Защо спряхте да кърмите/ започнахте да дохранвате?

Здравей, Лулу! Ами при нас първия път беше твърде неуспешен. Тогава нямах достъп до никаква информация относно кърменето, нямаше от кой да получа адекватен съвет. Слушах разни хора (роднини, акушерки и т.н.) бебето да се кърми на 3 ч., да не я кърмя нощем, да давам вода със захар и тем подобни лоши съвети. В резултат - кърмата ми намаля, бебето започна да плаче на вечерните кърмения, защото кърмата бързо свършваше, а аз се шашках все повече, че държа детето гладно.  А така добре бяхме започнали, въпреки че родих секцио, в болницата я храниха 3-4 дни с шише и беше голям зор докато засуче после. Заради притесненията си през втория месец започнах да дохранвам, кърмата все повече намаляваше и на 2 мес. изцяло спрях да кърмя. И до днес не мога да си простя за тази грешка!
Затова с второто бебе бях твърдо решила, че ще съм много упорита, няма да слушам чужди съвети и т.н. Нея я родих в чужбина, където въпреки че пак раждах секцио ми я дадоха да я кърмя на 3-я или 4-я час, като преди това я бяха хранили веднъж с чашка. Скоро след прибирането вкщши започнаха някои проблеми - често искаше да суче на 1,5 макс 2 часа. Имаше периоди в които няколко дни имах повече кърма, след това рязко намаляваше за по 7-10 дни. В тези периоди съм я кърмила на всеки час (общо взето нищо друго не правех). Ходих няколко пъти на консултации с лактационен консултант, пробвах различни методи за увеличение на кърмата и т.н. От третия месец нататък пък тя започна да реве по време на кърмене. Кърмила съм я полузаспала, ходейки из стаята, легнали на леглото, какво ли не. Отново по цял ден се занимавах само с кърмене. Накрая на около 5 мес. възраст съвсем се отказа да суче и затова започнах да се цедя и да й давам с шише кърмата, но тъй като не успявах да изцедя достатъчно започнах да дохранвам с АМ. В продължение на около 2 мес. е пила горе-долу по равни кол-ва кърма и АМ. След това кърмата започна да намалява. Накрая за цял ден събирах колкото за едно хранене, после още по-малко и накрая на 9 мес. спрях и да се цедя. Общо взето вторият път не може да се каже, че беше неуспешен, но все пак ми се искаше да кърмя по-дълго.
Та това е моята история с кърменето. НЕ знам до колко съм ти била полезна, но при всички случаи мога да кажа, че не си сбъркала като си избрала кърменето.

Започнах да дохранвам,защото нямах достатъчно количество кърма.Пробвах всичко изписано във форума ,но нямах никакъв успех .Бях много притеснена от този факт ,може би и това си каза думата .Кърмих 2 месеца.Сега разбирам ,че съм се притеснявала напразно   Не че не е важно кърменето ,но и да не кърмиш не е болка за умиране (сега да не ме линчосат мамите от съседния форум   ) .Ако имам второ дете ( дай Боже ) пак ще искам да кърмя ,но този път ще съм много по-спокойна и ако пак не стане няма да се тръшкам и да плача ,че видиш ли съм лоша майка щото детето ми не е кърмено  

И при проблемите започнаха от болницата - получавах доста неадекватни съвети и дадох АМ, след което малката никога не поиска да суче като хората и беше все гладна. Поради това преминах на цедене и хранене с шише. Така изкарахме до 5 месец, когато преминах на АМ.
Съгласна съм с Вени76, трябва да си по-спокоен и да не се обвиняваш.
Да си призная и аз от четене на форума бях толкова ентусиазирана да кърма, че като не се получи се чувствах ужасно. А в крайна сметка не това е най-важното

Нямах достатъчно кърма, а когато големия направи бронхопневмония кърмата съвсем изчезна (най-вероятно от нерви). Бях толкова убедена, че ще кърмя и толкова нахъсана, че не можах да приема този факт и се опитах да уморя бебето от глад. Накрая, когато толкова го изтощих от глад, че заспиваше към 24 ч. след непрекъснато реване и не се събуждаше до 10 ч. сутринта, се предадох и дадох АМ. Беше спаднала 300 грама за 4-5 дена. Месеци след това изпитвах угризения на съвестта, че нещо не съм направила като хората. Сега не намирам, че храненето с АМ е било някаква огромна грешка - дъщеря ми не е боледувала до годинка, въпреки че брат й носеше всякакви вируси и бактерии от градината, имаме страхотна връзка, независимо че не е кърмена и така...

