КЛОНКА, една аналогия.Пример със здравето ти.Имаш симптоми които ти пречат да живееш пълноценно.В момента в който ти се постави диагнозата,т.е сложиш думичка отпред, можеш да започнеш да разбираш какво става с теб и на какво се дължи.И с това започва и лечението ти. Така става и на ниво душа.Без да ходим и в предишни животи, понякога задължително трябва да надникнем в миналото за да разберем къде е корена на проблема.Иначе няма път напред.Така ги виждам аз нещата.
Именно за механизмите на лечението ми е въпросът. След осъзнаването на диагнозата какво следва? КАК се постига излекуване? Или самата диагноза е лечението?
Освен това, да не забравяме колко хора са способни да развият болестни симптоми само при поставяне на някаква диагноза, дори и тя да се окаже невярна. Ако аз осъзная някоя своя травма, която съм потиснала, не е ли възможно да развия симптомите й много по-сериозно, отколкото да се излекувам? Възможно е. Именно поради тази причина вярвам, че трябва да има изработена някаква стратегия за "лечение", но не схващам каква е тя.
Едва ли има еднозначен отговор за това което питаш.Ние сме свикнали да обобщаваме нещата и искаме винаги някакво общо решение на конкретен проблем.Не си спомням кой беше казал обаче "Няма болести има само болни".Т.е за болните дори и с еднаква диагноза има различни пътища за излекуване.Поставянето на диагноза е само началото,необходимото и недостатъчно условие,макар че понякога даже може и да се окаже даже достатъчно и да ти подскаже къде грешиш.
Дъщеря ми като беше малка примерно викаше на сън,не просто да бълнува ами направо си крещеше.Беше на около 10-11 години когато започна и лекаря каза- нормално е ,понякога заради половото съзряване,заради хормоните може да се получи такова нещо.Ще мине. Забелязахме че не вика когато оставяхме лампата на коридора светната и така си израстна спяща на осветен коридор с отворена врата на стаята.Пък и ние не знам защо просто не потърсихме друга причина, приех думите на лекаря за логични,пък и намерих някакво решение да кажем,макар и глупаво от сегашна гледна точка.
После преди време гледах една емисия точно за нощните кошмари и викове при децата.И там имаше майки с дечица-мънички, даже и бебета ,които не спят и плачат цяла нощ в съня си,ей така без видима причина.Няма причина като пубертет и хормони.Та едната майка(с бебенце) примерно сподели,че психологът им е казал,че е една от причините може да е страх от изоставяне.Майката беше преживяла много трудно траур по време на бременността си и е твърде възможно,бебенцето да е изпитвало заедно с нея това чувство,защото това което изпитваме ние при траура то наистина си е "изоставяне"-любимият за нас човек ни изоставя.Та въпросната майка ,след това беше започнала да спи с детенцето си в едно легло,да го гушка повече от обикновено,просто се хваща за тази теза и само след 2-3 месеца, детенцето спира с нощните плачове и малко по-късно пак започва да спи само в леглото си.Тезата за страхът от изоставяне я подтвърди и гостуващия психолог в студиото.Друга майка пък спомена,че при нейното момиченце виковете са започнали когато забременява,през деня уж момиченцето е доволно и щастливо че ще има братче,но явно нещата на подсъзнателно ниво не са толкова прости. Та ,като гледах тази емисия и аз се сетих за моето момиче,че е твърде вероятно това да е била и при нея една от причините.Първо тя живя една година без нас, ние я оставихме при родителите ни,заминавахме за чужбина и нас ни беше страх да тръгнем с нея,просто преценихме че нещата ще са по-лесни и за нас и за нея,за което сега съжалявам естествено,после като си я взехме аз забременях,сякаш нямаше много време да се убеди че пак ще е на мама слънцето.Даже си спомням,че ревнуваше,но го приемах за нормално.Винаги съм била внимателна майка, но ако знаех тогава ,че е възможно причината за тези нощни крясъци е страха от изоставяне,мисля си че щях да бъда 10 пъти по внимателна.Ей затова казвам,че е важно първо да знаеш за какво става въпрос и после да търсиш решение.
Между другото само ,сега дъщеря ми е студентка точно по психология в един от най-престижните северноамерикански университети
, но имам нужда да го напиша. Под някаква форма загубих другото място в определена степен, където споделях някои мои осъзнавания, защото имах голям удар от начина, по който беше интерпретирано мое написано, така че в този момент сте ми вие. Прегръщам ви!!!! 
... само сменят моста с по-висок 
Не разбрах 
lyolyo 