Изневярата е факт
- Публикувана: 3 ноем. 2010, 14:49 ч.
- Последно мнение: 19 ноем. 2010, 01:29 ч.
# 450
8 ноем. 2010, 15:46 ч.
Ето това например не бих допуснала никога във връзката си. Двама души, които се обичат, трябва имат еднакъв стандарт какво "може" и "не може". Аз съм си за свободата, а който иска, се възползва от нея. Но за единия да важи едно, за другия друго -
Виж целия пост
Забелязвам, че е супер удобно да се проявява разбиране към мъжката изневяра защото е плод на нагон, нищо не означава, така се случи, просто "чесане" е...
Ето това например не бих допуснала никога във връзката си. Двама души, които се обичат, трябва имат еднакъв стандарт какво "може" и "не може". Аз съм си за свободата, а който иска, се възползва от нея. Но за единия да важи едно, за другия друго -
# 451
8 ноем. 2010, 15:49 ч.
Ми егоисти са си мъжете, просто е, силно изразена черта.
А защо да поощряваме този недостатък?
Предполагам,ако детето ви проявява егоизъм ,му казвате ,че така не се прави...
А защо на мъжете си прощавате ?
Ама вие сериозно ли ги пишете тия неща? Мъжът ми да не е дете, та да го възпитавам и да изисквам определено поведение, срещу евентуални последици?
Мъжът ми е много свестен и отговорен човек. С него през годините сме се грижили един за друг при всякакви обстоятелства, грижим се равностойно, даже той малко по-добре и за детето ни. Ако му се случи нещо силно изушаващо, което да надделее за момент, или въобще над тези неща, или пък се влюби - нещо, което няма как да се случи на вашите мъже, явно... то тогава аз пак няма да го натиря на мига. Това е живот, тук няма място за подсърдване, обиждане и борби кой да надделее. Ще разбера каква е ситуацията, и ако нещата не са отишли непреодолимо надалеч - ще се опитам заедно да я преодолеем. И не вярвам, че една нова страст може така лесно да надделее над всичко, което е между нас.
Подозирам, че всяка от вас ще постъпи по идентичен начин, освен ако, както едно момиче вече каза, и ми прозвуча напълно правдоподобно, инатът не и позволи да прости.
Въпросът беше зададен абсолютно конкретно и няма защо да захващате темата за разликите и борбите между половете. Идеше реч за вашия брак и вашия мъж. Когото много обичате, както и той вас.
Виж целия пост
[
Защото всички тук повтаряте,че като им падне пердето на мъжете и не мислят много...но повярвайте ,минава им мисълта ,че имат жена и дете/деца...просто решават ,че си струва да рискуват,че няма да ги хванат,че ...какво толкова, едно чукане...Замислят се ,НО явно си и познатват жените...знаят ,че ще им се размине...
Защото всички тук повтаряте,че като им падне пердето на мъжете и не мислят много...но повярвайте ,минава им мисълта ,че имат жена и дете/деца...просто решават ,че си струва да рискуват,че няма да ги хванат,че ...какво толкова, едно чукане...Замислят се ,НО явно си и познатват жените...знаят ,че ще им се размине...
Предполагам,ако детето ви проявява егоизъм ,му казвате ,че така не се прави...
А защо на мъжете си прощавате ?
Ама вие сериозно ли ги пишете тия неща? Мъжът ми да не е дете, та да го възпитавам и да изисквам определено поведение, срещу евентуални последици?
Мъжът ми е много свестен и отговорен човек. С него през годините сме се грижили един за друг при всякакви обстоятелства, грижим се равностойно, даже той малко по-добре и за детето ни. Ако му се случи нещо силно изушаващо, което да надделее за момент, или въобще над тези неща, или пък се влюби - нещо, което няма как да се случи на вашите мъже, явно... то тогава аз пак няма да го натиря на мига. Това е живот, тук няма място за подсърдване, обиждане и борби кой да надделее. Ще разбера каква е ситуацията, и ако нещата не са отишли непреодолимо надалеч - ще се опитам заедно да я преодолеем. И не вярвам, че една нова страст може така лесно да надделее над всичко, което е между нас.
Подозирам, че всяка от вас ще постъпи по идентичен начин, освен ако, както едно момиче вече каза, и ми прозвуча напълно правдоподобно, инатът не и позволи да прости.
Въпросът беше зададен абсолютно конкретно и няма защо да захващате темата за разликите и борбите между половете. Идеше реч за вашия брак и вашия мъж. Когото много обичате, както и той вас.
# 452
8 ноем. 2010, 16:00 ч.
Ми егоисти са си мъжете, просто е, силно изразена черта.
