Изневярата е факт

Да.



 
Да ме поправят, ако греша, но хората, които я приемат според мен са изневерявали, изневеряват или на тях им изневеряват. Затова приемат думите на другите като критика към техните решения. А не е така, те са си правилни за тях

Да, ако връзката се крепи само на секса и ако изневярата се е случила, защото на единия партньор секът с другия вече не му харесва особено, то наистина тогава връзката е изчерпана.

На доверието по скоро. Ако е е едно от основните неща във връзката и изчезне, дори не заради изневяра, а заради някакви тайни машинацийки, ще се изчерпа бързо.

Ако се случи сега и в сегашната ми връзка не бих сложила край. Бих се борила за нея. За мен е много важна и не може лесно да се счупи.



Не...  отношението към мен с нищо не показва, да има такова нещо. А и не приемам думите на другите като критика... по-скоро мисля, че подхождат крайно и лековато към нещо важно, но това е въпрос на лично светоусещане.

На мен лично няма толкова пряка връзка между секса и доверието и определено не им слагам знак за равенство.
Ако мъжът си заделя пари на страна, без да казва на жена си, това ще разклати ли доверието в семейството по такъв категоричен начин или не баш? До каква степен се простира личния живот на един човек във връзка или той просто не може да има личен живот изобщо? Защото заделянето на пари за себе си е личностна потребност. Както и занимания с някакви лични хобита, които отнемат от времето му за семейството.

За мен семейството е много повече от просто секс. Не че и той не е важен, но съвкупността от всички останали неща взети заедно, тежи повече.

Човече, да, аз изневерих!Казах на мъжа си. Дадохме си време. И той пробва с друга. На мен ми беше хубаво, на него не. В крайна сметка се събрахме и се обичаме повече от преди, защото знаем, че другите са просто някакви си хора, попаднали в животите ни в дадени моменти, а не че вече не се обичаме и не искаме да сме заедно.
И аз преди да ми се случат всички неща в тази ми връзка много опонирах и все така режех, ако ми изневери - край!Ама с годините, нещата се променят.

Да, зарязвала съм човек, който ми изневерявше, но той ми беше най-голяма любов дотогава и ми беше много тежко години наред.
Затова реших, че в следващата си връзка ще съм малко по-търпелива и мислеща.

Не бих се борила за нещо , което вече не съществува 
Дали изневяра или нещо друго, което ме накара да загубя доверието си към този човек, просто ще си тръгна не виждам смисъл да се боря, това би било все едно да се боря със себе си и да се опитвам да се убедя в нещо в което не мога да приема
Знам , че хората се променят, ако на даден етап от живота ни всеки има нужда да тръгне по друг път с друг човек ще го разбера 
Мразя лъжата под всякаква форма, аз съм искрен човек и очаквам същото ако не от другите то поне от партньора си.

Може би тук е ключът. Дали става дума за голямата ти любов или за връзка, в която можеш да приложиш разум.


Това е  те пък приемат вашоте думи за лековати, както казваш - въпрос на лично светоусещане.

Да, голямата ми любов, отдавна е женен за жената, с която ми изневеряваше  И за никого не е тайна, че ми е бил голямата любов.

Мъжът ми обаче е нещо друго, много по-различно, съвсем на друго ниво като усещане в мен самата, като усещане за обич, взаимност и въобще всякакви чувства. Затова искам да бъда с него, както и той с мен, въпреки всичко, въпреки всички, и въпреки нас самите понякога. Ние сме силни характери и не мисля, че някаква си изневяра, може да бъде причина да осуетим всичко, което сме съградили двамата сам-самички, като под всичко имам предвид не само материалните неща.

Човечето е права, разбира се, няма логика да защитаваш страничния секс, ако не го практикуваш   От тази гледна точка всеки си живее според своите принципи. Аз съм малко по-самостоятелна, понякога съм цинична, ценя личната си свобода. За мен е важно мъжът ми да ме подкрепя в моето развитие, да ме уважава, да не ме ограничава, за него - същото. Не ми е толкова важно  да знам, че няма да спи с друга или че ако преспи, ще се крие като партизанин, за да не го подгоня с чука за пържоли.

