Те ти, булка, Спасовден

Тц - има.    Моето дете не плака дори и в началото (пуснах я на ясла на 1 г. и 3 м.). 

С другото, цитирано от мен, съм съгласна. 

Иначе има готини лелки, които гушкат децата и се привързват към тях, децата си играят там и им харесва - голяма част от децата ходят с голяяямо желание. 

Естествено. Цитираното изре4ение о4евидно беше майтап. Но категори4но на 2 години имат усет за време и знаят, 4е ако излезнеш от стаята за 10 минути, не зна4и, 4е си умряла.
А това, 4е можеш тепърва на 35 да градиш кариера от нула...Трудна работа. Не невъзможна, но трудна. Първо, защото грижите за децата не свършват с пускането им на градина, напротив - множат се всяка година, време нямаш да си боядисаш косата, камо ли да 4етеш вси4ката актуална литература по специалността си. Второ защото самият 4овек губи тренинг в префесионално отношение, малко или пове4е, зависи от 4овека. И трето защото на 35 ще се конкурираш с още няколко поколения след тебе, които ще са по в 4ас, защото са с по-актуални знания и пове4е "глад" за успехи от една майка с две/три деца. Това е истината. Малко гадно за нас, жените, но - това е. Затова е важно 4овек да си подреди приоритетите, да си направи избора и Господ да е с него, за да не съжалява после за този избор. Понякога изборът се оказва грешен по обективни при4ини, независещи от нас Затова и посъветвах авторката, в настоящата ситуация в България, да приеме. Искрено се надявам вси4ко при тях да е супер откъм финанси, но винаги е по-добре във време на криза двама работещи в едно семейство, отколкото един.

направо ме втресе от част от коментарите тук...

Моят съвет - приеми работата - такива предложениия не се срещат под път и над път... И като човек "изоставил" децата си на доста по-малка възраст (върнах се на работа след 1 м голямото и 9 дни с малкото) искам да ти кажа, че мама си е мама. Връзката си я имаме и не мисля, че като ме няма за някакви часове през деня това ще се промени. Просто човек става доста по-организиран и често прекарвам с децата си повече време, отколкото мои познати, които уж само това правят.

Мисля, че в подобна ситуация е наложително да си отговориш кое ти е най-важно и кое би ти нарушило повече равновесието. При условие, че семейството що годе се оправя финансово с или без евентуална нова работа. Когато синът ми беше на шест месеца, ми се обадиха с предложение за работа с три пъти по-високо възнаграждение от това, с което бях преди да изляза по майчинство. Въобще и не съм се замисляла, че мога да приема. Благодарих, защото предложението идваше от човек, който значеше много за мен като професионалист, но обясних, че не мога да оставя бебе. Не съм съжалявала никога. Още повече, че след като се върнах на работа ми актуализираха заплатата, а заради кризата на другото място им бяха съкратили заплатите. Това, заради което най-много харесвам работата си е, че, имам работно време, което позволява да съм повече с детето, както и възможност, заради по-големия екип, ако има повече командировки, да ги поемат хора, които нямат деца и обичат да пътуват.
Аз не бих била щастлива да не съм до детето. А повече пари при никакво свободно време не ми вършат работа. Като знам една вечер, докато се прибирах  колко нерви изхабих да се ядосвам заради задръствания, че изпускам време, през което мога да бъда със сина ми, представям си какво би било, ако не ставаше въпрос за час, а за часове и дни далече. Та затова смятам, че си е до човек. Има хора, които казват, че не било важно количеството, а качеството на времето с детето. За мен са важни и двете. Освен заради детето, и заради мен самата. Хубаво ми е с него - и когато беше на един ден, и сега, когато е малко голямо момче.