А защо да поощряваме този недостатък?
Предполагам,ако детето ви проявява егоизъм ,му казвате ,че така не се прави...
А защо на мъжете си прощавате ?
Краси, ти човек, който не е егоист познаваш ли? И като му кажеш на детето, че "това не е хубаво", то спира да има егоистични щения?
И стига сте сравнянвали мъжете и жените - не сме еднакви, няма и да бъдем.
И не измествайте темата, тя не е зададена: "приемате ли изневярата?", а: "ако сега, в този момент на връзката си, разберете, че партньорът ви ви изневерява, ще го напуснете ли?". Сега, веднага, този партньор, към който изпитвате точно тези чувства? С който сте точно толкова щастливи, колкото описвате?
Опс, Ирис, изпревари ме!
Виж целия пост
[
Защото всички тук повтаряте,че като им падне пердето на мъжете и не мислят много...но повярвайте ,минава им мисълта ,че имат жена и дете/деца...просто решават ,че си струва да рискуват,че няма да ги хванат,че ...какво толкова, едно чукане...Замислят се ,НО явно си и познатват жените...знаят ,че ще им се размине...
Защото всички тук повтаряте,че като им падне пердето на мъжете и не мислят много...но повярвайте ,минава им мисълта ,че имат жена и дете/деца...просто решават ,че си струва да рискуват,че няма да ги хванат,че ...какво толкова, едно чукане...Замислят се ,НО явно си и познатват жените...знаят ,че ще им се размине...
Предполагам,ако детето ви проявява егоизъм ,му казвате ,че така не се прави...
А защо на мъжете си прощавате ?
Краси, ти човек, който не е егоист познаваш ли? И като му кажеш на детето, че "това не е хубаво", то спира да има егоистични щения?
И стига сте сравнянвали мъжете и жените - не сме еднакви, няма и да бъдем.
И не измествайте темата, тя не е зададена: "приемате ли изневярата?", а: "ако сега, в този момент на връзката си, разберете, че партньорът ви ви изневерява, ще го напуснете ли?". Сега, веднага, този партньор, към който изпитвате точно тези чувства? С който сте точно толкова щастливи, колкото описвате?
Опс, Ирис, изпревари ме!
# 453
8 ноем. 2010, 16:10 ч.
И не измествайте темата, тя не е зададена: "приемате ли изневярата?", а: "ако сега, в този момент на връзката си, разберете, че партньорът ви ви изневерява, ще го напуснете ли?". Сега, веднага, този партньор, към който изпитвате точно тези чувства? С който сте точно толкова щастливи, колкото описвате?
Мисля си , че няма еднозначен отговор и затова навярно разсъждаваме и се ловим за репликите си постоянно.
Аз много по-напред бях писала , че всъщност ми хрумва един единствен отговор и той е : Не знам! Не знам , защото няма да очаквам това от човека , когото обичам , въпреки , че ми е известно, че това все пак е нормално и се случва постоянно .
А като се размисли човек винаги може да извади от 9 кладенеца вода.
Виж целия пост
И не измествайте темата, тя не е зададена: "приемате ли изневярата?", а: "ако сега, в този момент на връзката си, разберете, че партньорът ви ви изневерява, ще го напуснете ли?". Сега, веднага, този партньор, към който изпитвате точно тези чувства? С който сте точно толкова щастливи, колкото описвате?
Мисля си , че няма еднозначен отговор и затова навярно разсъждаваме и се ловим за репликите си постоянно.
Аз много по-напред бях писала , че всъщност ми хрумва един единствен отговор и той е : Не знам! Не знам , защото няма да очаквам това от човека , когото обичам , въпреки , че ми е известно, че това все пак е нормално и се случва постоянно .
А като се размисли човек винаги може да извади от 9 кладенеца вода.
# 454
8 ноем. 2010, 16:17 ч.
Именно.Мъжът ти не е вече дете.
На детето си не прощаваш ,когато сбърка.Налагаш някакви правила ,ограничения,и когато то не ги спазва ,евентуално следват наказания...
А когато мъжът ти наруши правилата на брака,какво?Казваш му "Абе,мило,голяма работа..." и му прощаваш нарушаването на правилата?
Значи сте по-принципни към децата,а пък мъжете....
И не става въпрос за превъзпитание.Той щом досега не се е научил да цени това ,което има, едва ли на дърти години ще схване...Въпросът беше ,че на детето не прощаваш ,но на мъжа може...нали е по-голямо дете от детето?