Не успях да кърмя, защото бебето не искаше да суче. Може би не съм била достатъчно настоятелна, но то се мяташе и въртеше отчаяно, ако се опитам да му дам гърда, а шишето го захапваше на секундата и изяждаше три дози, преди да спре да се дере отчаяно. Мен така и не пожела да ме уважи, каквото и да правех. Само като видеше, че му подавам гърда и започваше да пищи и да се дере отчаяно, все едно на светата инквизиция ще го подлагам.
Затова и ми е много странно като чета как на бебета това им била едва ли не най-силната потребност, как се успокоявали от контакта с майката кожа до кожата. Какво ти успокоение, моето нервната криза го хващаше 

Цедих се до 11-тия месец. Толкова издържах. Официалната причина беше, че ми предстои операция, но вътре в себе си не издържах повече.

Сега, от дистанцията на времето казвам с чиста съвест - докторите са виновни за всичко!
В родилния дом я бяха отделили от мен, защото като раждах имах грип и са и дали АМ въобще без да ме питат.
Вкъщи я слагах на гърда, но тя така и не се сети да засуче.
Почнах да се цедя и давах кърма и АМ докъм 4тия месец. Тогава бях увеличила "млеконадоя" на 200-300мл дневно, когато пак се намеси един тъп доктор и ме шашна за една бучка на гърдата.
Ехография, даде ми направление за биопсия /не я направих/ и някакви много гадни хапчета за спиране на кърмата, които влияят на хипофизата и психиката.

И така спрях да кърмя /да давам майчино мляко/ за едното нищо.
Но мацките от форума за АМ бяха много мили, особено Пандора, и въобще не съм се чувставала кофти, че давам АМ.

Но този път няма да е така!

Кърмих 6 месеца , през тези месеци преживях ме два пъти кърмаческата стачка на моя син. Отидох да раждам с твърдото убеждение , че ще кърмя поне до година. Справих се с първата стачка благодарение  на консултант по кърмене. Една седмица се кърмехме голи /кожа до кожа/. Мъжа ми се радваше на голият купон в къщи. 
На петият месец ми дойде цикъла, явно кърмата намаля и проемни вкуса си. Всяко кърмене беше изпитание. Сина ми пищеше по 10 минути докато захапе, къмехме се в банята на тъмно. Мина и този период , на следващият месец обаче пак ми дойде цикъла и всичко започна наново. Обаче времето беше хубаво и иска да сме повече навън, така започнах да дохранвам. Е от шипето явно беше по лесно и след около месец той сам се отказа. Опитах се да запазя поне сутрешното и нощното кърмене но кърмата ми толкова намаля, че след половин час той пак беше гладен. Чесно казано мисля, че първите месеци се бях вманячила на тема кърмене / но като съм си родила Козирог/ детео ми показа , че каквито и планове да си правим то си инма собствено мнение по въпроса. 

Мисля от недостатъчно информация най-вече за правилното поставяне на бебето на гърдата. В болницата не ми показаха, аз не знаех нищо и го кърмех легнал по гръб, със завъртяна настрани главичка. Така минаха две седмици, в резултат на което зърната ми заприличаха на съдрани працалчета, от които бебето сучеше много повече кръв, отколкото мляко, аз бях почти пред припадък от болка при всяко кърмене и се отказах. Просто не издържах на тази инквизиция, а предполагам от стрес и от болка и кърмата ми изчезна, а имах. След като дадох шишето и той, и аз се успокоихме, а кърма нямах нито капка още след два дни. Отчитам го като грешка, но минало-заминало, не мога да променя нищо. Поне се опитах и все пак малко е кърмен, пак е нещо 
Не си сгрешила, че си избрала кърменето, от това по-хубаво няма 

Лулу, само искам да кажа за наддаването, иначе, слава Богу, при нас като цяло върви добре кърменето.
Не е виновно кърменето за това, че детето ти наддава "на час по лъжичка". При нас баткото беше голям фен на сученето, по цяла нощ и цял ден едва ли не не се отделяше от мен, а наддаваше толкова малко, че ни накараха да правим изследвания, изобщо, големи тревоги бяха.
Сега малката суче от време навреме (откакто се е родила не е голям фен на кърменето, яде, но не се успокоява особено от кърменето), а качва много, вече е по-тежка, отколкото беше брат й на годинка.
И двамата съм ги кърмила по един и същи начин, на поискване.
Правете това, което ви харесва на теб и на бебето, друг по-верен показател няма! 

