От каква възраст детето ви започна да се храни само?
- Публикувана: 8 ноем. 2010, 14:44 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2020, 15:13 ч.
8 ноем. 2010, 14:44 ч.
Имам чувството, че ще храня лично сина си завинаги. Ужасно скучен му е процеса на хранене. Това, че е гладен никога не го е мотивирало достатъчно, за да стои кротко на стола и да си отваря доброволно устата. Храненето минава в игри с разни играчки и яде, колкото от него да мине (все едно персонална услуга ми прави), а да държи самостоятелно лъжицата и да се храни като човек ми се струва, че е нещо, което само на другите хора се случва 
Не че очаквам на година и половина да се храни напълно сам, с вилица и нож и да си забърсва ъглите на устата със салфетка, но той грам мерак няма дори 1 лъжичка да хапне самичък.
На колко години вашите деца проявиха интерес към самостоятелното хранене и кога започнаха да се хранят напълно сами?
Виж целия пост
Не че очаквам на година и половина да се храни напълно сам, с вилица и нож и да си забърсва ъглите на устата със салфетка, но той грам мерак няма дори 1 лъжичка да хапне самичък. На колко години вашите деца проявиха интерес към самостоятелното хранене и кога започнаха да се хранят напълно сами?
# 1
8 ноем. 2010, 15:35 ч.
Когато стана на година, почнах да я стимулирам да яде сама - една лъжичка в мен и една в нея. На 1,2-1,3 вече се хранеше сама (когато сме вкъщи). Но винаги е била от ящните - даже се научи да се храни с двете ръце - т.е. и в двете ръце по лъжица. Освен това, когато ем нещо, което е по вкуса й, всичко се излапва за 5-10 мин.
Виж целия пост
# 2
8 ноем. 2010, 16:05 ч.
Доста след 2г,може би към 2,5г.Така протичаше храненето и при дъщеря ми-с игри,реклами,филмчета.Оставях я с лъжицата да маца,но късно се сетих.
Виж целия пост
# 3
8 ноем. 2010, 16:08 ч.
Не мога да отговоря в анкетата, защото при нас нещата не се движат в една посока.
Първо беше голям гладник. На една годинка омиташе съвсем сама паница каша, като аз даже не стоях при нея, а просто връчвах яденето и отивах да правя нещо друго.
Сега като си спомням за тези моменти и просто не мога да ги съпоставя към днешното положение на нещата
Дъщеря ми беше невероятно лакома. Освен, че си изяждаше всичко до дъно, често плачеше за още. Имах чувството, че най-много от всичко на света мрази момента, когато яденето свърши. Преди годинката, докато още я хранех аз, гледах да загребвам малки лъжички, за да продължи яденето по-дълго и да се е понахранила или да й е поомръзнало и да не плаче много като стигнем дъното на купичката. Къде ти 
След две години детето ми го смениха с друго. Яденето стана най-голямото мъчение и най-досадното занимание на света. Започна да иска аз да й давам в устата - нещо, което от година не бях правила. Да седя с нея, да пея песнички, да чета книжки, да се правя на палячо... Не мога да кажа, че нямам идея как се случи всичко. Промяната не е случайна и не е с неизвестен произход, но чак сега осъзнавам колко дълбоко й е повлияло.
В момента е на три и ходи на градина. Не дава никой да я храни, понеже е голяма, а не бебе. Въобще градината е голям съпорт
Най-голямият хит при нас е да играем на пикник. Постиламе одеялото на земята, нареждаме нещо за ядене и така... За момента е безотказно.
Виж целия пост
Първо беше голям гладник. На една годинка омиташе съвсем сама паница каша, като аз даже не стоях при нея, а просто връчвах яденето и отивах да правя нещо друго.
Сега като си спомням за тези моменти и просто не мога да ги съпоставя към днешното положение на нещата
Дъщеря ми беше невероятно лакома. Освен, че си изяждаше всичко до дъно, често плачеше за още. Имах чувството, че най-много от всичко на света мрази момента, когато яденето свърши. Преди годинката, докато още я хранех аз, гледах да загребвам малки лъжички, за да продължи яденето по-дълго и да се е понахранила или да й е поомръзнало и да не плаче много като стигнем дъното на купичката. Къде ти След две години детето ми го смениха с друго. Яденето стана най-голямото мъчение и най-досадното занимание на света. Започна да иска аз да й давам в устата - нещо, което от година не бях правила. Да седя с нея, да пея песнички, да чета книжки, да се правя на палячо... Не мога да кажа, че нямам идея как се случи всичко. Промяната не е случайна и не е с неизвестен произход, но чак сега осъзнавам колко дълбоко й е повлияло.
В момента е на три и ходи на градина. Не дава никой да я храни, понеже е голяма, а не бебе. Въобще градината е голям съпорт
Най-голямият хит при нас е да играем на пикник. Постиламе одеялото на земята, нареждаме нещо за ядене и така... За момента е безотказно.
# 4
8 ноем. 2010, 16:15 ч.
Още от 1, 6м правеше опити да се храни самостоятелно с лъжица, а от 2-годишен се храни напълно самостоятелно.
Виж целия пост
# 5
8 ноем. 2010, 16:28 ч.