уф, това заглавие ...
реших, че пак става дума за петъчна тема

Евала  
Точно така е. Само, че с уточнението, че не съм наемала детегледачка, а моята майка гледа малкия. Сега ако се случи да останем цял ден през седмицата двамата вкъщи, той иска да ходи при баба си  
А край градината минаваме често и едвам го удържам да не влезе вътре, там при децата иска, а на мен вика "Чао !" с ръчичка.
Опитай Бронте, нищо не пречи, то вече сигурно си решила, но все пак...

Абе и моите  ги гледаше баба им и ми беше много болно на моменти, че реват за нея. Тя живее срещу нас и веднъж изгоних малката да отива при баба си в тъмното, като ягледах без тя да ме вижда от балкона...Отиде, а на мен сърцето ми се късаше, защото, ако не я оставях толкова често на баба й щеше за менв да реве...

Ами моя си реве и за баба си, и за мен, и за баща си. Защо едното да изключва другото. Просто си поревава като се сети, че някой го няма или ако си тръгва от някого.

 
Аз до сега не съм чула никой на 50+ да каже - ееех, защо не работих повече и да прекарвам по-малко време с децата си, защо не го оставях по-често на бабите...Чувам все обратното. Струва си човек да се замисли. 

Аз пък чувам все повече хора, разочаровани от поколението на родителите ни, които са живели във време, в което кариера е било лоша дума и да се прибираш в 5 е било нормално. Не съм видяла някой да се оплаче от пробивния си баща, осигурил му добро образование. Явно само около мен мрънкат хората, че сега страдат и им е трудно, защото образованието, което са получили е некачествено. А както всички знаем доброто образование струва пари, които за съжаление никой не е изкарал търкайки канапето в хола, а добрия пример е безценен. Майка ми е била винаги добра домакиня, гледала ни е до 3-4 години, след това винаги се е прибирала в 5. баща ми имаше отговорна работа и често му се налагаше да работи извънредно, виждахме го по-рядко, но доста по-качествено, защото не беше обгърнат от ореола на битовизмите. Не знам обаче защо, но ние двете със сестра ми следваме примера на баща ни, а не този на майка ми  . Може да е случайно, но е малко вероятно.

Надявам се децата ми един ден да оценят времето прекарано с нас, вместо марковите маратонки или модерен колеж... Не знам кога е било това едно време, за което говориш, но на мен платено ми беше само висшето и то не защото нямаше как да е неплатено. Напротив, все още има университети, където таксите на година са символични. От частни уроци никога не съм имала нужда, надявам се и децата ми да нямат.

Е, моята щерка я оставих с детегледачка на 11 месеца, но до сега не ми се е случвало да реве за детегледачката и да я предпочита пред мама, дори напротив - все още ме моли сутрин да остана аз с нея, а не детегледачката. И не че детегледачката е лоша (смених две за този период), просто съществува много силна връзка между мен и нея, въпреки че ходя на работа 

Аз не съм съгласна, че ако детето не реве след баба си или детегледачката това значи, че има силна връзка с майка си, пък ако реве след някоя от "чуждите жени", а не след майка си - непременно значи, че ги предпочита.
Пак казвам - едното не изключва другото, детето ми обича баба си и иска да е с нея през деня, тя го забавлява добре, глези го порядъчно, даже повече от необходимото, но обича и мен, обича и баща си също, иска и с децата да играе - затова тича към оградата на градината и иска да влиза вътре 
Същевременно плаче когато баща му заминава някъде без него - това значи ли, че предпочита него пред мен ?
Децата представете си могат да обичат и няколко човека наведнъж, без непременно любовта към единия да измества любовта към другия 

Ти сега да не се засегна, че твоето дете реве, а моето не? Исках да кажа нещо съвсем различно на авторката - просто не е задължително детето да реве за бабата, детегледачката и т.н. и тя да се чувства зле 

Не, не от това, че реве, за мен е нормално едно малко дете да реве за някой свой близък.
Не ми хареса обобщението, че детето не реве след детегледачката щото има силна връзка с майка си 
А иначе идеалния вариант е да не реве изобщо детето, след никого