Спрях да кърмя на 15 ден (ако изобщо опитите преди това могат да се нарекат кърмене). Нямах кърма от самото начало. Не знам защо, но нямах. Първите 10-15 дни със зор успявах да събера по 20-30 мл за цялото денонощие, до 15 ден спря и това. Какво ли не пих и не ядох - нямаше ефект. Никога обаче не съм се притеснявала от този факт кой знае колко. АМ вече са толкова обогатени с всичко необходимо че не е болка за умиране. Спор няма, че кърма е по-добре за имунитета, но като няма няма, не зависи от мен.

Не мога да ти отговоря за това "дали не съм сбъркала като толкова съм се хванала за това кърмене..."
Според мен е хубаво да се кърми стига майката да има възможност за това.

И двете си деца успях да кърмя само до 5ти месец.
При дъщеря ми вече не помня кога и защо ми спря кърмата.
Мотивът ми за дохранване на сина ми беше намаляване на кърмата и глад на бебето.

Спрях да кърмя, защото малкия навърши 3 години и вече ми беше писнало Така че, опита е повече от успешен. А иначе, успяхме да се кърмим толкова дълго по две причини - едната е, че не му спрях нощното кърмене, което ми поддържаше лактацията, а другата е, че се кърмихме на поискване, а не на 3 часа, но това означаваше, че малкия непрекъснато  ми беше на гърдата. Не знам дали съм имала мляко, никога не съм се цедила, мисля, че е много изморително, и никога не съм го дохранвала с адаптирано мляко. Не съм била много ентусиазирана да кърмя, но просто като прочетох някои неща из форума, прецених какво ме устройва и така си и тръгна. Имах късмет още в болницата, която, макар и държавна, подкрепяше кърменето и стоенето при мама, та те не го захранваха с шише, нито пък са го държали далече от мен, това мисля,че много ми помогна. Има един период от време, когато детето е почти готово да се откаже самичко - мисля, че е около деветия месец - тогава усещах, че мога малко по малко да спра, но малкия хвана един вирус, при който не можеше да яде нито пие нищо друго, всичко друго повръщаше и имаше страхотно разстройство, тогава го спасихме от инфекциозна болница и системите само благодарение на факта, че кърмех. Та това кърмене тогава непрекъснато 7 дни и не приемане на друга храна го накара да се пристрасти и така и не поиска повече сам да се откаже. Една година по късно отново хвана същия вид вирус и отново единствено кърмата го спаси от болница, така че не съжалявам. На три годинки аз го отказах, но беше трудно. Той и до сега помни, естествено, че е кърмен. Мисля, че кърменето е много важно, но не бива човек да си вменява излишни угризения , когато не иска детето да сучи, или когато има малко кърма. И в двата случая, растат здрави деца. Въпреки три годишното кърмене, не мисля, че детето ми има някакъв специален имунитет, напровит, откакто е тръгнал на ясли на 1 годинка, до сега, вече е на 4 се разболява много често. Така че, никаква гаранция няма за нищо. Успех с кърменето.

Ами бебо беше изцяло на кърма докато стана на 6 месеца,след това вече не му беше достатъчна и започнах да дохранвам. И оттук насетне за една седмица и напълно спря да бозае  Сега е на сухо мляко,а аз понеже все още имам кърма, се изцеждам, и му я давам. Опитвам от време на време да му давам и да бозае,но категорично отказва, даже и когато спи, а преди, когато спеше,най-хубаво бозаеше. Искаше ми се и по-дълго да го кърмя,но ...

Кърмих 2 месеца и половина,спрях защото кърмата ми спря(само аз съм си виновна за това).Причини за да спре:не се храних(малкият беше от родилното с колики от 5 сутринта до 5 следобяд и ми беше постоянно на ръцете),останах сам сама с новородено бебе от първият ден в къщи,не спях,изпаднах в депресия и най-най-най-голямата грешка кърмих на точно определено време през 3 часа,кърмата не му стигаше и дохранвах.С второто дете(живот и здраве) тези грешки няма да ги правя