Явно си имам гений, започна да се храни сам под 1 година. ОБАЧЕ! До 1 година ядеше "хомеопатични" количества твърда храна 
, а поддръжката не гения му ми костваше толкова много нерви и време с парцала в кухнята 
. Обаче нещата при него бяха "my way or no way", т.е. ако не яде сам, няма да яде въобще.
С всичко е такъв, не дава да му се помага, сам всичко иска да върши. И с ходенето беше така и с "издържането" да пишка над тоалетната...въпрос на характер май е.
Виж целия пост
, а поддръжката не гения му ми костваше толкова много нерви и време с парцала в кухнята . Обаче нещата при него бяха "my way or no way", т.е. ако не яде сам, няма да яде въобще.С всичко е такъв, не дава да му се помага, сам всичко иска да върши. И с ходенето беше така и с "издържането" да пишка над тоалетната...въпрос на характер май е.
# 6
8 ноем. 2010, 16:32 ч.
В момента в който прояви интерес сам да си държи лъжицата и вилицата му предостъпих правата. Това стана някъде на 11-12 месечна възраст. Естествено отначало минимума от храната отиваше в устата, но го преживях и не се поддаох на порива отново да взема под моя опека лъжицата. 
От тогава до сега си се храни предимно сам. Никога не сме имали проблеми с храненето.
Виж целия пост
От тогава до сега си се храни предимно сам. Никога не сме имали проблеми с храненето. 
# 7
8 ноем. 2010, 17:00 ч.
Stelfy, и при нас е така. Никакъв интерес към храненето. Може и цял ден гладен да стои. Може и сам, но не му ли давам аз, той нищо не хапва или само 2-3 хапки, колкото да си засити глада и толкова.
Сигурно държим рекорд , но съм гласувала след 3-4 г. И големият беше така- много късно започна да яде сам. Но все пак започна
Паднаха ми се най-злоядите деца
Виж целия пост
Сигурно държим рекорд , но съм гласувала след 3-4 г. И големият беше така- много късно започна да яде сам. Но все пак започна
Паднаха ми се най-злоядите деца
# 8
8 ноем. 2010, 17:24 ч.
Не гласувах - още не е почнала да се храни изцяло сама... принципно започва да яде самичка, изяжда доматите и краставицата, месо ако има и до там, следва мама да дохранва... мисля, че ще трябва да ходя и в училище да я храня - супер скучно й е да яде, предпочита да пийне шишето с млякото и да се засити набързо
Големият пък яде по 45 минути - дъвче една хапка по 10 минути, след това се подпира на вилицата и си почива
Виж целия пост
Големият пък яде по 45 минути - дъвче една хапка по 10 минути, след това се подпира на вилицата и си почива
# 9
8 ноем. 2010, 17:26 ч.
Като тръгнаха на ясла /синът ми на 2 г./ и на градина /дъщеря ми на 3 г./ много бързо се научиха да се хранят сами. До този момент не съм изисквала от тях такава сръчност, защото предпочитах да я свърша аз тази работа - хем по-бързо, хем по-чисто.
Виж целия пост
# 10
8 ноем. 2010, 17:32 ч.
Много ми е познато. И при нас големият е така. Понякога го питам защо не си е изял салатата или салама, а той "Амиии ...не я видях"
Виж целия пост
............Големият пък яде по 45 минути - дъвче една хапка по 10 минути, след това се подпира на вилицата и си почива
Много ми е познато. И при нас големият е така. Понякога го питам защо не си е изял салатата или салама, а той "Амиии ...не я видях"
# 11
8 ноем. 2010, 17:47 ч.
Като стана на 10 месеца почнахме да и слагаме меки zеленчуци или ситно наряzано месо, слепено на топче в чинията и от тогава яде сама. (Това, че смяташ детето ми zа гений ме ласкае).
Сега, на 2 и нещо доти се опитва да яде с нож като нас (важно е старането, не реzултата), а яденето на много течна супа с лъжица почто го схвана.
Никога не съм пяла или zабавлявала малката докато се храни, ако няма желание да яде, слиzа от масата. Ако иска яде. Що се отнася до килограмите е щърби, на най долната граница на БМИ zа нейната въzраст, но и аz и лякарят и сме на мнение, че едно дете еде точно толкова колкото иска и дори и челна стойка да правиш не можеш да му пъхнеш в устата повече.
Виж целия пост
Сега, на 2 и нещо доти се опитва да яде с нож като нас (важно е старането, не реzултата), а яденето на много течна супа с лъжица почто го схвана.
Никога не съм пяла или zабавлявала малката докато се храни, ако няма желание да яде, слиzа от масата. Ако иска яде. Що се отнася до килограмите е щърби, на най долната граница на БМИ zа нейната въzраст, но и аz и лякарят и сме на мнение, че едно дете еде точно толкова колкото иска и дори и челна стойка да правиш не можеш да му пъхнеш в устата повече.
# 12
8 ноем. 2010, 17:51 ч.
Напълно самостоятелно започна да се храни, след като тръгна на ясла. Дотогава сме му давали естествено да яде сам, но сме го и хранили.
Виж целия пост
# 13
8 ноем. 2010, 17:55 ч.
Виж целия пост
Понякога го питам защо не си е изял салатата или салама, а той "Амиии ...не я видях"
# 14
8 ноем. 2010, 18:35 ч.
Напълно сама започна да се храни когато тръгна на детска градина- 2г.10 м
Виж целия пост
Препоръчани теми