В тази връзка аз имам въпрос - ОК, каква е гаранцията за вас, които държите на моногамията, че все пак няма да ви изневерят? Не цела провокация. Просто съм малко фаталист в това отношение, тоест, ако ще се случва мъжът ми да се почувства сексуално привлечен от друга, то ще се случи, не зависи от мен. Ако недай Боже се вклюби в друга, пак няма какво да направя. И най-перфектни семейства след десетилетия монигамия се разпадат заради трети човек, не е задължително да се случи, но историята познава всякакви случаи. Е, какво ви грее, че сега сте си обещали вечна вярност? И по какъв начин това, че сте уведомили мъжете си, че не сте ОК с изневярата, ви гарантира, че те все пак няма да изневерят? Защото според мен не ви гарантира нищо, а само ви остава с два варианта: 1. Той не изневерява, но може би му се иска, просто го е страх и 2. Той изневерява, след което започва да се крие и да лъже, защото го е страх.

Аз предпочитам истината. Когато сме честни един с друг, дори изневярвата може да приемем с чувство за хумор и приятелство Засъжаление на Лили-Лу няма да споделям подробности от личния си живот, но понякога в изневярата има и комични моменти, на които може от сърце да се посмеете заедно...

[quote author=Не се сърди, човече link=topic=538668.msg16828518#msg16828518



Това е  те пък приемат вашоте думи за лековати, както казваш - въпрос на лично светоусещане.
[/quote]

Да...  на практика рядко някой прилага веднага крайното решение...  или ако веднага си е тръгнал, вземе та се върне...

Връзка, която се разпада заради една мимолетна забежка, не е била достатъчно здрава.
Това го казвам като човек, който не изневерява (поради морални задръжки) и не са му изневерявали.

Ами, да - зависи за кой какво е лековато. За мен е лековато да се изневерява защото видите ли някой имал нужда от разнообразяване или просто си е такъв, виждате ли - слаб му е ангелът.
Iris04 - не казвам че във вашето семейство на някой му е все тая. Просто ако аз изневеря , значи вече ми е все едно. Приемам, че и от отсрещната страна е същото.
И  говоря за себе си и нашият брак, който е 26 годишен. Децата вече са пораснали и сами се грижат за себе си. Някак си струва ми се че дори по-лесно бих разбрала, ако се дойде при мен и ми се каже - "Виж рано се събрахме. 26 години си бяхме верни. Знаеш ли сега ми е интересно да усетя нещо чуждо". Вярно е че говоря хипотетично. Сигурна съм , че ще ми е неприятно, но мисля, че ще ми е по-лесно да го разбера.
А отворените бракове са друго нещо. Ако и на двамата така им е добре.

И какво като изневери еднократно?!Аз това не мога да разбера?!
Значи хората казват, че всички моряци изневеряват на жените си и на всяко пристанище имат по една любовница, нали така. Моят мъж е моряк. Не съм разбирала да ми е изневерявал преди аз да му изневеря на него, но и преди да му изневеря хората си мислеха, че взаимно си изневеряваме, щото няма верен моряк и няма жена на моряк, дето да не е к*рва.
Е, признавам си и преди да срещна мъжът си, който е моряк си бях к*рва. И не съм си представяла да съм с някого цял живот, не защото не съм обичала много, ужасно много, а просто защото е нелогично, неестествено и нечовешко. Но това според мен. Аз не съм ССФ, тъй че...

  Понеже въпроса е зададен конкретно, а не по принцип и с условности, така и отговорих. Не, че в миналото не съм се фръцвала и за леко пренебрежение и изневяра...
  Но дългогодишната ми връзка, с дете, което обожава баща си и е много свързано с него, със общи интереси, прекрасно отношение и много любов - абсурд да я прекъсна току така, заради някаква си изневяра...  дано да не ми се случва, разбира се...
  А мисля, че и вие няма да си тръгнете току-така от любимите си мъже...