Ментова,чак никакъв егоист да не е ,не познавам.Но от егоизъм до егоизъм има огромна разлика.Смятам ,че изневеряващите са един особен вид егоцентрици,смятат ,че трябва да получат всички удоволствия от живота,без това да се отрази на спокойстивието им.
Затова и винаги съм стояла далеч от самовлюбени мъже,или прекалено изискващи,или с много претенции,или прекалено ревниви...те обикновено са такива.
Виж целия пост
Цитат
Ама вие сериозно ли ги пишете тия неща? Мъжът ми да не е дете, та да го възпитавам и да изисквам определено поведение, срещу евентуални последици?
На детето си не прощаваш ,когато сбърка.Налагаш някакви правила ,ограничения,и когато то не ги спазва ,евентуално следват наказания...
А когато мъжът ти наруши правилата на брака,какво?Казваш му "Абе,мило,голяма работа..." и му прощаваш нарушаването на правилата?
Значи сте по-принципни към децата,а пък мъжете....
И не става въпрос за превъзпитание.Той щом досега не се е научил да цени това ,което има, едва ли на дърти години ще схване...Въпросът беше ,че на детето не прощаваш ,но на мъжа може...нали е по-голямо дете от детето?
Ментова,чак никакъв егоист да не е ,не познавам.Но от егоизъм до егоизъм има огромна разлика.Смятам ,че изневеряващите са един особен вид егоцентрици,смятат ,че трябва да получат всички удоволствия от живота,без това да се отрази на спокойстивието им.
Затова и винаги съм стояла далеч от самовлюбени мъже,или прекалено изискващи,или с много претенции,или прекалено ревниви...те обикновено са такива.
# 455
8 ноем. 2010, 16:28 ч.
...смятат ,че трябва да получат всички удоволствия от живота,без това да се отрази на спокойстивието им...
Какво лошо има в това? Нима трябва да се безпокоим, за да заслужим щастието си? Не разбирам.
Виж целия пост
Цитат
Ама вие сериозно ли ги пишете тия неща? Мъжът ми да не е дете, та да го възпитавам и да изисквам определено поведение, срещу евентуални последици?
Какво лошо има в това? Нима трябва да се безпокоим, за да заслужим щастието си? Не разбирам.
# 456
8 ноем. 2010, 16:35 ч.
...смятат ,че трябва да получат всички удоволствия от живота,без това да се отрази на спокойстивието им...
Какво лошо има в това? Нима трябва да се безпокоим, за да заслужим щастието си? Не разбирам.
Да,ако тръгне да хойка,определено трябва да се безпокои какво ще последва от тук нататък.
А не да си хойка и в същото време да знае, че тя ,жената ,ще прости...и хич да не му дреме.
Имах предвид,че искат и жена им да им е подръка,все някой трябва да им пере гащите...а ако може и да съчетае с хойкане като ерген,защо не?
И след като жените им съвсем спокойно заявяват, че биха простили подобно незачитане от страна на мъжете си ,те пък да не са прости ,че да не се възползват от това?
Аз може и да простя,или поне да се опитам,но защо мъжът ми трябва да го знае предварително?
Хич нямам и намерение да му давам карт-бланш ...
Виж целия пост
Цитат
Ама вие сериозно ли ги пишете тия неща? Мъжът ми да не е дете, та да го възпитавам и да изисквам определено поведение, срещу евентуални последици?
Какво лошо има в това? Нима трябва да се безпокоим, за да заслужим щастието си? Не разбирам.
А не да си хойка и в същото време да знае, че тя ,жената ,ще прости...и хич да не му дреме.
Имах предвид,че искат и жена им да им е подръка,все някой трябва да им пере гащите...а ако може и да съчетае с хойкане като ерген,защо не?
И след като жените им съвсем спокойно заявяват, че биха простили подобно незачитане от страна на мъжете си ,те пък да не са прости ,че да не се възползват от това?
Аз може и да простя,или поне да се опитам,но защо мъжът ми трябва да го знае предварително?
Хич нямам и намерение да му давам карт-бланш ...
# 458
8 ноем. 2010, 16:45 ч.
Защо го извъртате в превъзпитаване? Всеки от нас има право да иска определен тип връзка, пък, ако тоя с/у нас не му допада - никой никого не кара насила да стои с нас, по желание е. Ако е полигамен - моля, свободата му е пълна, а и като гледам колко жени приемат това за нормално, няма да има никакъв проблем.
Не приключихме ли с темата
Кой биха осъдили - този, на който му е минало през главата "Как бих го застрелял тоя", но не прави нищо или този, който хваща пистолета и стреля?
Какво е това емоционална изневяра? Човек не може да контролира сърцето си. На всеки може да му се случи да срещне по-голяма любов в по-късен етап на живота си. Преценява коя е по-голямата и продължава напред, независимо коя избира.
