Поне, ако ще се занимаваме с четене, да четем полезни неща, а не такива, които ни разширяват списъка с тревоги 

Katadoo,тази книга има ли я в електронен вариант?

За съжаление, не.
Има само откъси от нея на английски в гугъл книги (http://books.google.bg/books?id=04LsghNOfpQC&pg=PA86&lpg … amp;q&f=false)

Благодаря,Katadoo Не знам английски ,но ще си купя книгата.Дано ме промени в положителна насока,че тази хипохондрия вече не се търпи

Здравейте мили мами... Hug
Когато бях бременна този сайт ми беше най - голямото разтоварване от тежката бременност. Тук прекарах дните си до раждането и малко след това... Love Но нещата се обърнаха и ето ме отново след почти две години... Sad
Искам и аз да споделя мъката си и да ви попитам имали ли сте такава ситуация и как се справихте с нея..
Аз съм вече на почти 22 години имам прекрасна дъщеря която края на март прави 2 годинки...
Имах труден живот като цяло..  трудно детство (баща ми тормозеше всички ни), рано  забременях, като чели да избягам от живота вкъщи. Дъщеричката ми до скоро не спеше, бях съсипана от изтощение (но това не беше кой знае каква причина)... Тя боледува доста тежко няколко пъти, във време в което не искам да се връщам. Семейни проблеми, смяна на жилище трудна свекърва и още куп други фактори от които нервната ми система не издържа и миналата години получих нервна криза-изтръпна ми ръката главата езика, получих сърцебиене ... От тогава като чели нещо се отключи и се започна едно почти постоянно сърцебиене, гадене страх, задух... Crying or Very sad Някой път нещата са по интензивни, друг път се подобрявам. Но още не се чувствам добре... Изпих толкова много лекарства, че чак се плаша, от някои се подобрявах, но за кратко, от други не и така до преди 2 седми. Отидох на хомеопат той ми изписа някакви моно препарати от които първите няколко дни се чувствах много добре, но после започнах да се влошавам. Спря ми едните, даде ми други, сега пък ми спря другите, пак ми даде други.. И аз започнах да се обърквам.
Та стига сам се оплаквала, сигурно вече ви досадих, но ми се иска да знам, имало  ли е други като мен? Как се справихте, колко време продължи. Имали такива от вас излекували се с хомеопатия, как протече при вас имаше ли възход и падение...
Ще чакам вашите отговори... Благодаря поне че изчетохте моя пост, това значи много...

 

laysi,надявам се някой да сподели за хомеопатията,аз не съм и много фен,но бих прочела мнения.
Иначе аз имам спомени,че навремето майка ми направи същата криза като описана от теб.Брат ми беше болно дете,с много тежка астма.Правеше едни пристъпи страшни.И когато в пубертета той се оправи,тогава майка ми някакси изведнъж грохна.Като че болестта му я държеше силна,а после се отпусна и започнаха проблемите.Даже в психиатрия лежа,получаваше световъртежи,изтръпвания и всякакви неща.Пи лекарства доста.Това беше преди 15 години,сега е добре,здрава жена,но си и останаха последиците ,в смисъл нервите още я тресат яко и то за глупости.И аз вървя по нейните стъпки като гледам.

laysi, а защо вместо хомеопатия, не опиташ да се консултираш с психолог? (не психиатър, защото те обикновено изписват лекарства).

Има и различни практики, които могат да бъдат полезни - йога, тай-чи... Или някакъв по-интензивен спорт за възвръщане на енергията и изразходване на адреналина... Аз май бях споменала някъде назад, че съм си свалила тае-бо и установих, че симптомите ми (особено вечер) намаляват след дни, в които съм се накарала да поспортувам (защото съм ужааасен ленивец  ). И дори мисля, че комбинация от релаксация и аеробни упражнения (примерно едното сутрин, а другото вечер) би дала най-добър резултат.

валенцето, искам да ти кажа, че на мен точно тази книга  на дейл карнеги ми помогна да започна да се измъквам от много тежка и дългопродължила криза. послушай  мъжа си и я прочети. дори аз бих казала- веднага щом те грабне паниката и лошите мисли, а отваряй  там пише и точно за това как да не се притесняваме от бъдещи ситуации предварително.