Звездичка малка озари небето, красива...ярка , ах как тъжи сърцето!

За клизмата, никога не са ми правили, както споменах вчера при нас не правят нито при секцио , нито при нормално раждане!Със сигурност не е болезнена процедурата , но ми е малко неприятна.Ако държат толкова предпочитам аз да си направя домашна в къщи.
При секцио тази манипулация е напълно излишна според мен!
Куп, мисля, че по всички детски магазини, там където продават и колички, има и чанти за колички.

В този слънчев неделен ден, май няма много мами в темата.    Аз  изпратих малката и татко и на разходка и се отдадох на пране на бебешки дрешки и подготовка на легълцето за бебко. Имам 10тина неща да купя, за мен и него и ще преизпълня списъка. В този ред на мисли исках да питам и вас, двоумя се между чашки за многократна употреба или пликове за еднократна, за съхранения на кърма. С дъщеря ми използвах само чашки на Авент, много удобни и за храна след това, но пък заемат много място във фризера. А имам планове да съхранявам, много кърма (дано и този път да имам  ).

За клизмата, Аз съм човек, който не ходи на лекар освен годишно на гинеколог и не пия почти никакви лекарства и всякакви болнични процедури ми изглеждаха страшни. Да не говорим за клизмата. Но се оказа, не така неприятна , просто рутинна процедура. Това което ще посъветвам майчетата, които искат да раждат нормално е да попитате за упойка при зашиването след раждането, ако се наложи такова. Мога да кажа, че това беше по-болезнена процедура от колкото самото раждане. Така че разпитайте и за тази част от раждането.

За погачата, аз направих, но изобщо не беше по традицията. По принцип е само за жени и на масата се сервират само сладки неща за хапване освен питката. При нас имаше много мъже и много солени вкусотии. Имахме много гости, но като цяло бебка си спеше в стаята и от време на време някой ходеше да я погледне с едно оченце. За щастие, никой не е бил нахален, да я гушка и мачка и се съобразяваха, че все пак е много малка и крехка. Определено никой не нахалстваше, но на мен това събиране, както и изписването с толкова много хора, ми се отразиха страшно изморително и напрегнато и затова съм решила този път да не е така. И за изписването и за погачата, много малко хора, без много шум.    

Исках и много други неща да пиша, но си забравих мисълта  

Mari, на курса ни препоръчъха да си направим вкъщи през известно време две свещички Ева Кю, за да се избегне клизмата. В Шейново, напр., моя лекар признавал това и не искал допълнително клизма да се прави. Но това е при нормално раждане, мисля. За секцио и то особено ако ме приемат предишния ден, защото аз искам да съм най-рано сутринта... не виждам как би ми се разминало... Но ще попитам за всеки случай. И може би ще си взема свещички за разхлабване да си имам. Също ме посъветваха да си взема една ампула Tramal, и да настоявам да ми сложат нея, ако имам болки. Другият вариант е с тези свещички обезболяващите Profenid или Diclofenac. И за това ще питам лекаря като отида следващия път.

Cydonia, и на мен ми се струва ужасно изморително на изписването да се съберат хора... не си го представям дори.  Мисля, че човек още не знае къде е, та камо ли да се занимава с гости... Само родителите и толкова! За това ще съм безкомпромисна. По-натам да идва който иска, само да се освестим малко

Излизам малко да се напека на слънчицето... с този бойлер изпуснах деня 

Аз ще попитам дали мога да отида на същия ден рано сутринта ако се наложи секцио, не ми се ходи от предния ден, просто няма да мога да спя изобщо от вълнение и притеснение в болницата.При предишното секцио така ме извикаха на деня.
За клизмата преди секцио както споменах ми се струва излишна, след самото секцио всички имат проблем с ходенето до тоалетна, трябва да отидеш до 2-3дни , аз не успях естественно и ми даваха разхлабващи сиропчета.

За идването на гости аз съм твърдо против,само родителите и братята и сестрите(по тяхно желание)но като знам на мъжо баба му и дядо му колко са нагли,но ще предупредя свекара че не ги искам,то няма такива подтискащи хора ужасни са
За погачата като му дойде времето ще действам спонтанно каквото ми дойде наум
Dobra Тук сме на едно мнение,аз също се погнусявам от такива неща и от сега съм предупредила че забранявам целувки по лицето на бебето,като почнат някои да ги целуват лелеее майка ми още малко що не облизваше племенника ми като беше бебе,ужас не мога да го приема това,впрочем аз отсега си имам проблеми с нея понеже се гласи да и оставям ббето да го гледа за което съм твърдо против,бебето си има родители и ние ще си го гледаме ,а и тя е малко с лабилна психика и съм виждала как гледа племенника ми и чак изпадам в ужас като ми каже че се била чувствала ненужна .Аз обичам много децата и мисля че на моето нищо няма да му липсва,а и ако имам нуда някой да ми гледа детето бих имала повече доверие на свекито отколкото на майка ми

Аз да ти кажа мисля, че няма да спя поне 5 дни по-рано И затова май ще ми е все едно дали в нас или там последната вечер... все ще се будува!  Но и аз ще питам дали мога на същата сутрин да се появя.

