Много се кара на играчките си

Категорично НЕ споделям това мнение. Детето има толкова права, колкото има и родителя. То е личност, която сме длъжни да обичаме и ако аз имам право да се ядосвам и да се карам, значи и то има това право.
Още повече, че негативните емоции е по-добре да бъдат изтласкани навън, а не стаени и потиснати навътре.

Длъжни сме да обичаме оформящата се личност, това никой не оспорва. Но за да се оформи тази личност в нещо, което си заслужава да бъде обичано и от бъдещ партньор в живота, и от приятели, и уважавано от останалите, то тя трябва да бъде оформена така, че да не отблъсква хората. А едно отблъскващо нещо е да ти знае много устата и да се правиш на голямата работа, когато всъщност има още много хляб да изядеш, докато реално поставиш основи зад "правото" да се караш на хора с 20-30 години по-опитни от теб. Детето има право да се ядосва, но родителят е длъжен да го научи как да изразява яда си без да се държи неуважително. Негативните емоции трябва да се изтласкват навън, но си има начини. И родителят има не право, ами задължение да се кара, когато трябва, докато детето няма това право, освен ако не става въпрос да се скара на приятелчето в детската градина, че му е взело играчката. Но, няма проблем, вие го научете сега, че има право да ви се кара и вижте след няколко години не само как ще ви се "кара" , но и какви други права ще придобие

Victory, ако детето не смее и няма право да се кара на теб, не виждам как ще събере смелост и има право да се скара с чужд човек, който и да е той.
Пък за това, че ако сега има право да ми се кара, то след години ще прави нещо повече, мога много да споря, но няма да го направя. Защото всеки избира как да възпитава детето си.
В едно обаче съм сигурна: че ето товае категорично НЕвярно. Защото ние, родителите, не сме всезнаещи и всеможещи, че винаги да сме прави и да знаем кога трябва и кога не...Пък то, детето, никога да няма право да се скара, когато ТО счита, че е право...
Аз се карам като видя малката боса на теракота през зимата. Не твърдя, че е правилно, но го правя, защото в моите очи това е правилно.
Ако детето ми счита, че в някакви случаи не съм права, има право да ми се скара. В  нашето семейство е така. 

temida, ти сериозно ли ще обсъждаш с 3-4-годишно дете дали си права или не, дали имаш право да му се скараш или не, и ще му позволяваш да ти се кара, когато то счита, че е право, независимо, че ти би трябвало да си опитна и всезнаеща поне за нещата, които се случват в живота на едно 4-годишно дете? Ами да, всеки се набутва в каквото иска...

Аз не бих обсъждала с 4-годишно дали съм в правото си или не да му се скарам, нито бих позволила то да ми се скара. Въобще от този форум научих, че дете може да се "скара". Може да недоволства, да мрънка, да плаче, но да се кара??? И то на родителите си? Е, няма да стане. Ами с твоята логика (ако не смее на мен да се скара, как ще се скара на друг) ще стигнеш до "Ако не смее мен да ме набие, как ще се научи да се защитава в училище???" В теб детето трябва да вижда сила, мъдрост, опит и закрила, а не друго дете, равнопоставено на него.

А много ми е интересно, как ще си "възпитаваш" детето, ако то ти се скара (Олеле, ужас, край! ), защото не е съгласно да бъде възпитавано на това или онова? Нали е личност със същите права, защо не шофира семейната кола, не ви казва кога ще излизате на вечеря навън и кога не, не разпределя семейния бюджет, не готви, не пере, не мие пода, не ходи на работа, не ти казва колко време ще седиш на компютъра, не те съветва как да постъпиш, когато имаш проблем? Отговорът е защото няма знанията и опита за всичко това и постепенно в следващите 15-20 години ще ги получава. Точно поради липсата на знания и опит у детето, които да мотивират "карането" му СЛЕД като е разбрало рационалните и логични причини зад твоето поведение и ги е преценило, то не трябва да си мисли, че може да ти се скара. Или най-малкото, ти не би трябвало и за секунда да взимаш "карането" му под внимание. Но ако си на нивото и акъла на 4-годишно, извинявам се, детето има право да се скара на всеки, който е на неговото и под неговото ниво. Няма право да се кара на хора над неговото ниво (на знания, опит, а в последствие - както виждаме - и интелект), защото то просто не разбира причините, които мотивират поведението ти - а тези причини са се формирали с годините, в които ти си живяла, учила, патила, осъзнавала...
Ти знаеш кое е най-доброто за него. То не знае. То иска всичко тук и сега, независимо дали е вредно или безполезно, полезно или неподходящо. Ти виждаш и по-далеч от сегашния момент... предполагам. Всъщност, ако позволяваш на малкото да ти се кара, виждаш някъде до година по-късно (или си мазохист), но пак е повече от това да виждаш само сегашния момент.

Темата ми  е много интересна и за това се записвам да следя за предложения и идеи.
Книгите непременно ще си ги купя - много хубаво предложение.

Синът ми до сега не съм го забелязала да реагира така на играчките си. Виждала съм го да ги нарежда на дивана и да сяда да им свири на ксилофон, а те са му като публика. Но да им се кара не.
Макар, че е имало моменти, в които съм му се карала на висок тон и след това съм го виждала да ми отговаря също на висок тон - за това само аз съм виновна.

