
.
за всички, които имат нужда и най-вече за Емчето и Алексчето!
за Десирее


Е разбира се не при всички е така.Някой деца добре се адаптират.
Къде я видя тая "романтика"...?









)))
оправяйте се по-бързичко.

Ама явно се посъвзе на въздух, времето беше страхооооотно и даже се заигра, бяга, люля се сам, прекопа пясъчника, но така се умори милия, че заспа в 19ч. Пак с 39 Т. Отивам сега пак да меря.... дано да е поспаднала. Ако не, мисля да му слагам компреси. Само с вода върши ли работа или трябва да са и с оцет?

И аз се надявам за всички ни да предстоят само хубави, късметлийски дни от тук насетне!


и от мен!!!

Надявам се скоро да се похвалите с добри новини и куклите скоро да свикнат с яслите.Миличките, сърцето ми се сви като прочетох как плачкат.Душици златни, дано се поуспокоят, че и вие да си отдъхнете поне малко! 

Първо от съществено значение е да отбележа, че в Грмания имаме повече приятели от колкото тук!Обиколихме Франкфурт, Хайдълберг, Фрайбург- в Германия, и в Швейцария- Базел, Шафхаузен/където видяхме прочутите водопади на р.Рейн/.Счупихме се от ходене и пътуване, но беше супер преживяване.Върнах се назад във времето с 5 години, защото от приятелите ни там никой не е женен, нямат деца все още и ежедневието им е съвсем по- различно от нашето.Толкова млада се чувствах....
не че не съм си млада, но още повече...като студентка....Да не говорим, че и разликата между самите страни- нашата и тяхната също не е без значение...За 6 дни живота ми се преобърна на 180 градуса!
Като се прибрахме ми беше много странно, все едно изведнъш тогава станах майка, почувствах се гузно и странно, все едно съм я забравила, това беше първите часове разбира се....Ния веднага преобърна режима си по старо му, като добавим и това, че тази раздяла за кратко явно й се беше отразила много.Първия ден не се отделяше от мен, за всяко нещо плаче без причина, не съм я виждала толкова объркана и тъжна.Полека-лека влизаме в ритъм и двете, по- бързо от колкото очаквах в началото.Много сме й липсвали, почти колкото и тя на нас!
Аз още се чувствам странно, объркано, обхващат ме мисли за заминаване за постоянно там....но като мине време сигурно пак ще размисля.Като говоря за себе си, имайте предвид и половинката ми, ние мислим еднакво!
Обещавам скоро да кача снимки, досега просто нямах време да отделя кои да ви покажа, защото са адски много. 


Освен и аз да се гмурна?
Препоръчани теми