А за ходенето до тоалетна, като знам по принцип какъв затегнат стомах имам... не ми се мисли как ще се справим с това...

Koqto, и аз за бабите ни и дядовците, ще искам малко по-натам да идват. Поне се съобразяват всички... а пък особено моите на майка ми са такива душици... ама аз тях даже бих ги пуснала веднага... нали са доктори Аз пък само на майчето бих си дала бебенце. Тя малко ми е паника, милата, ама на друг нямам такова доверие, каквото на моите си родители. На половинката също ми изглеждат много грижовни, много са ми мили хората... но няма да ми е така спокойно 

KalinaZ   mari:) На мен ми казаха да не постъпвам по-рано в родилното понеже нещата които се случват там по това време не са за жени на които тепърва им предстои да раждат незнам какво точно искаше да каже с тези думи,но при мен няма ка кда стане на деня понеже съм на 50км от Тътракан и не ми се рискува да тръгна да раждам и да трябва да влизам тук в родилното

KalinaZ Така е,но аз си знам моята майка каква е натрапчива и как е тъпкала племенника ми да яде като той вече е наяден и последното на което бях свидетел е как щеше да го удави в глъдка сироп като му наклони главата назад за да го изпие а той се оказа супер горчив и мъника повърна и почна да пищи а е на 3г добре че беше баща ми той е златен,а на майка ми просто не и се отдава да гледа деца,и мен и сестра ми се сещам че така ни е тъпкала като сме били нахранени,с приказките айде още малко още малко   то малките деца с колко стоахче са,и затова предпочитам при спокойната свеки която даже с кучето се съобразява  

Здравейте, момичета!
Днес наистина активността в темата рязко е спаднала  заради прекрасното време. Ние с малката бяхме навън близо 3 часа, толкова тича, игра и се измори, че даже не успя да яде за обяд и веднага заспа. Ей го на, още спи, което пък респективно означава късно заспиване и среднощен купон  .

Клизма ми е правена 2 пъти - при пункцията за ин-витрото и при секциото. Не е най-приятната процедура, но я отразявам като нещо рутинно и честно казано не ме притеснява. Сега се сещам нещо друго - че при операцията ми от извънматочна клизма не ми правиха - приеха ме по спешности  игинекологът ми каза да кажа на анестезиолога, че не съм хапвала нищо от обяд  / приеха ме късно вечерта/, а все пак си е операция като секциото, знам ли.

Аз и този път съм категорична, че сбирки и делегации от роднини да видят бебето, няма да има, поне докато не навърши месец. Когато ни изписаха с Александрина единствените хора, допуснати до нея, бяха мъжа ми и родителите ми. Даже моите баба и дядо много се радваха, първо правнуче, искаха буквално да я видях и да й дадат подарък, но понеже бяха леко хремави, директно ги отрязах, от което пък в последствие на мен ми стана много гузно. Погача правихме на 40-я ден, ходихме с една приятелка, чието дете е родено на една и съща дата с моето, на църква заедно с бабите, после в къщи, но пак в тесен семеен кръг. След това взеха да идват роднини и приятели, но виждаха бебето, порадваха му се малко и толкова.

За помощта - темата е коментирана, но пак ще кажа, че особено в началото е от голямо значение за спокойствието и по-бързото възстановяване на майката, с угорката, че пак си зависи от човека. Моята майка е много навътре в нещата, медицинска сестра е, имам и пълно доверие по отношение на грижите за бебето, което веднага ме насеща, че май повече си зависи от човека, а не от професията. Ние се гледахме при моите родители два месеца и половина и наистина смея да твърдя, че това беше много правилно решение от наша страна. Сега пак се надявам всичко да е наред, пък си имаме и кака, така че просто ще е супер трудно да оставаме 4-та в къщи, с активно работещ татко, затова отново ще се гледаме при моите родители. Да са ми живи и здрави, много помагат и винаги се съобразяват с моите виждания за отглеждането на детето.