Мисля, че детето копира видяното в градината - дали от деца или от преподавателите там. Най- добре е да проведеш един разговор с учителките там, поне да разбереш къде се корени проблема и в крайна сметка не мисля, че отношение като навикване и гонене от стаята би трябвало да се толерира в една детска ясла/градина 

Децата изключително копират поведението на околните. Имаше период с втората ми бременност, когато  и бях много изнервена и колкото и да се контролирах, все крещях на детето. След това тя също започна да вика и да се кара на куклите си 

Victory, едната ми щерка е почти на 7, а другата - почти на 3. С голямата определено обсъждам дали съм била права или не. Правя го и с малката, но на друго ниво, с други думи. И ако щеш вярвай - разбират ме.
Да, обсъждам дали съм била права. В много случаи не съм била права да се карам, защото е можело да постигна целта си и с други средства. Признавам си го и дори се извинявам. Например - Колко пъти да ти казвам да си прибираш учебниците и тетрадките като свършиш да работиш с тях! Съжалявам, че ти се карам, но като ги скъса сестра ти, вече ще е късно да говорим. Или на малката - извинявай, че ти се скарах, не искам да ходиш боса, за да не си болна и да кашляш. Нали помниш, когато беше болна, как ....и т.н.
А ето случаи, в които детето се кара на мен - Мамо, нали ти казах, че не искам червеното яке. Днес едно дете ми се присмя, че якето ми е много грозно. Ти си виновна! Права ли е според теб? Според мен - да. Извиних се. И добавих, че онова дете нищо не разбира, и якето е много хубаво, но все пак няма да го носим вече в училище.
В мен децата ВИЖДАТ мъдрост, опит и закрила. Убедена съм, че всяко дете възприема така родителите си. Но мъдрост е точно това - да не потискаш малкия човек, а да го учиш, че света не е черно-бял и макар да си майка и авторитет, и ти грешиш. И то, детето, също е човек, има право на своите претенции и грешки.
"Ти знаеш кое е доброто за него. То не знае", казваш ти. Не мога да се съглася. Може би защото моите деца не искат всичко тук и сега. Просто не са такива. Малката беше, вече и тя не е. Баща ми смяташе точно така - че ме познава по-добре от мен самата и знае по-добре кое е по-добро за мен. Е, грешал е. Разбра го, но след много болка, преживяна и от двамата ни, причинена от неговото всезнание и всекомпетентност.
Не те съветвам какво да правиш с детето си, не ме разбирай погрешно. Усещам някакъв стаен яд в постовете ти към мен. Недей. Нямам лоши чувства, сигурна  съм, че и ти обичаш детето си. А това е най-важното. Но моето мнение е, че детето не бива да бъде третирано като безправно същество, длъжно да изпълнява безпрекословно казаното от родителя.

temida, в примера с якето, по мое виждане, детето не ти се кара. Обсъждате нещо, което касае преди
всичко него самото, при това много добре аргументирано от негова страна. Поздравления и за двама ви
по този повод. За мен си е един вид дебат, в най-лошия случай спор. Но не е "караница"

Детето няма толкова права, колкото има родителят. Защото няма и толкова задължения. До определена
възраст. Обаче съм съгласна и приемам, че детето, при наличие на някои основания, да направи забележ-
ка на родителя, да коментира и да изисква от него. Но не и да се "кара".

Това не звучи като "каране". Ако ти е казала, че него иска и е дала разумна причина (децата й се присмиват), това е просто обикновен разговор. Само това "Ти си виновна" не бих допуснала. Достатъчно е да каже, че не иска якето и защо. Но ако започнем с изрази тип "ти си виновна", ще се възпитаваме, а после ще се научим да разграничаваме кога някой наистина е виновен и кога стеченията на обстоятелствата и изборите на хората са довели до определен резултат.

Няма злоба в постовете ми, в някои изречения имаше съжаление, в други ето това -   , но злоба не.

Жалко за това. Показва, че, както често се случва в дискусиите, всеки счита само себе си за прав. Аз пък не те съжалявам, но се оттеглям от темата.

Децата на тази възраст копират поведението на възрастните.
Моята дъщеря копира учителките в дет. градинка,чувам как се наказват децата,за радос всичко е в рамките на позволеното и разумното.

много интересна тема, но за съжаление не се отварят линковете на книжките. Ако някой който е следил темата преди може ли да даде нов линк или да напише заглавията на книгите. Така ще сме полезни и след заключването на темата. Благодаря ви.

Линковете с книгите не се отварят  .

 

Моята дъщеря не е имала подобно поведение след като тръгна на градина, но и госпожите й бяха страшно свестни и не е имало грубо отношение от тяхна страна.

Имам бегъл спомен, че едната книга беше тази - http://www.book.store.bg/p27021/kak-da-govorim-taka-che-deteto-d … lejn-mazlish.html
Помня, че след като прочетох темата, моментално отидох да си я купя. И много ми допадна.

По темата, дъщеря ми започна да се държи така след посещение на занималня. Беше станала невъзможна. За всяко най-дребно нещо посягаше да удря. Смених градината при първа възможност и сега нещата са съвсем различни. Но и сега копира другите. Знам, че е неизбежно, но ме дразни