Емоционална изневярва ли е да гледаш порно и да те възбужда?
Виж целия пост
А не мислиш ли, че емоционалната изневяра може да бъде по-тежка от физическата? Защото за мен е точно така.
...
...
Не приключихме ли с темата
Кой биха осъдили - този, на който му е минало през главата "Как бих го застрелял тоя", но не прави нищо или този, който хваща пистолета и стреля?
Какво е това емоционална изневяра? Човек не може да контролира сърцето си. На всеки може да му се случи да срещне по-голяма любов в по-късен етап на живота си. Преценява коя е по-голямата и продължава напред, независимо коя избира.
Емоционална изневярва ли е да гледаш порно и да те възбужда?
# 459
8 ноем. 2010, 17:01 ч.
да, като разбера, на мига ще се раздалеча от него, защото точно в този миг, ще ми е най-черен и ще искам да съм далеч - ментално и физически. после ще го мислим.
ами всеки проблем съдържа в себе си решението...
Ще му гледам сеира. 8 месеца съм живяла в подобно нещо - не спря да гледа разгонено и да флиртува с кого ли не, да се връща да проверява къде ли не. След всичко това, забелязах и някакви чужди косми из къщата. Ако се беше изчукал някъде щеше да е по-лесно за мен, отколкото да го гледам как му се иска и се разсейва и не е тук. Човек трябва да знае повече какво е, отколкото какво не е, а такива ситуации ни напомнят какво не сме. Аз лично вече не им се поддавам и оставям всичко на раменете на мъжете. Докато гледат разни руси пачи, не се знае кой гледа нас.
ами в крайна сметка - ако искат да го приемат бе. Те са счупили първи пакта за отдаденост и са се разсеяли. Защо си мислят, че те могат да правят нещо,което ние да не можем под същите обяснения?
Виж целия пост
Че то било много хубаво да ти изневерят 
ами всеки проблем съдържа в себе си решението...
Не се сърди, човече, за теб всичко е неприемливо. А какво е правилното решение според теб в подобна хипотетична ситуация... постъпва на работа нова млада и готина колежка, по която мъжа ти си пада чисто сексуално. Не ти го споделя, но ти забелязваш. Ще настояваш да напусне или ще се разведеш? Или пък ще приемеш ситуацията, само да не си позволява физически контакт?
Ще му гледам сеира. 8 месеца съм живяла в подобно нещо - не спря да гледа разгонено и да флиртува с кого ли не, да се връща да проверява къде ли не. След всичко това, забелязах и някакви чужди косми из къщата. Ако се беше изчукал някъде щеше да е по-лесно за мен, отколкото да го гледам как му се иска и се разсейва и не е тук. Човек трябва да знае повече какво е, отколкото какво не е, а такива ситуации ни напомнят какво не сме. Аз лично вече не им се поддавам и оставям всичко на раменете на мъжете. Докато гледат разни руси пачи, не се знае кой гледа нас.
Има жени, за които чукането също може нищо да не означава (т.е. видяла някой, харесал й, имала възможност и се изч*кали), но това не означава, че мъжете биха го приели.
Забелязвам, че е супер удобно да се проявява разбиране към мъжката изневяра защото е плод на нагон, нищо не означава, така се случи, просто "чесане" е...Ами предполагам, че те и затова го правят, знаят си, че няма проблем. Да, ама не. Човек, ако иска/не иска да направи нещо го/не го прави, а иначе оправдания за всичко се намират.
Забелязвам, че е супер удобно да се проявява разбиране към мъжката изневяра защото е плод на нагон, нищо не означава, така се случи, просто "чесане" е...Ами предполагам, че те и затова го правят, знаят си, че няма проблем. Да, ама не. Човек, ако иска/не иска да направи нещо го/не го прави, а иначе оправдания за всичко се намират.
ами в крайна сметка - ако искат да го приемат бе. Те са счупили първи пакта за отдаденост и са се разсеяли. Защо си мислят, че те могат да правят нещо,което ние да не можем под същите обяснения?
# 460
8 ноем. 2010, 17:08 ч.
Не се сърди, примерно желаеш някого, но знаеш, че не ти е позволено да го имаш. И това те кара по-силно да го желаеш. Но като знаеш, че ако се поддадеш на желанието, съпругът/съпругата ще те накаже, като те напусне и ще ти вземе детето (гледам, че всички с това манипулират), си забраняваш да се поддаваш. Обаче желанието не умира с това и може да се породят и доста трайни чувства.
Виж целия пост
# 461
8 ноем. 2010, 17:10 ч.