A като подхванехте темата за гледането на децата, аз винаги, абсолютно винаги съм повтаряла, че детето си има родители и те ще си го гледат и много рядко ще давам детето при баба и дядо. (При мен всички са налични и на близо, включително и сестра ми). Нооо действителноста след раждането беше различна, не че детето ми е трудно за гледане, напротив. Просто човек наистина има нужда от лично време за себе си , особено когато нервността на майката , започва да се отразява и на детето, според мен дори е задължително да се отделят едно от друго, дори и за няколко часа.  И така, започнах да оставям малката на майка ми. Първоначално за по-няколко часа, а сега когато е доста по-голяма и за цели уикенди. Таткото винаги ми е помагал активно и е оставал да гледа детето, когато аз съм излизала с приятелки, но все пак е хубаво да излизаме и двамата. Затова не се заричайте, че няма много да разчитате на баби, дядовци, лели и т.н. Аз така се заричах, заричах , а после какво се получи.  

А сега се сещам, че така се заричах, че нямам нужда от помощ след родилното и че може да ми се наложи минимална помощ, но мама реши да остане при мен известно време и присъствието и беше безценно. Не толкова с помощ към бебето, колко присъствието и ме успокояваше и имаше с кой да си споделям и разговарям. Ако бях сама сигурно щеше да ме налегне тежка следродилна депресия, но с нея по цял ден се забавлявахме, радвахме на бебка и си готвехме вкусотии.    Така че и тези състояния не са за пренебрегване след раждането.

За помоща, ценна е в началото, особенно при първо дете и при майки родили секцио.Моята майка беше при мен месец и нещо , отначало се чувствах доста изморена, кърмене, цедене , възтановяване от операцията, нямаше начин!После си гледах съвсем сама малката, половинката нямаше как да ми помага, той работи на две работи, а през деня спи!
До сега не съм се разделяла с Дая за повече от 5часа, но от сега я подготвям, че ще се наложи да вляза в болница,говоря и , уж е съгласна.

Мари, това все едно аз съм го писала, с разликата, че мъжът ми има собствен бизнес, работници, нехаещи много, много как върви работата, което изисква едва ли не 12-14 часовото му присъствие на обектите. Дая е по-голяма и сигурно наистина ще разбере, че се налага мама да остане в болницата. при нас случаят е такъв, че ще трябва да я оставя на майка ми и баща ми за 2-3 седмици. Отивам в София живот и здраве като вляза в 9-я месец и може да се наложи да стоя повече време, както с предното раждане. Александрина е още малка, макар че съм сигурна, че много ще плаче за нас поне първите дни, но честно казано мисля, че на мен ще ми е доста по-трудно. делила съм се от нея наистина за не повече от 4-5 часа, никога не е спала при друг освен при мен и съпруга, та направо от сега го мисля и се притеснявам как ще мине всичко.

Ели, и аз мисля тогава да се установя окончателно в София, някъде към 36седмица.Дано малката ти кукличка се адаптира бързо.Даная от сега проявява ревност , но гледам бързо да и я попаря!Сигурно е нормално , на тази възраст всичко разбира и осъзнава, че новия член в семейството ще взема от вниманието и.
Ти щеше да раждаш в Щерев нали?
Сега да попитам софиянки, за колко време мога да стигна долу-горе , с кола от автогарата до Токуда?То вярно относително е , но точно в това време се надявам да няма задръствания.Приблизително 30-40минути?

Цвети Георгиева честит рожден ден,да си жива и здрава и едно хубаво и пухино бебче другия месец за подарък 

Момичета от няколко дена ми е притеснено и реших да попитам-абе забелязах,че около пъпчето ми се е образувал като пръстен кафяво очертание-същия кафяв цвят който има чертичката която ни разделя коремчетата през средата,ама много си личи че е тъмно около пъпчето Незнам да не е нещо лошо,иначе пъпчето ми не е изкочило.......някоя от вас забелязала ли е такава промяна

Аз съм сигурна, че помощта на майчето ще ми е супер ценна. Както и Cydonia е казала дори самото присъствие на близък човек действа успокоително. При мен също ще е трудно да се разчита на таткото. Работи в ТВ и понякога е от сутринта до 23.00, когато мине късната емисия новини. Така че често ще трябва да се оправяме сами. И направо не знам... къпане... как ще става тази работа не ми се мисли...Със сигурност поне месец ще си имам нужда от майка ми наоколо.


Mari, 40 за по-сигурно. То си минаваш през целия център... Особено като се има предвид този ремонт на Черни връх заради метрото... А и да ти кажа то вече постоянно има задръстване някъде...

Кали, благодаря ти!Устройват ме 40мин