Вървенето срещу природата равносилно ли е на любов?
Не знам. Всъщност сега се замислям за мъжете, които са отдали живота си на Бога и никога не са правили секс със жена. Това за мен е наистина екстремно "вървене срещу природата". Но дали го правят от любов към Бога и тази любов е по-силна от заложените им инстинкти 
Виж целия пост
Вървенето срещу природата равносилно ли е на любов?
# 462
8 ноем. 2010, 17:13 ч.
Защо да е манипулация това с децата? Всеки съд ги отсъжда на майката (ако тя не едикаква си), бащата има регламентиран достъп...Ако е искал нормално семейство - да се е държал като нормален съпруг. Наясно съм, че след 15-20 години ще мисля по друг начин, на 50 няма да искам да си развалям спокойствието. Но защо сега да не получавам всичко, което аз давам? Не е ли нормално да изискваш това, което самият ти предлагаш?
Виж целия пост
# 463
8 ноем. 2010, 17:19 ч.
Е,то ако се стигне до тук,ясно е ,че вече хич нищо не изпитва към жена си...Щом толкова се е захласнал по друга,от чувствата към жена му няма и пепел...
И защо "съпругата му ще го накаже?"
Той сам се наказва по този начин,прекрасно знае ,че има реален шанс да загуби и семейството си и детето,ама май не му дреме много?
Крадеца или убиеца ,като ги хванат и съда ги накаже,съда ли е виновен,че са в затвора ,или те сами са се докарали до там?
Виж целия пост
примерно желаеш някого, но знаеш, че не ти е позволено да го имаш. И това те кара по-силно да го желаеш. Но като знаеш, че ако се поддадеш на желанието, съпругът/съпругата ще те накаже, като те напусне и ще ти вземе детето (гледам, че всички с това манипулират), си забраняваш да се поддаваш. Обаче желанието не умира с това и може да се породят и доста трайни чувства.
И защо "съпругата му ще го накаже?"
Той сам се наказва по този начин,прекрасно знае ,че има реален шанс да загуби и семейството си и детето,ама май не му дреме много?
Крадеца или убиеца ,като ги хванат и съда ги накаже,съда ли е виновен,че са в затвора ,или те сами са се докарали до там?
# 464
8 ноем. 2010, 17:20 ч.
Тук става дума за физическо/психическо насилие, заплахи, страх, те нямат нищо общо с изневярвата.
Не смятам, че в такъв момент решението ще е в други ръце, освен в моите. То е в този, който изневерява - той казва "Не ми пука, ето, това е важно за мен, знам, че може да расте детето ми без мен, знам, че разрушавам всичко, но просто не ме интересува половинката ми - този/тази е на 1 място сега".
Аз съм човек, който не се колебае, т.е. избирам, ако трябва със завързани очи единия път и давам по него, без значение дали е грешка или не. Никога не вървя успоредно по двата и да чукам, на глава не съм се връщала назад, защото съм, поела грешния, не говоря конкретно за мъже, а за решения в живота. Не ми е присъщо да се лутам от едно към друго нещо, праволинейна съм и раздвоението ме побърква, затова по най-бързия начин елиминирам едното, което считам за по-лошо, може би и затова не ви разбирам
Виж целия пост
Не се сърди, примерно желаеш някого, но знаеш, че не ти е позволено да го имаш. И това те кара по-силно да го желаеш. Но като знаеш, че ако се поддадеш на желанието, съпругът/съпругата ще те накаже, като те напусне и ще ти вземе детето (гледам, че всички с това манипулират), си забраняваш да се поддаваш. Обаче желанието не умира с това и може да се породят и доста трайни чувства.
Тук става дума за физическо/психическо насилие, заплахи, страх, те нямат нищо общо с изневярвата.
Не смятам, че в такъв момент решението ще е в други ръце, освен в моите. То е в този, който изневерява - той казва "Не ми пука, ето, това е важно за мен, знам, че може да расте детето ми без мен, знам, че разрушавам всичко, но просто не ме интересува половинката ми - този/тази е на 1 място сега".
Аз съм човек, който не се колебае, т.е. избирам, ако трябва със завързани очи единия път и давам по него, без значение дали е грешка или не. Никога не вървя успоредно по двата и да чукам, на глава не съм се връщала назад, защото съм, поела грешния, не говоря конкретно за мъже, а за решения в живота. Не ми е присъщо да се лутам от едно към друго нещо, праволинейна съм и раздвоението ме побърква, затова по най-бързия начин елиминирам едното, което считам за по-лошо, може би и затова не ви разбирам
Препоръчани теми